РЕШЕНИЕ
№ 4249
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110200246 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Й. Р., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление /НП/ № 1/06.12.2022 г., издадено от началника на 04 РУ-
СДВР, с което на основание чл. 82 от Закона за частната охранителна дейност
/ЗЧОД/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 55 от ЗЧОД.
В жалбата се твърди, че глобата е наложена неоснователно, без да се
излагат конкретни аргументи.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично
и посочва, че действително при извършената проверка е бил без поставен
бадж, но незаконосъобразно му е наложена глоба, тъй като посочената в
съставения АУАН като нарушена разпоредба на ЗЧОД, а именно чл. 29 е
отменена с ДВ бр. 92/2018 г. Поддържа се също, че в екземпляра от АУАН,
който му бил връчен не е посочен неговият номер.
Въззиваемата страна – началникът на 04 РУ- СДВР редовно призован не
се явява и не се представлява. В постъпили по делото писмени бележки от
процесуален представител се аргументира законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка и като прецени доводите и
1
възраженията на страните намери за установено от фактическа страна
следното:
На 01.11.2022 г. около 10:40 часа свидетелят М. Н. П. – младши
полицейски инспектор при 04 РУ – СДВР посетил жилищен комплекс
„София Ленд Резиденс“, находящ се на адрес гр. С, ул. „М А“ № с цел
извършване на проверка на лице, което изтърпявало на същия адрес мярка за
неотклонение „домашен арест“. При опита му да влезе в сградата същият бил
спрян от жалбоподателя Г. Й. Р., охранител на обекта, който обаче не носел
служебна идентификационна карта със снимка. Жалбоподателят Р. заявил на
свидетеля, че не може да влезе в сградата без да бъде допуснат от живущите
на адреса. Свидетелят П. се легитимирал и извършил проверка на
жалбоподателя, при която установил, че същият е охранител на обекта, но
при извършване на дейността по охрана не носи служебна идентификационна
карта със снимка, поради което и в присъствие на един свидетел съставил
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с
бл. № 238210. В акта било посочено, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 29 от ЗЧОД. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал, като посочил, че няма възражения. Препис
от съставения акт бил връчен на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН и при упражняване на
правомощията си по чл. 53 от ЗАНН да квалифицира правилно нарушението
на 06.12.2022 г. началникът на 04 РУ – СДВР издал обжалваното НП, с което
за нарушение на чл. 55 от ЗЧОД наложил на жалбоподателя глоба в размер на
200 лева. На неустановена дата препис от НП бил връчен на жалбоподателя,
който на 22.12.2022 г. подал жалба срещу него до съда.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетеля М. Н. П., обясненията на жалбоподателя Г. Й. Р.,
както и приобщените по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства: заповед № 513з-105/08.01.2020 г.,
издадено от директора на СДВР, удостоверение № 513р-23411/06.03.2023 г.,
издадено от началника на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ в СДВР,
заповед № 513р-9484/02.11.2022 г., издадена от директора на СДВР, заповед
№ 8121з-372/05.04.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи,
удостоверение № 513000-22756/03.04.2023 г., издадено от началник отдел
„Човешки ресурси“ при СДВР.
Изложената фактическа обстановка не разкрива сложност, всъщност тя
не е и спорна между страните. От показанията на свидетеля М. Н. П., на които
съдът се довери като обективни, достоверни и информативни, се установи, че
на инкриминираната дата жалбоподателят е изпълнявал дейност по охрана на
обект – жилищен комплект „София Леннд Резиденс“ по ЗЧОД, като не е
носил служебна идентификационна карта със снимка. Това обстоятелство се
потвърждава и от жалбоподателя, който в обясненията си, дадени пред съда
посочи, че по време на проверката е бил с униформа, но без поставен бадж т.е.
служебна карта.
От приобщените по делото заповеди и удостоверения съдът извлече
данни за компетентността на актосъставителя и АНО – първият да съставя
АУАН на ЗЧОД, а вторият да издава наказателни постановления.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
2
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт. По делото не са ангажирани
доказателства от въззиваемата страна /въпреки дадените изрични указания в
тази насока/ относно датата на връчване на препис от НП на жалбоподателя,
поради което съдът приема, че жалбата е подадена в преклузивния срок, в
който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Разпоредбата на чл. 83 от ЗЧОД гласи, че
нарушенията на закона се констатират с актове, съставени от контролните
органи по същия закон. Съгласно чл. 71, ал.1 ЗЧОД такива са и полицейските
органи от областните дирекции на МВР, определени със заповед на
съответния директор. Видно от представената по делото заповед 513з-
105/08.01.2020 г. на директора на СДВР като такива служители, в чиито
правомощия се включва и съставянето на АУАН при констатирани
нарушения са държавните служители от отдели „Охранителна полиция“ към
01-09 РУ – СДВР. Видно от представеното удостоверение № 513р-
23411/06.03.2023 г., издадено от началника на 03 сектор към отдел „Човешки
ресурси“ в СДВР свидетелят М. Н. П. заема длъжност младши полицейски
инспектор в сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ- СДВР, поради което е
бил и компетентен да състави процесния АУАН. НП също е издадено от
компетентен орган – началника на 04 РУ- СДВР, който е надлежно
упълномощен от министъра на вътрешните работи със заповед №
8121з.372/05.04.2018 г. – т .1.6. Видно заповед № 513р-9484/02.11.2022 г. на
директора на СДВР на комисар А З /лицето, подписало НП/ е възложено,
считано от 02.11.2022 г. да осъществява общото и непосредствено
ръководство на 04 РУ- СДВР тоест възложени са му функциите на началник
на 04 РУ- СДВР.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са
спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал.3 от ЗАНН- АУАН е
съставен в деня на установяване на нарушението, а НП е издадено един месец
по-късно.
Противно на доводите на жалбоподателя съдът намира, че при
съставяне на АУАН не е допуснато нарушение на процесуалните правила,
което да е от категорията на съществените и което да е ограничило правото на
защита на жалбоподателя.
Видно от текста на АУАН същият е съставен в присъствието на един
свидетел, за когото е отбелязано, че свидетел на съставяне на АУАН.
Действително разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН гласи, че при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. В случая, макар да не е спазено изискването на закона
относно броя на свидетелите, това по никакъв начин не накърнява правото на
3
защита на жалбоподателя – същият лично е присъствал при съставянето на
АУАН и е могъл да възприеме действията на актосъставителя. Актът ме е
предявен лично, за което се е подписал и му е връчен препис от него. Била
му е предоставена възможност за вписване на възражения, като е отразено, че
жалбоподателят няма такива. Такива не са постъпили и впоследствие. Не
представлява нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че след
думите „Акт № …“ в екземпляра на жалбоподателя не е вписана цифра, а в
този, представен по преписката е вписана цифрата „1“. Бланковият номер на
АУАН, връчен на жалбоподателя и този по преписката са идентични, като
съдът извърши съпоставка на съдържанието на екземпляра на жалбоподателя
и този, представен по преписката и отново беше установена идентичност.
На следващо място действително в АУАН е посочено, че
жалбоподателят е нарушил чл. 29 от ЗЧОД, която разпоредба е отменена с
ДВ, бр. 92 от 2018 г. Същевременно обаче АНО е упражнил правомощията си
по чл. 53 от ЗАНН и при допуснатата нередовност в АУАН, свързана с
дадената правна квалификация от актосъставителя е издал обжалваното
наказателно постановление, с което е прецизирал нарушените от
жалбоподателя правни норми, квалифицирайки нарушението като такова по
чл. 55 от ЗЧОД. Съдът намира, че АНО е процедирал в съответствие със
закона, тъй като в конкретния случай несъмнено е било установено
извършването на нарушението, нарушителят и неговата вина. И в двата
процесуални документа се съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити, като
вмененото на жалбоподателя нарушение е описано ясно, точно и конкретно,
по начин, който не затруднява жалбоподателя да разбере в извършването на
какво е обвинен.
Съгласно чл. 55 от ЗЧОД при упражняване на дейността си
ръководителят и изпълнителите на частна охранителна дейност са длъжни да
носят служебна идентификационна карта със снимка, отличителен знак и
униформено облекло, освен в случая по чл. 10, ал. 1. По делото несъмнено е
установи, което не се спори и от жалбоподателя, че при извършване на
дейността си по охрана на обект – жилищен комплекс „София Ленд Резиденс“
същият не е носил служебна идентификационна карта със снимка.
Процесният случай не попада в хипотезата на чл. 10, ал.1 от ЗЧОД, тъй като
не се касае за охрана по чл. 8 от закона- лична охрана на физически лица.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй
като жалбоподателят е съзнавал, че на инкриминираната дата е изпълнявал
охранителна дейност – охрана на обекти по смисъла на ЗЧОД без да носи
служебна идентификационна карта със снимка, като пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици на своето поведение.
Съдът намира, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН и случаят да се третира като маловажен по смисъла на параграф 1, т.4
от ДР на ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, а напротив,
разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне
състава на нарушението.
Правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 82 от ЗЧОД, тъй
като за санкциониране на нарушението на чл. 55 не е предвидена специална
разпоредба и следва да се приложи общата такава. Доколкото се касае за
първо нарушение на жалбоподателя и не са налице отегчаващи отговорността
му обстоятелства, то правилно размерът на глобата е определен в минимален
4
размер от 200 /двеста/ лева, който е справедлив и ще допринесе за постигане
целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и направеното искане в писмените бележки от
страна на процесуалния представител на въззиваемата страна съдът следва да
присъди в полза на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на извършената от
процесуалния представител работа.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1/06.12.2022 г.,
издадено от началника на 04 РУ- СДВР, с което на основание чл. 82 от Закона
за частната охранителна дейност на жалбоподателя Г. Й. Р., ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева
за нарушение на чл. 55 от ЗЧОД.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗДвП Г. Й. Р., ЕГН **********
да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5