№ 1262
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512182 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20150822 от 02.07.2021 г. по гр.д.№ 66246 по описа за
2018 г. се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 208 КЗ /отм./ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ЗАД „ОЗК З.“ АД дължи на „С.“, сумата от 2357,44 лева главница,
представляваща парично обезщетение за причинените на 24.08.2015 г.
имуществени вреди по л.а. „Опел Омега“ с рег. *******, в резултат на пожар,
настъпил по време на движението му в гр.Варна, и сумата от 591,44 лева,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от
2357,44 лева, за периода от 05.01.2016 г. до 25.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
26.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 908,79 лева и направените в заповедното производство
разноски в размер на 558,42 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва над
присъдения размер от 591,44 лева до пълния предявен размер от 594,48 лева
като неоснователен.
В тежест на ответника/въззивник са възложени разноските по делото.
1
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ответник пред
СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
срещу ответника/въззивник са уважени за сумата над 696,46 лв.-
главница и над 174,74 лв. лихва за забава.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи, че съдът е следвало да кредитира заключението на
комплексната пожаро-техническа експертиза изцяло. От същото се
установявало, че „позиция смяна карета на кардан, демонтаж и монтаж на
преден капак, скоростно кутия, съединител, маховик, ауспуси 3 бр. не са в
причинно-следствена връзка с настъпването на произшествието“. В тази й
част експертизата не била оспорена. По отношение на причинно-следствената
връзка не била поставена задача на допълнителната експертиза. СРС бил
допуснал нарушение на чл.202 ГПК като необсъдил заключенията ведно със
събраните по делото писмени доказателства. Не изложил и мотивите досежно
наличието на причинно-следствена връзка досежно „позиция смяна карета на
кардан, демонтаж и монтаж на преден капак, скоростно кутия, съединител,
маховик, ауспуси 3 бр. По отношение на тях, както и кора преден капак и кора
по ДВГ, ищецът не ангажирал доказателства относно причинно-следствената
връзка с процесното произшествие. Според комплексната експертиза
стойността на вредите по процесното МПС, които са в причинно-следствена
връзка с произшествието са в размер на 934,73 лв. От тази сума следвало да се
извади доброволно платената сума от ответника в размер на 238,27 лв. при
което искът се явявал основателен за сумата в размер на 696, 46 лв. Наред с
това съдът не бил отчел при присъждане на сумата от 2357,44 лв., плащането
на сумата в размер на 238,27 лв. Ако се приспаднела платената сума се
получавал резултат от 2224, 90 лв., а за горницата до 2357,44 лв. искът
следвало да се отхвърли. При положение, че ищцовата претенция била
основателна за главница в размер на 696,46 лв., то дължимата лихва за забава
възлизала в размер на 174,75 лв.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част,
както и постановяване на друго, с което така предявените искове се отхвърлят
в обжалваемата се част.Претендира разноски.
Въззиваемата страна „“С.“ ЕООД ищец в производството пред СРС/ в
2
законоустановения срок е депозирал отговор в който излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от
СРС решение в частта в която претенциите му са били уважени. Доводите на
въззивника били неоснователни, защото при изслушването на вещите лица,
същите били заявили, че получените увреждания върху МПС са възможни
при така заявения механизъм, т.е. били в причинно-следствена връзка. От
допълнителното заключение било установено, че размера на вредите е
2463,17 лв., т.е. по-голям от претендирания размер от 2357,44 лв.
Претендират се разноски.
Решението в частта, в която претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е
отхвърлена като необжалвано е влязло в сила.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 02.08.2021 г.,
обстоятелство, което се установява от съдържащата се по делото /пред СРС/
призовка.
Въззивната жалба е подадена на 16.08.2021 г./по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
Първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която
предявените срещу ответника /въззивник/ искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.208, ал.1 КЗ,отм. и чл.86, ал.1 ЗЗД са били уважени.
Ето защо съдът счита, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена на 05.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 42932 по описа за 2018 г. на СРС, 170 –
ти състав е съобщена на длъжника на 30.07.2018 г.
На 30.08.3018 г., т.е. в срока по чл.414, ал.1 ГПК е постъпило
3
възражение от длъжника с което същият е оспорил вземанията за които е била
издадена заповедта за изпълнение.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
17.09.2018 г.
Исковата молба е предявена на 12.10.2018 г., т.е. в срока по чл.415, ал.1
ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС се е позовал на
чл.208, ал.1 КЗ и заключението на вещото лице, което определя стойност на
възстановяване на процесното МПС в размер на 2463,17 лв. с ДДС. При
съобразяване с диспозитивното начало съдът е приел ищцовата претенция за
изцяло основателна в размер на 2357,44 лв. Лихвата за забава е присъдена за
периода от 05.01.2016 г. до 25.06.2018 г. като размера й е определен по реда
на чл.162 ГПК на 591,44 лв. в който и е призната за установена. За разликата
до пълния предявен размер от 594,48 лв. искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Съгласно чл. 208 от КЗ,отм. при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
Спорно по делото е правилно ли е определил СРС дължимия размер на
застрахователното обезщетение.
По делото /пред СРС/ са изслушани комплексна пожаротехническа и
автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза.
В комплексната експертиза, част автотехническа е посочено, че по
отношение на „позиция смяна карета на кардан, демонтаж и монтаж на
преден капак, скоростно кутия, съединител, маховик, ауспуси 3 бр. не са в
причинно-следствена връзка с настъпването на произшествието“. Вещото
лице е констатирало, че в проформо фактурата е отразена позиция „смяна на
ремъци 2 броя“, но такива не са закупени и не са фактурирани като стойности.
Във фактурата от 23.09.2015 г. за действително извършените ремонтно
възстановителни работи не е отразена смяна на карета на кардана.В описа на
застрахователя за позиции „кора под ДВГ“ и „кора на преден капак“ са
4
определени за подмяна с нови.В проформо фактурата същите са отразени за
изпиране, което води до извода, че под тях няма механични повреди.
Стойността за възстановяване на процесното МПС, определена по средни
пазарни цени на позиции, които са вследствие на настъпилото събитие –
пожар, е 934,73 лв. с ДДС. Именно уврежданията на тази стойност е
възможно да бъдат получени при самозапалване на МПС в двигателния отсек.
Възложената от съда, изслушана и приета допълнителна автотехниеска
експертиза дава стойност на уврежданията за които в комплексната
експертиза е посочено, че не са в причинно-следствена връзка с настъпилия
пожар. Последните увреждания възлизат на стойност 2463,17 лв., която
стойност СРС е приел за съответно на чл.208, ал.1 КЗ, отменен обезщетение.
Решението е неправилно:
Ищецът комуто е доказателствената тежест, не е установил, че
уврежданията, които са остойностени в допълнителната съдебно-
автотехническа експертиза са в причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие – пожар. В подкрепа на това твърдения на ищеца
нито са поискани, нито са събирани доказателства.
Противно на соченото от въззиваемия, ищец пред СРС, при
изслушването си вещото лице Другански не е предположил вероятна
причинно-следствена връзка между уврежданията, остойностени в
допълнителната съдебно-автотехническа експертиза и възникналия пожар.
Точно обратното, вещото лице е посочило следното: „Нищо не се променя в
моето заключение“; относно каретата на кардана- същите не са подменени, а
не са и описани като увредени от пожара. На снимковия материал, показан на
вещото лице при изслушването му, вещото лице е констатирало, че те не са
дадени за увредени и са далеч от огнището на пожара; особено задното каре,
което е на задния мост. Колата е със задно предаване, за да има кардан.
Вещото лице не е взел предвид тези детайли при оценката, защото „няма
данни за увреждане по тези детайли“.“ Няма данни за подмяна на маховик
или съединител, не са отразени никъде, а са много скъпи части. Имаме само
демонтаж и монтаж на тези детайли. Всички изолации и постелки са за
изпиране. Застрахователят ги е описал за подмяна, но сервизът ги е изпрал,
което означава, че нямат механични промени“.
Представената по делото „работна карта“ № 8885 от 24.08.2015 г.,
5
съставена от „А.“ Варна на стойност 2595,71 лв. /л.5 от делото пред СРС/ при
приемането на процесното МПС в сервиза, по никакъв начин не доказва тази
причинно-следствена връзка.
Основателен е довода на въззивника, че СРС не е приспаднал при
определяне на размера, който присъжда сумата, която е платена от ответника-
238,27 лв. при което искът се явява основателен за сумата в размер на 696,
46 лв.
С оглед възприетия друг размер на главницата, то размерът на лихвата
за забавеното й плащане също търпи промяна или определена по реда на
чл.162 ГПК същата възлиза на 174,61 лв.
При отхвърляне на иска заповедта за изпълнение не се обезсилва.
По изхода на делото:
При това положение обжалваното решение се явява неправилно в
частта в която претенцията на ищеца е била уважена за сумата над 696,46 лв.-
главница и лихвата за забавеното й изпълнение за сумата над 174,61 лв.
Затова и решението в тази му част ще бъде отменено и вместо това искът ще
бъде отхвърлен за разликата над 696, 46 лв. до присъдения от СРС размер от
2357, лв.- главница и по отношение на лихвата за забавеното й изпълнение за
разликата над 174,61 лв. до присъдената от СРС сума в размер на 558,42 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора решението търпи промени и в частта за
разноските.
В заповедното производство:
На заявителя се следват разноски в размер на 152,74 лв. СРС е присъдил
такива в размер на 558,42 лв.
Следователно за разликата над 152,74 лв. решението като неправилно
ще следва да бъде отменено.
В исковото производство:
На ищеца се следват разноски в размер на 248,56 лв. СРС е присъдил
такива в размер на 908,79 лв.
Следователно за разликата над 248,56 лв. решението като неправилно
ще следва да бъде отменено.
6
На ответника разноски се следват в размер на 218, 03 лв., определени
с оглед разходите за съдебна експертиза и юриск.възнаграждение по реда на
чл.78, ал.8 ГПК. СРС е присъдил такива в размер на 0,31 лв. или разноски в
размер на още 217,72 лв.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора въззивникът има право на разноски за
производството пред въззивната инстанция. Същите се присъждат в размер
на 142 лв. /42 лв.-държавна такса за въззивно обжалване +
юрк.възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл.78, ал.8
ГПК/.
В полза на въззиваемата страна разноски не се присъждат.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20150822 от 02.07.2021 г. по гр.д.№ 66246 по
описа за 2018 г. в частта в която се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 208 КЗ /отм./ и чл.
422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЗАД „ОЗК З.“ АД дължи на „С.“, сумата
над 696,46 лв. до 2357,44 лева главница, представляваща парично
обезщетение за причинените на 24.08.2015 г. имуществени вреди по л.а.
„Опел Омега“ с рег. *******, в резултат на пожар, настъпил по време на
движението му в гр.Варна, и сумата над 174,61 до 591,44 лева,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, за
периода от 05.01.2016 г. до 25.06.2018 г., както и направените в исковото
производство разноски в размер над 248,56 до 908,79 лева и направените в
заповедното производство разноски в размер над 152,74 до 558,42 лева
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 208 КЗ /отм./ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
7
УСТАНОВЕНО, че ЗАД „ОЗК З.“ АД дължи на „С.“ ЕООД, сумата над
696,46 лв. до 2357,44 лева главница, представляваща парично обезщетение за
причинените на 24.08.2015 г. имуществени вреди по л.а. „Опел Омега“ с рег.
*******, в резултат на пожар, настъпил по време на движението му в
гр.Варна, и сумата над 174,61 до 591,44 лева, представляваща мораторна
лихва за забавено плащане на главницата, за периода от 05.01.2016 г. до
25.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 05.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 42932 по описа за 2018
г. на СРС, 170 –ти състав.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ******* и адрес на управление : гр.Варна,
ул****** *******, съдебен адрес: гр.София, ул.“******* – адв.П., да заплати
на ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 217,72 лв., представляваща
доприсъдени разноски за първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ******* и адрес на управление : гр.Варна,
ул****** *******, съдебен адрес: гр.София, ул.“******* – адв.П., да заплати
на ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.******* сумата в размер на 142 лв. разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8