№ 24
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110170319 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. Г. Г. против „Е...“ ЕАД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 212 КТ вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от
400 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от настъпила на 04.09.2023 г.
трудова злополука неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, ведно със законна
лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 04.09.2023 г. до окончателното
плащане.
Ищецът Б. Г. Г. твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника,
възникнало по силата на сключен трудов договор от 28.08.2023 г., за длъжността „работник –
рециклиране на отпадъци“, с място на работа – гр.София, при условията на 8 часов работен
ден. Претърпял трудова злополука на 04.09.2023 г., която била приета за трудова с
Разпореждане № 33470/30.10.2023 г. на ТП на НОИ – София-град. Механизмът на
настъпване на трудовото злополука бил следният: около 09:00 ч. при изпълнение на
възложената и работа ищцата пуснала кашон в течката към бункера за хартия и картонени
отпадъци, при опит да бутне кашон в дупката паднало през дупката на земята. Твърди, че
получила следните травматично увреждания – счупване на основата на черепа, травма на
гръдния кош, лицево-челюстна травма, атрофия на зрителния нерв на дясното око и
намаляване на зрението на лявото око. В резултат на причинените травматични увреждания,
ищцата била приета по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, гр.София, където и
бил направен пълен набор от изследвания и била настанена в реанимация за динамично
наблюдение. Била интубирана и поставена в състояние на постоянна аналгоседция
/изкуствена кома/. След преглед от офтамолог и направена компютърна томография на
главен мозък и лицев скелет, на 04.09.2023 г. на ищцата била извършена операция № 1085 –
Краниотомия фронталис син. Елевацио ет репозицио фрагменториум. Репозицио мануалис
фрагменториум париес латералис орбите син. Декомпресио орбиталис син. Сутура вулнерис
фронталис син капитис. Дренаж № 1. На 08.09.2023 г. след направен повторен преглед от
офтамологи на ищцата била направена втора операция под обща интубационна анестезия,
направена била горна трахеостомия, фиксиране на фрагменти и била поставена
1
трахеостомна канюла. На 15.09.2023 г. била спряна седацията и било възстановено
съзнанието на ищцата, изпълнява команди. На 18.09.2023 г. били свалени конците от
неврохирургичната интервенция. След възстановяване на спонтанното дишане, било
премахната трахеостомната канюла. На 26.09.2023 г. ищцата била преведена в отделението
по неврохиругия, била проведена активна физикална терапия, а на 27.09.2023 г. били
свалени конците от лицевата оперативна намеса. Болничното лечение продължило от
04.09.2023 г. до 09.10.2023 г. На 02.11.2023 г., 08.11.2023 г. и 28.11.2023 г. били извършени
прегледи при офтамолог, невролог и нверохирург, които констатирали получените травми.
Към настоящия момент ищцата не била възстановена от получените травми, поради което
лечението и продължило в домашни условия, като следвало провеждане и на допълнително
оперативно лечение. Целият период на временна нетрудоспособност удостоверена с
болнични листа била 86 календарни дни. Поради естеството на травмите, ищцата изпитвала
силни болки в главата, нуждаела постоянно от чужда помощ при ставане от леглото и при
обслужване на ежедневните си нужди. Тежката политравма на главата, причинила проблеми
и със зъбите, което наложило да посети дентална клиника за предприемане на бъдещо
лечение. Ищцата имал посттравматично стресово разстройство, изпитвал психична
тревожност и напрегнатост. Изпитвала постоянно чувство на страх, тревожност и
безпокойство, страдала от безсъние, трудно се концентрирала, ставала раздразнителна и
самовглъбена. Изпадала в психогенни кризи с треперене и изтръпване на крайниците. От
датата на инцидента и към настоящия момент майката на ищцата била неотлъчно до нея и
ежедневно полагала грижи, като преобличане, смяна на памперси, даване на лекарства и
цялостно обслужване според нуждите. Възстановяването на ищцата било дълъг процес с
неясен край, тъй като нямало яснота дали ще проходи и ще може ли да вижда отново с
лявото око. При тези твърдения ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 400 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от трудовата злополука
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата считано от датата на
увреждането – 04.09.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът „Е...“ ЕАД не оспорва твърденията изложени в исковата молба, с
изключение на претендирания размер на претърпените неимуществени вреди. Твърди, че
претнедирания размер е завишен и не кореспондира с процесния случай. Моли възможните
бъдещи усложнения да се отчетат като неблагоприятна прогноза за състоянието на ищцата,
но не и като обезщетение за бъдещи вреди. Посочва, че след злополуката работодателят
оказал пълно съдействие на ищцата, заплатени били и продължавали да се заплаща от
ответника всички разходи по лечението, на майката на ищцата, която също работела при
ответника бил разрешен продължителен платен отпуск с цел да се грижи за дъщеря си. След
получаване на претенцията за заплащане на неимуществени вреди от ответника, били
проведени срещи и предложено обезщетение в размер на 120 000 лв., като след издаване на
ЕР на ТЕЛК ще получи и допълнително застрахователно обезщетение между 32 760 лв. /при
50% ТНР/ и 65 520 лв. /при 100 % ТНР/. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника ЗД „Е...“ АД не изразява становище
по основателността на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че
Б. Г. Г. се намира в трудово правоотношение с ответника, възникнало от трудов договор от
18.08.2022 г., по силата на който изпълнявала длъжността „работник – рециклиране на
отпадъци“, с място на работа – гр.София, при условията на 8 часов работен ден., както и
това, че претърпяла трудова злополука на 04.09.2023 г., която била приета за трудова с
Разпореждане № 33470/30.10.2023 г. на ТП на НОИ – София-град, при следният механизъм:
2
около 09:00 ч. при изпълнение на възложената и работа ищцата пуснала кашон в течката към
бункера за хартия и картонени отпадъци, при опит да бутне кашон в дупката паднало през
дупката от 6 метра височина върху бетонена настилка. Безспорни са получените
травматично увреждания – счупване на основата на черепа, травма на гръдния кош, лицево-
челюстна травма, атрофия на зрителния нерв на дясното око и намаляване на зрението на
лявото око.
От представеното по делото влязло в сила разпореждане № 33470 от 30.10.2023 г. на
НОИ, ТП – София град, с което злополуката е призната за трудова, се установява, че на
04.09.2023 г. през работното време и по повод на извършваната работа – ръчното отделяне и
разделяне по видове на рециклируемите отпадъци, Б. Г. пуска кашон в течката /отвора/ към
бункера за хартия и картонени отпадъци и пада през дупката на земята в бункера. В
резултата от падането от високо тя получава тежка черепно-мозъчна травма – дифузна
травма на главния мозък, без открита вътречерпна травма, наранявания по лицевата част на
главата и травми на гръдния кош, долната част на гърба и таза, довели до временна
неработоспособност.
От представената по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищеца
длъжност се установява, че основните му задължения са: следи движението на отпадъци по
лентов транспортьор в кабина за сортиране и при наличие на определения за работния пост
вид отпадък го взема и го пуска в течка към бункерното пространство. Изпълнява задачи,
свързани с ръчно сортиране на отпадъци на места извън кабината за сепариране, при работа
се стреми да не допуска разпиляване на отпадъци в работното помещение и извън него,
следи за техническото състояние на технологичното оборудване и при възникнал проблем в
работата му уведомява началник смяна, почиства работното си място след приключване на
работа, осъществява дейността с предоставеното му от работодателя работно облекло и
лични предпазни средства. От работника се изисква: да носи отговорност за качествено и в
срок извършване на възложената работа, отговорност за спазване на технологичната и
трудовата дисциплина, отговорност за опазване на работното оборудване, инвентар и
предоставеното му работно облекло и лични предпазни средства, отговорност за спазване на
правилата за безопасни и здравословни условия на труд и пожарна безопасност.
Представен е протокол за разследване на трудовата злополука № 1/07.09.2023 г. от
работодателя, в който е посочено, че злополуката е възникнала около 9:00 часа сутринта на
04.09.2023 г. в блок 2, работно място за отделяне на едрогабаритни отпадъци при сортиране
на отпадъци по видове и цвят. Посочено е, че е начинът на увреждане е при удар след падане
от височина при пренасочване на отделения отпадък /кашон/ към мястото за сортиране и
няма допуснати нарушения на нормативни актове. Работодателят предвижда да вземе мерки
за недопускане на подобни злополуки, като монтира парапет за допълнително обезопасяване
на мястото
По делото е представен и протокол № 68/17.10.2023 г. на НОИ, ТП – София град, за
резултатите от извършено разследване на злополука, станала на 04.09.2023 г., в който е
посочен следния механизъм на увреждане: около 9:00 часа Б. Г. пуска кашон в течката към
бункера за хартия и картонени отпадъци и пада през дупката на земята по лице. Посочено е,
че в резултат от падането от високо върху твърда повърхност, пострадалата получава
контузия на главата, наранявания по лицевата част на главата и травми на гръдния кош,
долната част на гърба и таза. Окончателната диагноза е Дифузна травма на главния мозък,
без открита вътречерепна травма. Посочено е още, че е допуснато нарушение от
работодателя на чл.166, ал.3, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване.
От представената по делото Епикриза ИЗ № 35516/2023 г. на УМБАЛСМ „Пирогов“
ЕАД, на клиниката по неврохирургия е видно, че на Б. Г. е било проведено болнично
лечение в периода 04.09.2023 г. – 09.10.2023 г., където е приета по спешност, като и е
поставена диагноза тежкостепенна контузия на мозъка, открито импресионно счупване
челно-скулно-орбитално, счупване на страничната и горна част на лявата орбита, компресия
3
на левия очен нерв. В епикризата са описани всички проведени диагностични процедури –
лабораторните изследвания по дни, образните изследвания по дни, проведените консултации
с реаниматори, травматолози, неврохирурзи, интернисти, хирурзи, образни диагностици,
офтамолози. На ищцата по време на болничния престой са извършени две оперативни
интервенции на 04.09.2023 г. и на 08.09.2023 г. Ищцата била изписана на 09.10.2023 г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по време на
болничния престой в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД на 04.09.2023 г. на ищцата е извършена
операция № 1085 - Краниотомия фронталис син. Елевацио ет репозицио фрагменторум.
Репозицио мануалис фрагменторум париес латералис орбите син. Декомпресио орбиталис
син. Сутура вулнерис фронталис син. капитис. Дренаж N 1. Съгласно извадка от оперативен
протокол се установява: положение по гръб на операционната маса. След щателно
почистване и изолиране на оперативното поле е направен дъговиден кожен разрез фронто-
темпорално вляво. Попаднало се е на полифрагментна фрактура фронтално. С помощта на
крениотом се елевира костно ламбо. Фрагментите са се репозирали. Вдигнали са се дуро-
периостални конци. Извършило се е мануална репозиция на фрагмента от латералната
орбитална стена, който пропагираше към орбитата. Костното ламбо се е фиксирало с
копринени конци. 2 Поставен е единичен мекотьканен дрен. Направен е послоен шев.
Обработило се е и се е зашила раната фронтално вляво. Сухи стерилни превръзки. На
08.09.2023 г. на Б. Г. е извършена втора операция, съгласно извадка от оперативен протокол
се установява: под обща интубационна анестезия след щателна антисептична обработка на
оперативното поле е направена горна трахеостомия посредством вертикален кожен разрез
във fossa, suprasternalis. Тъканите се отпрепарирани послойно - подкожие, платизма, мастна
тъкан, долни подезични мускули, и се е достигнало до долния ръб на catiilago thyroidea.
Визуализира се трахеята и се ексцизира хрущялен прозорец от втори полупръстен. Поствена
е канюла № 08. Чрез разрез за достъп супраорбитално вдясно се е достигнало до фрактурна
линия в областта на sutura zygomaticofrontalis sin. Фрагментите са се репонирали и са се
фиксирани чрез титаниева плака с 4 отвора и 4 винта. Чрез разрез в кожна гонка
инфраорбитално вляво се е достигнало до фрактурна линия в областта на margo infraorbtalis
sin. Фрагментите са фиксирани посредством плака с 6 отвора и 5 винта. Чрез разрез в
основата на носа се е достигнало до фрактурна линия в мястото на съединяването на
челната, носните кости и proc. frontalis maxiIIae. Фрагментите са се фиксирани чрез плака с 6
отвора и 5 винта. Интраорално чрез разрез в свода на вестибулума се е достигнало до
фрактурни линии на crlsta zygomaticoal veolaris maxiIIae двустранно и фрагментите са се
фиксирани посредством титаниева плака с 4 отвора и 4 винта вляво и с плака с 4 отвора и 3
винта вдясно. Постигнало се е оптимална оклузия. Направена е щателна локална хемостаза.
Зашиване на инцизионниге рани скстраорално послойно - с резорбируем конец 4/0 и
монозин 4/0. Интраорално - сутура с резорбируем конец 4/0. Поставен е филиформен дрен
инфраорбитално вляво.
Представени са болнични листове № № Е20233047391/11.10.23 г., Е20233047391,
Е20233261497/04.12.23 г., Е20240009600/08.01.2024 г., Е20241091926/02.04.2024 г.,
Е20241091557/30.05.2024 г., Е20240010268/19.02.2024 г., Е2024009945/29.01.2024 г.,
20241922944/04.07.2024 г., Е20241923256/31.07.2024 г. и Експертно решение № 00797 от 094
от 01.07.2024 г., съгласно които ищецът е бил в отпуск селди изписването от болницата до
приключване на съдебното дирене по делото, поради временна неработоспособност.
От амбулаторен лист № 243367/02.11.2023 г. се установява, че на Б. Г. е извършен
контролен преглед от офтамолог, при който е констатирана последица от травма на окото и
околоочната област, атрофия на зрителен нерв.
От амбулаторлен лист № 233124069242/08.11.2023 г. за извършен контролен преглед на
ищцата от неврохирург се установяват последици от вътречерена травма, добре заздравяла
оперативно – травматична оперативна рана вляво фронтално, без изразен двигателен
дефицит.
От амбулаторлен лист № 23312С087ЕА4/08.11.2023 г. от извършен контролен преглед
на ищцата при офтамолог се установява намалено зрение на едното око, последици от
4
травма на окото и околочната област, атрофия на зрителен нерв.
От амбулаторен лист № 3264/28.11.2023 г. се установява, че на ищцата е извършен
контролен преглед от невролог, който констатира дифузна травма на главния мозък,
множество повърхностни травми на главата, конвергиращ стабизъм, пареза на абдуценс в
ляво, рефлекси – живи за четирите крайника, по-изразено за десните, намек за бабински
двустранно – квадрипирамиден синдром, двигателна сфера – б.о., координация ромберг
нестабилна.
От претенция вх. № 27/03.11.2023 г. се установява, че Б. Г. е сезирала„Е...“ ЕАД
извънсъдебно да и бъде изплатено парично обезщетение в размер на 500 000 лв. за
претърпените болки и страдания от трудовата злополука, настъпила на 04.09.2023 г.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания от трудовата
злополука по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
Г. Б. Г.а и М. Г. Г.а.
Свидетелката Г. Б. Г.а майка на ищцата Б. Г. свидетелства, че на 04.09.2023 г. си била
вкъщи, а Б. била на работа. Двете работели на едно и също място. Там работела и сестрата
на свидетелката, леля на Б. Г., която се обадила на свидетелката, за да я уведоми за трудовата
злополука. Майката на Б. я видяла още същия ден в Пирогов, след като я извели от
реанимацията. Не можела да говори, тъй като била в безсъзнание, имала черепно-мозъчна,
челюстна и очна травма, зъбите и били избити. Вдигнали и челюстта с импланти. Била в
коматозно състояние, подстригана и едното и око било излязло. Ходила всеки ден до
болницата, за да носи консумативи, но не виждала Б., защото била в реанимация. Живеели в
едно домакинство и тя и била придружител в болницата, сменяла памперси и всичко
необходимо. След като излязла от реанимация, Б. не помнела какво се е случило с нея,
плашела се от всички, от отварянето на вратата и т.н. След изписването от болницата имала
нужда постоянно от придружител вкъщи, блъскала се в шкафовете, защото не виждала.
Около месец и повече пасирали храната и я хранели с лъжичка и спринцовка. Грижи за нея
полагали свидетелката, лелята на Б. и по-малката и сестра, когото били на работа тъй като не
можели да я оставят сама вкъщи. Преди инцидента Б. била весела и общителна, постоянно
усмихната. Имала приятели и излизала. Сега не било така, заради лицето и с травмата,
имала дупка в челото, косата и била опадала. Сега била подтисната и се страхувала от
всичко. Ако се говорило по-високо се плашела и сънувала кошмари. Страхувала се да остава
сама и винаги имало човек покрай нея. Сега имала приятел, който също живеел с тях. След
инцидента, работодателят им заплатил операцията, пускали я от работа, за да ходи по-рано
при дъщеря си, превели на Пирогов 7000 лв. През м.септември 2023 г., когато станала
инцидента, изплатили на свидетелката цяла заплата и ваучери, въпреки че отсъствала.
Давали и пари за консумативи. След завеждане на делото, я информирали, че работодателят
желае да изплати 40 000 лв. обезщетение.
Свидетелката М. Г. Г.а, сестра на ищцата Б. Г. свидетелства, че е запозната с
инцидента. Леля и се обадили по телефона и им казала какво се е случило. Видяла сестра си
на 04.09.2023 г., когато я изкарали от спешното, но не била контактна. Можели да разговарят
с нея едва на 25.09.2023 г., когато вече била в отделението. Б. не знаела къде е и защо е там,
не помнела какво се е случило с нея. След като я изписали от болницата, имала нужда от
помощ, не можела да се храни и движи. Около месец и половина, два не можела да се храни
нормално. Хранела се със сламка. Постоянно изпитвала болка. Имала белези по главата,
лицето и врата. Преди инцидента била спокойна и общителна. Сега не искала да излиза, да
общува, нямала приятели, защото се срамувала от белезите. Постоянно сънувала кошмари и
изпитвала страх от тъмното, защото мислела, че е загубила зрението си напълно. Променила
се, не можела да стои сама, да излиза сама.
От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено
от страните, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено въз основа на
представената по делото медицинска документация и личен преглед на ищцата, се
установява, че при инцидента на 04.09.2023 г. ищцата е получил няколко травматични
увреждания, а именно – травматичен шок, открито счупване на черепа и лицеви кости с
5
доказани счупване на лявата челна кост, счупване на левия челен синус, счупване на
носните кости, счупване на сфеноидалния синус, счупване на лявата орбита, счупване на
лявата скула, счупване на основата на черепа в предната и средната черепна ямка,
тежкостепенна контузия на мозъка и последвало развитие на дифузна травма на главния
мозък и с налични, субективни и клинични данни за развитие на церебрастенен синдром,
двустранна компресия на двата очни нерва, доказана слепота на дясното око и зрение на
лявото око на 40 %, травма на гръдния кош, контузия на долната част на гърба, контузия на
таза. Описаните травматични увреди и усложнения са тежки по интензитет и са в пряка и
непосредствена причинна връзка с травмата на главата при падане от високо и върху терена
по лявата странична повърхност на лицето. От приложените амбулаторни листове на
специалисти офтамолози се установява телесна повреда – слепота на дясното око и 40%
зрение на лявото око. Лицевата област е богато инервирана и поради това при лицевите
травми на ищцата, изпитаните болки са били с висок интензитет, което е наложило седация
на фона и на развиващ се травматичен шок. Всички констатирани тежки по характер и
степен травматични увреждания са резултат от падането от високо с контактна травма в
лявата половина на лицето върху подлежащия терен – твърда, тъпа повърхност.
Констатираните увреждания са резултат от падане от височина около 5 – 6 метра и е налице
пряка и непосредствена причинна връзка между трудовата злополука, претърпяна на
04.09.2023 г. и описаните от вещото лице травматични увреждания. Вещото лице е
констатирало извършването на две оперативни интервенции с оперативни протоколи №№
1085/04.09.2023 г. и 1868/08.09.2023 г. Извършването им се наложило поради установените
счупвания на лицеви кости и лявата очница, лявата скула и левия горночелюстен синус.
Първата оперативна намеса е била извършена в рамките на 3 оперативни часа в деня на
трудовата злополука, извършена е под обща упойка и с трепанация на в ляво челно с
повдигане и репозиция на счупените парчета в областта на лявата очница и с постигната
декомпресия на левия очен нерв. Зашита е раната в лявата челна област. Поставен е един
дрен в оперативното поле. Пациентката е останал интубирана. Във втория оперативен
протокол е отразено, че операцията е започнала в 10:00 ч., без данни кога е приключила.
Упойката е била обща и след направена горна трахеостомия, посредством вертикален кожен
разрез във фоса суперстерналис. Тъканите са отпрепарирани послойно до долния ръб на
тиреоидния хрущял. Направен е хрущялен прозорец от втория полупръстен. Поставена е
канюла № 8. Това се е наложило поради счупване на лицевите кости и необходимост за
свободен достъп до оперативното поле на счупванията в лявата лицева област. Направен е
разрез до връзката между челната кост и лявата скулна кост. Репонирани са фрагменти и са
фиксирани с титаниева плака с 4 отвора и 4 винта. Чрез разрез в кожната гънка под ръба на
очницата и в ляво е достигнато до мястото на счупването в областта на марго
инфраорбиталис синистра. Фрагмените са фиксирани посредством плака с 6 отвора и 5
винта. Чрез разрез в основата на носа е достигнато до мястото на счупването, между челната
кост и носните кости и процесус фронталис максилае /горната челюст/. Фрагментите са
фиксирани чрез плака с 6 отвора и 5 винта. Вътре в устната кухина чрез разрез в свода на
вестибулума /входа на устната кухина/ е достигнато мястото на линията на счупване на
криста зигоматикоалвеоларис максиле /на горната челюст/ двустранно и фрагментите са
фиксирани посредством титаниева плака с 4 отвора и 4 винта вляво и с плака с 4 отвора и 3
винта вдясно. Постаигната е максимална оклузия /затваряне/. Направена е щателна местна
местна хомеостаза. Зашиване на иницизионните рани, екстраорално послойно с
резорбируем конец 4/0 и монозим 4/0. Интраорално шеф с резорбируем конец 4/0. Поставен
е филиформен дрен инфраорбитално вляво /в устната кухина от ляво/. На втория ден след
операцията е премахнат дрена. Проведени са високотехнологични оперативни
неврохирургична и лицево-челюстна интервенции за стабилизиране на парчетата от
счупените лицеви кости, предимно в ляво. За провеждане на интервенциите е направена
трахеостома и е поставена канюла, поради счупените кости на устната кухина, за да може
хирурзите да работят обща упойка на пациентката с лицево –челюстни счупвания. Тези
инвазивни лечебни мероприятия са високоспециализирани, с необходимост от обща упойка,
продължителни във времето и впоследствие седиране на пациентката, поради известния
6
факт, че лицевата област е богато инервирана и седацията предотвратява да се задълбочи
шоковото състояние . На втората седмица – на 15.09.2023 г. пациентката е извадена от
седацията и е възстановено съзнанието и. Конците поставени при неврохирургичаната
операция са свалени на 18.09.2023 г. Трахеостомната канюла е отстранена след проведена
активна физикална терапия. Конците от лицевата оперативна намеса са свалени на
27.09.2023 г. При изписването на пациентката са установени зрителни нарушения.
Раздвижена е до самостоятелно ходене и на 09.10.2023 г. е изписана с определени дати за
контролните и прегледи. В областта на счупените кости на лицето са поставени
остеосинтезни материали - титаниеви плаки и винтове, които не налагат отстраняване.
Материалът на тези остеосинтезни материали не е довел до субективни оплаквания и не са
пречка за осъществяването на нормално хранене и говор, не са пречка при необходимост от
извършване на образни изследвания, вкл. ядрено магнитен резонанс. Към момента на
изготвяне на експертизата, вещото лице не установява необходимост от нови оперативни
вмешателства, във връзка с черепно-мозъчната травма. Вещото лице е установило налична
първа в осмия бременност на ищцата и е възможно да се наложи оперативно
родоразрешение, по селективни индикации, поради претърпяната тежка черепно-мозъчна
травма. Получените травматични увреди от ищцата при трудовата злополука по своя
медикобиологичен характер са травматичен шок, причиняващ временно разстройство на
здравето, опасно за здравето. Този шок е преодолян благодарение на правилното и спешно
проивошоково лечение, което не променя посочения медикобиологичен признак. Откритото
счупване на черепа и лицевите кости, с тежкостепенна контузия на мозъка причинява
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Счупването на лявата челна
кост със счупването на левия челен синус причинява разстройство на здравето, временно
опасно за живота, поради опасност от нахлуване на инфекции през счупените кости.
Счупването на носните кости само по себе си причинява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Счупването на сфеноидалния синус в съвкупност със счупване на
лявата орбита, счупване на лявата скула, счупване на основата на черепа в предната и
средната черепна ямка са причинили развитието на дифузна травма на главния мозък, както
и настъпилите субективни и клинични данни за наличен церебрастенен синдром.
Церебрастенният синдром причинява постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Вещото лице посочва, че след тази тежка черепно-мозъчна травма, пострадалата
трябва да бъде проследена за евентуално развитие на постравматична епилепсия. Това
налага системен медицински контрол от специалисти в областта на неврологията и
електроневрологията. Компресията на десния очен нерв е довела до слепота на дясното око.
Зрението на лявото око е 40 %. Счупването на ябълчната кост и горната челюст, са причинил
трайно затрудняване на дъвченето за срок по-дълъг от 30 дни. Контузията на гръдния кош в
съвкупност с контузията на долната част на гърба и контузията на таза, както и трите по
отделно причиняват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведено е
успешно, високо специализирано консервативно, реанимационно, анестезиологично и
интензивно лечение, както и високотехнологично двукратно оперативно лечение. Проведени
са две оперативни намеси за възстановяване на счупените кости на лицевия череп. За
провеждането на тези оперативни неврохирургични и лицево-челюстни оперативни намеси
е извършена и трахеостомия с канюлиране, необходими за въвеждането на пострадалата в
обща анестезия. В лечебното заведение УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ е проведено
стационарно лечение в срок от 04.09 – 09.10.2023 г., т.е. пролежани са 35 дни. Пострадалата
Г. е претърпяла изключително силни, продължителни, с висок интензитет болки от лицевата
травма. До края на живота дясното око е сляпо, като е наложително проследяване и в
бъдеще, състоянието на зрението на лявото око. Необходим е системен контрол на
здравословното състояние на Б. Г. и особено внимание в периода на раждането и
послеродовия период. Пострадалата е била в принудителна седация – изкуствена кома в
продължение на седмици и невъзможност за самостоятелно обслужване и хранене.
Атрофията на зрителния нерв е довела до пълна слепота на дясното око, а лявото око е с 40
% зрение. Прогнозата за лявото око към настоящия момент може да се преценява, като
7
налагащо системни контролни прегледи от специалист очни болести и евентуално
допълнително лечение. Слепотата е тежка форма на инвалидност, която ще бъде ценена от
ЕР на ТЕЛК за процента на трайната загубена работоспособност и дали пострадалата ще се
нуждае от чужда помощ. Загубата на зрението на едното око е причинило слепота на
дясното око на Б. Г.. Посттравматичната загуба на зрението на дясното око, налага системен
контрол на зрението на лявото око и съответно при необходимост лечение, с цел да не
загуби зрението на лявото око. Възможно е слепотата на дясното око да е резултата от
притискане на десния очен нерв по хода на счупените кости на черепната основа. Седацията
се е налагала поради опасност от задълбочаване на постравматичния шок със
следоперативен шок, вкл. и от остра кръвозагуба. Правилно и своевременно е проведено
интензивно лечение при пациентката. Извършени са множество интензивни реанимационни
мероприятия със своевременни вливания, определяне на кръвно груповата принадлежност и
трансфузия на необходимите кръвни продукти и течности. Извършени са множество
лабораторни и образни изследвания позволили лечението да се уточнява ежедневно и да се
разширява антибиотичната терапия, съобразено с микробиологичните резултати. Няма
последици върху централната и периферната нервна система на ищцата, при взетите
терапевтични мерки, пациент в шок да бъде въведен в медикаментозна кома, което е
правилното медицинско поведение. Трахеостомата се е наложила поради лицевата травма,
която не позволява интубация през устната кухина. Правилни и напълно адекватни са
анестезиологичната и оперативната дейност, които са проведени своевременно и са
предотвратили летален изход при претърпяната трудова злополука. Своевременно е овладян
травматичният шок, предотвратено е задълбочаването му с въвеждането на пациентката в
медикаментозна кома и е направена професионално трахеостома и канюлиране на
дихателния път, за да се даде възможност за прецизиране на лицево-челюстните оперативни
действия. Своевременно е проведена първата оперативна намеса, с освобождаване на
компресията на левия очен нерв, което към момента е съхранило 40 % от зрението на
пострадалата Б. Г.. Пациентката е въведена в обща упойка, впоследствие в медикаментозна
кома и е дишала през поставената канюла. Проведена е своевременна и правилна
рехабилитация на дихателния процес, което е позволило отстраняване на канюлата и
затваряне на отвора на трахеята. В настоящия момент и до края на живота си Б. Г. ще има
белег в мястото на извършената трахеостомия. Този белег причинява козметичен дефект на
шийната и област. Поради претърпяната тежка черепно-мозъчна травма и довела до слепота
на дясното и око, в ежедневието си и особено поради наличната бременност, раждане и в
бъдеще отглеждане на новороденото и дете, Б. Г. ще има нужда от чужда помощ. Наличната
бременност може да се цени като успех в лечебния процес на мозъчното увреждане. По
време на болничния престой са приложени подходящи и в правилни лечебни дози
обезболяващи медикаменти. След извършване на електроенецефалография може да се
прецени, има ли налични данни от промени, сочещи остатъчни мозъчни увреди и
евентуално формиране на посттравматично огнище. ЕЕГ изследвания и наблюдение от
специалисти в областта на неврологията е добре да бъдат провеждани профилактично с
удължаване на интервалите на времето между тези изследвания до данни, че е отминала
опасността от късни усложнения от претърпяната черепно-мозъчна травма. Към момента на
извършване на експертизата е установена слепота на дясното око на Б. Г. до края на живота
и, като се налага системен контрол и лечение за поддържане на зрението на лявото око,
което е със зрение 40 %. Вещото лице е установило и след преглед при специалист невролог
на ищцата, наличие на церебрастенен синдром, който предполага извършване на ЕЕГ
изследване и за в бъдеще от специалисти в областта на неврологията и електроневрологията
. Образуваните белези след лечение на раните на лицето и оперативните намеси, причиняват
до края на живота козметични дефекти. С оглед изминалия период от време след
претърпяната травма, цветът на белезите е близък до този на кожата на Б. Г. и според вещото
лице не се налага допълнителна козметична обработка на тези белези. Най-видим бил
белегът на челото, който бил с хлътване и с размер 2 см. в диаметър. На шията в мястото на
трахеостомията имало образуван белег, с дължина 3 см. и широк 1-1,5 см. В момента на
изготвяне на експертизата, здравословното състояние на Б. Г. е на бременна жена, след
8
преживяна тежка черепо-мозъчна травма. Възстановителният период след получените
травматични увреждания е приключил за времето на издадените болнични листове.
Слепотата на дясното око ще е до края на живота на пострадалата. Посочена по-рано е и
необходимостта от продължаващи профилактични прегледи и изследвания за проследяване
на дифузната травма на главния мозък. Поради което са възможни допълнителни
усложнения, след тежката черепно-мозъчна травма. Обичайно оздравителния процес при
счупване на челюст, каквото представлява счупването на скулната кост и горната челюст е в
срок на 3 -4 месеца. След проведените оперативни корекции, храненето на ищцата е било с
течни и полутечни храни, приемани със сламка или спринцовка, след възстановяване на
съзнанието и. По време на медикаментозната кома храненето е чрез инфузионно,
интензивно лечение. Дъвкателната функция се е възстановила след успешно проведеното
специализирано инвазивно лицево-челюстно хирургично лечение в срок от около 3-4
месеца. Болките при счупване на лицеви кости, разкъсвания на меки тъкани на лицето са
изключително високо интензивни, с продължителни силни болки и страдания, поради
богатата инервация на лицевата област.
В съдебно заседание при разпита на вещото лице уточнява, че по указания на вещото
лице на 17.09.2024 г. ищцата е направила енцефалография в специализирана лаборатория, от
която се установява, че няма данни за посттравматично огнище. Няма данни за епилептичин
прояви и клинично, и от изследването. Има остатъчни възбудни полета, което е оценено от
невролога като церебрастенен синдром, което се приема и от вещото лице Г.. Вещото лице
обяснява, че церебрастенен синдром представлява стесняване на паметовите възможности и
въобще на функцията на мозъка, което се проявява под намалено запаметяване или помнене
за по-малък период, чести оплаквания от главоболие. Допълва, че черепно-мозъчната травма
представлява постоянно разстройство на здравето, опасно за живота. Има риск от
настъпване на епилепсия, но засега енцефалограмата не дава такава информация. Ищцата е
сляпа с едното око, а другото е със силно намалено зрение, като за кратък период от
травмата до изготвяне на заключението, т.е. за около година е намаляло с 10 %. Вещото лице
посочва, че не добра перспективата за второто око и атрофичният процесът е необратим.
Счупването в основата на черепа е довело до притискането на тези неври, които са
атрофирали по време на това притискане и процесът продължава. Вещото лице счета, че
зрението няма да се запази, тъй като не зависи от терапевтичните мерки. Засегнат бил нерва,
осъществяващ връзката между анализатора и центъра на зрение, там точно било счупването
и поради това и двата нерва били засегнати по тази причина. Посочва, че слепотата е най-
тежката инвалидност и най-вероятно с експертното решение на ТЕЛК ще бъде призната 100
% инвалидност.
От изслушаното заключение на съдебнопсихологичната експертиза, след извършен
личен преглед на Б. Г. на 23.08.2024 г. се установява, че след процесната злополука при
ищцата е налице значима негативна промяна в психичното функциониране, която се
изразява в когнитивен спад, тревожно –депресивни изживявания и социално оттегляне.
Изживяла е отрицателни емоционални състояния /тревожност, кошмари, депресивност и
песимистични интерпретации на бъдещето, напрегнатост, ирационални страхове/, свързани
с чувство за нарушено телесно функциониране и нарушен сън, неудобство от нуждата да
бъде обслужвана в ежедневието, чувство за непълноценност, усещане за несправяне със
задължения и загуба на свободата за необезпокоявано осъществяване на предишни
занимания, изчерпване при контактите с хора. Налице е обусловено от соматичните увреди,
чувство за трайно намалена функционалност и ограничаване на перспективите за
реализация. При актуалното изследване когнитивното представяне е под очакваното за
възрастта и образователното равнище. Обхватът, превключаемостта и разпределяемостта на
вниманието са леко към умерено намалени. В протичането на възприятийните процеси не се
констатират качествени отклонения, няма данни за илюзии или халюцинации. Леко към
умерено изразено снижено е функционирането на паметовите компоненти. Нарушенията на
оперативната памет също са с характеристики на леко и умерено снижение, като допуска
грешки от органичен тип. Има задоволителна обща осведоменост, асоциативният поток е
беден. Вербалните и невербалните методи за тестване на мисленето показват леко намаление
9
на обема, фината диференциация и бързината на мисловните операции. С тревожно –
депресивен фон на настроението. Емоционалността е лабилна, има невисок фрустрационен
праг. Отчита се известна предразположеност към бързо изпадане в дистрес и податливост
към соматоморфни разстройства. Претърпяната злополука се отразила негативно на
психическото здраве на пострадалата, като е довело до разстройство на нормалната и
психична дейност и дългосрочно понижена адаптивност. Понастоящем са налице остатъчни
невротични фиксации с усещане за тревожност и несигурност. Каузалната връзка между
стресогенните събития и предизвиканата реакция на психично ниво е подкрепена както от
времеви критерий /последване/, така и по съдържание /клинична картина/. Пълното
преодоляване на негативните последици е въпрос не само на време, но и на съчетание на
фактори.
В съдебно заседание при изслушване на вещото лице Г. уточнява, че за да се постави
диагноза за наличие на органично личноство разстройство, е необходим период на
наблюдение повече от две години от инцидента и едва тогава би могла да постави такава
диагноза. Но тези характерискики, които има разстройството в момента са налице и тъй като
промяната в мозъчната функция е необратима, вещото лице заключава, че най-вероятно
такава диагноза ще бъде поставена.
Съдът, като прецени заключението на СМЕ и СПЕ, съобразно правилото на чл. 202
ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като същите са извършени обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства същите да са заинтересовани от изхода на
правния спор или да са недобросъвестни.
По делото са приобщени и други писмени доказателства, които съдът намира за
неотносими към правния спор, поради което счита за ненужно да ги коментира.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
По предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 212 КТ вр. чл. 52 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже следните правопораждащи факти: 1) наличието на трудово
правоотношение с ответника 2) реализиране на трудова злополука 3) в резултат на която са
настъпили неимуществени вреди в твърдения от ищеца размер 4) както и причинно-
следствената връзка между трудовата злополука и причинените вреди.
При установяване на посочените предпоставки в тежест на ответника е да докаже
обстоятелствата, на които основава възраженията си.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата относно наличието на трудово правоотношение с ответника и реализиране
на трудовата злополука. Посоченото се потвърждава и от представените по делото два броя
трудови договори и влязло в сила разпореждане № 33470 от 30.10.2023 г. на НОИ, ТП –
София град, с което злополуката е призната за трудова.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една
страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трудова
злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него
факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически
факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение /така Решение
№ 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/. Като официален удостоверителен
документ, притежаващ така наречената материална доказателствена сила, Разпореждането
обвързва съда да приеме за осъществени удостоверените в него факти - чл. 179 ал.1 от ГПК.
10
Съдържащите се в него констатации за наличието на функционална връзка между
извършваната от пострадалия служител конкретна работа и изпълнението на трудовите му
функции към момента на злополуката, както и за съществуването на пряка причинна връзка
между събитието и уврежданията на здравето на ищцата Г. не се опровергават от събраните
по делото доказателства. Т.нар. функционална връзка между увреждането и изпълняваната
работа е кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука по см. на чл.
55 КСО и чл. 200 КТ, поради което с разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се
счита установен този елемент, т.е., че злополуката е осъществена при или по повод на
изпълняваната работа.
Такъв кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука по
смисъла на цитираните по-горе норми е и причинната връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат – неработоспособност, поради което с разпореждането по чл. 60
ал.1 КСО по дефиниция се счита установен и този елемент, т.е., че претърпените от Б. Г.
вреди са в пряка причинна връзка с уврежданията от злополуката. Посоченото се установява
и от съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал. От медицинска
гледка точка от изслушаната СМЕ също се установи наличието на пряка причинна връзка
между получените травми и инцидента, настъпило по време на работа на ищцата на
04.09.2023 г.
Изложеното обуславя извод, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на работодателя, който отговаря имуществено за пълното обезвреждане на
настъпилите вследствие от трудовата злополука вреди.
Основният спорен по делото въпрос е за размера на дължимото от работодателя
обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следното.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от
трудовата злополука. Съгласно Раздел II от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на
ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и други.
В случая, съдът, за да определи справедлив размер на обезщетение за причинените
на ищеца неимуществени вреди, в резултат на трудовата злополука преценява следните
обстоятелства:
Причинените комплексни увреждания на здравето на ищцата Г. представляват тежка
телесна повреда – постоянна слепота с едното око и средна телесна повреда – счупване на
челюст. Загубата на зрение на едното око е необратима и ще я съпътства до края на живота
и. Във връзка със запазване на зрението на лявото око, следва да се извършват прегледи и за
в бъдеще, а относно претърпяната черепно-мозъчна травма, ищцата следва да провежда
профилактично за в бъдеще ЕЕГ изследвания и наблюдение от специалисти в областта на
неврологията, с удължаване на интервалите на времето между тези изследвания до данни, че
е отминала опасността от късни усложнения от претърпяната черепно-мозъчна травма.
Ищцата е претърпяла и следните травматични увреждания: Травматичен шок; Открито
счупване на черепа и лицеви кост с доказани - счупване на лявата челна кост; Счупване на
левия челен синус; Счупване на носните кости; Счупване на сфеноидалния синус; Счупване
на лявата орбита; Счупване на лявата скула; Счупване на основата на черепа в предната и
средната черепна ямка; Тежкостепенна контузия на мозъка и е последвала дифузна травма
на главния мозък и с налични, субективни и клинични данни за развитие на церебрастенен
11
синдром; Двустранна компресия на двата очни нерва.
Уврежданията са получени в периода на млада възраст – 20 години, в която обичайно
човек е здрав, работоспособен, не се нуждае от чужда помощ за извършване на обичайните
битови дейности и подкрепа на близките и семейството си. Това от една страна обуславя
дългия период, в който ищецът ще търпи негативните последици от увреждането си, а от
друга променя драстично начина му на живот след инцидента.
От значение за размера на обезщетението са и двете извършени операции, други
медицински интервенции и прегледи, необходими за лечението и поддържането на здравето
на ищцата. Многобройността и честота им, неминуемо се отразяват негативно върху
обичайния начин на живот. Пролежани са 35 дни в болнично заведение. Проведени са две
оперативни намеси за възстановяване на счупените кости на лицевия череп. Благодарение на
множеството медицински интервенции е избегнат леталния изход от трудовата злополука. За
провеждането на тези оперативни неврохирургични и лицево-челюстни оперативни намеси
е извършена и трахеостомия с канюлиране, необходими за въвеждането на пострадалата в
обща анестезия. Тези инвазивни лечебни мероприятия са високоспециализирани,
продължителни във времето. Пострадалата е била в принудителна седация – изкуствена кома
в продължение на седмици и невъзможност за самостоятелно обслужване и хранене.
Пострадалата Г. е претърпяла изключително силни, продължителни, с висок интензитет
болки от лицевата травма, тъй като лицевата област е богато инервирана.
Лечебният и възстановителният период е продължил до 3 – 4 месеца след
изписването на Г. от болницата. На практика, обаче медицинските манипулации, прегледи и
наблюдение продължават и към момента на приключване на съдебното дирене и прогнозата
на експертите е, че те ще бъдат необходими и за напред. Ищцата е бил неработоспособна за
период от повече от една година. Слепотата е най-тежката инвалидност и най-вероятно с
експертното решение на ТЕЛК ще бъде призната 100 % инвалидност. По делото е
установено, че както в момента на получаване на травмата, така и в последствие след
извършените операции и при провеждането лечение ищцата е изпитвала много силна болка.
Болките при счупване на лицеви кости, разкъсвания на меки тъкани на лицето са
изключително високо интензивни, с продължителни силни болки и страдания, поради
богатата инервация на лицевата област. Това е наложило седация на фона и на развиващ се
травматичен шок. Тези негативни изживявания също са от значение за размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Особено значими са промените в ежедневието на ищцата, настъпили като последица
от увреждането на здравето, които също са обективни обстоятелства от значение за
определяне на справедлив размер на обезщетение. В периода на възстановяване от
извършените операции, за обикновеното битово обслужване, ищцата е бил подпомагана от
семейството си – майка, сестра и леля. Дъвкателната функция се е възстановила след
успешно проведеното специализирано инвазивно лицево-челюстно хирургично лечение в
срок от около 3-4 месеца. Храненето с течни и полутечни храни е продължило и в домашни
условия около месец – два след изписването на ищцата от болничното заведение. След
изписването от болницата не е оставала сама, тъй като черепно-мозъчната травма и
промяната в зрителните възможности, е довела до невъзможност да се ориентира в
пространството. Необходимостта от помощ е намалявала с времето, но и до приключване на
съдебното дирене, тя не е отпаднала, тъй като поради слепотата на едното си око ищцата не
може да бъде напълно самостоятелна в ежедневието си. Наличният церебрастенен синдром
също е довел до промяна в качеството на живот на ищцата, тъй като са ограничени
възможностите и за запаметяване, като обем на запомненото и като продължителност на
процеса на запаметяване. Освен това, поради наличието на белези по лицето и шията,
ищцата изпитва дискомфорт в общуването, поради което е ограничила общуването си с
познати и приятели. В настоящия момент и до края на живота си Б. Г. ще има белег в
12
мястото на извършената трахеостомия.
Не на последно място като критерий за определяне на размера на дължимото
обезщетение, съдът отчита коренната промяна в психсоматичното състояние на ищцата,
която от едно момиче в началото на житейския си път, изпълнено с надежда и позитивни
очаквания от живота, характерни за тази възраст, се е превърнала в емоционално лабилна
жена, с невисок фрустрационен праг. При нея е констатирано предразположеност към бързо
изпадане в дистрес и податливост към соматоморфни разстройства. Вещото лице психолог е
установило, че първоначалната остра стресова реакция при ищцата, е преминала в
постравматично стресово разстройство, като наличната симптоматика обуславя риск за
развитие на тревожно-депресивно разстройство с трайна психотравмена промяна на
личността, за окончателното констатирането на която обаче е необходимо време. Установено
е при ищцата Г. налична значима негативна промяна в психичното функциониране, която се
изразява в когнитивен спад, тревожно – депресивни изживявания и социално оттегляне.
Ищцата Г. е с чувство за трайно намалена функционалност и ограничаване на перспективите
за реализация. При актуалното изследване от вещото лице психолог е констатирано
когнитивното представяне под очакваното за възрастта и образователното равнище, като
преодоляването на всички тези негативни промени в психиката на ищцата е въпрос не само
на време, но и на съчетание от много фактори.
При определяне на обезщетението съдът следва да отчете обстоятелството, че пълно
възстановяване на ищцата след претърпяната травма не може да бъде постигнато, както и че
същата предвид констатираната бременност при приключване на съдебното дирене по
делото, следва да се грижи не само за себе си, но и за бъдещото си семейство, като търпи
последиците от претърпяната травма, които към настоящия момент не са окончателно
изяснени, предвид лошата прогноза за зрението и на лявото око, т.е. риска от пълна загуба на
зрението и на двете очи, както и риска от късни последици на черепно-мозъчната травма,
изяснен от вещото лице.
Според настоящия състав, така установените негативни изживявания и неудобства от
ищцата, могат да бъдат справедливо обезщетени с присъждане на обезщетение в размер на
сумата от 250 000 лева, като искът до пълния предявен размер от 400 000 лева, бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Трудовата злополука е увреждане, за обезвредата на което отговаря работодателят.
Върху паричното обезщетение се дължи лихва за забава, чийто начален момент е денят на
увреждането /арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД относно момента на изпадане в забава при деликт,
приложим в случаите на чл. 200 КТ, предвид липсата на специална разпоредба/. Поради
изложеното, следва да се присъди законната лихва за забава върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 04.09.2023 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв. П. Б. Д. сума в размер на 14 650 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата Г., съобразно уважената част
от иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сума в размер на 6970,50 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия, включващи изслушването на две експертизи и
разпит на двама свидетели. Съобразно правилото на чл.7, ал. 2, т.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният адвокатски хонорар
възлиза на сумата от 20 650 лв., поради което уговорената между страните сума в размер на
18 588 лв., за която са представени доказателства, че е реално заплатена е под
законоустановения минимум и не следва да бъде намалявана от съда.
13
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата в размер на 10 000 лв. – държавна такса и сумата от 1299,81 лв. –
депозити за вещи лица, съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 212 КТ вр. чл. 52 ЗЗД „Е...“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Люлин“, кв. Ф..., да
заплати на Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Пе..., сума в размер на 250 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания на
ищеца от трудовата злополука настъпила на 04.09.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 04.09.2022 г., до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 400 000 лева.
ОСЪЖДА „Е...“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Люлин“, кв. Ф..., на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., да заплати на адв. П. Б.
Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, пл. „П..., сума в размер на 14 650 лева,
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „Е...“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н „Люлин“, кв. Ф..., на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СРС сума в
размер на 11 299,81 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Пе..., да заплати на „Е...“ ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Люлин“, кв. Ф..., сума в размер
на 6970,50 лева разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЗД „Е...“ АД, като трето лице-
помагач, на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14