Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 31.07.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдия гр.д. № 5776/
2020 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр. чл. 415,
ал.1, т.1 ГПК с искане да се установи по отношение на ответника, че последният
дължи на ищеца сумата от 72 500 лв., представляваща задължение по запис на
заповед, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
ИЩЕЦЪТ- Т.Д.Д., с ЕГН **********, чрез адвокат А.М.Д. твърди,
че ответникът е издал в негова полза запис на заповед с падеж на 30.11.2019 г.
за сумата от 72 500 лв. Излага, че сумата не му е била платена на падежа,
поради което е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК, което е било уважено изцяло, но длъжникът е подал възражение по
чл. 414 ГПК. Предвид последното намира, че за него е налице правен интерес да
предяви настоящия иск. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ - М.К.С., ЕГН **********,
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не дължи претендираната
сума, като сочи и че, ако се установи, че такова задължение съществува, то то е
поето от неговия работодател, а не от него. Моли искът да бъде отхвърлен,
претендира разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и
като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията начл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложените запис на заповед, издаден на 08.06.2019г.; Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 09.01.2020г., ищецът
е търсил претендираното от него
вземана по реда на заповедното производство, като в срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение.
На 24.06.2020 година заявителят
по гр. д. №71089/2019
г. е депозирал искова молба в срока по чл.415, ал.1
от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
В
хода на исковото производството страните са положили усилия за сключване на
спогодба, но до такава не се достига.
В
о.з. от 15.07.2022г. е разпитан
допуснатият на ищеца свидетел-К.Ф.Ф.,
който твърди, че познава ищеца и ответника по настоящото
дело. Сочи, че Т.Д. е розопроизводител, а М.С. е
розопреработвател. М.С. има розовар и изварява розов цвят - билки, лавандула,
рози. Повече от 15 години ги познава и двамата. Работили са заедно с М.С. през годините и не е имало проблем.
Накрая на кампанията е плащал цвета и всичко е било нормално, но неговата фирма
фалирала преди години. Преди да фалира фирмата му
той редовно си изпълнявал задълженията. След една
година престой той дошъл и ги помолил да му
дадат розовия цвят, като обещал, че ще попише запис на заповед и ще им плати розите след кампанията. Казал, че няма възможност да им
ги плати веднага. Разбрали се, че ще им плати до края на годината. Същото се отнасяло и за Т.Д.. Свидетелят
с ищеца Т. заедно дали
цвета. Ответникът М. изпратил
негов бус, а
свидетелят и ищецът Т. имали рози и заедно му ги дали, заедно се договорили с М..
Чул, че ищецът Т.
се уговаря с ответника
М. за същото. Бил е свидетел, когато ищецът Т.Д. е дал на М.С. неговия цвят. Изтъква, че М. ги лъгал
няколко месеца, не им платил розите
и казал, че не може да им ги плати. До ден днешен не е платил нито на него, нито на ищеца Т.Д.. Твърди, че няма как това
задължение да е прието от неговия работодател, защото М.С. лично подписал запис
на заповед. Няма никаква представа кой е неговият
работодател. Те имали
отношения с М.С.. Говорили лично
с него. С неговата фирма са работили преди години,
но с него се договарили да му предадат розовия цвят. Той на кого
е предавал цвета, не им е ясно. Той им обещал, че ще им плати.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от
съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1
от ГПК - за съществуване на вземането, е
процесуално допустим. Разгледан по същество се явява основателен и съдът следва
да го уважи. Съображенията за това са следните:
Ищецът основава своето вземане
срещу ответника на менителничен ефект, възникнал от менителнична сделка, в
случая запис на заповед от 08.06.2019година. Записът на заповед е едностранна правна сделка, при която
издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари.
Съдържа ли предвидените в чл.535 от ТЗ реквизити този документ съставлява запис на заповед,
годен да породи задължението по него. Основание и размера на претенцията се
доказват със самия менителничен ефект в случая според ищеца
издаденият от
ответника запис на заповед (без да е необходимо доказване на права по
каузалната сделка, като искът, основан на тези отношения -каузален иск - е
различен от менителничния). Записът на заповед е опростена форма на
менителницата, при която участват две лица издател и поемател, липсва
приемател, поради което чл.537 от ТЗ препраща към уредбата на менителницата, доколкото
разпоредбите са съвместими с естеството на записа на заповед. При записът на
заповед издателят не нарежда на трето лице, а сам поема задължението, иначе
казано сам безусловно обещава да заплати на поемателя определена сума пари (чл.535, т.2 от ТЗ).
От правната същност на записа на заповед - обещание за плащане от страна на
издателя, се налага и заключението, че той отговаря в същия размер и на същото
основание, както платецът (приемателят) по една менителница. Като формална
сделка, той трябва да има определено от закона минимално съдържание и е валиден
само ако са налице всички елементи, предписани от закона –чл.535 от ТЗ, с
изключение на посоченото в чл.536, ал.2,3 и 4 от ТЗ. Липсата на елементите по чл.535 от ТЗ, с
изключение на тези, посочени в чл.536, ал.2,3 и 4 от ТЗ, водят до нищожност на сделката, до липса
на валидно възникнало задължение за плащане.
Анализирайки представения и приет като
доказателство по делото документ, озаглавен като "запис на заповед",
с издател ответника в настоящото производство, съдът констатира, че този запис
на заповед е валиден и е породил целените правни последици - породило се
е задължението на ответника като издател и платец на записа на заповед, въз
онова на който се претендира сумата от 72 500 лв. от ищеца като поемател, по отношение на
ответника като платец да му заплати посочената сума пари. Анализът на
съдържанието на представения документ води до извода, че е налице издател,
който с оглед правната същност на записа на заповед като менителничен ефект
съвпада с платеца, именно ответникът е направил изявлението, че се задължава да
заплати на ищеца сумата от 72 500лв., което е направено в предвидената от чл.535
от ТЗ форма и съдържание.
В производството по чл.422 от ГПК взискателят следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а
длъжникът - възраженията си срещу вземането. Тъй като в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от запис на заповед,
в това производство ответникът - длъжник следва да докаже с допустимите от
процесуалния закон доказателствени средства, че представеният по делото запис
на заповед е нередовен. В случай, че представеният запис на заповед е нередовен
от външна страна, ищецът - кредитор може да се позовава на каузалната сделка,
за чието обезпечение е издаден записа на заповед. Негова е доказателствената
тежест да установи съществуването на вземането си по каузалното правоотношение
с ответника.
От външна страна записът на
заповед е редовен, подписът е положен от ответника и като абстрактна сделка и
то формална, съдържа всички предвидени от закона реквизити. Менителничното
задължение е в резултат на абстрактна сделка и възниква за автора на
волеизявлението по силата на издадения менителничен ефект. Ефектът настъпва с
факта на издаване на ценната книга, независимо от причините за нейното
издаване.
Ответникът
не представи доказателства за извършени плащания.
На основание чл.154 от ГПК всяка страна
е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, от които извлича твърденията
си. Събраните доказателства (гласни и писмени) в подкрепа на посоченото
твърдение в ИМ обуславят неговата
доказаност, с оглед на което следва да се приемат посочените твърдения на
ответника като неоснователни.
С оглед изложеното съдът приема,
че задължението за сумата от 72 500лв. е
валидно възникнало и вземането на ищецът спрямо ответника съществува. Искът се
явява основателен и съдът следва да го уважи.
При този изход на делото и
като съобрази, че ищецът претендира присъждането на съдебноделоводни разноски
съдът намира, че са дължими такива за исковото производство и за заповедното
производство-10850лв.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на М.К.С., ЕГН **********,
адрес ***, че същият ДЪЛЖИ
на Т.Д.Д., с ЕГН **********,
чрез адвокат А.М.Д. *** , офис №1, сумата в размер на
72 500 лв., представляваща задължение
по запис на заповед от 08.06.2019 г., за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на Т.Д.Д., с ЕГН ********** против М.К.С.,
ЕГН **********, адрес ***, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК от 09.01.2020г. по гр.дело № 71089/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 170 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.К.С., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Т.Д.Д., с ЕГН **********, чрез
адвокат А.М.Д. ***, офис №1, сумата от 10850лв.,
представляваща направените разноски по
настоящото дело и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: