Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.08.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети
юли
две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д. № 2064 по описа
за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРОИЗВОДСТВО
ПО ЧЛ. 625 И СЛ. ОТ ТЗ.
Молителят „Е.С." ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***,
чрез синдика - Н.А.Г., със съдебен адрес ***№ на СГС 278817/26.10.2020
г. и уточнения към нея от 29.12.2020 г. и 08.03.2021 г., е направил искане за откриване производство по несъстоятелност срещу „И. М. М."
ООД,
ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, СТЦ „И.С.“ АД, офис В303 поради неплатежоспособност
като главно основание и свръхзадълженост като евентуално основание.
Молителят твърди, че дейността на „И.М.М. ООД, ЕИК ******** от учредяването
му през 2008 г. е да осъществява маркетинг дейности, социологически и медийни
проучвания, връзки с обществеността. На
20.11.2015 г. Дружеството
в качеството си на заемател се
е задължило спрямо молителя - „Е.С." ЕООД, с
предходно наименование „П.97" ЕООД, по Договор за заем от
20.11.2015 г. „Е.С.
ЕООД,
като изправна страна по договора
за заем е изпълнило задължението си да предостави уговорените суми по предоставената от заемателя банкова сметка, ***. В чл. 4 от Договора за заем от 01.03.2016 г. е
уговорен краен срок за изпълнение на задължението на заемополучателя -
30.09.2016 г.
С Решение № 2015 от 11.11.2019 г., на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав, постановено по т. д. № 1366 от 2019
г., „Е. С.”
ЕООД, (с предходно наименование „П.97“ ЕООД), е било обявено в несъстоятелност по смисъла
на чл. 630, ал. 1 от ТЗ. За начална дата на неплатежоспособността е
определен 31.12.2017 г.
От предоставените на синдика търговски книги и счетоводни документи от
управителните органи на „Е.С." ЕООД, надлежно приложени към настоящата
молба, е видно, че сумата по договора за заем е била усвоена от
заемополучателя. Въпреки поетите с Договора задължения, заемателят, не е
заплатил никаква част от сумите по главницата, нито сумите по договорната лихва
в уговорения срок. На основание чл. 636, ал. 1 от ТЗ
от вписването на Решението за откриване на производството по несъстоятелност
изпълнението на дължимите плащания следва да се извършват по особената сметка
на синдика. От посочената дата, към момента по особената сметка също не са били
превеждани дължими от ответника суми.
Счита,
че с неплащането на задълженията на „И.М.М.“ ООД, по
договора за заем се увреждат интересите на кредиторите на представляваното от
синдика Дружество.
Твърди се,
че ответникът е в състояние на неплатежоспособност и
свръхзадълженост. „Е.С." ЕООД и
длъжникът са сключили относителна търговска сделка, по смисъла на чл. 286, ал.
1 от ТЗ - договор за
заем от 20.11.2015 г., като последният независимо от положените
усилия от страна на заемодателя е спрял плащанията си и дължи към датата на
падежа, сума в размер на 67 800,00 лева, представляваща главница; сумата
27 120,00 лева представляваща договорна лихва, изчислена съобразно чл. 3 от
Договора, от момента на предоставяне на заема до предявяването на настоящата
молба и сумата от 100 683 лева, представляваща законна
лихва за забава в размер на 0,1 % от даденото, за всеки ден от 30.09.2016 г. до
26.10.2020 г.
Твърди се още, че съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ
неплатежоспособност е налице, когато паричното задължение е породено от
търговска сделка. Счита, че липсата на бързоликвидни активи и свободни парични
средства на дружеството – ответник не е временно състояние, а е виден белег за
неплатежоспособността на дружеството.
Сочи, че съгласно
установената с чл. 608, ал. 3 от ТЗ презумпция, състоянието на
неплатежоспособност на длъжника се предполага в случаите, в които не е
изпълнено изцяло или частично което и да е от съществуващите изискуеми парични
вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ТЗ на длъжника, тъй като това
неизпълнение по силата на закона е приравнено на „спиране на плащанията.
Според молителя, поради факта, че длъжникът
по сделката не е предприел никакво плащане, следва да се презумира
неплатежоспособността му.
Счита, че
посоченото търговско дружество е и свръхзадължено
по смисъла на чл. 742, ал. 1 от ТЗ. Видно от легалната дефиниция
свръхзадлженост е налице ако имуществото на капиталовото дружество не е
достатъчно да покрие паричните му задължения (краткосрочни и дългосрочни).
Твърди,
че от представените за вписване в Търговския регистър ГФО за 2018 г.
имуществото не е достатъчно за покриване на паричните задължения на длъжника.
Иска се постановяване на решение, по силата на което да бъде обявено „И.М.М."
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
п.к. 1040 р-н Изгрев, бул. „*********, СТЦ „И.С.“
АД, ап. офис ВЗОЗ, в неплатежоспособност, евентуално – свръхзадълженост,
както и да бъде открито
производство по несъстоятелност.
Ответникът „И.М.М." ООД (ИММ), ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, п.к. 1040 р-н „Изгрев“, бул „*********, СТЦ И.С. АД ап. офис В303, представлявано от управителя В.К., чрез адв. М.С. – САК, в срока по
чл.131 ал.1 ГПК, депозира писмен
отговор с вх. № на СГС 295275/27.11.2020г. Заявява, че молбата по чл. 625 и сл. ТЗ е недопустима. В тази връзка, сочи, че
такава може да бъде предявена от кредитор на дружество, ако вземането на този
кредитор произтича от търговска сделка. Двете предпоставки следва да са налице едновременно. Синдикът не е от кръга на лицата, които са легитимирани да предявяват молба
по чл.625 от ТЗ. Взема становище и по основателността на искането. В този
смисъл, твърди, че макар между „Е.С.” ЕООД и ИММ да са съществували отношения
по Договор за заем от 20.11.2015 г., заемът е погосен изцяло, ведно с дължимите
лихви на 21.11.2016 г.
Ответникът оспорва твърденията на синдика, че заемателят не е заплатил
никаква част от сумите по главницата, нито сумите по договорената лихва в
уговорения срок. Твърди, че изчисленията иа синдика за „дължимите” суми за
главница и лихви са неверни, изчислени без основание и поради това недължими.
Заявява се в молбата за откриванеи на производство по несътоятелност, че вземането
не фигурира в счетоводната документация на „Е.С.“ ЕООД, която синдикът е
получил след встъпването си в длъжност. Не фигурира и в обявените в ТР Годишни
финансови отчети на „Е.С.“ ЕООД за 2018 г. и 2019 г. Като не е направил
необходимото, за да провери наличието на изискуемо вземане на „Е.С.“ ЕООД от
ИММ, синдикът е направил
необосновани изводи по процесния договор за заем. ИММ не е спирало планщания и към останалите си
кредитори, държавата и общините. Твърди се още, че „И.М.М.“ ООД е работещо
дружество, чиито финансови резултати са положителни,
т.е. дружеството е отчитало печалбата, като същата за 2017 г. е 388 000 лв.
Според ответника, направеният извод от синдика, че от представените ГФО за 2016
г., 2017 г. и 2018
г. се виждало, че финансовите резулати на дружеството се
влошавали непрекъснато и растяла неговата задлъжнялост, не почива на никакви
документи и поради чова е несъстоятелно. Необоснован и непочиващ на никакви
факти още е и изводът на синдика, че „И.М.М.” ООД е свръхзадължено, понеже
имуществото му не било достатъчно да покрие паричните му задължения. Поради
това счита, че молбата по чл.625 от Т3 е
недопустима, неоснователна и недоказана, поради което моли същата да бъде отхвърлена.
Представя доказатества. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
С Решение № 2015 от 11.11.2019 г., на Софийски
градски съд, ТО, VI-13 състав, постановено по т. д. № 1366
от 2019 г., „Е.С.” ЕООД, ЕИК ******** (с предходно наименование „П.97“ ЕООД), е било обявено в несъстоятелност по
смисъла на чл. 630, ал. 1 от ТЗ. За начална дата на
неплатежоспособността е определена датата 31.12.2017 г.
С Определение № 2075 от 18.05.2020 г., постановено
по т.д. № 1366 от 2019 г. на СГС, на основание чл.
659, ал. 9 вр. ал. 1, т. 4 от ТЗ за синдик на
„Е.С." ЕООД /н/ е назначен Н.А.Г..
Видно от Договор за заем от
20.11.2015 г., сключен между „ПИЕР0 97“ ЕООД, (с ново наименование „Е.С.“ ЕООД), ЕИК ********, от една страна като заемодател и „И.М.М.“
ЕООД, ЕИК
********, като заемател,
съгласно чл. 1 от
Договора заемодателят се
съгласява да предостави на заемателя
в заем парична сума в размер до 80 000,00 лв., а
заемателят се
задължава да върне на заемодателя получената сума, ведно с дължимите върху нея
лихва и евентуални лихви за забава, в сроковете и при условията на този
договор. Според чл. 2. заемът следва да бъде предоставен в деня на
сключването на договора по сметка на заемателя в
Райфайзенбанк (България)
ЕАД, IBAN ***, BIC ***. Съгласно чл.Зот Договора лихвеният процент върху заема се определя на 8 % годишно и
се дължи от датата на предоставяне на заема по реда, посочен в чл.2 по горе до
датата на връщането и се изчислява на базата на реалния брой дни на използване
на заемната сума, или част от нея и 360 дни на година. Видно от разпоредбата на
чл.4. от Договора заемателят се
задължава да върне заема на заемодателя еднократно или на части, но не
по - късно от 30.09.2016 г., ведно с дължимата
лихва.
На
основание цитираните чл.З и чл.5 от Договора, „Е.С.“
ЕООД е
начислило следните лихви на „И.М.М.“
ЕООД, а именно: 1. договорна
лихва за периода 22.12.2015 г. до 31.12.2015 г.
- 8% върху предоставения заем в размер
на 135.60 лв., за което е била издадена
Фактура № 5222 от 25.01.2016 г., приложена по делото; 2. договорна лихва за
периода 31.12.2015 г. до 30.09.2016 г. (датата на падежа) - 8%
върху предоставения заем, в размер на 4 128.27 лв., за което е била издадена Фактура №
9452 от 21.11.2016 г., приложена по делото; 3. мораторна лихва (за забава) за
периода 30.09.2016 г. (датата на падежа) до 22.11.2016. в размер на 3 525.60
лв., за което е била издадена
Фактура № 9453 от 21.11.2016 г., приложена по делото;
По делото е приложено и банково извлечение, видно от което, на
22.11.2016 г., И.М.М. ЕООД е превело на „Е.С." ЕООД сумата в общ размер от 75 589.47 лв., с основание: „по договор за заем”,
бенефициент „П.97” ЕООД (предишното наименование на Е.С." ЕООД).
В производството, данни за регистрирани в централната база на АИС „КАТ“ МПС-та, бивша и настояща собственост, на името на „И.М.М.” ООД, се съдържат в изисканата и приложена от СДВР - „Пътна
полиция“ справка с вх. № на СГС311861/27.04.2021г.
За установените вписвания, отбелязвания и заличавания по
отношение на „И.М.М.” ООД в
периода 01.01.1998 г. до 09.07.2019 г. по делото е представена справка вх.№ на СГС 314514/07.05.2021г.на Служба вписвания
към АВ на МП.
В изпълнение на съдебно разпореждане, дадено в съдебно заседание
от 312363/28.04.2021г., в процеса са представени и приети: Финансови отчети във
всичките им части за 2016, 2017, 2018 и 2019 г. ; Инвентаризационни
описи и сравнителни ведомости за 2019 г. и за 2020 г; ГФО
за 2020 г.
Приобщени по делото още са: Справка от ИКАР с № 259544 от 02.10.2020 г.;
Справка за образувани изпълнителни дела; Годишни финансови отчети; Извлечение
от особената банкова сметка *** „Е.С." ЕООД; Отчет за Паричните потоци по
прекия метод на „П.97 ЕООД, 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г.; Лихвен лист – 3 бр.;
Договор от 03.02.2020 г. с нотариална заверка на
подписите, ведно с Допълнително Споразумение към него с дата 31.03.2021 г.;
За изяснавяване финансово – икономическо
състояние на търговеца, по делото е допусната, изслушана и приета ССчЕ, чието
заключение като обективно, компетентно дадено и неоспорено се възприема от съда. Вещото лице след
запознаване и анализ на приложените към делото документи и доказателствен
материал, е дало заключение, че от анализа на данните, съдържащите се в Балансите
на дружеството „И.М.М.“ ООД към 31.12.2020 г., към
31.12.2019 г., към 31.12.2018 г.,
към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г.,
общата балансова стойност на притежаваните активи не са били достатъчни за покриване на
всички негови задължения - текущи и
не текущи пасиви, докато към 31.12.2018 г. и към
31.12.2017 г., общата балансова стойност на притежаваните
активи от дружеството са били
достатъчни за покриване на всички негови задълженията- текущи и не
текущи пасиви. Предмет на проверката е и способността на
фирмата да извършва своите текущи плащания към кредиторите си. В тази връзка - при норматив
на общата ликвидност коефициент
1.00, за случая експертът е констатирал, че по отношение на ответното дружество
към 31.12.2020 г.
коефициентът на обща ликвидност възлиза на 0,5714; Към
31.12.2019 г коефициентът на обща ликвидност възлиза на 0,4737;
Към 31.12.2018 г коефициентът на обща ликвидност
възлиза на 0,7600; Към 31.12.2017 г коефициента на обща
ликвидност възлиза на 5,1591; Към 31.12.2016 г.
коефициентът на обща ликвидност възлиза на 0,0647.
Изследвана е и финансовата автономност на търговеца (същата
като показател за финансовото състояние на фирмата -
т.е. нейната способност да посреща дълготрайните
си задължения.). За да се осигури възможност за разплащане за
дълъг период от време, собственият капитал на фирмата би следвало да бъде
минимум една трета от всички задължения. При това положение и
при приет като общ норматив на финансова автономност - коефициент 0.33, по отношение на ответното
дружуството проверката е дала следните резултати, а именно: Към
31.12.2020 г. коефициентът на
финансова автономност на дружеството е - 0,4286. Към
31.12.2019 г. коефициентът на
финансова автономност на дружеството е - 0,4737. Към
31.12.2018 г. коефициентът на
финансова автономност на дружеството е 0,3200. Към
31.12.2017 г. коефициентът на
финансова автономност на дружеството е 4,6818. Към
31.12.2016 г. коефициентът на
финансова автономност на дружеството е - 0,7845. Така
установеното сочи, че за анализирания период към 31.12.2020 г.,
към 31.12.2019 г. и към 31.12.2016 г. фирмата има отрицателни коефициенти
на финансова автономност, което говори за декапитализиран собствен капитал. Реципрочен
на показателя за автономност е коефициентът
на задлъжнялост, който в случая е
отрицателна величина към 31.12.2020 г.,
към 31.12.2019 г. и към 31.12.2016 г.,
защото собственият капитал е декапитализиран и показват задлъжнялостта на „И.М.М.“
ООД;
С оглед поставените й задачи, експертизата още е дала отговор и на въпроса относно наличието на дълг от страна на
ответника към молителя в настоящото производството. Видно от експертното заключение
на 22.11.2016 г. сумата в размер на 75 589,47 лв. е била заплатена от „И.М.М.“ ООД на „Е.С.”
ЕООД по сметка с IBAN *** „Райфайзен Банк България“ АД,
със записано основание – „Договор за заем“. Във
връзка с договореното, „Е.С.” ЕООД е начислило договорна лихва и лихва за
забава към датата на връщане на
заема 22.11.2016 г. като е издало и
фактури за сумата на лихвите в размер
на 7 789.47 лв. Трите фактури, издадени от „Е.С.” ЕООД на „И.М.М.
ООД са отразени в Дневниците за покупки на „И.М.М.“
ООД - съответно Ф-ра №
**********/25.01.2016 г. на ст/ст 135.60 лв.
в месец януари 2016 г., а останалите две фактури № №
**********/21.11.2016 г. на ст/ст 4 128.27 лв.
и **********/21.11.2016 г.
на ст/ст – 3 525,60 лв. - в
месец ноември 2016 г. При
издаване на фактури за лихви не се начислява ДДС, поради
което и тези фактури са позиционирани в кол. 9 на дневниците за покупки, т.е.
данъчна основа без начислен ДДС. Така
получените при „И.М.М." ООД три фактури, издадени от „Е.С.”
ЕООД (с предходно наименование „П.97" ЕООД), касаещи начислените лихви по
Договор за заем от 20.11.2015 г. предоставена на 22.11.2015 г.
са били отразени при „И.М.М." ООД като задължение към „Е.С. ЕООД и съответно заплатени изцяло на 22.11.2016
г., ведно със сумата на получения заем или общо
заплатената сума е в размер на 75 589.47 лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с молба по реда на чл. 625 и сл. ТЗ. Предвид направените в процеса уточнения, в случая е прието, че
искането е депозирано от името на „Е.С.”
ЕООД, чрез синдика, поради което, по отношение на кръга
на лигитимираните лица, които могат да предяват такова, същото се явява процесуално допустимо.
За да бъде
открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки от сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. 608,
чл.625, ал.1 и чл.631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд следва да бъде сезиран
с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.613 ТЗ; 2.
Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; 3. Да се констатира неплатежоспособност
на длъжника, съгласно хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.608 ТЗ или
свръхзадълженост на длъжника по смисъла на чл.742 ТЗ; 4. Затрудненията на
длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно – арг. от чл.631 ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл.625 ТЗ, писмена молба за откриване на производството по
несъстоятелност могат да подават длъжника,
съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по
частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите на търговеца.
По
своята правна същност, неплатежоспособността е обективна невъзможност на
търговеца да изпълни задълженията си. Тя е фактическо състояние на длъжника,
което не зависи от волята му и което се изразява в липсата на налични парични
средства, с които да изпълни изискуемите вземания по търговски сделки или
публичноправните си задължения.
Чрез
новата редакция на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който
не е в състояние да изпълни изискуемо: парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването. Смисълът на промяната е в разширяване на
активната легитимация на кредиторите чрез обхващане на всички парични вземания,
чиито фактически състав по необходимост включва сключването на търговска
сделка. Практическите ефекти от промяната се проявяват и при развалянето на
двустранните търговски договори, с обратна сила. Макар да е не съгласувана със
старата редакция на чл. 625 от ТЗ, която продължава да дефинира активната
легитимация чрез израза „кредитор на длъжника по търговска сделка“ не
би могло да има съмнение, че след промяната на чл. 608 от ТЗ, разпоредбата на
чл. 625 от ТЗ няма да има различно съдържание. Макар че, чл. 625 от ТЗ урежда
процесуалено – активната легитимация, а чл. 608 от ТЗ материалноправно,
активната легитамация е отражение на материалното право и следва да бъде
предоставено на съответния кредитор, който твърди, че е титуляр на парично
вземане, обосноваващо неплатежоспособност.
Освен
предпоставките на чл. 608, ал. 1 ТЗ, с промените се въвеждат три оборими презумпции за неплатежоспособност в полза на
кредиторите, като основният мотив за въвеждане на тези нови хипотези на
неплатежоспособността са свързани с необходимостта от по-ефективна процесуална
защита на интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност и
разширяване на възможностите за откриване на производство по несъстоятелност
чрез допълване на характеристиките на понятието „неплатежоспособност“.
Една от
презумпциите е свръзана с т.нар. „спиране на плащанията“. При нея обаче не е
достатъчно кредитор да се позове на тази презумпция самостоятелно, извън
контекста на разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, т.е.
да твърди, че длъжникът е спрял плащанията към други кредитори в хипотезата на
чл. 608, ал. 3 от ТЗ. В тази
хипотеза, активната легитимация на кредитора изисква той да докаже, че е
кредитор на длъжника с изискуемо парично задължение по чл. 608, ал. 1 или ал. 4
от ТЗ, и заедно с това твърдение може да
обоснове като хипотеза на неплатежоспособност и спирането на плащанията по чл.
608, ал. 3 от ТЗ по отношение на други кредитори и
съответно и по отношение на себе си.
Изисването
за активната легитимация на кредитора остава в сила и по отношение на
следващата презумпция, свръзана с приложението
на разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ. Кредиторът с твърденията си, че като не е
обявил в последните три години ГФО, длъжникът не е изпълнил задълженията си към
него, не обосновава активната си легитимация за подаване на молба по чл. 625 от ТЗ. В този случай молбата следва да съдържа твърдения и
доказателства за изискуемо парично задължение по чл. 608, ал. 1 или вземане по
чл. 608, ал. 4 от ТЗ относно активната легитимация на кредитора и съответно
твърдения и по чл. 608, ал. 2 от ТЗ като основание за откриване на
производство по несъстоятелност.
Активната
легитимация на кредитора, като задължилна предпоставка е относима и при
приложението на чл. 608, ал.4 от ТЗ. Според новата презумпция,
неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнителното производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.
625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6
месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.
Предвид изложеното основният въпрос по същество при откриване на производство
по несъстоятелност е установяване на основанията (неплатежоспособност и/или
свръхзадълженост) за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, като проблемът за качеството на кредитор на
молителя по чл. 625 ТЗ е обобсноваващ и е въпрос, относим към неговата активна
легитимация.
В този смисъл молителят следва да докаже съществуването на задължение по
сделка, която е сключена между него и ответника – търговеца-длъжник. Доказателствената тежест за установяване на
материалните и процесуални предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност е разпределена между участниците в производството.
Ответникът-търговец може да се брани в производството с възражения, които
изключват правото на кредитора по сделката, каквито са възраженията за
нищожност на сделката, погасяване на вземането по давност към датата на
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, направено
прихващане при спазване на условията по чл. 103–105 ЗЗД и други.
Както бе отбелязано, установяването на
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на ответното дружество, като
обективно състояние на длъжника, се предпоставя от наличието на изискуемо
парично задължение породено от или отнасящо се до търговска сделка по смисъла
на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. За да е активно легитимиран по смисъла на чл.
625 от ТЗ молителят следва да е носител на изискуемо парично вземане към
ответното дружество по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а именно парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, което е задължителна
предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност. За да се
прецени активната легитимация на молителят съдът следва да изследва вземането
(в този смисъл Решение № 277/20.07.2007 г. по т.д. № 1053/2006 г., ІІ ТО на
ВКС). Анализът преполага съблюдаване на нормативно установените критерии,
определящи търговски характер на сделката между
молителя и ответника;
В конкретния случай, молителят обосновава
качеството си кредитор с твърдение за наличие на парично вземане спряма
ответника, произтичащо от съществуващо между страните заемно правоотношение. Договорът за заем може да бъде квалифициран, като търговска
сделка при приложението на субективния критерии на чл.286
ал.1 от ТЗ,
когато такъв договор е бил сключен от търговец и е свързан с упражняваното от
него занятие. В чл.286 ал.3 от ТЗ е въведена оборимата законова презумпция,
че при съмнение се
смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
Без съмнение и двете страни по процесния договор за заем са
търговци. За да се приеме приложимост на презумпцията на чл.286 ал.3 от ТЗ
следва да възникне съмнение относно това дали договорите са били сключени във
връзка със занятието на търговеца. Изявлението, че се касае за търговски сделки
не е достатъчно, за да се приложи нормата на посочената разпоредба, при
положение, че липсват каквито и да било конкретни твърдения относно целите на
договора за заем, като при това липсват и доказателства, от които да е направи
извод, че търговецът – заемател е сключил договора
във връзка с упражняваното от него занятие. Следва да се посочи още, че от съдържанието на договора за заем, макар и сключен в
писмена форма, не може да се заключи какво е било предназначението на заема. При липсата на твърдения и доказателства за целта на
договора за заем не може да се постави въпрос за наличие на съмнение дали заемът е бил свързани със занятието на търговеца - заемател, което
да обуславя прилагането на законовата презумпция по чл.286
ал.3 от ТЗ (в
т.см. вж. Определение №541 от 05.07.2016г. на ВКС по т.д.№1166/2016г., II т.
о., ТК).
Заемът
по дефиниция е сделка на общото гражданско право и молителят в производството
е този, който следва да въведе и докаже в същото, при условията на пълно и
главно доказване, конкретни твърдения, легитимиращи го като кредитор, а
ответника – като длъжник именно по търговска сделка, квалифицирана
като такава било по обективен (чл.
1, ал. 1 от ТЗ,
който в случая не е налице), било по субективен критерий, като при наведени
твърдения за наличието именно на последния, отново молителят следва да заяви и
докаже по делото на предпоставките по чл.
286 от ТЗ“.
За производството, обаче не само характера на договорната
обвързаност между страните остава недоказан. Недоказано е и самото наличието на
изискуемо парично задължение, произтичащо от соченото от молителя
провоотношение. За обстоятелството свидетелства приета, като неоспорена по
делото СИЕ, видно от заключението на която, заявената претенция на молителя
(формирана като сбор от главница и начислени лихви) не съществава, предвид
пълното й погасяването и то чрез плащане, в период значително предхождащ
подаването на молбата за откриване производството по несъстоятелност.
В
съответствие е горното, настоящият състав на съда намира за недоказано
твърдението на ищеца, че е легитимиран иска откриване на
производство по несътоятелност, тъй като има изискуемо парично вземане по
отношение на ответното дружество по търговска сделка, което е достатъчно
основание за отхвърляне на молбата му, а обсъждането на останалите елементи от
фактическия състав за откриване на производство по несъстоятелност се явяват
безпредметни.
Изложеното се отнася и до евентуално поддържаното основание за
свръхзадълженост.
При този изход на делото,
но с оглед липсата на доказателства, изготвени и депозиране пред Съда списъци
по реда на чл.80 ГПК, разноските направени в производство следва да останат в
тежест на страните по начина, по които са били сторени.
Водим от горното и на основание
чл.631 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Е.С." ЕООД /в
несъстоятелност/ , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез синдика - Н.А.Г., със съдебен
адрес ***., с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ за
обявяване неплатежоспособността на „И.М.М." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1040 р-н „Изгрев“ бул „*********, СТЦ „И.С.“ АД ап. офис В303, представлявано от управителя В.К., чрез адв. М.С. – САК, а в условията на евентуалност – свръхзадължеността
на „И.М.М."
ООД, ЕИК ******** и за
откриване производство по несъстоятелност на „И.М.М." ООД, ЕИК ********, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от датата на от връчването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: