О
П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 2363
град Бургас
, 05.12. 2018 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
...........05.12 …..през
две
хиляди и осемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Таня Русева -Маркова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1764 по описа
за
2018
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния
представител на „А-Инвест“ЕООД-гр.Велико Търново ищец по гр.д. № 485 /2016 год. по описа на Районен
съд-Царево против решение № 71/19.09.2018
год. постановено по същото дело ,с което
е отхвърлен иска на въззивника против А.
Генадьевич Г. –гражданин на Руската федерация
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1223,96 лв.
–левовата равностойност на 625,80 евро –такса за поддръжка за периода от
22.07.2016 г. до 21.07.2017 г.,дължима по договор за поддръжка от 22.07.2011 г. ,заверен рег. № 3224 на
22.07.2016 г. на нотариус Василева ,рег. № 370 на НК ;611,98 лв.-договорена
лихва за забава за периода от 22.07.2016 г. до 22.12.2016 г. ,ведно със
законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане ,като със същото решение
е прогласена нищожността на договор за поддръжка ог 22.07.2011 г- и е осъдено въззивното дружество да заплати
на ответника 3 671,88
лв.-представляващи платено от ответника Г. договорно възнаграждение за
2013,2014 и 2015 години по сключения договор за поддръжка от 22.07.2011 г.
,ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното
изплащане на сумата .,като въззивника е осъден да заплати на ответника и
направените разноски по делото пред първата инстанция.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
считат същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
Сочи
се на първо място ,че решаващият съд не е анализирал правилно събраните по делото доказателства
,тълкувал ги е едностранчиво и твърде превратно ,избирателно позовавайки се на
отделни части от показанията на свидетелите и заключението на вещото лице,като
същевременно не е посочена
причината за неглижирането и
непозоваването на други части от тях. Напр.-в решението си съдът приема ,че ищецът не е доказал ,че има
даговори за поддръжка с всички собственици в комплекса ,което не отговаря на
истината .От една страна,не се оспорва и от ответника ,че Общо събрание в комплекта никога не е
свиквано ,а комплексът се управлява от договори по чл. 2 от ЗУЕС,които се
сключват с всеки сочственик на обект в комплекса още при придобиването му . .От
друга страна – липсва рязпределена от
съда доказателствена тежест ,насочвайки
всяка от страните да посочи и докаже
обстоятелствата ,от които произтичат претендираните права .
Подчертава
се ,че представената от ответника съдебна практика в подкрепа на твърденията му
за нищожност на договора за поддръжка е била отменена от по-горна инстанция ,за
което въззивника е представил и доказателства .Независимо от това районният съд
приема ,че за да има комплекс от затворен тип ,трябва да има поне две сгради
.Направените в тази връзка изводи –че всеки един от блоковете /доколкото в
имота съществува сграда от два блока/няма повече от необходимия брой
самастоятелни обекти в сграда ,за да са спазени изискванията за наличие на
комплекс от затворен тип ,според въззивника са необосновани и несъобразени с
доказателствата – и най-вече с
приложените технически книжа и
заключението на вещите лица по тройната експертиза .Неправилно е прието
и че „като била въведена сградата като
„апартаментен хотел със ЗОХ,то заведението за обществено хранене не е
2.
„друг обект ,обслужващ
собствениците и обитателите“,а „част от самата сграда
Неправилни
според въззивната страна са и изводите относно неспазването на изискването на
закона за осигуряване на „система за контролен достъп на външни лица“/като
подробно се излагат съображения за наличие на такава система и доказателствата по делото за това /.Оспорва
се и извода за липсата на ограда ,която да ограничава достъпа на външни
лица/също се излагат подробни съображения /.
Сочи
се ,че нито в отговора на исковата молба ,нито в хода на производството
ответникът е навеждал договори за неизпълнение на задълженията на ищеца по
договора за поддръжка.Независимо от това съдът е приел ,че ищцовото дружество
не е доказало ,че изпълнява задълженията си по договора,макар и да са
представени доказателства в тази връзка /които се анализират подробно от
въззивника /.
Излагат
се аргументи относно действителността на
процесния договор за поддръжка .Твърди се ,че уведомлението до ищеца ,изпратено
от ответника на 22.07.2016 г. не е било получено /а и не е доказано ,че е
получено /.Освен това се подчертава ,че
договорът е с продължително изпълнение
и не може да бъде развален с едностранно изявление на осн.чл. 87 ал. 2 ЗЗД.Обстоятелствата ,които са налице към момента ,са съществували и към момента
на сключването му ,като въпреки това ответникът е изразил воля за сключването на
договора ,поради което е обвързан и с поетото задължение за заплащане на
годишно възнаграждение .Страните са били наясно още преди сключването на
договора с неговата същност и са го сключили по взаимно съгласие.Освен
това ответникът е изпълнявал
задълженията си и е заплащал поддръжка
за предходни периоди и едва сега прави
възраженията си за нищожност на договора .
Счита
се ,че насрещната искова претенция е недопустимо ,в какъвто смисъл е направено
възражение пред първата инстанция в писмения отговор по нея .Освен това същата
е и неоснователна ,като се има предвид ,че договорът за поддръжка не е нищожен
.Платената сума не се явява платена без
основание и въз основа на това,че ответникът е ползвал предоставената от
ищцовото дружество услуга по поддръжка и
управление на комплекса ,без да възразява относно качеството на същата .
В
частта за разноските се прави възражение за неправилност на решението ,като се
сочи ,че съдът не се е съобразил с възражението за прекомерност на разноските
за адвокатско възнаграждение ,доколкото първоначално на ответника е бил
назначен служебен защитник ,на която е платено , а впоследствие е присъдено и
възнаграждението на самостоятелно изпбрания от ответника адвокат .
Моли
се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се изцяло исковите
претенции ,отхвърли се насрещния иск като недопустим и се присъдят на ищеца
направените разноски пред двете инстанции.Не сочат нови доказателства и
обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото,ищец по насрещния иск , в писмения
си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва
въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са
допуснати визираните нарушения.Счита ,че правилно е било докладвано делото и
разпределена доказателствената тежест между страните ,поради което възраженията
в тази насока са неоснователни .По отношение на цитираната от ответника съдебна
практика се подчертава ,че същата не е отменена ,както се твърди във
въззивната жалба , а напротив –всички решения са били потвърдени от горната
инстанция .За да е налице жилищен комплекс от затворен тип и да се приложи
специалната разпоредбана чл. 2 ал. 1 ЗУЕС
следва да са налице кумулативно всички предпоставки по §1 т. 3 от ДР на
ЗУЕС-а именно наличие на поне две построени сгради в режим на етажна
собственост ,други обслужващи кобекти ,изградени в пространсвените граници на един поземлен имот и контролиран достъп до външни лица.По делото
е установено според въззиваемата страна ,че процесната сграда не отговаря на
изискванията да бъде определена като комплекс от затворен тип и затова изводите
на съда в тази връзка ,включително и за
неприложението на режим на управление по чл. 2 ал. 1 ЗУЕС ,за правилни
.Неоснователно е възражението ,че
заведението за
3.
обществено хранене било
самостоятелен обект .Оспорват се и твърденията ,че били налице изискванията за
спазване на контролиран достъп на външни лица ,като се споделят мотивите на
районния съд в тази насока ,който пък се позовава и на заключението на вещите
лица/включително и относно липсата на
ограда на комплекса ,която да затрудни достъпа на външни лица ,а и отделно
от това наличната ограда не обгражда целия имотт и достъпът до него от съседния
е напълно неконтролиран и безпрепятстван..При всичко това се счита ,че не е
налице нито една от предвидените в §1т. 3 от ДР на ЗУЕС предпоставки за наличие
на жилищен комплекс от затворен тип.
Не
се споделят изложените във въззивната жалба доводи и относно изпълнението на договорните задължения
от страна на ищцовото дружество
,като освен че договорът е нищожен ,,е
било доказано ,че в сградата е работило
само едно лице на 4-часов работен ден ,което само по себе си е доказателство за
неточно и незадоволително изпълнение на договорните задължения ,макар и по един
нищожен договор .
Моли
се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото
производство .Също не се сочат нови
доказателства .
С
оглед на горното и на осн.чл. 267 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и го насрочва за 16.01.2019 г. от 10.00 часа ,за коята дотата да се
призоват страните
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.