РЕШЕНИЕ
№ 9520
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:.................
като разгледа докладваното от ................. Гражданско дело №
20211110125048 по описа за 2021 година
обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с
правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
С исковата си молба ............., представлявано от изпълнителния директор А. и с
пълномощник юрисконсултът А. с трето лице – помагач със седалище и адрес на управление в
гр. ................., иска ответниците:
Л. П. Н. с ЕГН**********, живееща в гр. ................;
ВЛ. Н. ВЛ. с ЕГН**********, живеещ в гр. , с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. ..................... А.;
В. Л. Б. с ЕГН**********, живеещ в гр. с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. ..................... А.,
да бъдат осъдени да му платят следните суми:
858.80 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. I. 2018 година до 30. IV. 2020
година;
132.48 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 03. III. 2018 година
до 27. І. 2021 година включително;
37.47 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. І. 2018 година до 28. II. 2020
година;
06.51 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 03. IІІ. 2018 година до
27. І. 2021 година включително;
1
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 05. V. 2021 година
до окончателното плащане;
направените по делото разноски
при условията на разделност.
Пълномощникът на двамата ответници не оспорва иска. Твърди, че задължението било
погасено доброволно. Ответницата не представя отговор, нито оспорва иска по друг начин.
Третото лице – помагач не оспорва иска.
1. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:
На година издава Заповед №..... с която заповядва процесният топлоснабден имот да се
отпише от актовите книги за държавните и общински недвижими имоти в по искане на Д. В.а Н.
с ЕГН********** и да се предаде на наследниците на В. . Заповедта е представена по делото с
исковата молба.
На издава Удостоверение на наследници на Н. с ЕГН********** под №............... Според
удостоверението същият починал на година, оставяйки като наследници по закон съпругата си Л.
П. Н. с ЕГН********** и сина си В. Н. В. с ЕГН**********. Двамата са конституирани по делото
като ответници. Удостоверението е представено по делото с писмо на постъпило в съда на
година.
На година Р. Удостоверение на наследници на Д. В.а Н. с ЕГН********** под №
Според удостоверението същата починала на година, оставяйки като наследник по закон сина си
В. Л Б. с ЕГН**********, ответник в настоящото производство. Удостоверението е представено
по делото с писмо на Радомирската община, изпратено в съда от ищеца с молба от година.
Страните не спорят, че наследодателите на ответниците Д. В.а Н. с ЕГН********** и В. Н.
В. с ЕГН********** са наследници на В. нито че същите са били собственици на процесния
топлоснабден имот, затова съдът приема обстоятелствата за установени.
2. По отчитането на потребената топлинна енергия:
На година се провежда Общо събрание на етажните собственици и наемателите на ул. а
което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор
за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава Т .... с
ЕГН********** да сключи споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач.
За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба протокол.
На година третото лице – помагач и етажна собственост на ул. сключват представен по
делото с исковата молба договор № По силата на договора етажната собственост възлага, а
третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и
термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно
индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в
контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за дялово разпределение
в
съгласно чл. 112 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.
На година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор № при общите условия за
2
в
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139, ал. 2 от Закона
за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач приема да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на Общите условия
за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране на година с Решение № Договорът е представен по
делото с исковата молба.
3. По доброволното плащане:
На 29. ХII. 2021 година ответниците плащат на ищеца сумата от 1 035.26 лева, посочена
като цена на иска в исковата молба. Съдът установява обстоятелството от разписка, представена
по делото с отговора на исковата молба. Като основание за плащане е посочено погасяването на
задълженията по настоящото гражданска дело. В единственото проведено по делото открито
съдебно заседание пълномощницата на ищеца потвърждава получаването на плащането, но
поддържа, че с него били платени най-напред разноските и лихвите, затова част от главницата не
била погасена.
2. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
От материалите по делото се установява доброволно плащане без посочено основание. Ето
защо съдът следва да обсъди въпроса дали ищецът е приел задълженията на ответната страна за
погасени в предвидения от закона ред. Настоящият съдебен състав намира, че правилото на чл. 76
от Закона за задълженията и договорите, установяващо поредност при погасяване на главницата,
лихвите и разноските, предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който
длъжниците са направили частично плащане. Първата алинея на посочената разпоредба урежда
хипотезата на съществуване на две и повече еднородни задължения, когато изпълнението не е
достатъчно да ги покрие всичките. Законодателно употребеният в нормата термин „лихви“, има
предвид договорени такива, а не начислените по реда на чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите в обезщетение за забава. Както приема и Върховният касационен съд на Република
България в Решение, постановеното по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс под
№111 на 27. Х. 2009 година по търговско дело №296 по описа на І търговско отделение за 2009
година, според Закона за задълженията и договорите задължение за лихви би могло да възникне по
договор за заем за потребление по чл. 240, ал. 2 от същия закон, при водене на чужда работа без
пълномощие по чл. 61 от закона, по договор за поръчителство по чл. 143, ал. 1, по договор за
поръчка по чл. 285 от закона и по договор за дружество по чл. 364. В тези случаи говорим за
възнаградителни лихви, чието заплащане не е обвързано с неизпълнение на главното задължение.
Такива лихви се дължат и когато заетата сума е върната на падежа.
Законната лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите има
обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично
задължение. Обезщетителната (мораторна) лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение, т. е при срочно
изпълнение на парично задължение. Такова задължение не възниква от договора или от закона с
предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване чрез
самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на
3
иск за главницата. Обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред
правата си, произтичащи от забавата.
При наличието на задължение, произтичащо от главница и договорни лихви, на падежа
длъжниците следва да платят главницата и съответната лихва. И тогава, ако страните не са
уговорили поредност при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, то погасяването
настъпва по силата на закона – първо лихвите и след това главницата. В този случай, приложение
намира правилото на чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Т. е, погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите настъпва
при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от
закона и имащо характер на възнаграждение. Присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите има обезщетителна функция. Макар същото да може да се
квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 от същия закон, то не е възникнало, а още по-малко
безспорно към момента на доброволното плащане. Затова поредността в погасяването му, когато
се дължи наред с друго еднородно задължение, се определя по правилото на първата алинея от
посочената разпоредба.
Съобразявайки горното съдът приема, че за поредността при погасяване на главница и на
начислена върху нея законна лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, когато
длъжниците не са заявили кое задължение погасяват с извършеното частично плащане,
приложение намира нормата на чл. 76, ал. 1 от същия закон. (в смисъл е и Решение №48,
постановено на 25. І. 2000 година по гражданско дело №1065 по описа на Върховния касационен
съд за 1999 година, Решение №1276, постановено на 08. Х. 1999 година по гражданско дело №577
по описа на V гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България за 1999
година и Решение №266, постановено на 12. VІ. 2006 година по търговско дело №832 по описа на
II търговско отделение на Върховния касационен съд на Република България за 2005 година).
С извършеното частично доброволно плащане ответниците са предприели погасяване на
най-обременителното за тях задължение по дължимата в изпълнение на процесния договор
главница, т. е най-старата. Ищецът обаче е приел за погасени други свои вземания, както за
главници, така и за „такси“ – вероятно съдебни разноски според изявлението на пълномощницата
на ищеца в проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че вземането на съдебни
разноски може да се счита за безспорно едва с постановяването на съдебно решение, затова
ищецът няма основание да приема, че с доброволното плащане е погасено именно това вземане.
Напротив, следва да се считат погасени вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Те
съвпадат по размер с доброволното плащане, освен това в документа, удостоверяващ плащането е
посочено, че се погасяват задължения по настоящото дело.
Според чл. 235, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В настоящия случай
такова обстоятелство е извършеното от ответниците доброволно плащане. Към момента на
постановяване на настоящото решение вземането на ищеца е погасено чрез изпълнение, поради
което и не следва сумата да му се присъжда, а исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
3. ПО РАЗНОСКИТЕ:
4
За да се произнесе по разноските съдът взема предвид, че делото се води срещу
наследниците на първоначалните титуляри на правото на собственост върху топлоснабдения имот.
По делото няма данни дали облигационното правоотношение с ищеца им е било известно, нито
дали са получили покана за доброволно плащане от ищеца. Затова не може да се приеме, че са
били уведомени за възникването на задължението преди получаването на препис от исковата
молба. По време на производството същите са погасили задължението си доброволно. Затова не
може да се счита за установено, че ответниците са дали повод за завеждането на делото.
Следователно, по силата на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс ищецът дължи на
ответниците направените разноски предвид отхвърлянето на исковете. Ответниците обаче не са
направили искания за присъждане на разноски, затова и съдът не следва да задължава ищеца да им
плати такива.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОТХВЪРЛЯ иска за ОСЪЖДАНЕ на:
В. Н. В. с ЕГН**********, живеещ в гр. С... , с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. ..................... А.;
Л. П. Н. с ЕГН**********, живееща в гр. ................;
В. Л. Б. с ЕГН**********, живеещ в гр. С... жилищен комплекс , с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. ..................... А.,
да платят на ............., представлявано от изпълнителния директор А. и с пълномощник
юрисконсултът А. следните суми:
858.80 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. I. 2018 година до 30. IV. 2020
година;
132.48 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 03. III. 2018 година
до 27. І. 2021 година включително;
37.47 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. І. 2018 година до 28. II. 2020
година;
06.51 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 03. IІІ. 2018 година до
27. І. 2021 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 05. V. 2021 година
до окончателното плащане.
2. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
3. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца и на третото лице помагач по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца и на третото лице - помагач на електронните им
адреси, посочени съответно в исковата молба и в молбата, постъпила в съда на 16. V. 2022
година, на основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс по отношение на
ищеца, а по отношение на третото лице – помагач на основание съгласие, изявено в
посочената молба.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката, съобщението или
5
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТАТ на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по
делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото
изпращане, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на ответниците по следния начин:
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на втория и третия ответник най-напред чрез
пълномощника адвокат Маньо Кирилов Ангелов по реда на чл. 39, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощникът адвокат Маньо Кирилов Ангелов не живее или не
пребивава на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с
посочване на източника на тези данни в разписката;
Ако пълномощникът адвокат Маньо Кирилов Ангелов не се открие на адреса, но и не се
съберат данни, че не живее или не пребивава там от управителя на етажната собственост, от
кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в
продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между
всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи някое от съобщенията, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на физическия адрес на ответника.
Ако се наложи връчване на съобщението на физическия адрес на някой от ответниците,
упълномощили процесуален представител, както и съобщението до ответницата ДА СЕ
ВРЪЧИ на адресите, на които са получени преписи от исковата молба по реда на чл. 131 от
Гражданския процесуален кодекс.
Ако връчителят не открие някое от лицата на някой от адресите, нито се открие друго лице,
съгласно да получи съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“
ЕООД ЕИК130036512 със седалище и адрес на управление в гр. ................., като трето лице –
6
помагач на ищеца.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7