Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 133

 

гр.Белоградчик,  28.06.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА

 

 

         при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 70 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на И.Т.И. ***, с ЕГН ********** срещу НП № `132/02.03.2018 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са му наложени наказания „глоба” в размер на по 100,00 лв. за всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ.

           В жалбата се заявява неправилност и не законосъобразност на НП, с наведени доводи за това според жалбоподателя. Оспорва се извършването на деянието въобще. Твърди се , че в момента на проверката, МПС относно което е санкциониран нарушителят – не се е движело, а преди това пък – се е придвижвало по черен път, освен това дървесината е добита от “частен имот”, за който е следвало да се издаде превозен билет и да се извърши маркиране от съответен служител на Община Белоградчик, а същият бил очакван на мястото на проверката В с.з. жалбоподателят се явява лично, подържа жалбата, сочи че не се е движел по републиканската пътна мрежа, нито в селото, намиращо се до мястото на проверката.   

          Въззиваемата страна не изпраща представител в проведените с.з. по делото и не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

         На 24.01.2018г. в късният следобед, св.Д.В. и негов колега – И. Б. И., служители на РДГ-Берковица, били повикани за съдействие от служители на РУП-Белоградчик, по повод установен от тях / служителите на полицията/ ТИР, натоварен с дървесина по пътя от гр. Б./ вкл. и от с.И./ към с.С., до разклон за с.П., обл.В.. Ок.17.30 ч., св.В. и колегата му пристигнали на мястото и установили, че там има паркиран ТИР, в който са натоварени дърва – 30 пр. куб.м. дърва – “дъб” и “цер”. На мястото освен полицейските служители имало и такива на ТП-ДГС-Белоградчик, като последните измерили количеството дърва. Също така, тези служители  извършили проверка относно мястото, от което са добити – и установили, че това е земеделски имот – ливада, който не попада в ГФ – не е “горска територия” по смисъла на ЗГ, а относно него имало и издадено Разрешение 000709/02.01.2018г. на Община Белоградчик, с което е предоставено право на И.Т.И. – жалбоподателят по делото, да извърши почистване на ливадата, с очакван добив на дърва – 52 пр. куб.м. На мястото на проверката, освен натовареният ТИР, имало и друго МПС – “ГАЗ 66” с рег. № ВР 52 20 ВК, а и самият И.И. бил там. Св.В. установил липсата на каквато и да е марка върху дървата, натоварени на ТИР-а, както и липсата на превозен билет за тях. От св.Т.Т. – водач на ТИР-а, В. разбрал, че с автомобила м.”ГАЗ 66”, Ил.И. е бил прекарвал в същия ден дървата, добити в ливадата и натоварени в ТИР-а. Поради това, св.В. съставил първо констативен протокол за установеното от него, а в последствие и АУАН на И., за нарушения по ЗГ – по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от този закон. Деянията били описани като транспортиране на 30 пр.куб.м.дърва немаркирани с КГМ, общинска марка или производствена такава, както и без да са придружени от превозен билет, който да установява законния им произход.  В акта,  като свидетел се подписал Т.Т.. И. подписал акта и  приел копие от него. Но направил и писмено възражение в акта – че е превозил дървата до асфалтовия път, без да излиза на него.

         На 02.03.2018 г. въз основа на АУАН № 132/2017 г. е издадено и обжалваното НП № 132/2018 г. на РДГ-Берковица.

          При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

          Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът намира за недоказани по безспорен начин, извършването на приписаните на нарушителя деяния. 

Установени са по делото несъмнено единствено фактите на налични, натоварени на МПС – ТИР, с водач свид.Т.Т. , дърва, без КГМ и превозен билет, описани подробно в акта и НП. Служителят на РДГ-Берковица – св.Д.В., дори и колегата му Иво Иванов, както и служители /неустановени/ на ТП-ДГС-Белоградчик и РУ-П-Белоградчик, са констатирали неоспоримо приетите от съда за истинни факти – в  описваното МПС – ТИР, паркирано в посоченото в АУАН и НП място, и в посоченият в тези документи момент, имало натоварени  30 пр. куб.м. дърва от вида дъб и цер. Върху тези дърва не била поставена КГМ. Освен това никое от присъствалите на проверката лица /вкл. Ил.И./ не представило – нямало, издаден превозен билет за същите. Същите обстоятелствата са отразени в констативния протокол на св.Д.В.. Без значение е в случая  кога и къде са добити дървата, отговорността на жалбоподателя И. е ангажирана за нерегламентираното транспортиране на същите тези дърва, по двата текста на закона. Съдът обаче намира, че не се установени по един безспорен начин  обстоятелствата на извършени нарушения.

От една страна, и двете заварени на мястото на проверката МПС – м.”ГАЗ 66” и ТИР-а, не са се движели, установени са спрени, паркирани. Т.е. не може да се направи извод за осъществявано деяние “транспортиране” към момента на проверката. А евентуално друга не регламентирана дейност – “съхраняване” на дърва без да са маркирани и без да имат издаден превозен билет, би могла да бъде осъществявана от този, който владее МПС, в което са натоварени дървата, но не и друго лице, което не упражнява фактическата власт над тях.

На следващо място, св.В. - съставил АУАН, заяви в с.з., че е добил представа за фактическата обстановка по случая от разказа на св.Т.. Това го е и мотивирало да състави акт на И.. Макар и в акта да не е отразено изрично, какъв свидетел е Т. – очевидец на извършване на деянията, или на установяване на нарушенията или пък само на съставяне на акта, от показанията на св.В. – може да се направи извод, че Т. е бил ползван като очевидец на случилото се превозване на дървата. В с.з. обаче, разпитан под страх от наказателна отговорност за верността на думите си, св.Т. не потвърди фактите от 24.01.2018 г., така както ги излага св.Д.В.. Напротив, Т. от една страна заяви, че е видял един извършен курс на превоз на дървесина от страна на И. / и други хора, работници/ с тов.а. “ГАЗ 66”, като след това е спал в своето МПС. А тов.а. м.”ГАЗ 66” няма възможност, поради липса на вместимост, да транспортира на един път  цели 30 пр.куб.м. дърва, натоварени в ТИР-а. Т.е. евентуалните останали курсове, които евентуално са направени от И. със същото МПС – не са наблюдавани от Т.. От друга страна, самият Т. изложи пред съда обстоятелството, че тов.а.м.”ГАЗ 66”, не се е движел / поне в този случай, за който свидетелства, като очевидец Т./ по асфалтовия път, напротив – автомобилът с дърва е излязъл от гората по черен път, за да се извърши претоварване в ТИР-а, а на мястото е чакан “горски” , за да ги маркира. Тези свидетелски показания, дадени пред съда, разколебават сериозно обвиненията, отправени към Ил.И., тъй като св.В. указа, че при движение по път от общинска или републиканска мрежа, дървесината следва да се маркирана и придружена със съответния билет. Не се и спори по делото, че дървата, предмет на АУАН и НП са добити в извън горска територия – от земеделски имот, от вида “ливада” /въпреки, че не бе представено изрично доказателство – описваното в констативния протокол Разрешение на Общ.Белоградчик – издавани по реда на ЗОСИ/. В тези случаи режимът на маркиране на дървесината и издаването на документ за транспорта й – са по-различни. Марката е “общинска” и се поставя от длъжностно лице, определено от кмета на общината, а и превозният билет също се издава от него. Още повече, деяние изразено в транспорт на не маркирана с общинска марка, каквато в случая трябва да има дървесината /предвид произхода й/, е несъставомерно по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ – където законодателят е въвел забраната за извършване на изброените действия с дървесина, не маркирана единствено с “КГМ или производствена такава”. Т.е. няма съставомерен признак “липса на общинска марка”.

По сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 132/02.03.2018 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на И.Т.И. ***, с ЕГН **********, са наложени „глоба” в размер на 100,00 лв. на основание на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, за извършено нарушение по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и “глоба” в размер на 100,00 лв. на основание на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, за извършено нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.

             Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                              

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: