РЕШЕНИЕ
№ 18944
гр. С., 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110130153 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Т. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, срещу Х. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
7104,55 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ищеца е бил лишен, с оглед
ползването от ответника на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ /адрес/,
находящ се /адрес/, за периода от 20.09.2023г. до 20.05.2024г., ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на исковата молба – 27.05.2024 г. до окончателното плащане на
дължимото.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е собственик на /адрес/, находящ се /адрес/. Излага съображения,
че ответника живее без правно основание в имота на ищеца и въпреки многократните
покани, ответника не й осигурила достъп до същия и не го освободила. Твърди, че за
периода 20.09.2023г. до 20.05.2024г. ответника се е обогатил за сметка на ищеца, като е
ползвал лично целия имот, като размера на обедняването на ищеца се определя на 1400 лв.
месечно.
В срока за отговора, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва
предявеният иск по основание и размер. Навежда доводи, че държи имота на правно
основание, тъй като същия е обединен заедно със съседния /адрес/, който е собственост на
непълнолетното й дете- С.Б.. Твърди, че двата имота били семейно жилище за нея и съпруга
й, с който има бракоразводно висящо дело. Твърди, че ползването на процесния апартамент,
отделно е невъзможно. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв. Т., който поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявеният иск. Претендира разноски, за което представя
списък. По делото е постъпила писмена защита.
Ответника се представлява от адв. А., който поддържа писмения отговор. Моли съда
да отхвърли исковете. По делото са постъпили писмени бележки.
1
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-техническа и оценителна експертиза.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното:
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №**/16.02.2022г., ищцата е
придобила правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
№68134.1002.143.1.20, находящ се в /адрес/, представляващ /адрес/. Жилището е дарено от
баща й Б.И.Б., който е запазил пожизнено правото на ползване върху имота. С декларация от
20.09.2023г., вписана в СВ-гр. С. с вх. №*****/20.09.2023г., Б.Б. се е отказал от запазеното с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №**/16.02.2022г. право на ползване върху
процесния ап. №20.
С Нотариална покана №****/19.07.2023г. на нотариус М.И., от ищеца до ответника,
връчена на 09.08.2023г., ищцата е поискала да й бъде осигурен достъп до процесния
апартамент. Ответника е депозирала отговор на така получената покана на 28.03.2023г.
С Нотариална покана №****/21.12.2023г. на нотариус М.И., от ищеца до ответника,
връчена на 04.01.2024г., ищцата е поискала да й бъде осигурен достъп до процесния
апартамент, както и да й бъде заплащано обезщетение в размер на сумата от 900 евро,
считано от връчването на първата покана. Ответника е депозирала отговор на така
получената покана на 24.01.2024г.
Съгласно удостоврение от 30.01.2009г. Х. С. Б. и Б.И.Б. са сключили граждански брак
на 30.01.2009г., от който имат едно дете- С. Б. Б., родена на 19.02.2009г., видно от
удостоврение за раждане на последната.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №**/21.04.2017г., Б.И.Б. е дарил на
дъщеря си С. Б. Б. самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №68134.1002.143.1.19,
находящ се в /адрес/, представляващ /адрес/, като е запазил пожизнено правото на ползване
върху жилището.
Представена е искова молба за развод от Б.И.Б. срещу Х. С. Б., ведно с уточнителни
молби, както и Решение за развод по гр.д. №42524/2023г. по описа на СРС.
По делото е допуснат и разпитан, като свидетел Б.И.Б., баща на ищцата и съпруг на
ответницата, който посочва, че е живял в процесното жилище до 2021-2022г. Сега там
живеели бившата му съпруга и най-малкото му дете. Имал три деца, като на най-голямото Т.
дарил най-големия си апартамент- №20, а на най-малкото С.- най-малкия апартамент №19.
Имал и син, на който дарил трето жилище. Ищцата не ползвала апартамента си, поради
невъзможност за достъп до жилището. Изпратила няколко доброволни покани за достъп до
апартамента, но това било невъзможно, поради сменена ключалка на входната врата.
Свидетеля посочва, че имал запазено право на ползване върху /адрес/, но също нямал
достъп, поради смяна на ключа. Не знае дали бракоразводното дело с ответницата е
приключило, но признава, че е получил парични суми от ответника за 2месеца, за /адрес/.
По делото е назначена съдебно-техническа и оценителна експертиза, от заключението
на която се установява, че двата самостоятелни обекта – /адрес/ и /адрес/, находящи се в
/адрес/, са нанесени в КККР като самостоятелни обекти с идентификатори
№68134.1002.143.1.19 и №68134.1002.143.1.20, но на място са конструктивно обединени и
не представляват два самостоятелни обекта, а един, като част от стълбищата клетка,
граничеща с двата обекта е преградена и приобщена към общия обект, като коридор с врата
към стълбищната клетка, посредством който се осигурява достъпа до апартамента. Вещото
лице посочва, че /адрес/ има баня и тоалетна, но няма кухня и склад. Според заключението
на вещото лице, средния месечен пазарен наем за /адрес/ е в размер на 985,48 лв., а за
периода от 20.09.2023г. до 20.05.2024г., е в размер на 7104,55 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
2
За да бъде уважен иска следва да се установи, че ищецът е собственик на недвижим
имот, който е ползван от ответника без основание и с това лишил от тази възможност
собственика.
По делото не е спорно, а и от представения НА№37/16.02.2022г. и декларация от
20.09.2023г., вписана в СВ-гр. С. с вх. №*****/20.09.2023г., се установява, че за периода от
20.09.2023г. до 20.05.2024г., ищцата е била собственик на процесния имот, представляващ
/адрес/, находящ се в /адрес/. Не е спорно и обстоятелството, че имота се ползва от
ответника и нейната непълнолетна дъщеря, като на ищцата не е бил осигуряван достъп,
което се установява, както от представените по делото нотариални покани, така и от
показанията на разпитания по делото свидетел.
Съдът не следва да обсъжда възражението на ответника, че ползвал имота, тъй като
същия представлявал семейно жилище, доколкото от представеното по делото Решение за
развод по гр.д. №42524/2023г. по описа на СРС, няма данни същото да е влязло в сила и да е
породило своите правни последици. От друга страна, дори и имота да е предоставен за
ползване, като семейно жилище, то е налице неоснователно обогатяване на ползващия
чуждо имущество, поради което последния дължи обезщетение на собственика на имота.
По изложените съображения, съдът намира, че през процесния период от 20.09.2023г.
до 20.05.2024г., ответницата е държала имота без правно основание, с което е лишила от
възможността собственика му да го ползва. По този начин тя се е обогатила за сметка на
ищеца. Съдебната практика приема, че в тези случай резултатът от разместването на благата
се равнява на пазарния наем на имота. Съгласно заключението на вещото, средния пазарен
наем за процесния период е в размер на сумата от 7104,55 лв. От тази сума ответницата
дължи 1/2, доколкото по делото се установи, че в имота на ищцата, ответницата не живее
сама, а заедно с непълнолетната си дъщеря С.. Предвид това исковата претенция следва да
бъде уважена до размера от 3552,28 лв., като за разликата над тази сума иска следва да се
отхвърли, като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, всяка една от страните има право на разноски.
Съразмерно с уважената част на иска, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на сумата от 847,09 лв., от които 142,09 лв. за заплатена ДТ, 200
лв. за депозит за вещо лице и 505 лв. за адвокатско възнаграждение. Основателно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е
изчислено над предвидения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Ответника не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. С. Б., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплати на Т. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/, сумата от 3552,28 лева (три хиляди петстотин петдесет и два
лева и 28 стотинки), представляваща обезщетение за ползата от която ищецът е лишен, за
периода от 20.09.2023г. до 20.05.2024г., поради невъзможност да ползва собствения си
недвижим имот, представляващ /адрес/, находящ се /адрес/, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.05.2024 г. до окончателното
плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 7104,55 лв.
ОСЪЖДА Х. С. Б., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплати на Т. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/, сумата от 847,09 лева (осемстотин четиридесет и седем лева и
09 стотинки), представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4