Решение по дело №1275/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 328
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20217150701275
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpeg             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

                     328/29.4.2022г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втората година в състав:

 

СЪДИЯ        :   ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР  :  АНТОАНЕТА МЕТАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело  № 1275 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е  по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

 

2. Образувано е по Жалба на В.П.К., EГH: **********,***, срещу Решение № 1012-12-292#1 от 27.10.2021 г. на Директор на Териториално поделение на Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-3635-3 от 16.09.2021 г. на изпълняващ функцията ръководителя на осигуряването за безработица, с което на В.П.К. отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 54а от КСО, а именно, лицето да е осигурено за риска безработица най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

 

3. В жалбата е заявено единствено твърдението, че се оспорват констатациите на административния орган, изложени в обжалваното решение.

В писмената защита по същество на спора се поддържа, че доколкото трудовия договор, страна по който е К. не е оспорен от директора на Териториалното поделение на НОИ, не е обявен за недействителен по предвидения за това в чл. 74 от Кодекса на труда ред, същият обвързва валидно страните по създалата се облигационна връзка. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства е видно, че жалбоподателката е започнала работа по трудов договор в  „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД, като е изпълнявала основните си трудови задължения - бране на диворастящи плодове и гъби на територията на ДГС Белово. Работила е непрекъснато до датата на прекратяване на трудовото правоотношения, посочена в представената по делото заповед, с изключение на случаите, когато е била в болнични. Сочи се, че по делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че „Деза лукс“ ЕООД реално е осъществявало законоустановена и разрешена от държавните органи дейност.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

 

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. Б. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

Относно периода от 18 месеца (в случая от 01.05.2018 г. до 31.10.2019 г.), преди датата на подаване на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, през който К. е следвало да има осигуряване поне 12 месеца във фонд „Безработица“ се сочи, че за времето от 01.05.2017 г. до 01.06.2018 г., К. е осигурявана чрез осигурител „Орбит логистик“ ЕООД, ЕИК *********, поради което периодът от 01.05.2018 г. до 01.06.2018 г. е съобразен при изчисляване на осигурителния ѝ стаж, като данните за нея не са заличени от дружеството. За времето от 01.06.2019 г. до 01.11.2019 г. К. е осигурявана чрез осигурител „Роялмоторс 777“ ЕООД, с. Алеко Константиново, ЕИК *********, като при извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ, Пазарджик обективирана с констативен протокол №КВ-5-12-00858041 от 23.12.2020 г. е установено, че К. е упражнявала трудова дейност в дружеството за периода от 01.06.2019 г. до 31.10.2019 г. и подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО отговарят на данните от първичните документи, поради което те не са заличени.

Сочи се, че спорен по делото е единствено осигурителния стаж в „Деза - лукс“ ЕООД, с. Алеко Константиново, ЕИК *********, който е определящ за правото на получаване на обезщетение за безработица. В тази насока се поддържа, че при проверка на търговското дружество от контролните органи на ТП на НОИ, Пазарджик, обективирана в КП №КП-5-12-00820923 от 14.02.2020 г., е установено, че 126 лица, включително К. не са осъществявали трудова дейност, която да е основание за осигуряването им по реда на чл. 4. ал. 1, т. 1 от КСО за периода от месец април 2018 г. до месец юни 2019 г. Твърди се, че данните в представената от К. декларация, не съответстват на  тези декларирани от дружеството. Счита се също така, че дадените заявени от разпитания в съдебно заседание свидетел, също не съответстват на подадените данни.

Според ответника, евентуално твърдение, че длъжността „берач на гъби“ се припокрива с длъжността „сезонен работник в земеделието“ и че няма значение какво е подадено в Регистрите, би следвало да бъде определено като неправилно, най-малкото защото думата „сезонен“ означава временен, за един сезон, а „земеделие“ е система от процеси за отглеждане на културни растения. В този контекст, К. нито е била сезонен работник, тъй като е била назначена за период от 1 година, нито е била такъв в земеделието, тъй като брането на гъби по дефиниция не е система от процеси за отглеждане на културни растения. Отбелязва се също така, че К. не е представила никакви документи във връзка с трудовия и стаж в „Деза - лукс“ ЕООД. Сочи се, че при извършена ревизия на търговското дружество от органите по приходите, с влязъл в сила ревизионен акт е установено, че дружеството не е осъществявало търговска или друг вид дейност, като е заключено, че същото без правно основание е подавало данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларации обр. №1.

Иска се  жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение.                                                                                        

 

II. За допустимостта :

 

5. Процесното решение е връчено на неговият адресат на 03.11.2021г.(л. 14), а жалбата срещу му е регистрирано в деловодството на администрацията на 10.11.2021г. Това ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес.

 

III. За фактите :

 

6. Със Заявление вх. №121-00-3635 от 06.11.2019 г.(л. 52), К. е поискала от Директора на ТП на НОИ, Пазарджик да ѝ бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е декларирала, че трудовото ѝ правоотношението с „Роялмоторс 777“ ЕООД е прекратено, считано от 01.06.2020 г. на основание чл. 328,  aл. 1, т. 3 от Кодекса на труда, тоест поради намаляване на обема на работа.

В тази насока по делото се представиха :

- трудов договор № 063 от 30.05.2018 г., сключен между „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД, ЕИК *********, с. Алеко Константиново, като работодател и В.П.К., като работник на длъжността „сезонен работник земеделие“, код по НКПД 92110006, с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 600,00лв.(л.245 и сл.);

- Допълнително споразумение към трудовия договор от 01.08.2018г., с което е установен размер на трудовото възнаграждение от 1500,00лв. месечно, считано от същата дата;

- справки за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №  13388183021251 от 30.05.2018 г. и № 13388193023529 от 03.06.2019 г.;

- длъжностна характеристика за длъжността „общ работник“, според която трудовите функции включват работа по товарене и разтоварване на стоки, бране и добиване на диворастящи гъби, трюфели и горски плодове на територията на ДГС Белово, почистване на складове, дворни площи и други помещения;

- Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на К., считано от 01.06.2019 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.;

 

7. По делото са представени Констативен протокол № КП-5-12-00720923 от 14.02.2020 г., и Задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г.(л. 54 и сл.), на контролни органи на ТП на НОИ, Пазарджик с които е наредено да се заличат подадените от дружеството данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, относно поименно посочени лица, между които и В.П.К..

В констативния протокол е посочено, че при извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че подадените данни в Регистъра на осигурените лица за по-голямата част от наетите от „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД, с. Алеко Константиново, ЕИК ********* лица, са с висок осигурителен доход и близък до максималния размер на същия, но и с кратък срок на времетраене на трудовите договори, което е породило съмнения за ползване на неоснователни осигурителни права на лицата за сметка на ДОО под формата на получаване на обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, майчинство, безработица и пенсии. В хода на проверката, управителя Димитър Петров е декларирал, че „..няма да представи необходимите документи поради малкия срок за изпълнение…“(л. 65).

В хода на проверката, с писмо вх. №1229-12-1621#1 от 03.07.2019 г.(л. 70) е представена, изисканата информация от Областна дирекция по безопасност на храните Пазарджик, според която „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД с. Алеко Константиново, ЕИК ********* е имало регистриран обект „Пункт за изкупуване на диворастящи гъби и горски плодове“, намиращ се в землището на с. Мало Конаре,  м. „Капаница“, съгласно удостоверение за вписване №70 от 17.05.2018 г.(л.73), издадено от директора на ОДБХ Пазарджик, по повод Заявление за регистрация на обект за производство и търговия с храни № 2493 от 27.04.2018 г. В писмото е посочено още, че съгласно дадената оценка за риск, обекта е с нисък процент, което изисква проверка веднъж в годината. На 18.09.2018 г. е била извършена инспекция от отдел „Контрол на храните“, при която е установено, че обектът не работи, помещенията са заключени(л.72). На 10.05.2019 г. е подадено заявление за заличаване вх. №2204-КХ от 10.05.2019 г. на дейността на дружеството в обекта и същият е заличен от Регистъра на ОДБХ със заповед №239 от 15.05.2019 г.(л. 71) на основание чл. 16. ат. 2. т. 1 от Закона за храните. В писмото е посочено също така, че през периода 2005 г. - 2018 г. няма данни за изкупуване и търговия с диворастящи гъби и плодове от страна на търговското дружество  на територията на Пазарджик.

При проверката, с писмо изх. № РД-17-360-(2) от 01.07.2219 г. е получен отговор от Регионална инспекция по околната среда и водите, Пазарджик(л. 78), според което „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД няма регистрирани билкозаготвителни пунктове или складове, съгласно Закона за лечебните растения и не разполага с документи относно дейността на дружеството.

С Писмо вх. №1029-12-1620#1 от 04.07.2019 г. е получен отговор от Държавно горско стопанство Белово, с приложени документи за осигурителя „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД, между които и  Позволително серия ЮЗДП №05021 за ползване на недървесни горки продукти във връзка с добив на гъби, горски плодове, ароматни и лечебни растения през 2018 г.(л.83).

В констативния протокол е посочено, че в хода на извършване на проверката, са  били изискани обяснения от всички наети лица от „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД , но част от тях не се явили в ТП на НОИ, Пазарджик да предоставят информация за извършваната от тях трудова дейност в дружеството. До В.К. също е било отправено искане изх. № 4010-12-88 от 26.06.2019г.л. 279), в отговор на което, тя е представила писмена декларация в която е заявено, че е извършвала трудова дейност в „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД с управител Димитър Петков; започнала е работа на 01.06.2018 г., като работник – берач на гъби и трюфели; трудовия договор е прекратен поради „смяна на фирмата“; трудовите си задължения е осъществявала в Белово, с. Алеко Константиново; има сключен трудов договор; работното и време е било 8 часа; посочени са имена на нейни колеги; размера на възнаграждението ѝ е бил 1500,00лв. изплащано в брой; ползвала е отпуск по един болничен лист; склада на дружеството се е намирал с. Мало Конаре, като отговорник е бил Пламен.  

Посочено още в протокола е, че по отношение на „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД е било проведено ревизионно производство, в хода на което са издадени Ревизионен доклад №Р-16001318006290- 092-001 от 13.08.2019 г., Ревизионен акт  №Р-16001318006290-091-002 от 21.10.2019 г. и Ревизионен акт за поправка №П- 16001319181768-003-001/28.10.2019 г.(л. 118 и сл.). Въз основа на тези документи, контролните органи от ТП на НОИ, Пазарджик са приели, че резултатите от извършената данъчна ревизия констатират липсата на основания и доказателства за извършване на трудова дейност от наетите лица по трудово правоотношение, както е декларирано в Регистъра на трудовете договори в Регистъра на осигурените лица, като данните са подадени без възникване на правно основание за тях. Формиран е извода, че дружеството не извършва търговска дейност, лицата, за които са подадени данни в Регистъра на осигурените лица не притежават качество на осигурените лица, а цели извършването на неправомерни разходите от средствата на ДОО ( парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, майчинство и безработица). Счетено е още, че „…представянето на сключени трудови договори от страна на работодателя и на част от лицата не доказва съществуването на трудовите правоотношения. За доказване на реално положен труд от работника работодателят трябва да прилага определен начин за отчитане на положения труд (отчетна, присъствена форма №76 за явяване/неявяване за месеца; документи измерващи положеното количество труд и др.), видно от който лицето реално е престарало труд, но същият не е представен от осигурителя…“.

Това е било достатъчно за административните органи да приемат окончателната констатация, че „…Липсата на трудова дейност поражда извода, че подадените данни в Регистъра на осигурените лица за наетите от „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД с. Алеко Константиново, ЕИК ********* работници и служители са без правно основание, лицата не притежават качеството на „осигурени лица“ според КСО, за които да бъдат начислявани и плащани задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО, пораждащи осигурителни права на същите за получаване на средства от ДОО.….“. Тези съждения всъщност,  са послужили като основание да се постанови обжалвания в настоящото производство резултат.

 

8. Въз основа на описаните данни в Констативен протокол № КП-5-12-00720923 от 14.02.2020 г., са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г. въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за В.К. са заличени. Твърди се от административния орган, че предписанията (както впрочем и ревизионните актове), не са обжалвани и са влезли в сила.

 

9. В тази хронологична последователност е било издадено процесното Разпореждане № 121-00-3635-3 от 16.09.2021 г. на изпълняващ функцията ръководителя на осигуряването за безработица, с което на В.П.К. отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 54а от КСО, а именно, лицето да е осигурено за риска безработица най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, тоест в периода от 01.05.2018г. до 31.10.2019г. С оглед правомощията на административния орган да издава разпореждания от категорията на процесното такова е представена Заповед № 1015-12-61 от 25.03.2019г. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик.

 

10. Разпореждането е било обжалвано по административен ред, като с Решение № 1012-12-292#1 от 27.10.2021 г. на Директор на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт е било изцяло потвърдено. Аргументите това да бъде сторено са идентични с тези изложени в разпореждането. Посочено е, че „…осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й…“. С оглед легалната дефиниция на понятието „Осигурено лице” по § 1, т. 3 от ДР на КСО посочено, че „…едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор, т.е. възникването на трудово правоотношение не е единственото и необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. ….“.

В този контекст е прието, че с оглед резултата от установените данни от проверката на „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД, обосновано ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите е приел, че към датата ма възникване на риска временна неработоспособност, В.К. не е била осигурено лице по смисъла на закона по обявеното в регистъра на трудовите договори трудово правоотношение.

 

11. В съдебно заседание е разпитан свидетеля Иван Г. Лулчев. Той твърди да е работил от 01.06.2018 г. до 01.06.2019 г. в „Деза лукс“ ЕООД на длъжност „търговски представител“. Заявява, че дружеството се занимавало с добив на диворастящи гъби, горски плодове и трюфели на територията на ДГС Белово, където имали издадено разрешително за добив. Твърди с В.К. да са работили заедно в същия едногодишен период от началото на м. юни 2018 г. до края на м. май 2019 г., като тя била общ работник, берач на диворастящи гъби. В.К. работила в дружеството заедно с двете си дъщери Росица и Здравка Кръстеви. Пътували с лек автомобил с Петър Бадев, а понякога са пътували с бусовете на фирмата. К. имала установено работно време, като за всички работници, тоест  8 часов работен ден. Понякога когато били  в кампания всички, включително и К., работили и събота и неделя, за което управителят им плащал допълнително. Жалбоподателката получавала заплатата си редовно в брой и винаги се е подписвала на ведомости. Заплатата на хората не зависели от набраните количества, доколкото е имало дни, когато се е набирало повече гъби и дни с много малко, като това зависело от атмосферните условия. К., много редовно ходила на работа, като не е имала самоотлъчки. Отсъствала определено време поради някакво заболяване.

 

12. В хода на съдебното производство се представиха :

- Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 16.05.2018 г. с титуляр „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;

- позволително за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЗДП № 05021 от м. май 2018г. с титуляр „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;

- удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби и/или горски плодове № 70 от 17.05.2018 г. в с. Мало Конаре, обл. Пазарджик, с титуляр „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД и договор за наем на поземлен имот в с. Мало Конаре от 10.04.2019 г., с наемател „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;

- договор от 15.04.2018г. за наем на моторни превозни средства – три товарни автомобила, единият от които хладилен и един лек автомобил, с наемател „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;

- справки – декларации по ЗДДС за периода м. май 2018г. до м. юни 2019г., във всяка от които е отразен съответния оборот и разчетен косвен данък за отделните отчетни периоди;

- справка за общ брой обезщетения и суми по обезщетения за осигурител „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД, за периода 01.01.2007г. до 07.06.2019г., като общо изплатената сума е в размер на 53720,81лв. ;

- писмо на Директора на РДВР, Пазарджик с искане да бъдат предоставени материалите от извършени проверки на „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;

 

IV. За правото :

 

13. Според чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които : имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

 

14. В контекста на цитирания нормативен текст и с оглед същността на текущият правен спор, трябва да се съобрази, че действително, според правилото на чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а съобразно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Съобразно чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

Очевидно е, че трудовият договор се сключва преди започване на дейността и преди възникване на осигурителното правоотношение. За да се породи последното е необходимо фактически да е осъществена трудова дейност. Това всъщност е въпроса, по отношение на който се концентрират противоположните становища на страните в настоящото производство.

 

15. Съвкупния анализ на доказателствата описани в предходния раздел от настоящото решение, налага несъмнените и непротиворечиви изводи, че между едноличното търговско дружество и жалбоподателката е бил сключен валиден трудов договор, за осъществяване от последната на длъжността „сезонен работник земеделие“, код по НКПД 92110006.

Съобразно чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването. Сиреч, длъжностните характеристики са задължителен вътрешен акт на работодателя, с който се определят необходимите характеристики и особености на работното място, трудовите задължения на служителя, изискванията на заеманата длъжност и условията на работа. В случая каза се, според връчената на К. длъжностна характеристика за длъжността „общ работник“ в „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД, трудовите функции на заемащият я работник включват работа по товарене и разтоварване на стоки, бране и добиване на диворастящи гъби, трюфели и горски плодове на територията на ДГС Белово, почистване на складове, дворни площи и други помещения, тоест точно това, което се твърди да е работила К. през процесния период от време.

Във връзка с възникването и осъществяването на трудовото правоотношение са били подадени редовни уведомления по чл. 62. ал. 3 от КТ за сключване и за прекратяване на договорите. На служителката са изплащани трудови възнаграждения съобразно ведомостите за работни заплати, осигурителят е подавал данни по реда на чл. 5. ал. 4 от КСО.

 

16. Несъмнено е също така, че К. е започнала да упражнява фактически трудовата дейност за която се е задължил спрямо дружеството  на 30.05.2018 г., както това е декларирано в подадената от дружеството справка и в каквато насока бяха показанията на разпитания по делото свидетел Лулчев. Несъмнено е също така, че трудовите дейности са фактически осъществявана до 01.06.2019 г.,  когато трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. 

Казано с други думи, налице са всички данни, за да се приеме за налично, съществуването на валидни трудови правоотношения между търговското дружество и К. в периода от 30.05.2018 г. до 01.06.2019 г. Това обаче на практика се отрича от администрацията.

 

17. Все в тази насока, трябва да се констатира, че извън преразказа на факти и обстоятелства, приети за установени в рамките на други административни производства, в които жалбоподателката не е било страна, решаващия извод на административния орган за това, че К. не е осъществявала фактически трудова дейност в предприятието на търговското дружество, всъщност се основава на твърдения факт, че „….В настоящия случай, осигурителят/ работодател не е оказал съдействие и не е представил документи при извършваната от административния орган проверка, в подкрепа на твърдението, че г-жа К. е осъществявала трудова дейност. …“. Казано с други думи, извода на административния орган за липса на основание за отпускане на исканото парично обезщетение за безработица е формиран единствено въз основа на факта, че работодателят е бездействал и не е представил на администрацията документи и обяснения за които е бил задължен. Впрочем, това твърдение е било основен аргумент при разрешаването на съответния административен въпрос и при останалите административни производства, посочени в предходния раздел на настоящото решение.

Този подход на административния орган е пряко противоречие с принципите за „законност“, „съразмерност“, „истинност“ и „служебно начало“, възведени в чл. 4, чл. 6, чл. 7 и чл. 9 от АПК. Няма процесуално правило, което да оправомощава администрацията да изисква от получилото обезщетение лице, да провери и да осигури по някакъв начин, изпълнение на задължението на неговия работодател да представи писмени документи и обяснения, които са поискани от него. Искащото обезщетение за безработица лице, не разполага с каквито и да е правомощия да определя и контролира поведението на трето лице, макар и то да е било негов работодател. На основание чл. 7, ал. 1 от АПК, преценката, дали е осъществен фактическия състав с проявлението на който възниква правото на обезщетение е възможно и следва да се направи единствено въз основа на действителните факти от значение за случая, които са налични по преписката, включително и тези събрани по служебен път, съобразно задължението за администрацията установено в чл. 9, ал. 1 от АПК, а не единствено въз основа на действията или бездействията на трето за административното производство лице, чието поведение  искащият обезщетение не е в състояние да контролира. В случая, по административната преписка са се съдържали всички необходими данни, за да е възможно административния орган да формира извод, че фактическия състав от който възниква правото на обезщетение за безработица е проявен. В този смисъл, основания единствено на бездействието на третото за конкретното производство лице да представи искани документи извод, че жалбоподателя не осъществял фактически трудова дейност в предприятието на „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД е напълно произволен.

Това налага оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, а преписката върната на административния орган за произнасяне по заявлението на жалбоподателката за опускане на парично обезщетение за безработица.

 

V. За разноските:

 

18. Констатираната незаконосъобразност на административния акт, налага на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените разноски по производството, които съобразно представения по делото списък се констатираха в размер на 410,00лв.

Ето защо,  Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-292#1 от 27.10.2021 г. на Директор на Териториално поделение на Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-3635-3 от 16.09.2021 г. на изпълняващ функцията ръководителя на осигуряването за безработица, с което на В.П.К. отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 54а от КСО, а именно, лицето да е осигурено за риска безработица най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

 

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София да заплати на В.П.К., EГH: **********,***, сумата от 410,00(четири стотин и десет) лева, представляваща извършени от последния разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване на страните.

 

Административен съдия : /п/