Р Е Ш Е Н И Е

N 260070

 

гр. РУСЕ....5.III................. 2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

РУСЕНСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД.........…….........ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в публично заседание на.......5 февруари 2021г………………..…в състав :

                       

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА                                                                                       

                                                        ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

  БОЯН ВОЙКОВ, мл.с.                                                                                                                    

 

при СЕКРЕТАРЯ............ТОДОРКА НЕДЕВА…………….и в присъствието

на ПРОКУРОРА..........……….................…........………………...като разгледа

докладваното от................СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА………..В.гр.д. N739 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:

 

                   Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни застрахователи», ЕИК130764706, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от А.Л.и Б.Б., е обжалвало решение №929 от 14.07.2020г  на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№6979/19г. по описа на РРС. Излага  доводи за неправилност на  решението и моли въззивният съд да го отмени и да постанови друго,  с което да отхвърли предявените искове, при законните последици.Сдружението обжалва и определение №260432 от 25.09.2020г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските.Развива оплаквания за неправилност на определението и моли да бъде отменено и въззивният съд да постанови друго, с което да измени решението, като остави без уважение искането на пълномощника на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият В.П.К.,***,  изразява становище, че и двете жалби са неоснователни.

След преценка на доказателствата по делото и като обсъди оплакването по жалбата,  Окръжният съд намира за установено следното :

По жалбата против решение №929 от 14.07.2020г  на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№6979/19г. по описа на РРС.Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка , съдът е направил изводите си при спазване на процесуалните правила и съобразяване с материалния закон. Въззивният съд изцяло споделя констатациите на първоинстанционния съд за основателност на предявения осъдителен иск, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.    

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В.П.К. против Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни застрахователи»,с която са предявени искове за заплащане на сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на сумата от 31,26лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че произшествието е настъпило на 01.10.2018г., около 23.05ч, по републиканския път II-55, в пътния участък между гр.Велико Търново и гр.Гурково, когато в района на с.Вонеща вода управляваният от него автомобил „Форд транзит“ с рег.№Е ** **МН е бил блъснат от товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег.№*******, управляван от турски гражданин Е.К., който нарушил правилата за движение по пътищата, като при избиране скоростта на движение, не се съобразил с атмосферните условия и релефа на местността, в зоната на дясна крива при спускане по мокър път, загубил контрол, навлязъл в лентата за насрещно движение, по която се движел автомобилът на К.. Твърди се, че застрахователят на виновния водач няма представител в Р България, поради което ищецът предявява исковете против Сдружение  Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. Предивд изложеното правилно съдът е квалифицирал претенциите по чл.515,ал.1,т.2 от КЗ.

Неоснователни са и наведените във въззивната жалба доводи, че не е бил изяснен механизмът на произшествието. Произшествието е посетено от  служител към сектор Пътна полиция към ОДМВР-Велико Търново, който е съставил Констативен протокол  за ПТП №496 / 01.10.2018г. с пострадали лица. В същия са описани причинените имуществени вреди – деформации и по двата автомобила, както това, че е пострадал В.К. – контузия на лява ръка и ляв крак. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено : участник 1 – водачът на водачът на товарен автомобил Мерцедес Актрос, при избиране скоростта на движение, не се съобразил с атмосферните условия и релефа на местността, в зоната на дясна крива при спускане по мокър път, загубил контрол, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъска насрещно движещият се участник 2- автомобилът на К.. В първоинстанционното производство са представени всички документи във връзка с Констативния протокол. От преписката на Сектор „Пътна полиция“-ОДМВР-Велико Търново се установява, че с влязло в сила наказателно постановление  от 2.10.2018г. на водача на товарния автомобил е наложена глоба за нарушение на ЗДвП – не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия и релефа, условията на видимост, интензивност на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност. Приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза потвърждава изводите за виновността на водача на товарния автомобил.Процесуалният представител на ответника не е оспорил експертизата.

           От представените писмени доказателства – амбулаторни листи, резултати от образни изследвания, съдебно-медицинско удостоверение, психиатрична консултация, и от показанията на разпитаните свидетели, се установява, че вследствие на поризшествието на В.К. са причинени контузии на лява ръка и ляв крак и охлузвания. Освен физическите болки, той е изпитал и силна уплаха и стрес, като при преглед на 15.10.2018г. му е поставена диагноза : Посттравматично разстройство.Разпитаните по делото свидетели М.В.и В.И.установяват, че непосредствено след инцидента К. бил много уплашен. Когато се прибрал в дома си, цялата му лява страна била в стъкла и кръв. Свидетелката В.установява, че независимо че в Спешно отделение са му оказали помощ, направили скенер и вадили стъкла, част от стъклата били останали, които трябвало да премахнат /издърпат/ допълнително. Ищецът сънувал кошмари, в които виждал че огромен камион го приближава и блъска.Отсъствал от работа около месец, а когато се върнал винаги имало и втори човек заедно с него, за да му помага при разтоварване на стоката. От заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че при пътно-транспортното произшествие ищецът е получил следните увреждания :  Белег от увреждане на лява предмишница. Охлузвания и одрасквания на лява предмишница. Оток на ляво коляно и лява глезенна става. Кръвонасядане  на лява пета. Охлузвания на лява подбедрица. Кръвонасядане на дясно коляно. Радикулопатия на ниво пети лумбален – първи сакрален прешлени в ляво.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4000лв. репарира в относително пълен обем претърпените от ищеца болки и страдания и не е прекомерно.Представени са писмени доказателства за направени от ищеца разходи във връзка с лечението на уврежданията, получени при пътния инцидент, в общ размер на 31,26лв.,поради което решението е правилно и в частта, с която е определено обезщетението за претърпени имуществени вреди.

          По частната жалба против определение №260432 от 25.09.2020г., с което е отхвърлена молбата на Сдружението за изменение на решението в частта за определеното възнаграждение на адв.К.Х. за оказаната безплатна помощ на ищеца. Въззивният съд намира частната жалба частично основателна.Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът няма достатъчно средства за заплащане на възнаграждение за адвокат парични средства. В трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е налице соченото основание от адвоката когато е направил пряко искане да му се присъдят разноски н а основание чл. 38 от ЗАдв

. В случай на оспорване от задължената за разноски страна, че насрещната страна, ползвала безплатно адвокатска помощ, не попада в посочената в договора категория лица по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, тя носи тежестта да докаже, че записаното основание не отговаря на обективната действителност, но такива доказателства по делото не са ангажирани.

Частната жалба е основателна относно размера на адвокатското възнаграждение.Възнаграждението се определя върху сбора на предявените искове – материалният интерес е 4031,26лв.Съгласно чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ дължимото възнаграждение е 512,19лв.Ето защо решението следва да бъде изменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв.К.Х. разноски в размера над 512,19лв. за разликата до присъдените 810лв. за разноските, като бъде отменено

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Съгласно чл.78 от ГПК жалбоподателят дължи на процесуалния представител на въззиваемия 300лв. за предоставена безплатна помощ.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което решеинето да се отмени в частта, с която жалоподателят е осъден да заплати на адв.к.Х. възнаграждение в размера над 512,19лв. за разликата до 810лв.

    Мотивиран така и на основание чл.270,ал.1, предл.1  ГПК съдът

 

Р   Е    Ш     И :

           ПОТВЪРЖДАВА решение № 929 от 14.07.2020 г. на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№6979/2019 г.по описа на РРС, в частта, с която Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни застрахователи» - София е осъдено да заплати на В.П.К.,*** сумата от 4000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие и сумата от 31,26лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди , причинени от пъптно-транспортно поризшествие, при законната лихва върху главниците, считано от датата на деликта /1.10.2018г./, както и 810лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни застрахователи», ЕИК130764706, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от А.Л.и Б.Б. да заплати на адв.К.Х.,*** 300лв. за оказана безплатна правна помощ на В.П.К., във въззивното производство.

ОТМЕНЯ определение №260432 от 25.09.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№6979/19г. по описа на РРС, с което е оставена без уважение молбата на  Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни застрахователи» - София за изменение на решение № 929 от 14.07.2020 г. на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№6979/2019 г. в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ решение № 929 от 14.07.2020 г. на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№6979/2019 г. в частта за разноските относно присъденото в полза на адв.К.Х. възнаграждение, като ОТМЕНЯ  същото в  размера над 512,19лв. за разликата до 810лв. 

           Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :