№ 36
гр. Пловдив , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова
Светлана А. Станева
като разгледа докладваното от Светлана А. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300501047 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от
ГПК.
Образувано е въз основа на жалба вх. №962/15.04.2021 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Община Пловдив, ЕИК
*********, срещу постановление от 08.03.2021 г. на ЧСИ Иво Кралев, рег.
№907 по регистъра на КЧСИ с район на действие ОС Пловдив, с което е
отказано да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя З. И. Н., ЕГН **********, по изпълнително дело №81/2021 г. по
описа на ЧСИ от 1000 лв. на 200 лв.
Жалбоподателят твърди, че сумите, за които е издаден
изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело,
са заплатени преди получаване на поканата за доброволно изпълнение. Не са
извършвани действия по изпълнителното дело от пълномощника на
взискателя, освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело,
тъй като длъжникът не е създал трудности при събиране на сумата. Няма
документ за изплащане хонорара на адвоката на взискателя. Дори и размера
да се определи по реда на чл.10, т.2, пр.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата е 640 лв. или,
ако бяха извършени действия, адвокатското възнаграждение следваше да е
общо 840 лв. Иска се адвокатското възнаграждение да се намали в размер на
200 лв.
Ответната страна по жалбата - взискателят З. И. Н., чрез
1
процесуалния си представител адв. И.К., счита жалбата за неоснователна и
моли да се остави без уважение и да се потвърди постановлението на ЧСИ,
като се излагат подробни съображения.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на
жалбата, като навежда доводи за твърденията си.
Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в
изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал.
2, т. 7 от ГПК, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2
на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК,
подлежи на обжалване.
Пловдивският окръжен съд след проверка на представеното копие
от изпълнителното дело установи следното:
Изпълнително дело №20219070400081 по описа на Частен съдебен
изпълнител Иво Кралев с рег.№907 от регистъра на КЧСИ, е образувано на
19.02.2021 г. по молба на З.Н. чрез адв. И.К., с приложен изпълнителен лист,
издаден на 17.02.2021 г. от АпС Пловдив на основание подлежащото на
изпълнение решение №260057 от 18.12.2020 г. по гр.д. №499/2020 г. по описа
на същия съд, срещу длъжника Община Пловдив, за сумата от 25000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 23.01.2017 г. до окончателното
плащане.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да се
направи: пълно проучване на имуществото на длъжника, от което е възможно
и допустимо принудително събиране на дължимите суми; проверка в
регистъра на банковите сметки, воден от БНБ, за банковите сметки на
длъжника и да се наложи запор върху тях до размера на претендираната сума;
справка за налични МПС на длъжника и налагане на запор върху
установените; справка за недвижимото имущество на длъжника и налагане на
възбрана върху същото, като всички тези действия да се извършат преди
изпращане на поканата за доброволно изпълнение, с оглед значителната
стойност на задължението. Уточнено е и как да се процедира при липса на
постъпило плащане в срока за доброволно изпълнение. Поискано е и
присъждане на направените по изпълнителното дело разноски – адвокатски
хонорар и платени такси и разноски. Към молбата освен изпълнителния лист е
приложено и пълномощно, като в договора за защита и съдействие е
договорена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., за която
е отбелязано, че е платена.
След изискване посочената в молбата информация, на същата дата
– 19.02.2021 г. – ЧСИ е изпратил до пълномощника на взискателя съобщение
/л.27 от изпълнителното дело (ИД)/ да заяви дали иска налагане на запор
върху всички сметки на длъжника, за които е постъпила информация, или
2
само на някои, едновременно с ПДИ.
Съобщението е получено на 22.02.2021 г. от пълномощника, на
тази дата е постъпила и молба до ЧСИ /л.35 от ИД/, като се конкретизира една
от банковите сметки. Отбелязва се, че ако по нея няма достатъчно средства,
ще посочи друга такава.
Запорно съобщение е изпратено на 22.02.2021 г. до
конкретизираната банка, а на 23.02.2021 г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение /л.40 ИД/, в която е посочено, че се дължи сумата от 39658.05 лв.,
от които главница – 25000 лв., законна лихва в размер на 10569.45 лв. за
периода от 23.01.2017 г. до 25.03.2021 г., 1000 лв. разноски по
изпълнителното дело, 3088.60 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към
25.03.2021 г.
Поканата е връчена на 25.02.2021 г., но на 24.02.2021 г. длъжникът
е заплатил сумата от 39650.62 лв. по сметка на ЧСИ /л.46 ИД/.
С протокол от 04.03.2021 г. /л.47 ИД/ е извършено разпределение
на постъпилата сума, като напълно са погасени главницата, законната лихва и
200 лв. за адвокатско възнаграждение. Сумите са преведени на взискателя.
Незаплатени са останали 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
С молба вх. №1119/04.03.2021 г. /л.44 от ИД/ жалбоподателят е
поискал намаляване на размера на адвокатския хонорар до минимума,
предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Препис
от молбата е изпратен за становище на взискателя, като са изложени
подробни съображения за неоснователност.
С атакуваното постановление от 08.03.2021 г. /л.58 от ИД/ ЧСИ е
приел, че искането е неоснователно, тъй като абсолютния минимален размер
на дължимото адвокатско възнаграждение е 995 лв., в които са включени и
200 лв. за образуване на ИД.
С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите
в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:
При изпълнението на парично вземане по изпълнителното дело,
включващо вземането на първоначалния и присъединените взискатели, на
ЧСИ се дължи заплащането на възнаграждение, определено от таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ. Посочената такса се дължи от длъжника по аргумент от чл. 79,
ал. 1 ГПК, според която разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, с изключение на изрично посочените случаи.
Възражението срещу определените разноски за адвокатска защита
на взискателя, в частта относно направеното възражение за прекомерност по
чл.78 ал.5 от ГПК е основателно. Делото не се отличава с фактическа и
3
правна сложност. Изпълнението е извършено чрез плащане на сумата по
банкова сметка на ЧСИ, преди получаване на ПДИ. Други изпълнителни
действия по делото няма и няма да се извършват.
Работата на пълномощника на взискателя е приключена с
депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело. Към нея е
приложен договора за защита и съдействие, като изрично е отбелязано, че
сумата е заплатена. В този смисъл не се възприемат доводите на
жалбоподателя, че е необходима разписка – виждането е в разрез с приетото в
т. 1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, което е
задължително за съдилищата, независимо от превратното цитиране именно на
този текст в жалбата.
Казусът не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Действително, по повод изпратено съобщение от ЧСИ е извършена
конкретизация на молбата, в която е посочен способа на изпълнение. Не се
касае обаче за нов способ или извършване на други действия, а, както е
прието и от ЧСИ, за конкретизация на молбата, с която е сезиран.
Изпълнителното дело не е водено – по него не са извършвани принудителни
действия, а само събиране на информация, респективно – не се дължи
адвокатско възнаграждение за такава дейност. Предвид доводите в жалбата,
следва да се отбележи, че размерът на адвокатското възнаграждение е
коректно определен от ЧСИ, като възраженията в тази насока не се
възприемат.
С оглед характера на това изпълнително дело определеното
възнаграждение на пълномощника на взискателя е прекомерно на свършената
работа. Същото следва да се редуцира до минимума, предвиден в чл.10, т.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 200 лв. по т.1 за образуване на делото, но не следва
да се заплаща и за процесуално представителство по чл.10 т.2 от Наредбата -
½ от размера по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата - 795 лв., или както е договорено –
800 лв. адвокатско възнаграждение за взискателя. Ето защо обжалваното
постановление за разноските следва да бъде изменено в горния смисъл.
По изложените съображения жалбата е основателна, като следва
да се измени постановлението на ЧСИ.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ постановление от 08.03.2021 г. на ЧСИ Иво Кралев, рег.
№907 по регистъра на КЧСИ с район на действие ОС Пловдив, с което е
4
отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело №20219070400081 по описа на ЧСИ, като НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя З. И. Н. - адвокат И.К. - от 1000 лв. на 200
/двеста/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5