Решение по дело №2476/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 955
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20222120202476
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 955
гр. Бургас, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря * АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
в присъствието на прокурора Д. Ил. И.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120202476 по описа за 2022 година
, въз основа на закона и данните по делото,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Р. П. /* / с ЛНЧ: *, роден на ********** година в *,
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
На 18.03.2022 година, в гр. Бургас, без надлежно разрешително съгласно чл. 73,
ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите
/НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държал в себе си високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.
3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I от същата, а именно коноп
( канабис, марихуана ) с общо нето тегло 4,038 грама на обща стойност - 24,22 лева,
както следва:
- 0,647 грама коноп (канабис, марихуана ) със съдържание на
тетрахидроканабинол - 15,20 % на стойност - 3,88 лева/
- 0,674 грама коноп ( канабис, марихуана ) със
съдържание на тетрахидроканабинол - 21,50 % на стойност- 4,04 лева
1
- 0,634 грама коноп ( канабис, марихуана ) със съдържание на
тетрахидроканабинол - 18,50 % на стойност- 3,80 лева
- 0,729 грама коноп (канабис, марихуана) със съдържание на
тетрахидроканабинол - 14,00 % на стойност - 4,37 лева /четири лева тридесет и седем
стотинки
- 0,667 грама коноп (канабис, марихуана) със съдържание на
тетрахидроканабинол - 25,10 % на стойност- 4,00 лева/четири лева./,
- 0,687 грама коноп (канабис, марихуана) със съдържание на
тетрахидроканабинол - 17,00 % на стойност - 4,12 лева /четири лева и дванадесет
стотинки/, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр.
ал. 3, т. 1 от НК, вр. с чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и
му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000,00 (хиляда)
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Р. П. /* / с ЛНЧ: * да заплати по
сметка на ОДМВР-гр.Бургас сумата от 160,98 лв. (сто и шестдесет лева и
деветдесет и осем стотинки), представляващи сторени в досъдебната фаза
разноски, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по сметка на РС-
Бургас сумата от 5,00 /пет/ лева – държавна такса за служебно издаване на
един брой изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 354а, ал. 6 НК вещественото доказателство
по делото: остатък от наркотични вещества, предадени в ЦМУ да се ОТНЕМЕ в полза
на Държавата и да бъде УНИЩОЖЕНО след влизане в сила на настоящето решение
по предвидения за това ред.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото – опаковки,
приложени по ДП, като вещи без стойност, да бъдат УНИЩОЖЕНИ след влизане в
сила на настоящето решение по предвидения в ПАС ред.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано от
днес пред БОС.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение № 955/18.10.2022 г. по НАХД № 2476/2022 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано по повод постановлението на
Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е
направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание спрямо обвиняемия Р. П. /*/ с ЛНЧ: *,
роден на ********** година в Украйна, за извършено от него престъпление от общ
характер, а именно за това, че: на 18.03.2022 година, в гр. Бургас, без надлежно
разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за
условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от
Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал в
себе си високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 вр.
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I от същата, а
именно коноп ( канабис, марихуана) с общо нето тегло 4,038 грама на обща
стойност - 24,22 лева, както следва:
- 0,647 грама коноп (канабис, марихуана ) със
съдържание на тетрахидроканабинол - 15,20 % на стойност - 3,88 лева;
- 0,674 грама коноп (канабис, марихуана) със
съдържание на тетрахидроканабинол - 21,50 % на стойност - 4,04 лева;
- 0,634 грама коноп (канабис, марихуана) със съдържание на
тетрахидроканабинол - 18,50 % на стойност - 3,80 лева;
- 0,729 грама коноп (канабис, марихуана) със съдържание на
тетрахидроканабинол - 14,00 % на стойност - 4,37 лева;
- 0,667 грама коноп (канабис, марихуана) със
съдържание на тетрахидроканабинол - 25,10 % на стойност 4,00 лева;
- 0,687 грама коноп (канабис, марихуана) със
съдържание на тетрахидроканабинол - 17,00 % на стойност - 4,12 лева,
като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК.
Пред съда страните заявиха, че не желаят да се провежда разпит на свидетелите и
вещото лице, а на основание чл. 378, ал. 2 НПК да се ползват протоколите от досъдебното
производство.
В съдебно заседание обвиняемият се яви лично и с упълномощен от него защитник,
като заяви, че се признава за виновен и че е допуснал грешка, която няма да повтори.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в
постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен
и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание
„Глоба” в размер от 1500 лева, а сторените разноски да се възложат в негова тежест.
Защитникът на обвиняемия – адв. А. Г. – БАК се присъединява към становището на
1
прокуратурата и също счита, че П. следва да бъде признат за виновен, да се освободи от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание „Глоба“, но счита,
че нейният размер следва да е минималният от 1000 лева. Под евентуалност оставя на съда
да прецени дали не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
Обвиняемият Р. П. заявява, че се присъединява към казаното от неговия защитник, а в
предоставената от съда възможност за последна дума обещава, че повече няма да повтори
грешката си.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Р. П. /*/ с ЛНЧ: * е роден на ********** година в Украйна. Той е
гражданин на Украйна, продължително пребиваващ в РБ, с постоянен адрес: * П. е
неосъждан, без данни за противоправни прояви.
На 18.03.2022 г., в гр. Бургас, комплекс „Възраждане“, на кръстовището на ул. „Сан
Стефано“ и ул. „Гладстон“ служителите на МВР забелязали обвиняемия Р. П. и го спрели за
полицейска проверка. След като се легитимирали, служителите на МВР попитали
обвиняемия дали държи в себе си забранени от закона вещи. Обвиняемият П. заявил, че в
себе си държи наркотични вещества, които е закупил за лична употреба. При това той
извадил от дрехите си и показал на органите на МВР полиетиленов плик, съдържащ 6 броя
малки полиетиленови пликчета, тип „клипс“, всички съдържащи суха, зелена на цвят тревна
маса. Предвид направените констатации, обвиняемият бил отведен в сградата на Второ РУ
на МВР-Бургас, където предал доброволно на полицейски служител забранените за
притежание наркотични вещества.
Във връзка с горното във 02 РУ на МВР-Бургас било образувано настоящето
наказателно производство.
На предадените обекти бил извършен оглед на веществени доказателства и извършен
полеви тест, при който предадената от обвиняемия суха зелена растителна маса, реагирала
по съдържание на наркотично вещество - коноп / канабис, марихуана/.
В хода на проведеното разследване била назначена и изготвена физикохимична
експертиза, от заключението на която, се установило, че сухата, зелена на цвят тревна маса,
поставена в 6 броя полиетиленови пликчета е с общото него тегло на 4,038 грама, както
следва: 0,647 грама коноп (канабис, марихуана) със съдържание на тетрахидроканабинол-
15,20 %; 0,674 грама коноп (канабис, марихуана) със съдържание на тетрахидроканабинол -
21,50 % ; 0,634 грама коноп (канабис, марихуана) със съдържание на тетрахидроканабинол -
18,50 %; 0,729 грама коноп (канабис, марихуана) със съдържание на тетрахидроканабинол -
14,00 %;0,667 грама коноп (канабис, марихуана) със съдържание на тетрахидроканабинол -
25,10 %; 0,687 грама коноп (канабис, марихуана) със съдържание на тетрахидроканабинол -
17,00 % .
П. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит в
присъствието на защитник се възползвал от правото си да не дава обяснения.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
2
производството доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл.
378, ал. 2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: частично от показанията на свидетелите * (л.
5 - 7 от ДП); * (л. 8-10 от ДП); * (л. 11) и от обясненията на обвиняемия Р. П. (л. 31 гръб от
съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 29 от съдебното производство);
протокол за доброволно предаване (л. 15 от ДП); писмо до ЦМУ (л. 28-29 от ДП) и приемо-
предавателен протокол (л. 26-27 от ДП).
От доказателствените средства: протокол за оглед на веществени доказателства,
ведно с фотоалбум (л. 12-14 от ДП).
От експертизите: съдебно физико-химична експертиза (л. 16-20 от ДП).
От веществените доказателства: плик с опаковки, приложен на л. 25 от ДП.

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се,
поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия или неговия
защитник, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен
анализ на доказателствените материали.
Само с оглед пълнота съдът отбелязва, че не кредитира показанията на полицейските
служители само в частите, в които пресъздават информация получена при т.нар,
„разузнавателна беседа” с обвиняемия. Съдът счита, че независимо от начина, по който са
включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски
служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени
чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите
полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално
качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване
на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени
версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем
от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го
информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа
има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната
доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този
смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по
дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Настоящето уточнение се прави с оглед прецизност и по никакъв начин не се отразява на
доказателствената годност на показанията като цяло или на останалите доказателствени
материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
3
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемият е осъществила от обективна и субективна страна всички признаци на
състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, за което му е повдигнато
обвинение.
На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното
деяние на престъплението, вменено във вина на обвиняемия, се изразява в „държане” на
наркотично вещество. Съдът счита, че от показанията на полицейските служители,
обясненията на обвиняемия и приложеното писмено доказателство – протокол за
доброволно предаване, безпротиворечиво се установява, че към момента на полицейската
проверка П. е държал в себе си 6 броя малки полиетиленови пликчета, тип „клипс“,
съдържащи коноп (канабис, марихуана) с общо нето тегло 4,038 грама на обща стойност -
24,22 лева, които е предал в последствие на полицейските служители. Това води до
закономерния извод, че наркотичното вещество се е намирало във владение на обвиняемия и
той е упражнявал фактическата власт над него, което е напълно достатъчно да обоснове
извод, че с поведението си П. е „държал” наркотичното вещество, поради което и е
осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че
безпротиворечиво възприето е в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е
достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на
ВКС, III н.о.).
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената
ФХЕ - веществото, което е било държано от обвиняемия, е коноп с общо тегло 4,038 грама.
Конопът няма легално производство и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Това вещество е включено в Списък
№ I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, поради което и се явява високорисково наркотично вещество по смисъла на
ЗКНВП.
Обвиняемият П. не е имал разрешително за държането на въпросното вещество,
изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това -
поведението му се квалифицира като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 НК.
На последно място, съдът счита, че деянието на обв. П. носи всички признаци на
„маловажен случай”. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът
кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано,
че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в
зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други
смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди
всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи
обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката
дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II
н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.). В настоящия случай количеството коноп е малко и
4
на сравнително ниска стойност, много под минималната работна заплата в страната.
Количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при
преценката на маловажността на случая, като не следва да се пренебрегват и останалите
факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази връзка, от
значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че
се касае до държане на високорискови наркотични вещества за лична употреба, което по
принцип сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект - обществените
отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Установените по делото
обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху
преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпления от този вид. Обвиняемият е млад човек, не е
осъждан и няма данни за негови противообществени прояви. Следователно, съвкупната
преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на
моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на престъпления от съответния вид. Поради изложените съображения,
престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието извършено от обвиняемия не може да бъде преценено като
"малозначително". Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент
на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на
посегателство. Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества,
държани от обвиняемия сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на
деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена
опасност да оБ.ва приложението на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Изрично в този смисъл е и актуалната практика на ВКС по сходни случаи - Решение № 34
от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о., НК . Изрично следва да се посочи,
че макар цената на наркотичното вещество за нуждите на съдопроизводството да е
определена на 24,22 лева (цената не е актуализирана от 1998 г.), то ноторно е далеч по-
висока. Съдът отчита и че наркотичното вещество „коноп” е със сравнително висок процент
на активно действащия компонент, както и че държането се е осъществило на обществено
място. От значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е
обстоятелството, че се касае до държане на високорисково наркотично вещество за лична
употреба, но не за задоволяване на зависимост, доколкото няма никакви данни П. да страда
от такава – т.е. не са били налице улесняващи избора му обстоятелства, продиктувани от
психическа или физическа зависимост.
Предвид всичко гореизброено настоящият състав счита, че в конкретния случай
приложението на институтът на чл. 9, ал. 2 НК би било незаконосъобразно.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият П. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че
държейки го в себе си, той упражнява фактическа власт върху високорисково наркотично
вещество, без да има разрешително за това, като от волева страна обвиняемият е искал
именно това упражняване на фактическа власт.

По вида и размера на наказанието:
5

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание глоба до хиляда лева. В същото време по отношение на П. са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК,
а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, не са налице
множество престъпления, нито деянието е извършено след употреба на наркотични
вещества или техните аналози.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, на обв. П. следва да бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, а
именно - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, тъй като предвиденото наказание в чл. 354а,
ал. 5 НК е глоба до хиляда лева, а административното наказание по чл. 78а от НК не може да
надвишава наказанието глоба, предвидено за съответното престъпление.
Въпреки всичко, съдът счита, че с оглед младата възраст на лицето и неголямото
количество наркотично вещество, то и без императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 5 НК
наказанието глоба в размер на 1000 лева в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително
върху него и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай по делото са сторени разноски в размер на 160,98 лева за изготвена ФХЕ,
поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.
Бургас.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК – за присъдените разноски се издава изпълнителен
лист от първоинстанционния съд, поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да
заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
По делото и в двете му фази има направени разноски и за преводач (устен и писмен
превод), които обаче следва да остана за сметка на съответните органи по силата на чл. 189,
ал. 2 НПК

По веществените доказателства:
6

По делото има приобщени веществени доказателства, като предвид характеристиките
си - 1 брой плик с опаковки, приложен на л. 25 от ДП следва да се унищожи като вещ без
стойност по предвидения в ПАС ред. Остатъкът от наркотични вещества, предадени в ЦМУ
на основание чл. 354а, ал. 6 НК следва да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи.

Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.





Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7