№ 500
гр. Видин, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на тринадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско
дело № 20231320100296 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 26 във вр. с чл. 25, ал.1, т.3 и т.4 от
Закон за закрила на детето, образувано по повод молба от директора на
„Дирекция за социално подпомагане” гр.Видин/ДСП – Видин/ за настаняване
на детето П. Е. П., ЕГН ********** в семейството на професионалния
приемен родител А. В. Н., ЕГН ********** от с. Ново село, общ. Ново село,
обл. Видин, ул. „ Арх. Илия Попов“ № 29 за срок, съобразен с чл.3
НУРКПУПСНДТ.
В молбата се излагат твърдения, че детето П. Е. П., роден на 02.09.2014 г.
спешно се нуждае от закрила. Твърди се, че детето е с родители: майка В. Н.
П. и баща Е. П., като на 27.01.2023 г. в ОЗД към ДСП гр. Бяла Слатина е
регистриран сигнал, касаещ детето П., който сигнал е подаден от майката на
детето, която съобщила, че съжителстващият с нея Ц. Л. Д. употребява
психоактивни вещества, под влияние на които системно упражнява физическо
насилие над нея в присъствието на децата, за което многократно е търсила
съдействие от органите по закрила, но без резултат, като съобщила, че
последният инцидент е възникнал на 26.01.2023 г., като вследствие на
проявената агресия В. получила кръвотечение в областта на главата, като
допълнила, че в състояние на афект, Ц. ударил с отворена длан най - малкото
дете Н.. Посочено е също, че в хода на социалното проучване по сигнала и от
проведен разговор между майката и социални работници от ОЗД към ДСП
гр.Бяла Слатина е установено, че след като е подала предходен сигнал на
06.01.2023 г. срещу съжителя си, се установила да живее при майка си в с. Б.,
обл. Враца, но след предприемане мярка за закрила по отношение на трите
деца за превенция и закрила, майката отново се върнала и заживяла при Ц. Д.
в дома му в с. Т.. Твърди се, че във връзка с подадения сигнал е свикана
екипна среща на представители на мултидисциплинарния екип, работещ по
Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца,
жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна
1
интервенция, които установили, че родителят не е успял да осигури нужните
грижи за малолетния П., за да не попадне в риск, с оглед на което
отглеждането на момчето в семейна среда крие рискове за правилното му
физическо, психическо и социално развитие, като участниците в механизма
единодушно са изразили становище, че е целесъобразно предприемането на
мярка за закрила извън семейната среда в сигурна и защитена среда при
условията на спешност, с цел предотвратяване рисковете за живота и здравето
на детето. Посочва се също, че на 27.01.2023 г. в ОЗД към ДСП гр. Бяла
Слатина е депозирано заявление от майката В. П., с което е изразила желание
децата ù П., А.ио и Н. да бъдат изведени от нейното семейство и настанени в
приемни семейства или подходяща социална услуга, като допълнила, че
близките ù не са в състояние да осигурят сигурност и безопасна среда за
децата, тъй като Ц. заплашва и тях. Предвид установения риск за живота и
здравето на трите деца и констатираната необходимост от предприемане на
спешна мярка за закрила и извеждането им от семейната среда на майката,
ОЗД Бяла Слатина извършва проучване на роднинския кръг. Не са открити
близки и роднини, които да желаят да полагат грижи за трите деца.
Преценявайки изведените в доклада рискове за живота и здравето на П.,
необходимостта от спешна закрила и невъзможността на родителя да се
справи с отглеждането на момчето, е направен обоснован извод, че е най-
подходящо предприемането на спешна мярка за закрила по реда на чл.4, ал.1,
т.4 от ЗЗД - настаняване в професионално приемно семейство, а след екипно
обсъждане и направено запитване е установено, че в териториалния обхват на
общ. Ново село има приемно семейство с подходящ профил за детето, което
може да задоволи спешната му нужда и детето е настанено по
административен ред в семейството на професионалния приемен родител А.
В. Н..
В съдебното заседание представител на дирекция "Социално подпомагане"
–гр. Видин се явява и поддържа молбата и прави искане същата да бъде
уважена.
Приемният родител А. В. Н. се явява в съдебно заседание. Изразява
желание и декларира възможност да отглежда детето.
Изслушана е от съда и майката на детето, която заявява, че действително
към 27.01.2023г., когато е осъществено насилие върху нея и едно от децата от
съжитестващия с ней мъж е била много уплашена и е поискала децата да
бъдат изведени от нейното семейство с цел тяхната защита, тъй като е била
много уплашена. Заявява, че след случая напуснала мъжа, с когото е
съжителства и не поддържа никаква връзка с него до момента и не
възнамерява и в бъдеще, тъй като предишния път се е върнала при него и е
последвал нов акт на насилие и е осъзнала, че по този начин е поставила в
риск децата си и може да ги загуби. Заявява, че е започнала работа,
преместила се е да живее при нейната майка и нейния съпруг, където е
обособена отделна стая за нея и децата, която са ремонтирали. Твърди, че
посещава социална услуга и многократно е заявявала на социалните
работници, че желае да си вземе обратно децата. Заявява, че Ц. я е
притеснявал няколко пъти, което е споделила и със социалните работници, но
е подала жалба за домашно насилие и е поискала защита.
В съдебното заседание е изслушана и социалният работник – А.К., която
работи по случая и която е изготвила част от приетите по делото социални
доклади. Същата потвърждава пред съда, че майката на децата живее при
своята майка и нейния втори съпруг, които я подкрепят, че са създали добри
2
битови условия за живот – отделна стая за В. и нейните деца, която е
ремонтирана и обзаведена, както и че В. редовно посещава социалната услуга
за повишаване на нейния родителски капацитет, като изразява становище, че
с оглед обстоятелството, че Ц. все още прави опити за контакт с майката и я
притеснява, все още не е в интерес на детето да се върне при майка си.
По делото е изслушана и бабата на детето – С.Х. – майка на В., която
заявява, че има възможност и желание да помага на дъщеря си в
отглеждането на децата.
Съдът, след като обсъди приложените по делото доказателства намира от
фактическа страна следното:
Детето П. Е. П. е роден на 02.09.2014г., майка В. Н. П. и баща Е. П., което
се установява от прието по делото удостоверение за раждане на детето. От
приетите по делото социални доклади се установява, че майката на детето
посочва за биологичен баща на П. лицето С.А.М., с когото е имала връзка в
миналото, а от 5г. съжителства на семейни начала с лицето Ц. Л. Д., когото
сочи за биологичен баща на двете по-малки деца в семейството- А.ио и Н. П.,
но тъй като майката има сключен граждански брак с македонския гражданин
Е. Р. П. - децата носят неговата фамилия, като тя съобщила, че вече са
разведени, но по нейни твърдения, П. не ù дава документа за развод. От
социалните доклади се установява също, че от раждането си детето е
отглеждано в семейна среда от своята майка, с която има изградена силна
емоционална връзка, като на 27.01.2023г. в Отдел „Закрила на детето" при
ДСП гр.Бяла Слатина е регистриран сигнал от НТЛД 116 111,касаещ датето
П. Е. П., който сигнал е подаден от майката на детето - В. Н. П., която е
съобщила, че съжителстващият с нея Ц. Л. Д. употребява психоактивни
вещества, под влияние на които системно упражнява физическо насилие над
нея в присъствието на децата, за което многократно е търсила съдействие от
органите по закрила, но без резултат, а на 26.01.2023г. вследствие на
проявената агресия тя е получила кръвотечение в областта на главата, като
допълнила, че в състояние на афект, Ц. ударил с отворена длан най - малкото
дете Н., поради което тя е напуснала семейното жилище и потърсила подслон
в дома на свои съседи, където се намирала и при подаване на сигнала. Във
връзка с посоченото, социални работници от ОЗД – гр.Бяла Слатина са
провели разговор с В., при който тя е сподели, че след предходния сигнал,
който е подала от 06.01.2023г. се е установила да живее при майка си в с.Б.,
обл.Враца, но в последствие отново се е върнала и е заживяла при Ц. Л. Д. в
домът му в с.Т., ул."Шейново" № 3. Във връзка с получения сигнал за
упражненото насилие върху майката на детето и неговата сестра Н. е
проведен координационен механизъм, на който е взето единодушно решение,
децата да бъдат изведени от семейната среда на майката, която от своя страна
е заявила желание децата П., А.ио и Н. да бъдат изведени от нейното
семейство и настанени в приемни семейства или подходяща социална услуга,
като посочила, че близките ù не са в състояние да осигурят сигурност и
безопасна среда за децата, тъй като Ц. заплашва и тях. Установено е наличие
на свободно приемно семейство, което да е подходящо за отглеждане на
детето на територията на община Видин и със заповед № ЗД/Д-ВР-БС-003 /
27.01.2023г.на директора на ДСП-Бяла Слатина, детето П. Е. П. е настанено в
приемно семейство на приемния родител А. В. Н. в с. Ново село, община Ново
село, обл. Видин, като спрямо братчето и сестрата на детето - А.ио и Н. също
е предприета спешна мярка за закрила и са настанени в профисионални
приемни семейства на територията на област Видин, тъй като от направено
3
социално проучване е установено, че няма близки и роднини, които да поемат
грижата за децата в семейна среда. В изготвения социален доклад от
21.02.2023г. е посочено, че към момента на извършеното проучване майката
не е имала доходи за задоволяване на потребностите на П. и жилище където
да живее и да може да осигури безопасна и спокойна среда за развитието му.
В посочения социален доклад като слаба страна на майката е посочено, че
същата не е развила умения за семейно планиране, което я поставя в зависимо
положение от моментния си съжител, което обстоятелство не е в интерес на
детето. Посочено е също, че бащата на детето трайно не полага грижи за него,
не съжителства с детето и не дава издръжка за неговото отглеждане.
От изслушването на майката, бабата на детето по майчина линия, както и от
изслушването на социалния работник Кърцелянска се установява, че към
момента В. - майката на детето, работи, живее при своята майка и нейния
настоящ съпруг, които я подкрепят и са създали добри битови условия за
майката и нейните деца.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от социален работник в
Комплекс за социални услуги за деца, младежи и техните семейства – гр. Бяла
Слатина се установява, че през периода на работа с майката на детето тя е
показала отговорно отношение към процеса и е спазвала техните съвети и
препоръки, като се е наблюдавало стремеж към развитие с цел създаване на
по – добри условия за нейното семейство. Дадено и заключение, че В.
притежава нужния родителски капацитет, но не разполага с нужните условия
за тяхното отглеждане, като е посочено, че екипът е направил посещение на
дома, в който живее В., но не е посочено кога е извършено това посещение,
като е посочено, че тя им е обяснила, че предстои ремонт, поради което съдът
приема, че това посещение е извършено преди състоялия се ремонт, за който
свидетелства изслушания от съда социален работник, майката и бабата на
детето. В доклада е изразено мнение, че при една реинтеграция може да се
навреди психически на децата, тъй като мъжът, с когото е съжителствала В. –
Ц. все още я тормози психически.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че молбата на
директора на Дирекция ”Социално подпомагане” – гр. Видин е процесуално
допустима – същата е направена от оправомощено лице по смисъла на чл.
26,ал.2 от Закона за закрила на детето до съответния районен съд по
настоящия адрес на детето, а разгледана по същество, молбата се явява
неоснователна.
При така установените обстоятелства, съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно чл.25 ал.1, т. 3 от ЗЗакрД, основание за настаняване на дете извън
семейството е налице, ако родителите, настойниците или попечителите се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат, а съгласно т. 4 – когато
детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие.
В случая съдът не намира, че е налице хипотезата на т.3 на чл. 25, ал.1
ЗЗакрД, тъй като от посочените социални доклади и изслушването на
социалния работник се установи, че майката на детето работи, има доходи, с
които да издържа себе си и детето, създала е необходимите битови условия,
като в отглеждането му тя ще бъде подпомагана и от своята майка и нейния
съпруг има желанието да се грижи за него. Видно от социалния доклад на
Комплекс за социални услуги за деца, младежи и техните семейства – гр. Бяла
4
Слатина същата притежава и нужния родителски капацитет. По отношение
наличието на предпоставките, визирани в т. 4 на чл. 25, ал.1 ЗЗакрД, съдът
намира следното: Безспорно детето е станало жертва на психическо насилие в
семейството, като е станало свидетел на нанесен побой над майка му от
страна на нейния съжител, но това се е случило преди пет месеца и оттогава
майката не живее с насилника. Да, насилникът е правил опит за контакт с нея,
като е идвал пред дома на нейната майка, където живее, но тези негови
действия не могат да бъдат приети от съда като достатъчна индиция да се
приеме, че е налице сериозна опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Правилно е
предприета мярка за закрила към монета на извършеното насилие, когато
майката все още е съжителствала с насилника, но пет месеца по – късно,
майката избягва всички контакти с него, живее при своята майка и нейния
баща, които са заявили готовност да ù помагат при отглеждането на децата,
работи и е икономически независима от насилника, които обстоятелства
съдът няма как, а е длъжен да не вземе предвид при постановяване на своя
акт. Съдът не споделя становището на социалните работници, че от
обстоятелството, че Ц. все още прави опити за психически тормоз над
майката на детето е достатъчно да се приеме, че е налице необходимост
детето да бъде настанено извън семейството. В случая държавните органи
следва да предприемат необходимото да защитят, както детето, така и
майката, като не трябва да се пренебрегва и факта, че отделянето на едно дете
от неговата майка и то за толкова продължителен период и в тази възраст на
детето не крие по – малък риск за неговото емоциално развитие, което няма
как да не рефлектира и върху неговото нравствено, интелектуално и социално
развитие.
Видно от приетите социални доклади майката полага всички необходими
усилия, за да може да осигури една безопасна среда за своите деца.
Безспорно, интересите на детето са на първо място, но в случая не трябва да
се пренебрегват и интересите на майката. Тя е станала жертва на
насилие/физическо и психическо/, прави необходимото, за да осигури
безопасна среда за себе си и децата си – работи, живее при майка си, където е
създала добри битови условия за живот, избягва всякакъв контакт с
насилника, посещава социална услуга, към която се отнася с нужната
отговорност, а в случая обстоятелството, че насилникът продължава да прави
отделни опити за психически тормоз върху нея, според социалните работници
следва да бъде пречка децата да бъдат реинтегрирани в нейното семейство,
който извод съдът не споделя. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че
майката прави всичко необходимо да посещава детето си възможно най –
често, както и другите си две деца, макар да са настанени в приемни
семейства, живеещи на толкова голямо разстояние от местоживеенето на
майката, което безспорно е свързано и с доста финансови разходи и
неудобство за нея. Ето защо съдът приема, че в случая следва да се осигури
по – адекватна защита от страна на държавните органи, за да се предотвратят
евентуални бъдещи посегателства над нея от страна на мъжа, с когото е
съжителствала, а не тя да бъде лишена от възможността да отглежда децата си
и респективно те да бъдат лишени от майчина грижа. От всички социални
доклади и изслушването на социалния работник, като причина децата да не
бъдат върнати при своята майка се посочва обстоятелството, че мъжът, с
когото е съжителствала майката все още я притеснява, като прави опити за
контакт с нея. Както и майката заяви пред съда, тя е сезирала компетентните
5
органи, самата тя уведомява социалните работници за действията на Ц., което
е доказателство, че тя сериозно се отнася към проблема.
С оглед на посоченото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 25
от Закона за закрила на детето за настаняване на детето П. Е. П., ЕГН
********** извън неговото семейство, поради което молбата на Д“ СП“ – гр.
Видин следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на „Дирекция за
социално подпомагане” гр.Видин за настаняване на детето П. Е. П., ЕГН
********** в семейството на професионалния приемен родител А. В. Н., ЕГН
********** от с. Ново село, общ. Ново село, обл. Видин, ул. „ Арх. Илия
Попов“ № 29, като неоснователно.
На основание чл. 28, ал.4 от Закона за закрила на детето решението
подлежи на незабавно изпълнение.
На основание чл. 28, ал.6 от Закона за закрила на детето решението може
да бъде обжалвано от страните в седемдневен срок от връчване на решението
пред Окръжен съд – Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6