ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 754
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500613 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413,
ал.2 вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, чрез ст. юрисконсулт И.С., срещу
разпореждане, инкорпорирано в заповед №10781/20.12.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №18854/2021 г. на
Районен съд Пловдив, ХIV граждански състав, с което се отхвърля
заявлението за издаване на заповед за изпълнение против П. Г. ДР., ЕГН
**********, в частта за сумата 12131.36 лева договорна лихва.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в атакуваната част е
неправилен и незаконосъобразен. Уговорката за заплащане на
възнаградителна лихва не може да се определи като нищожна поради
противоречие с добрите нрави, доколкото съгласно чл.430, ал.2 ТЗ заемателят
дължи на заемодателя лихва по кредита. Съгласно чл. 145, ал.2 от ЗЗП не
могат да бъдат проверявани за неравноправност уговорките между страните,
които касаят основния предмет на договора – в случая тези за главница и
възнаградителна лихва, които са ясни и разбираеми. Съдът се позовава на
разпоредби на ЗЗП, които се явяват общи спрямо специалните разпоредби на
ЗПК. Определения в договора ГПР съответства на изискванията на чл.19, ал.4
1
ЗПК. Производството е заповедно, като законът не изисква представяне на
доказателства в подкрепа на твърденията на кредитора. Не е ясно и как съдът
е посочил лихвения процент, което е и мотивът да откаже издаването на
заповед за изпълнение. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и
издаване на заповед за изпълнение.
В съответствие с чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не
е връчен на насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени
в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в
производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по
реда на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение в частта,
касаеща сумата от 12131.36 лв., като е приел, че е налице обоснована
вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която
реално се заобикалят нормите на ЗПК относно възнаградителната лихва,
което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя. Прието е, че след като изискуемостта е настъпила (предсрочна
или на падеж) и кредиторът може да иска изпълнение, той вече не предоставя
услугата – възможност на длъжника да ползва сумата. Вярно е, че длъжникът
не е върнал кредита, но това негово поведение представлява неизпълнение и
следва да бъде санкционирано като такова, съобразно предвидените в ЗПК
правила кредиторът не може едновременно да иска изпълнение чрез връщане
на кредита и поради предсрочна изискуемост и да получи възнаградителна
лихва, уговорена за ползване на сумата до края на договорния срок.
Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Производството пред първата инстанция е образувано по
заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу длъжника П.Д. за следните
2
суми: 9589.04 лв. – главница за периода от 20.09.2019 г. до 20.03.2026 г., по
отношение на която е настъпила предсрочна изискуемост на 07.10.2021 г. –
датата, на която длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост;
12131.36 лв. – договорна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 07.10.2021 г.;
2415.60 лв. – обезщетение за забава, считано от 21.09.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. – 14.07.2020
г. не е начислена лихва; законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда. В заявлението е отбелязано, че заявителят е придобил вземанията въз
основа на договор за цесия, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България“, ЕИК *********. Между последното дружество и длъжника
бил сключен договор за кредит на 13.03.2019 г., като „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“ предоставило на Д. сумата от 9692.40 лв., която
следвало да се върне на 84 месечни вноски по 277.13 лв. Договорната лихва е
13586.52 лв., като е следвало да се върнат общо 23278.92 лв. Тъй като
длъжникът не изпълнил задълженията си, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, като този факт е съобщен на длъжника на 07.10.2021 г. Начислено е
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
неплатената главница за периода от 21.09.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда в размер на 2415.60 лв.
С допълнителна молба, в съответствие с указанията на
първостепенния съд, е уточнено, че претендираната договорна лихва по
договора, която не е заплатена от длъжника, е начислена за периода
20.09.2019 г. – 07.10.2021 г., а обезщетението за забава е начислено върху
претендираната неплатена главница в размер на законната лихва от 10%
върху просрочени парични задължения.
Видно от приложения договор за паричен потребителски кредит,
изрично е уговорено, че размерът на кредита е 9692.40 лв., следва да се
погаси с 84 погасителни вноски по 277.13 лв. всяка, с общ размер на
плащанията 23278.92 лв. Посочени са и ГПР – 34.17% и лихвен % - 29.75.
Безспорно е в случая, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България“ и Д. е сключен договор за потребителски кредит, като му
е предоставена сумата от 9692.40 лв. Договорът по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода редакция.
Както правилно е посочил и съставът на районния съд,
3
възнаградителната лихва се дължи за предоставената от кредитора
възможност длъжникът да ползва определена сума за даден период от време.
Същата в конкретния случай е включена в общата сума, която длъжникът
следва да върне на кредитодателя – 23278.92 лв., за ползване за седем години
на предоставената сума от 9692.40 лв.
Съпоставени с размера на общо дължимата сума от 23278.92 лв.,
сборът от сумите от изплатените вноски до настъпване на изискуемостта,
размерът на главницата, която се претендира, както и сумата за
претендираната договорна лихва от 12131.36 лв. за периода от 20.09.2019 г.
до 07.10.2021 г., е със сходен размер. Сходство е налице и между размера на
лихвата, която се дължи върху главницата от 20.09.2019 г. до 20.03.2026 г.
съгласно договора, и тази, която се претендира по заявлението за значително
по – краткия период от две години, като за част от периода се твърди, че
лихва не е начислена.
На практика се иска възнаграждение, без да е налице насрещна
престация, което обосновано води до извод за неравноправност на клаузата.
Не се възприемат доводите в частната жалба, че не могат да бъдат
проверявани за неравноправност уговорките между страните, касаещи
основния предмет на договора – твърдението не кореспондира с цитираната
от страната норма. Съгласно чл.145, ал.2 от ЗЗП, преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния
му предмет, а не – уговорките в него.
Неоснователно е и възражението, че разпоредбите на ЗЗП се
явяват общи спрямо специалните разпоредби на ЗПК. Нормите уреждат
различен вид обществени отношения. ЗЗП се прилага винаги, когато едната
от страните е потребител, както е в настоящия случай.
Не следва да се обсъждат доводите, касаещи определения в
договора ГПР – нито съставът на районния съд е изложил съображения, нито
настоящият състав счита, че не съответства на изискванията на чл.19, ал.4
ЗПК. Проблемът, както вече се посочи, не касае ГПР, а претенцията за лихва,
която не е определена за две години, а за седем, и се претендира в пълен
размер в съответствие с договора, без да е налице насрещна престация. Нещо
повече – тази възнаградителна лихва се претендира едновременно с лихвата
за забава. На практика се претендира издаване на заповед за изпълнение за
суми, значително надхвърлящи тези, които кредиторът би получил при
изпълнение на договора. В случая следва в едно исково производство да се
установи размерът на възнаградителната лихва, но това не може да стане в
настоящето производство.
Производството е заповедно, като законът действително не
изисква представяне на доказателства в подкрепа на твърденията на
кредитора. Това обаче не освобождава съда от задължението му да следи за
неравноправни клаузи, което е и направено. Изводите са правилни и
законосъобразни.
4
По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени
в нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК настоящият състав счита, че правилно
първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за
посочените суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен в атакуваната
част, като следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед
№10781/20.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №18854/2021 г. на Районен съд Пловдив, ХIV граждански
състав, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, район Люлин, бул. Петър Дертлиев №25, Офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, за издаване на заповед за изпълнение против П. Г. ДР., ЕГН
**********, от град П., жк Т., блок 8А,В, ет.3, ап.13, в частта за сумата
12131.36 лева договорна лихва.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5