РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 17.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на осимнадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН
дело № 364 по описа
за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Община
Две Могили против Решение № 106/04.08.2020 г. на Районен съд – Бяла,
постановено по АНД № 120/2020 г., с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 6/07.05.2020 г. на Кмета на Община Две могили.
В жалбата се навеждат касационни
оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправни
разпоредби.
Претенцията е да се отмени решението
на РС – Бяла и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление.
Касационният ответник – Е.Д.Й. ***,
чрез процесуалния си представител адв. М. Р., в депозиран по делото отговор по
касационната жалба, излага становище за нейната неоснователност. Иска от съда
решението на РС – Бяла да бъде оставено в сила.
Прокурорът от РОП дава становище за
основателност на жалбата, поради което въззивното решение следва да бъде
отменено.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт районният съд е приел, че АУАН и НП са
съставени от компететни лиця, без в хода на административнонанаказателното
производство да са допуснати съществени процесуални нарушения. Решаващият довод
на съда, за да отмени оспореното пред него наказателно постановление е, че
нарушенето в АУАН и НП не е описано пълно и явно, с всички обстоятелства, при
които е извършено, тъй като не е обоснована датата на извършване на
нарушението. Съдът е посочил, че датата на извършване на нарушението като
елемент от неговия фактически състав не може да бъде извеждана от
доказателства, събрани едва в хода на съдебното производство и несъдържащи се в
административнонаказателната преписка. Прието е, че едва в разпита им пред съда
свидетелите по делото (актосъставител и свидетел по АУАН) установяват, че
отразената в АУАН и НП дата съвпада с датата, фигурираща в прегледания запик от
камера като това обстоятелство не е отразено в АУАН. Според въззивният съд ако
записът е част от административнонаказателната преписка е следвало да бъде
надлежно изискан, приложен и предявен на нарушителя за запознаване като му се
даде възможност да представи възражения, даде обяснения или да поиска събиране
на допълнителни доказателства или разследване на спорни обстоятелства. Тъй като
това не било сторено, съдът изключил от доказателствата по дело представения по
делото диск с видеозапис, както и снимковия материал, извлечен от този
видеозапис, като съблани не по предвидения НПК и ЗАНН процесуален ред. При това
положение, съдът счел, че по делето не е надлежно доказано авторството на
установеното нарушение като безспорно установено било единствено наличието на
изхвърлени строителни отпадъци в съдза растителен отпадък, но не и кой и кога
ги е изхвърлил. С тези аргументи въззивният съд отменил наказателното
постановление.
Касационният съд намира въззивното
решение за неправилно, а превните изводи на районния съд за некореспондиращи с
установените по делото обстоятелства.
На първо място не може да бъде
споделен доводът на районния съд, че нарушението не е описано пълно и ясно в
АУАН и НП. Точно обратното и в двата акта, съставени в хода на
административнонаказателното производство точно и ясно е посочено
административното нарушение с всичики негови елементи, включително и датата на
извършването му. Необосновано съдът приема, че датата на извършване на
нарушението е установена с доказателства, които са събрани едва в хода на
съдебното прозводство. Принципно правилен е извода на съда, че е недопустиво
едва в хода на съдебното оспорване да бъдат установявани елементи от
фактическия състав на административното нарушение, за санкционирането на което
е издадено оспорваното наказателно постановление. Този извод обаче е неотносим
към настоящия случай и събраните в случая доказателства. По делото няма спор,
че установяването на нарушението е станало по устен сигнал на граждани след
проверка на видеозописи от камера, намираща се в близост до мастото на
нарушението, собственост на частно лице. Съставеният АУАН съдържа всички
изискуеми реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН, включително и описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Начинът, по който е
установено нарушението следва да е установим от доказателствата по преписката,
но не е елемент от фактическия състав на извършеното нарушение. По делото е
представен оптичен носител CD-диск
с видеозапис, придружен с протокол, подписан от служител на общината и
присъстващ свидетел, от който е видно кога и от къде е снет записа. Този
протокол е от 28.04.2020 г., т.е. два дни преди датата на съставяне на АУАН,
което означава, че същият не съставлява доказателство, представено едва в хода
на съдебното производство. Обстоятелството, че записът е представен
допълнително, след депозиране на жалбата с административнонаказателната
преписка не означава, че същият не е част от нея. Точно обратното,
доказателство, че видеозаписът е част от административнонаказателната преписка
е съдържанието на самото наказателно постановление, в което изрично се посочва,
че извършването на нарушението и неговия автор е установено въз основа на него.
От свидетелските показания на актосъставителя се установява, че при съставяне и
предявяване на АУАН на нарушителя е предявен и снимков материал, извлечен от
прозесния видеозапис, т.е. нарушителят е запознат със съществуването на
процесното доказателство. Липсата на изрично позоваване в АУАН на видеозаписа,
респективно непосочването му като доказателство в самия АУАН, не е
обстоятелство, което автоматично да води до извод за изключването му от
административнонаказателната преписка. Допълнително следва да се има предвид,
че съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването
може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Това
означава, че законът допуска изясняването на релеванвни факти, като датата на
извършване на нарушението например, да бъдат доизяснявани и след съставянето на
АУАН от наказващия орган, т.е. не би било нарушение дори и ако записът бъде
свален от камерата и разгледан от АНО едва преди произнасянето му по
образуваната административнонаказателна преписка.
С оглед на изложеното настоящата
инстанция счита, че процесното административно нарушение е описано пълно и
точно в АУАН и НП с всички относими обстоятелства, включително датата на
извършването му, която се доказава от събраните в хода на делото доказателства
– свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля по акта, които посочват,
че датата е възприета от сваления и иззет от служител на общината видеозапис от
частна камера. Самоличността на извършителя е установено от актосъставителя
чрез разпознаването му, което се посочва и от св. С..
Горните изводи не се опровергават и
от факта, че в НП е вписано, че видеокамерата, от която е снет записът, се
намира на електрически стълб до съда за растителен отпадът, а по делото както
от показанията на свидетелите, така и от представения допалнително снимков
материал и протокол се установява, че всъщност камерата е монтирана на стената
на сградата, в която се намира магазина чийто собственик е собственик и на
камерата. Видно от същия снимков материал е, че не се касае за наличието на две
камери, а само една, която е и безспорно установена по делото, независимо от
разминаването в посочване на конкретното и местоположение.
От всичко изложено до тук касационният
съд прави извод, че в конкретния случай извършването на администратино
нарушение от касационния ответник е безспорно установено и доказано и изводите
в обратна посока на въззивния съд са довели пдо постановяване на
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, предвид
изяснения от фактическа страна спор, следва да бъде постановено друго, с което наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзк с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 АПК
вр. Чл. 78, ал. 8 от ГПК своевременно заявената претенция на касатора за
присъждане на разноски следва да бъде уважена и в тежест на касационния ответник
следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 160 лв. – юрисконсултско
възнаграждение по 80 лв. за двете инстанции на основание чл. 27е от Наредбата
за запащане на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 106/04.08.2020 г. на
Районен съд – Бяла, постановено по АНД № 120/2020 г., с което е отменено
Наказателно постановление № 6/07.05.2020 г. на Кмета на Община Две могили
и вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6/07.05.2020
г. на Кмета на Община Две могили, с което е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв. на Е.Д.Й. *** на основание чл. 40, т. 5 от Наредба
№ 3 на ОбС – Две могили за поддържане и осигуряване на обществения ред,
опазване собствеността и чистотата на територията на Община Две могили за
извършено нарушение на чл. 26, т. 4 от същата наредба.
ОСЪЖДА Е.Д.Й. ***, ЕГН ********** ***
сумата от 160,00 (сто и шестдесет) лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.