Р
Е Ш Е
Н И Е № 260017
14.03.2022г., гр.К.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К.ският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на четиринадесети януари, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Окръжен съдия:Евгения Стамова
При участието на секретаря Мая Стойнева, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова, гр.д.№603/2020г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по искова молба, подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ***и съдебен адрес ***,“Първа инвестиционна банка“ АД – клон С. З., представлявано от пълномощника ***срещу П.М.П. с постоянен адрес ***, ЕГН **********.В исковата молба се съдържат твърдения за това, че между страните на 01.06.2009г. е сключен договор за банков кредит №013LD-R-000565/01.06.2009г. за сума в размер на 19 000 евро и краен срок за погасяване на кредита 01.06.2029г.Посочено е, че страните са договорили заплащане на възнаградителна лихва формирана от БЛП увеличен с надбавка 7,3593 , като към датата на сключване на договора БЛП на банката за евро е в размер на 6,84%.Ищецът е обяснил, че методиките за определяне на БЛП са приети с решения на управителния съвет на „Първа инвестиционна банка“ АД от 13.05.2008г., 20.08.2010г., 14.02.2012г. обявени на интернет страницата на банката.Наказателната лихва за забава е в размер на възнаградителната лихва, увеличена с наказателна надбавка от 20 пункта ( т.11 от договора за банков кредит).Посочил е, че е договорено плащането на комисиона за управление на кредита в размер на 1,5% от разрешения кредит в деня на първото усвояване на кредита и по 0,3% от непогасената главница, платима в началото на всяка следваща година след изтичане на първата година от срока на действие на договора.Ищецът твърди, че вземанията на банката по договора за банков кредит са обезпечени с договорна ипотека върху апартамент №** в гр.К., ***, като разходите по оценката, учредяването, подновяването и заличаването на договорната ипотека, са за сметка на кредитополучателя.Излага твърдения и за това, че между страните е уговорено възможност за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, с писмено предизвестие до кредитополучателя, за срок, определен от банката, в случай, че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора(не осигури авоар по разплащателната сметка) в продължение на повече от 5 работни дни след датата на която плащането е станало изискуемо( т.31.2 б.“а“ от договора за банков кредит).Ищецът сочи, че заетата сума е усвоена на 04.06.2009г. чрез заверяване със сумата от 19 000 евро на разплащателна сметка на П.М.П..След сключване на договора за кредит стойността на БЛП на „Първа инвестиционна банка“ в евро е била променена, с решения на УС на банката, както следва от 01.06.2009г. – 6,99%(т.1 от протокол от заседание от 29.05.2009г.), 7,29% от 01.07.2009г., 7,74% от 01.08.2009г. , 7,89% от 01.10.2009г., 7,99% от 01.05.2010г.На 20.05.2019г. в СВ – К. с вх.вх.рег.№1800/20.05.2019г., том І, акт №130, дело №805/2019г. е вписана молба на „Първа инвестиционна банка“ АД за подновяване на договорна ипотека, учредена за обезпечаване вземанията по договора за кредит.Визира се забава считано от 01.12.2009г. на 121 бр.вноски за главница и възнаградителна лихва, по погасителен план – Приложение №1 със следните падежи и суми:01.12.2009г.- 12,59 евро, 01.10.2020г.- 5,05 евро, 01.02.2010г. – 5,11 евро, 01.03.2010г. – 28,26 евро, 01.04.2010г.- 5,53 евро, 01.05.2010г.- 13,28 евро, 01.06.2010г. – 5,77 евро, 01.07.2010г. – 222,38 евро, 01.08.2010г. -01.08.2010 г. (243,74 евро), 01.09.2010 г. (243,74 евро), 01.10.2010 г. (243,74 евро), 01.11.2010 г. (243,74 евро), 01,12.2010 г. (243,74 евро), 01.01.2011 г. (243,74 евро), 01.02.2011 г. (243,74 евро), 01.03.2011 г. (243,74 евро), 01.04.2011 г. (243,74 евро), 01.05.2011 г. (243,74 евро), 01.06.2011 г. (243,74 евро), 01.07.2011 г. (243,74 евро), 01.08.2011 г. (243,74 евро), 01.09.2011 г. (243,74 евро), 01.10.2011 г. (243,74 евро), 01.11.2011 г. (243,74 евро), 01.12.2011 г. (243,74 евро), 01.01.2012 г. (243,74 евро), 01.02.2012 г. (243,74 евро), 01.03.2012 г. (243,74 евро), 01.04.2012 г. (243,74 евро), 01.05.2012 г. (243,74 евро), 01.06.2012 г, (243,74 евро), 01.07.2012 г. (243,74 евро), 01.08.2012 г. (243,74 евро), 01.09.2012 г. (243,74 евро), 01.10.2012 г. (243,74 евро), 01.11.2012 г. (243,74 евро), 01.12.2012 г. (243,74 евро), 01.01.2013 г. (243,74 евро), 01.02.2013 г. (243,74 евро), 01.03.2013 г. (243,74 евро), 01.04.2013 г. (243,74 евро), 01.05.2013 г. (243,74 евро), 01.06.2013 г. (243,74 евро), 01.07.2013 г. (243,74 евро), 01.08.2013 г. (243,74 евро), 01.09.2013 г. (243,74 евро), 01.10.2013 г. (243,74 евро), 01.11.2013 г. (243,74 евро), 01.12.2013 г. (243,74 евро), 01.01.2014 г. (243,74 евро), 01.02.2014 г. (243,74 евро), 01.03.2014 г. (243,74 евро), 01.04.2014 г. (243,74 евро), 01.05.2014 г. (243,74 евро), 01.06.2014 г. (243,74 евро), 01.07.2014 г. (243,74 евро), 01.08.2014 г. (243,74 евро), 01.09.2014 г. (243,74 свро), 01.10.2014 г. (243,74 свро), 01.11.2014 г. (243,74 евро), 01.12.2014 г. (243,74 евро), 01.01.2015 г. (243,74 евро), 01.02.2015 г. (243,74 евро), 01.03.2015 г. (243,74 евро), 01.04.2015 г. (243,74 евро), 01.05.2015 г. (243,74 евро), 01.06.2015 г. (243,74 евро), 01.07.2015 г. (243,74 евро), 01,08.2015 г, (243,74 евро), 01.09.2015 г. (243,74 евро), 01.10,2015 г. (243,74 евро), 01.11.2015 г. (243,74 евро), 01.12.2015 г. (243,74 евро), 01.01.20** г. (243,74 евро), 01.02.20** г. (243,74 евро), 01.03.20** г. (243,74 евро), 01.04.20** г. (243,74 евро), 01.05.20** г. (243,74 евро), 01.06.20** г. (243,74 евро), 01.07.20** г. (243,74 евро), 01.08.20** г. (243,74 евро), 01.09.20** г. (243,74 евро), 01.10.20** г. (243,74 евро), 01.11.20** г. (243,74 евро), 01.12.20** г. (243,74 евро), 01.01.2017 г. (243,74 евро), 01.02.2017 г. (243,74 евро), 01.03.2017 г. (243,74 евро), 01.04.2017 г. (243,74 евро), 01.05.2017 г. (243,74 евро), 01.06.2017 г. (243,74 евро), 01.07.2017 г. (243,74 евро), 01.08.2017 г. (243,74 евро), 01.09.2017 г. (243,74 евро), 01.10.2017 г. (243,74 евро), 01.11.2017 г. (243,74 евро), 01.12.2017 г. (243,74 евро), 01.01.2018 г. (243,74 евро), 01.02.2018 г. (243,74 евро), 01.03.2018 г. (243,74 евро), 01.04.2018 г. (243,74 евро), 01.05.2018 г. (243,74 евро), 01.06.2018 г. (243,74 евро), 01.07.2018 г. (243,74 евро), 01.08.2018 г. (243,74 евро), 01.09.2018 г. (243,74 евро), 01.10.2018 г. (243,74 евро), 01.11.2018 г. (243,74 евро), 01.12.2018 г. (243,74 евро), 01.01.2019 г. (243,74 евро), 01.02.2019 г. (243,74 евро), 01.03.2019 г. (243,74 евро), 01.04.2019 г. (243,74 евро), 01.05.2019 г. (243,74 евро), 01.06.2019 г. (243,74 евро), 01.07.2019 г. (243,74 евро), 01.08.2019 г. (243,74 евро), 01.09.2019 г. (243,74 евро), 01.10.2019 г. (243,74 евро), 01.11.2019 г. (243,74 евро), 01.12.2019 г. (243,74 евро) и на датата на предсрочна изискуемост 06.12.2019 г. 17 811,29 евро, представляващи предсрочно изискуем остатък от главницата и предсрочно изискуема възнаградителпа лихва от 02.12.2019 г. до датата па предсрочната изискуемост 06.12.2019 г.). Поради непогасяване на горепосочените вноски кредитонолучателят П.М.П. не е платил и е просрочил главница в размер па 18 934,36 евро и възнаградителна лихва по т. 9 от договора за банков кредит от 01.12.2009 г. до 05.12.2019 г. в размер на 27 223,83 евро.Просрочени са и наказателни лихви за забава по т.11 от договора за банков кредит,с начален момент на забавата, считано от 01.12.2009г. до 05.12.2019г., в размер на 2067, 71 евро, законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочната изискуемост 06.12.2019г. до 18.12.2019г – 68.37 евро, начислена на 01.06.2015г., 01.06.20**г., 01.06.2017г., и 01.06.2018г. и 01.06.2019г., комисиона за управление на кредита по т.13 в размер на 340,80 евро, начислени на **.05.2019г., разноски за подновяване на ипотеката по т.23 от договора за банков кредит в размер на 154,54 евро и начислени на 02.05.2019г. и на 27.11.2019г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост по т.31.2 б.“а“ от договора за банков кредит в размер на 42,95 евро.Ищецът заявява, че въз основа на т.31.2 б.“А“ от договора за банков кредит Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като това е станало посредством покана( писмено предизвестие) с изх.№231-476/29.10.2018г. до постоянния адрес и покана от 28.06.2019г. до настоящия адрес на длъжника, като изискуемостта е настъпила считано от 06.12.2019г.За дължимите суми главница от 18 934,36 евро, ведно със законната лихва, от датата на подаване на заявлението 19.12.2019г. до погасяването му, 27 223,83 евро- възнаградителна лихва от 01.12.2009г. до 05.12.2019г., 2067.71 евро – наказателна лихва за периода от 01.12.2009г. до 05.12.2019г., 68,37 евро – законна лихва от датата на предсрочната изискуемост 06.12.2019г. до 18.12.2019г., 340,80 евро- комисиона за управление на кредита( начислена на 01.06.15г., 01.06.20**г. и 01.06.2017г., 01.06.2018г. и 01.06.2019г., 154,54 евро – разноски за подновяване на ипотека и 42,95 евро – начислени на 02.05.2019г. и на 27.11.2019г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, държавна такса 1910.** лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д.№2649/2019г. въз основа на подадено от Банката заявление по чл.417 ГПК.Интереса от исковете е обоснован с постъпило възражение от длъжника, за което ищецът е уведомен на 11.12.2020г. Поради това, че задължението не е изпълнено се претендира признаване за установено по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за посочените суми, както следва: 18 934,36 евро – главница, 27223,83 евро дължима възнаградителна лихва по т.9 от договора за банков кредит от 01.12.2009г. до 05.12.2019г., 2072,71 евро просрочени наказателни лихви за забава по т.11 от договора за банков кредит от 01.12.2009г. до 05.12.2019г., законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочната изискуемост 06.12.2019г. до 18.12.2019г. в размер на 68,37 евро, начислена на 01.06.2015г., 01.06.20**г., 01.06.2017г., и 01.06.2018г. и 01.06.2019г., комисиона за управление на кредита по т.13 в размер на 340,80 евро и начислени на **.05.2019г., разноски за подновяване на ипотеката по т.23 от договора за банков кредит в размер на 154,54 евро и начислени на 02.05.2019г. и на 27.11.2019г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост по т.31.2 б.“а“ от договора за банков кредит в размер на 42,95 евро, законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1319/2.12.2019г. по ч.гр.д.№2649/2019г. по описа на Районен съд – К..В исковата молба се съдържа и искане за заплащане на разноски – за заповедното производство по ч.гр.д.№2649/2019г. и разноски за настоящото производство.
Преписи от исковата молба и доказателства са връчени на ответника П.М.П., с постоянен адрес ***. В срок е подаден отговор чрез адв.В.П., като пълномощник.В отговора се съдържа възражение за недопустимост на иска в частта, относно претендираната наказателна лихва за забава в размер на 2067.71 евро , като е посочено, че с определение на К.ския окръжен съд №260187/27.11.2020г. по в.ч.гр.д.№452/2020г. е отменено разпореждане на К.ския районен съд по ч.гр.д.№2649/2019г. на КРС за незабавно изпълнение в частта за тази сума, като заявлението на Банката е отхвърлено.Счита, че при липса на заповед за изпълнение за посочената сума – искът за установяване дължимостта й е недопустим.Изразява становище за неоснователност на претенцията за главница и лихви, като погасени по давност.Позовава се на чл.** от сключения договор за банков кредит №013LD-R-000565, съгласно който той се е задължил да погасява кредита на равни месечни погасителни вноски, с падеж и в размери съгласно Погасителен план – Приложение №1, неразделна част от договора, в който е определен размер на месечните погасителни вноски 243,74 евро.Ответникът сочи, че от 01.12.2009г. е в забава на плащанията, което се установява от представеното извлечение от счетоводните книги на Банката с изх.№231-627/19.12.2019г., а от 01.08.2010г. е спрял плащанията на дължимите месечни погасителни вноски.При тези обстоятелства според него на основание чл.30 от Договора за кредит, кредитът е станал предсрочно изискуем считано от 01.10.2010г.От тогава до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са изминали 9г. и 2 месеца – срок, надвишаващ регламентирания в чл.110 и в чл.111 ЗЗД, с изтичането на който се погасяват различните по характер вземания.Поради това смята, че представеното извлечение от счетоводните книги на Банката, изх.№231-627/19.12.2019г., Договорът за банков кредит и погасителния план – Приложение №1, неразделна част от договора не удостоверяват и не доказват подлежащи на изпълнение вземания тъй като вземанията са погасени по давност.При неприемане на това му възражение и в хипотеза в която съдът приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 01.10.2010г., а не на 06.12.2019г. – след като е бил уведомен за това от Банката, то за погасени по давност намира всички задължения за главница, чиято изискуемост е настъпила преди 19.12.20**г.Предвид факта, че вземанията за главница се погасяват с петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД, счита, че всички вземания за главница, чиято изискуемост е настъпила преди 19.12.2014г. са погасени по давност.Доколкото за погасяване на задълженията за лихва е приложима тригодишната давност по чл.111 б.“в“ ЗЗД, намира вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 19.12.20**г. за погасени по давност.Твърди нищожност на клаузите за лихви на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречащи на закона ( на редица императивни норми на ЗПК(отм), който е приложим към договора за кредит, тъй като същият е сключен при действието му, на добрите нрави и са неравноправни.Представеното извлечение от счетоводни книги е оспорено, поставят се въпроси към съдебно – икономическата експертиза, касаеща относими към спора факти.Представени са адвокатско пълномощно, препис от отговора и от определение на КнОС по в.ч.гр.д.№452/20г. на ОС- К..
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:
С исковата молба са предявени няколко иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430 ал.1 ТЗ за сумата 18 934,36 евро с левова равностойност 37032.38 лева съгласно фиксирания курс на евро спрямо лева - 1.95583, обявен на сайта на БНБ, дължима по договора подлежаща на връщане предоставена в заем сума, иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.2 ТЗ за сумата 27 223.83 евро с левова равностойност 53 245.18 лева за дължима по договора за кредит, възнаградителна лихва начислена върху предоставената в заем сума, за посочения период, иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД за сумата 2067,71 евро с левова равностойност 4044,08 лева за дължимата по договора неустойка за забава начислена върху неплатена на падежа главница за посочения по – горе период, иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 68,37 евро с левова равностойност 133.72 лева, дължима законна лихва за забава върху главницата за посочения по- горе период и иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и за дължима по договора сума за разходи по кредита - комисиона в размер на 340,80 евро с левова равностойност в размер на 666,54 лева и сумата 154,54 евро с левова равностойност дължима по договора сума за разноски за подновяване на договорна ипотека , както и иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 42,95 евро- обезщетение за претърпени вреди, извършени разходи за обвяване на предсрочна изискуемост на кредита, ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2019г. до изплащането и, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1319/20.12.2019г. по ч.гр.д.№2649/2019г. по описа на Районен съд – К.. Предвид данните за учредена ипотека – отразеното в договор за кредит и молба за подновяване на вписана ипотека следва, неприложими досежно процесния договор за кредит са изискванията на ЗПК.
Видно от договор №013LD-R-000565/01.06.2009Г., погасителен план към договор 013LD-R-000565 – ПРИЛОЖЕНИЕ №1, препис извлечение от протоколи от заседания на управителния съвет на „Първа Инвестиционна Банка“ страни по договора са „Първа Инвестиционна Банка“ АД, като кредитодател и П.М.П., като кредитополучател.В договора се съдържат определения за „валута на кредита“, „базов лихвен процент“, „отчет по сметка“, „лихвен период“, „обезпечение“, „работен ден“, „заемна сметка“ , „разплащателна сметка“, „тарифа“, „кредитна експозиция“ и „средна месечна главница по кредита“.
Според съдържанието на чл.4, раздел ІІІ Банката предоставя на Кредитополучателите банков кредит в размер на 19 000 евро, за погасяване на задължения по договор № 12 РКО –А-5836/23.03.2006г. и задължения по договор №13Р0-АА-3823/01.0.2005г.Съгласно раздел ІV т.5 разрешения кредит може да се усвои еднократно след подписване на договора и предоставяне на уговорените обезпечения.Срокът за усвояване на кредита е до 20.06.2009г.След изтичане на този срок задължението на Банката за предоставяне на неусвоени суми по кредита се погасява.Сумите за ползване на кредита и плащанията се отчитат по заемната сметка на кредитополучателите с вальор както следва: в деня на заверяване на разплащателната сметка със съответната сума по кредита, деня на задължаване на разплащателната сметка със сумата на съответното плащане.Според чл.8, когато кредитът е използван преди крайния срок, определен в т.6, същият се счита за краен срок за ползване на кредита.
Според раздел V т.9 – за ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на базов лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 7.3593 пункта.Лихви се начисляват само за дните на фактическото ползване на кредита .Към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент на Банката за евро е в размер на 6.84 % годишно.Съгласно посоченото в чл.9.1 дължимата от кредитополучателите лихва, определена съгласно т.9 се заплаща периодично, в размер и на падежи подробно описани в погасителен план – Приложение №1, неразделна част от договора.Погасителния план е подписан от страните по договора, а изчисленията в същия са съобразно цитираните стойности на величините за определяне на лихвения процент.
В чл.9.3 е договорен начина на процедиране при промяна
на базовия лихвен процент на Банката за евро, договореният лихвен процент се
променя съответно, считано от датата на промяната , без да е необходимо
предоговаряне. В този случай Банката има право да едностранно променя
размера на месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план –
Приложение №1, за което уведомява Кредитополучателите писмено.Съгласно чл.10 –
по свое усмотрение Банката може да капитализира начислените , но не
просрочени лихви, чрез прибавянето им към главницата на кредита, за което с
подписването на настоящия договор Кредитополучателят дава своето изрично
съгласие.
Съгласно чл.11 плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателите и в Банката, се отнасят в просрочие и олихвяват в договорения в раздел V т.9, лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта, считано от деня следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Съгласно раздел VІ т.12- 15 кредитополучателите се задължават да заплатят на Банката, еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на левовата равностойност на 25 евро по фиксинга на БНБ за евро в деня на плащането.Дължима е комисиона за управление на кредита в размер на 1.5%, от разрешения кредит в деня на първото усвояване на кредита и по 0.3% от непогасената главница, платима в началото на всяка следващо година, след изтичане на първото година от срока на действие на договора.
Според чл.13.1 при предсрочно прекратяване на договора, независимо от основанието за това, Банката не дължи връщане на платени от Кредитополучателя/ ите такси и комисиони.
Според чл.14. ако до изтичането на срока на усвояване по т.6 кредитополучателите усвоят цялата сума по кредита, същият/ същите дължат на Банката комисиона за ангажимент в размер на 0.5%, върху неусвоената част от кредита, която Банката има право да събере служебно, без съдебна намеса, от всички сметки на кредитополучателите.За предсрочно погасяване на част или всички задължения на кредитополучателите Банката събира комисиона в размер на 2% върху предсрочно погасената сума, когато последната е в размер до 3 пъти средномесечната главница по кредита за периода на една месечна погасителна вноска, 5% от горницата над сумата,посочена в т.а.
Посочено е, че комисиони не се дължат при предсрочно пълно погасяване на главницата със средства от нов кредит, отпуснат от Банката на кредитополучателите.
Според раздел VІІ -** ползваният от кредитополучателя/ ите кредит се погасява по разплащателна сметка на равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и в размер, определени в погасителен план – Приложение №1, неразделна част от договора.Крайният срок за погасяване на кредите е 01.06.2029г.Според чл.**.1 размерът на месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план – Приложение №1 е изчислен въз основа на Базовия лихвен процент на Банката за евро при сключване на договора, не отразява точния размер на дължимата вноска за всеки отделен лихвен период и съотношението между главницата и лихвата, които се погасяват с всяка вноска по кредита и имат ориентировъчен характер.Според чл.17 всички суми, включително начислените лихви и комисони, дължими от кредитополучателя се събират служебно от Банката, на датата на падежа от средствата по всички сметки на кредитополучателя/ ите в Банката, за което с подписването на договора, той дава своето съгласие.
За обезпечаване вземанията на Банката по кредита в раздел Х е уговорено обезпечение – договорна ипотека върху подробно описан апартамент.
В раздел ХІ страните са посочили условия, при които вземането – задължението за връщане на предоставената в заем сума, става предсрочно изискуемо.Съгласно чл.30 кредитът се превръща в предсрочно изискуем, ако кредитополучателят не плати в срок три месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план – Приложение №1 , както, че ИЗИСКУЕМОСТТА настъпва незабавно, без да е необходимо Банката да изпраща на кредитополучателя предизвестие, покана, съобщения или каквото и да било друго изявление.Съгласно чл.31 Банката има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, незабавно чрез писмено уведомление до Кредитополучателя, в случай, че кредитопоулчателя допусне да се наложат ограничения на правата му върху собствен недвижим имот или върху неговите недвижими имоти, бъде наложена възбрана или вещна тежест, когато по преценка на Банката предоставеното от кредитополучателя обезпечения стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено или заменено с друго, в срок, определено т банката , кредитополучателяте ползвал кредита за цели, различни от уговорените в договора, действието на договора бъде прекратено, независимо от основанието за това, кредитната експозиция на кредитополучателя надвиши 100 000 евро без изрично съгласие на Банката, с писмено предизвестие кредитополучателя, за срок, определен от Банката – при неплатени ( неосигурен авоар по разплащателната сметка за повече от 5 работни дни, след датата ,на която плащането е станало изискуемо, кредитопоулчателят не извърши което и да е плащане по друг кредит, кредитополучателят е представил неверни сведения или неточни данни, които са мотивирали Банката да сключи договора и отпусне искания кредит, кредитополучателя наруши което и да е друго условия по този договор или предоставените от него обезпечения, в случай, че до изтичане на срока на писменото предизвестие по т.31.2 кредитополучателят не изпълни изискуемото си задължения или не отстрани допуснато нарушение на условията по договора Банката може да се откаже от правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.Страните са договорили, че при обявена предсрочно изискуемост Банката има право да се удовлетвори по свое усмотрения от всички обезпечения едновременно или само едно или няколко от тях, по реда, предвиден в закона, както да предостави данни на кредитополучателите на трети лица, на които Банката е възложила събирането на вземанията по договора, за което с подписването на договора, кредитополучателят дава безусловно и неотменимо съгласие.
На л.13- л.14 от делото е приложен погасителен план – според представения погасителен план за периода 04.06.2009г. – 01.05.2029г. задължението се погасява на равни месечни погасителни вноски за суми, възлизащи на 243.74 евро, при променливо съотношение на посочените стойности главница/ лихви.
На л.**- л.17 от делото е приложена Методика на Първа Инвестиционна банка АД, за определяне на базисен лихвен процент и Препис – извлечение от Протокол от заседание на УС на ПИБ АД от 13.05.2008г., за одобряване на Методиката- в документа, липсват подписи на длъжника.В методиката се съдържа формули за определяне на БЛП, като математическа операция, с няколко компонента БЛП - - базисен лихвен процента на ПИБ в съответната валута, ПЛП – пазарен лихвен процент ( ОЛП, 1м Еробор и 1 м.Либор американски, британски или швейцарски), ПСП – планирана стойност на пасива на Банката, депозити – лихвен процент, начисляван по срочни депозити в съответната валута на годишна база, „/“ оператор за целенасочено деление, стъпка – стъпката, с която се променя БЛП, определен от УС на ПИБ.Възприет е като критерий 1- месечeн (Euribor).Посочено е, че БЛП се определя на 1-во число на всеки месец.С изключение на маркираните стойности за пазарен лихвен процент, останалите фактори, включени във формулата за определяне на лихва останалите показатели се определят от Банката, според данните към края на по предния месец.
Според Протокол от заседание на УС на ПИБ АД от 20.08.2010г., на 20.08.2010г. в гр.С., е одобрена Методика на ПИБ за определяне на базисен лихвен прлоцент.Представена е методиката на изчисляване, използваните показатели – базов лихвен процент в съответната валута на сегмент, планирани разходи по пасива на Банката за период t,нпазерен лихвен процент в различните валути за период t, рискова премия за съответната валута за период t, корекция за пазарна среда за съответната валута за сегмент, премия за остатъчен риск за период t, оператор за целечислено деление.От обяснението за отделните параметри става ясно, че са касае за едностранно определяни от Банката – стойности, въз основа на оценка на определени обстоятелства, извършвана от Банката.
По делото са представени Препис – извлечение от Протокол от заседание на УС на ПИБ АД от 14.02.2012г., за одобряване на Методика.
Според Протоколи за УС от 30.04.2009г. БЛП е определен на
7.6407% за BGN ,
6.840% за EUR,от
29.05.2009г. – 7.7907% за BGN,
6.9900 % за EUR, от 26.06.2009г-
8.0907% за BGN, 7.2900%
за EUR, от
28.07.2009г. – 8.5407% за
BGN, 7.74 % за EUR,
ОТ 29.09.2009Г. – 8.6907% за BGN
r 7.8900%
EUR.От 30.04.2010г. – 7.73% за BGN и 7.72% EUR.
На 29.10.2018г. Банката е отправила до длъжника покана, предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на Кредита.Посочени са, като просрочени повече от пети дни, задължения в общ размер на 27 586.51 евро,от които 961.85 евро- изискуема и просрочена главница, 25 336.66 евро- изискуеми и просрочени лихви, 284.00 евро- изискуеми и просрочени комисиони за управление, дължими за периода 2013-2018г. и 1004.00 евро- годишни комисиони за управление на кредита и наказателна лихва за овърдрафт.С констативен протокол от 31.01.2019г. ЧСИ В.А.е обявила надлежно връчване на поканата по реда на чл.47 ГПК.
Отправена е и покана до адрес гр.В., относно дължими суми 47336.47 евро, от които изискуеми и просрочени повече от пет работни дни, задължения в общ размер 29 249.88 евро, включващи 1053.61 евро просрочена главница, 27 688.66 евро- просрочени лихви, 507.61 евро – просрочени комисиони, разноски и такси.Във връзка с това връчване е съставен констативен протокол на 05.11.2019г. в гр.В., от ЧСИ Х. Г.с рег.№892, района на действие района на Окръжен съд – В., който удостоверява надлежно връчване на съобщението, при спазване изискванията на чл.47 ГПК(Приложена е разписка, съдържаща информация за датите и броя на извършените посещения.
На л.39 е приложено извлечение от счетоводните книги на Банката по чл.417 т.2 в което като неиздължени по процесния договор за кредит са посочени суми, идентични с посочените в исковата молба.
Няма спор между страните, за това, че в полза на Банката е била издадена заповед за изпълнение, въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК , за процесните суми, както следва:18 934.36 евро главница, лихви 27 223.83 евро, лихва 2067.71 евро, лихва 68.37 евро, комисиона за управление на кредит 340.80 евро, разноски за подновяване на ипотека 154.54 евро, и разноски за обявяване на предсрочна изискуемост 42.95 евро.
С определение №260187/27.11.2020г. на К.ския окръжен съд по в.ч.гр.д.№452/2020г. съдът е отменил разпореждането, в частта, за сумата 2 067.67 евро – наказателна лихва за забава, начислена, съгласно т.11 от договора за банков кредит за периода от 01.12.2009г. до 05.12.2019г., както и за сторени по делото разноски за държавна такса в размер над 1829.28 лева, Като вместо това е ОТХВЪРЛИЛ заявлението за посочената сума.
Със заключение с вх.№266362/08.12.2021г. на в.л. Е.З.Т., след проверка по счетоводните книги на Банката, на представените по делото договори и необходимите математически изчисления, е посочено, че кредитът е усвоен от длъжника на 04.06.2009г., прилагания БЛП е бил променена на 01.06.2009г. – 6.99%, на 01.07.2009г. – 7.29 %, на 01.08.2009г.- 7.74%, на 01.10.2009г. – 7.89 %, на 01.05.2010г.- 7.99 %.На 01.01.2010г. П.П. е внесъл последната вноска по договора за кредит, а от 01.11.2009г. е в забава.На 06.12.2009г. по счетоводните книги е отразена предсрочна изискуемост на кредита.Вещото лице е определило, въз основа на договореностите и данните за заплатени суми, към 18.12.2019г. дължими суми, както следва: главница 18 953.53 евро, просрочена главница 3 697.12 евро и непадежирала главница 15 256.41 евро.Възнаградителната лихва е определена на 25 597.79 евро, наказателна лихва за забава 2 337.25 евро и комисиона за управление на кредита 341.** евро.Законната лихва за периода от 06.12.2019г. до датата на изготвяне на заключението 07.12.2021г. е определена на 3 859.15 евро, законната лихва от датата на предсрочна изискуемост до 18.12.2019г. на 68.44 евро, представени разноски за подновяване на ипотека – 302.25 евро, разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита – 84 лв.
За периода от 19.12.2014г. до 18.12.2019г. са определени като дължими падежирала главница 2 498.02 евро, непадежирала главница 15 256.41 евро, общо дължима главница 17 754.43 евро, договорна лихва 12 914.95 евро, лихва за забава 1 491.89 евро, общия размер на непогасените вноски 15 412.98 евро, комисиона за управление на кредита 113.72 евро.
За периода от 19.12.20**г. до 18.12.2019г. са определени, като дължими от П. към „Първа инвестиционна Банка“ АД падежирала главница 1719.07 евро, непадежирала главница 15 256.41 евро, общо дължима главница ** 975.48 евро, договорна лихва 7 449.80 евро, лихва за забава 512.24 евро, общия размер на непогасените вноски 9 **8.88 евро, комисиона за управление на кредита 0.00 евро.
Падежиралата главница към 19.12.2014г. е определена на 1199.10 евро, непадежирала главница 17 754.43 евро, общо дължима главница 18 953.53 евро.Дължима към този момент е договорна лихва в размер на 12 682.84 евро.
Падежиралата главница към 18.12.2.0**г. е определена на 1 978.05 евро, а дължимата договорна лихва към този момент възлиза на 18 147.99 евро.Към същия момент е дължима лихва за забава, възлизаща на 1 825.01 евро.
Вещото лице уточнява, че размера на посочената месечна погасителна вноска 243.74 евро,се получава при начисляване на сума, възлизаща на БЛП – 6.84% и надбавка 7.519%, а не както е заложено в договора 7.3593% т.е налице е завишение от 0.1597%.При изчисленията си вещото лице е ползвало БЛП 7.99% - променен размер на БЛП и фиксираната в договора надбавка.Вещото лице сочи, че след 06.12.2019г., банката е начислявала само законова лихва за забава върху главницата.След 01.09.2010г. ( когато е последната вноска за обслужване на кредита) не е начислявана такса за поддръжка на сметката.
С оглед на изложените обстоятелства, съдът намери предявените искова за частично основателни.Съображения:
Предмет на настоящото разглеждане са няколко иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430 ал.1 ТЗ за сумата 18 934,36 евро с левова равностойност 37 032.38 лева съгласно фиксирания курс на евро спрямо лева - 1.95583, обявен на сайта на БНБ, дължима по договора подлежаща на връщане предоставена в заем сума, иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.2 ТЗ за сумата 27 223.83 евро с левова равностойност 53 245.18 лева за дължима по договора за кредит, възнаградителна лихва начислена върху предоставената в заем сума, за посочения период, иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД за сумата 2067,71 евро с левова равностойност 4044,08 лева за дължимата по договора неустойка за забава начислена върху неплатена на падежа главница за посочения по – горе период, иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 68,37 евро с левова равностойност 133.72 лева, дължима законна лихва за забава върху главницата за посочения по- горе период и иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и за дължима по договора сума за разходи по кредита - комисиона в размер на 340,80 евро с левова равностойност в размер на 666,54 лева и сумата 154,54 евро с левова равностойност дължима по договора сума за разноски за подновяване на договорна ипотека , както и иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 42,95 евро- обезщетение за претърпени вреди, извършени разходи за обвяване на предсрочна изискуемост на кредита, ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2019г. до изплащането и, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1319/20.12.2019г. по ч.гр.д.№2649/2019г. по описа на Районен съд – К..Предвид факта, че вземанията се основават на договор за кредит, с посочено в него обезпечение – ипотека, неприложими в спора са разпоредбите на ЗПК(отм) – съгласно чл.3, ал.5 т.1 от ЗПК(отм) който е бил действащ към момента на сключване на договора, разпоредбите на закона, с изключение на чл. 15, не се прилагат за договори за кредит или за договори за посредничество за предоставяне на кредит: обезпечени с ипотека върху недвижим имот.
В отношенията между страните не намира приложение и Закон
за кредитите за недвижими имоти на потребители – пар.4 от същия :този закон не се прилага за договори за
кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на влизането му
в сила, с изключение на чл. 41.
Съгласно
пар.13 т.1 от ЗЗП по смисъла на този
закон:"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.В
пар.13 т.12 се съдържа определение за финансова услуга" - всяка услуга,
свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно
осигуряване, инвестиране или плащане.По аргумент от чл.144 ЗЗП и цитираните
законови текстове, ЗЗП намира приложение в отношенията между страните по
договор за финансова услуга, когато ползвателят на услугата е физическо лице и
ползваната услуга, не е предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност.Твърденията на страните и удостовереното в приложените
книжа сочат, че процесния договор попада в обхвата на ЗЗП.
На основание
чл.7, ал.3 от ЗЗП - съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят
становище по тези въпроси.Във връзка със задължението си по чл.7, ал.3 ЗЗП и с
оглед и възраженията на ответника – за нищожност на клауза за възнаградителна
лихва, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и
поради неравноправност, съдът е указал на страните, че в тежест на ищеца по
делото е да докаже факти и обстоятелства относими към преценка, че процесния
договор респ. клаузите в същия са следствие на индивидуално договаряне, не се
касае за предварително изготвен типов договор, че уговорката касаеща договореното
плащане на възнаградителна лихва, като част от
основния му предмет е ясна и
разбираема, договорената промяна в размера на дължимата възнаградителна лихва
се основава на ясно определени в договора критерии – което позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от
сключването на договора, клаузата касаеща допълнителни разходи е ясна,
разбираема и недвусмислена.Ответникът от своя страна в с.з. следва да посочи
ясно, в какво се изразява противоречието с добрите нрави на договорената клауза
за заплащане на възнаградителна лихва и защо счита, че клаузата е
неравноправна, както и да посочи и представи доказателства за положителни факти
и обстоятелства, за обосноваване на възраженията му.
При така
разпределената доказателствена тежест, ищецът не е изложил твърдения и не е
представил доказателства, за договаряне, извън предварително одобрени типови
условия на договорите. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия-
чл.146, ал.1 ЗЗП.
Преценката на
възражението за противоречието на клаузите, относно възнаградителна лихва с
добрите нрави и поради неравноправност, съдът
свързва с преценка за неравноправност на клаузата, поради наличие на
обстоятелства по чл.143- чл.147 ЗЗП. В тази връзка, съдът има предвид, че
съгласно чл.143, ал.1 ЗЗП - неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Т.13 – неравноправна е клауза, която предвижда
цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на
услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването.
Според чл.145 ЗЗП
- неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като
се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи,
според ал.2 - преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора
са ясни и разбираеми.Съгласно чл.146, ал.5 ЗЗП - наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако
договорът може да се прилага и без тези клаузи.
При преценка на
клаузата, предвиждаща промяна в размера на дължимата възнаградителна лихва,
през срока на действие на договора, съдът намери, че посочената клауза, касаеща
безспорно основния предмет на договора, не отговаря на изискването по чл.143,
ал.1 ЗЗП – Предвидена е възможност, за промяна в размера на основания лихвен
процент, като на заемодателят е дадено право едностранно, без да е посочен
някакъв предварителен критерий и да е визиран ясен период, да променя оценката
си за определени фактори, които е преценил за необходимо да включи, като
величина относима към определяне на
дължимата възнаградителна лихва – т.е липсва яснота, някакъв обективен фактор,
даващ информация на длъжника, за срока, след изтичане на който може да се
прави промяна на дължимата възнаградителна лихва и не
всички показатели, включени при определяне размера на лихвения процент са
обективни ( независещи от преценката на заемодателя).Методиката за определяне
на възнаградителната лихва не е подписана от длъжника и няма данни да му е връчена.Поради
неравноправието на тази клауза, за срока на действие на договора, дължима от
заемополучателя е сума, възлизаща на БЛП
-6.84% плюс надбавка 7.3593 – 14.19%:, като стойности по – ниски от
визираните в погасителния план с завишение 0.151 % и 1.1593%, според
възприетите от в.л. стойности.В този смисъл съдът споделя изложените в решение
№ 77 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Драгомир Драгнев, съображения, според които, е допустимо уговаряне на
промяна в размер на цената за дадена услуга, при условие, че изменението на
цената се дължи на външни причини, които
не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл. 143 от ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не
зависи от неговата воля.Не се установи в случая потребителят да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да
може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Съдът не следва да допълва
неравноправните клаузи с цел да отстрани порока. При съмнение обаче съдът има
право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин /чл. 147, ал. 2 от ЗЗП/, във връзка с всички останали клаузи на
договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата /чл. 145, ал. 1 от ЗЗП./.
Предвид факта,
че към момента заповедта за изпълнение, предвиждаща плащане на дължими лихви за
забава е отменена, и разпоредбата на чл.422 ГПК, според която правен интерес от
установителен иск е обусловен от наличието на актуална заповед за изпълнение,
съдът намира, че досежно тази сума, предявеният иск е недопустим, следва да
бъде оставен без разглеждане, а производството да бъде прекратено в частта, за
признаване за установена дължимостта на сумата 2067.67 евро- наказателна лихва
за забава, начислена съгласно т.11 от договора за банков кредит, за периода от
01.12.2009г. до 05.12.2019г.
Вземането за
останалите суми, без съмнение, предполага действащ договор между страните, с
твърдяното в исковата молба съдържание, по силата на който Банката е отпуснала
на заемателя парична сума, за определена цел, която той се е задължил да ползва
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока – чл.430, ал.1 ТЗ( С
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока) и ал.2 заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.Необходимо
е договорът да е сключен в писмена
форма.
В разглеждания
случай е представен такъв договор, част от съдържанието на договора, относимо
към исканията е посочено по-
горе.Договорът е подписан от страните, и
автентичността му не се оспорва.
Няма никакви
доводи и доказателства, срещу твърдението в исковата молба и заключението на
вещото лице, че на основание посочения договор на 04.06.2009г. на ответника
е предоставена сумата 19 000 евро, сумата заедно с дължимата
възнаградителна лихва е следвало да се връща респ. плаща, на части, според
подписан и неоспорен погасителен план, с краен срок 01.06.2029г.Връщането на
получената за ползване сума, се основава на уговореното право в полза на
Банката, да поиска връщане на сумата по – рано, поради предсрочна изискуемост –
което налага преценка на основанието за това.При тази преценка, съдът установи,
че според заключение на в.л. след 01.09.2010г. заемополучателят е престанал
да обслужва кредита напълно, а преди това е плащал само лихва.Съгласно чл. 432, ал.1 ТЗ и банката може да иска предсрочно връщане на
сумата по кредита, според предвиденото в договора - с писмено предизвестие до кредитополучателя, за срок определен от
Банката, в случай, че кредитополучателят не извърши кое да е плащане по
договора( не осигури авоар по разплащателната сметка) повече от 5 работни дни,
след датата, на която плащането е станало изискуемо( 31.2), а с оглед
разпоредбата на чл.30 , при неплатени на падежа три месечни погасителни вноски.Ясно
е, че е налице неизпълнение на задължения за плащане на месечни погасителни
вноски по договора, за повече от 5 работни дни.В покана – предизвестие за
обявяване на предсрочна изискуемост, кредиторът е уведомил длъжника, че е налице
неизпълнение, посочил е размера на просрочените за повече от 5 дни задължения,
възлизащ на 29 249.88 евро, включващи – 1053.61 евро – изискуема и
просрочена главница, 27 688.66 евро – просрочени лихви и 507.61 евро –
просрочени комисиони, разноски и такси.На 11.01.2019г. на адреса на длъжника е
залепено уведомление, с което му е връчено предизвестието за предсрочна
изискуемост, на адрес в гр.К., а на 31.01.2019г.е съставен констативен протокол с който ЧСИ В.А.е удостоверила, проверка и
надлежно връчване.Следва друг протокол за връчване, чрез залепване на
предизвестие за предсрочна изискуемост, на удостоверено от ПЧСИ Ц. Т.на
05.11.2019г., на друг известен адрес в гр.В..Съгласно чл.18, ал.5 ЗЧСИ - частният
съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във
връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и
призовки по граждански дела.Съдът приема, че е налице надлежно уведомяване към
05.11.2019г., предвид данните, че е бил известен адрес на длъжника и в гр.В..Неоснователно
е позоваването от длъжника на връчване, осъществено към 06.12.2019г. – липсват
каквито и да било данни, от които да се направи такъв извод, същевременно
данните по делото сочат друго – а именно горепосоченото. От заключението на
вещото лице следва, че дължима към 18.12.2014г. е падежирала главница
1 199.10 евро и непадежирала главница 17 754.43 евро. Вземането
за сумата 1999.10 евро е погасено по давност.Вземането за главница по договор
за банков кредит, не е периодично
вземане по смисъла на чл.111 ЗЗД, тъй като не се свързва с месечни престации,
характеризиращи се с периодичност. Понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за
задълженията и договорите е
дефинирано в Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г. на ВКС по
тълк.д.№3/2011г., ОСГТК - характеризира
се с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.В този смисъл решение
28/05.04.2012 г. по гр.д. 523/2011 г. по описа на ВКС, III ГО, решение
261/12.07.2011 г. по гр.д. 795/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение 90/31.03.2014 г.
по гр.д. 6629/2013 г. по описа на на ВКС, IV ГО.Приема се, че в този случай има
уговорка за изпълнение на части, а приложимата към вземанията от този вид
погасителна давност е 5 годишна – арг. чл.110 ЗЗД.Съгласно чл.114 ЗЗД –
давността започва да тече, от момента, в който вземането стане
изискуемо.Падежиралите до 19.12.2014г. вноски за главница, формиращи посочената
сума е могло да бъдат претендирани най – късно до 19.12.2019г. Заявление за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 20.12.2019г. , което обосновава
извода, че вземането за посочената сума
не може да бъде уважено, предвид погасяването му поради изтекла давност.Поради
същата причина не може да бъдат признати за дължими и суми, за възнаградителна
лихва, дължими за периода преди 19.12.20**г. – съгласно чл.111 б.в.“ ЗЗД
вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3 – годишен срок.Сумата, която
съдът не може да признае за дължима, поради това, че е изтекъл срокът през
който е било възможно да се претендира съдебно, е сума надхвърляща 7449.80 евро
– 1.1593% или 7449.80 минус 86.36,
7363.44 евро.С обявяването на кредита за предсрочно изискуем, отпада
основанието за начисляване на възнаградителна лихва, за периода след 05.11.2019г.
– датата на протокола, с който е обявено надлежно връчване на поканата за
предсрочна изискуемост, с което на
практика се прекратява действието на договора между страните.В обобщение дължими
са сумите, предоставена и невърната главница по договора за кредит, възлизаща
на 17 754.43 евро, вземането за сумата 1199.10 евро е погасено по давност,
възнаградителна лихва в размер на 7363.44 евро, вземането за лихва за периода
преди 19.12.20**г. е погасено по давност
и за разликата до претендираната сума 27223.83 евро е недължимо, поради изтекла
давност и поради липса на основание за начисляване на лихва, за периода след
преустановяване действието на договора.
Според посоченото
в раздел VІ т.12 – кредитополучателите заплащат на Банката еднократна такса за
разглеждане на искането за кредит в размер на левовата равностойност на 25
евро, по фиксинга на БНБ за евро в деня на плащане, както и комисиона 1.5% от
разрешения кредит в деня на първото усвояване на кредита и по 0.3% от
непогасената главница, платима в началото на всяка следваща година, след
изтичане на първата година от срока на действие на договора.
Съгласно чл.63,
ал.1 ЗЗД - всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по
него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на
другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.Задължението
трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които
законът изисква друга грижа.Съгласно чл.20а от ЗЗД -договорите имат сила на
закон за тези, които са ги сключили.
Страните са
договорили плащане на обезщетение за забава при просрочие на дължими вноски,
както и са посочили размера на дължими във връзка с договора такси.Претендираната
сума 340.80 евро е от вида такси, за които е налице изрична договореност, а
размерът на сумата, е по – малък от установения със заключение на вещо лице
341.** евро..Съгласно чл.23, раздел Х – дължима и и претендираната сума 154.54
евро – 302.25 лева, колкото е посочило вещото лице.
Съгласно чл.309а
от ТЗ - когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за
плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за
събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима
покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди
и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила.,
както и разноски за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем.Вземането за сумата от 84.00 лева, намиращо правно основание в
разпоредбата на чл.309а от ТЗ следва да бъде уважено, предвид заключението на
вещото лице, отчело такива разноски.
Вземането за
законна лихва от 18.12.2019г. от датата на предсрочна изискуемост на кредита до
18.12.2019г. ( деня преди деня на подаване на заявлението на Банката за
издаване на заповед за изпълнение)с оглед разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД е
основателно и следва да бъде уважено.Според цитирания законов текст при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.За действително претърпени вреди в по-висок
размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
С оглед на
изложеното, съдът ще уважи предявените искове, в посочените размери.При
предявени искове за сумите 18 934,36 евро с левова равностойност
37032.38 лева съгласно фиксирания курс на евро спрямо лева - 1.95583, обявен на сайта на БНБ, дължима по
договора подлежаща на връщане предоставена в заем сума, 27 223.83 евро с левова равностойност
53 245.18 лева за дължима по договора за кредит, възнаградителна лихва начислена върху
предоставената в заем сума, за посочения период, 2067,71 евро с левова
равностойност 4044,08 лева за дължимата по договора неустойка за забава
начислена върху неплатена на падежа главница за посочения по – горе период, за
сумата 68,37 евро с левова равностойност 133.72 лева, дължима законна лихва за
забава върху главницата за посочения по- горе период и иск по чл.422 ал.1 ГПК
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и за дължима по договора сума за разходи по кредита
- комисиона в размер на 340,80 евро с
левова равностойност в размер на 666,54 лева и сумата 154,54 евро с левова
равностойност дължима по договора сума за разноски за подновяване на договорна
ипотека , както и иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 42,95
евро- обезщетение за претърпени вреди, извършени разходи за обвяване на предсрочна
изискуемост на кредита, ведно със законната лихва върху главницата от
19.12.2019г. до окончателното и изплащане,
съдът ще уважи исковете за сумите: 17 754.43 евро - главница,
възнаградителна лихва в размер на 7363.43 евро, разноски за подновяване на
ипотека общо 154.54 евро или 302.25 лв, разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост – 42.95 евро или 84.00 лева и комисиона за управление на кредита 340.80
евро, както и законна лихва за периода от датата на предсрочна изискуемост до
18.12.2019г. възлизаща на 68.37 евро.При съпоставяне на уважени – отхвърлени
искове, дължими на ищеца ще са разноски възлизащи на 1753.78 лева за исковото
производство, а на ответника 57.79 лева,
които също следва да бъдат присъдени.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Първа Инвестиционна
банка“ АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ***и съдебен адрес ***,“Първа
инвестиционна банка“ АД – клон С. З., представлявано от пълномощника ***както и
по отношение на П.М.П. с постоянен адрес ***, ЕГН **********, че съществува
вземане в полза на Банката респ.П. М.П.
дължи на Банката, по силата на сключен между страните на 01.06.2009г. договор
за банков кредит №013LD-R-000565/01.06.2009г., обявен за предсрочно изискуем на 05.11.2019г.,
сумите, както следва: на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 ТЗ
сумата 17 754.43 евро с левова
равностойност според фиксинга на БНБ( 1.95583)
34 724.64 лева, - получена в
заем и невърната главница, дължима за периода след 19.12.2014г. до
19.12.2021г., на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.2 ТЗ сумата на 7363.43
евро, в левова равностойност 14 401.61 лева, дължима по договора за
кредит, възнаградителна лихва, начислена за периода от 19.12.20** до 19.12.2019г., на основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.63, ал.1 ЗЗД – 340.80 евро , начислена на 01.06.2015г., 01.06.20**г.,
01.06.2017г., и 01.06.2018г. и 01.06.2019г.,в левова равностойност 666.54 лева,
комисиона за управление на кредита по
т.13 от договора, разноски за
подновяване на ипотеката по т.23 от договора за банков кредит в размер на
154,54 евро или 302.25 лева, начислени на 02.05.2019г. и на 27.11.2019г.
разноски за обявяване на предсрочна изискуемост по т.31.2 б.“а“ от договора за
банков кредит в размер на 42,95 евро или 84.00 лева , както и 68.37 евро,
законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода след обявяване на предсрочната
изискуемост, считано от 06.12.2019г. до 18.12.2019г., част от сумите, за които
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№2649/2019г. по описа на Районен съд – К..
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни предявените от Първа инвестиционна банка“ АД,ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.С., ***и съдебен адрес ***,“Първа инвестиционна банка“
АД – клон С. З., представлявано от пълномощника ***както и по отношение на П.М.П.
с постоянен адрес ***, ЕГН ********** искове по чл.422 ГПК вр. с чл.430, ал.1 и
чл.430, ал.2 ТЗ, както следва: за сумата над 17 754.43 евро до - получена в заем и невърната главница, дължима
за периода след 19.12.2014г. до 19.12.2021г. до претендираните 18 934,36 евро с левова равностойност 37 032.38 лева, съгласно
фиксирания курс на евро спрямо лева -
1.95583, обявен на сайта на БНБ, дължима по силата на сключен между
страните на 01.06.2009г. договор за банков кредит №013LD-R-000565/01.06.2009г., за сумата над 7363.43 евро ( в левова равностойност
14 401.61 лв) до 27 223.83
евро или 19 859.40 евро, дължима по
договора възнаградителна лихва, като част от сумите, за които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2649/2019г. по описа
на Районен съд – К..
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото, в частта по предявения иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 2067.71 евро, дължима по договора
неустойка - наказателна лихва за забава, начислена съгласно т.11 от договора за
банков кредит, за периода от 01.12.2009г. до 05.12.2019 г., част от сумите, за
които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№2649/2019г. по описа на Районен съд – К. и ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.М.П. с постоянен адрес ***, ЕГН **********
да заплати на“ Първа Инвестиционна Банка“ АД,ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.С., ***и съдебен адрес ***,“Първа инвестиционна банка“ АД – клон С.
З., представлявано от пълномощника ***деловодни разноски възлизащи на 1753.78
лева за исковото производство.
ОСЪЖДА П.М.П. с
постоянен адрес ***, ЕГН ********** да заплати на“ Първа Инвестиционна Банка“
АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ***и съдебен адрес ***,“Първа
инвестиционна банка“ АД – клон С. З., представлявано от пълномощника ***деловодни
разноски възлизащи на 1053.78 лева за заповедното производство.
ОСЪЖДА “Първа
Инвестиционна Банка“ АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ***и
съдебен адрес ***,“Първа инвестиционна банка“ АД – клон С. З., представлявано
от пълномощника ***да заплати на П.М.П. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** разноски за производството в размер на 57.79
лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд в 2- седмичен срок от връчването му
на страните.
Окръжен
съдия: