№ 6005
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110102170 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.04.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
1
гражданско дело номер 1196 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” АД, с ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: ....., представлявано от изпълнителния директор ....., срещу С. Т. С., с
ЕГН **********, от ..... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че подал
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
по което било образувано гр.д. № 62153/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. Срещу
издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника, по повод на
което ищецът предявява исковата си претенция. Твърди, че между страните е налице трайно
установено фактическо отношение във връзка с доставяне на ВиК услуги по доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Излага твърдения, че
получаването на ВиК услуги става при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи и
съответния регулаторен орган. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги, като по отношение на него е открита договорна сметка № **********. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на С. Т. С., че
ответникът дължи на „....” АД сумата от 1 563,49 лв. - главница за неизплатени суми по
фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 04.01.2019 г. до 03.07.2021 г., за договорна
сметка **********, създадена към клиентски номер ..., както и законната лихва върху
главницата, считано от 29.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника С. Т. С..
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, моли съда да
отхвърли исковите претенции, като неоснователни. Прави изявление за плащане на
дължимите суми, ангажира доказателства.
Предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 62153/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
19.11.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която С. Т. С., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на
„....” АД сумата от 1 563,49 лв. - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК
2
услуги за периода от 04.01.2019 г. до 03.07.2021 г., за договорна сметка **********,
създадена към клиентски номер ..., както и законната лихва върху главницата, считано от
29.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 81,27 лв. –
направени по делото разноски, от които: сумата от 31,27 лв. – платена държавна такса и
сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника. В предвидения едномесечен срок заявителят „....” АД, ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск.
От представените от ищеца писмени доказателства, а именно от три броя фактури се
установява, че за партида, открита на името на ответника за имот на адрес: ...., с клиентски
№ ...,за периода от 30.03.2021 г. до 30.04.2021 г. е била начислена сумата от 41,09 лв., като
дължимата сума за предходен период е възлизала на 509,61 лв., за периода от 01.05.2021 г.
до 29.05.2021 г. е била начислена сумата от 41,92 лв., а дължимата сума за предходен период
е възлизала на 1 563,49 лв., и за периода от 30.05.2021 г. до 28.06.2021 г. е била начислена
сумата от 38,16 лв. От представения дубликат от фактура № ********** се установява, че
сумата в размер на 1 563,49 лв. освен текущото задължение включва е задължение на
ответника за периода от 28.08.2020 г. до 29.05.2021 г.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на
17.03.2022 г. между страните по делото е било сключено споразумение, по силата на което
при сключване на споразумението ответникът е заплатил сумата от 312 лв., а остатъкът от
дължимата сума в размер на 1 251,49 лв. се е задължил да заплати на десет вноски, девет от
които вноски в размер на 125 лв. и десетата в размер на 126,49 лв. в срок до 17.01.2023 г.
Като доказателство по делото са приети и 11 броя фискални бона, от които фискален бон за
плащане на сумата от 312 лв. на 17.03.2022 г. и десет фискални бона за плащане на
дължимите вноски в размер и на дата съгласно сключеното между страните споразумение,
последната от които вноски е била платена на 09.01.2023 г. в размер на 126,49 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „....” АД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот ползва ответникът. По
делото безспорно се установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги за имот, находящ
се на адрес: ...., на който адрес е открита партида за клиент № ... с титуляр С. Т. С.. Съдът
приема, че доколкото става дума за един и същ адрес и титуляр на партида, то от събраните
по делото доказателства се установява конкретния адрес, до който са доставяни ВиК
услугите през процесния период. Спори се за размера на дължимата сума за предоставени
ВиК услуги.
Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „....“ АД, публикувани на електронната страница на ищеца, ответникът се явява
потребител на ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма
3
в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни
условия. По делото не са представени доказателства от страна на ответника за внесено
предложения за условия, различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между
страните са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита
показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите
условия и да издава фактури за дължимите суми.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното
количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и
стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото доказателства,
стойността на доставените ВиК услуги за периода от 04.01.2019 г. до 03.07.2021 г. възлиза
на 1 563,49 лв.
Съдът приема, че дължимата сума за процесния имот е в размер от 1 563,49 лв.
Исковата претенция за претендираната главница се явява основателна и доказана.
С оглед на направеното от ответника възражение за извършено плащане съдът
намира следното: От приетите по делото платежни документи се установява, че за клиентски
номер ... е било извършено плащане на сумите, както следва: за периода от 17.03.2022 г. до
09.01.2023 г. – сумата от 1 563,49 лв. за главница, като плащанията са били извършени
съгласно сключеното между страните споразумение. В последното страните са договорили,
че в деня на плащане на посочените задължения се формират лихви. От представените
заверени преписи от фискални бонове се установява, че ответникът не е заплащал
дължимата законна лихва.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършените плащания съдът намира, че погасена чрез плащане се явява
дължимата главница.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответника
плащане, намира, че задължението за главница е изцяло погасено, поради което и следва да
бъде отхвърлено поради извършено плащане.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 29.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено. Доколкото
споразумението между страните е било сключено на 17.03.2022 г., то дължима законна
лихва следва да се плати върху следните суми и за следните периоди: За периода от
29.10.2021 г. до 17.03.2022 г., когато ответникът е сключил споразумението е и платил
сумата от 312 лв., законната лихва се дължи върху главницата от 1 563,49 лв.; за периода от
18.03.2022 г. до 18.04.2022 г., когато е била заплатена първата вноска в размер на 125 лв.,
законната лихва се дължи върху остатъка от главницата от 1 251,49 лв.; за периода от
4
19.04.2022 г. до 17.05.2022 г., когато е била заплатена втората вноска в размер на 125 лв.,
законната лихва се дължи върху остатъка от главницата от 1 126,49 лв.; за периода от
18.05.2022 г. до 16.06.2022 г., когато е била заплатена третата вноска в размер на 125 лв.,
законната лихва се дължи върху остатъка от главницата от 1 001,49 лв.; за периода от
17.06.2022 г. до 18.07.2022 г., когато е била заплатена четвъртата вноска в размер на 125 лв.,
законната лихва се дължи върху остатъка от главницата от 876,49 лв.; за периода от
19.07.2022 г. до 15.08.2022 г., когато е била заплатена петата вноска в размер на 125 лв.,
законната лихва се дължи върху остатъка от главницата от 751,49 лв.; за периода от
16.08.2022 г. до 15.09.2022 г., когато е била заплатена шестата вноска в размер на 125 лв.,
законната лихва се дължи върху остатъка от главницата от 626,49 лв.; за периода от
16.09.2022 г. до 17.10.2022 г., когато е била заплатена седмата вноска в размер на 125 лв.,
законната лихва се дължи върху остатъка от главницата от 501,49 лв.; за периода от
18.10.2022 г. до 15.11.2022 г., когато е била заплатена осмата вноска в размер на 125 лв.,
законната лихва се дължи върху остатъка от главницата от 376,49 лв.; за периода от
16.11.2022 г. до 15.12.2022 г., когато е била заплатена деветата вноска в размер на 125 лв.,
законната лихва се дължи върху остатъка от главницата от 251,49 лв.; за периода от
16.12.2022 г. до 09.01.2023 г., когато е била заплатена последната вноска в размер на 126,49
лв., законната лихва се дължи върху остатъка от главницата от 126,49 лв.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер от 81,27 лв., от които: сумата от 31,27 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът
намира, същото за основателно, като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 131,27 лв., от които: сумата от 31,27 лв. – платена държавна такса и сумата от
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По отношение на направеното от процесуалния
представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, същото се явява неоснователно,
доколкото на ищеца е присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „....” АД, с ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: ......, представлявано от изпълнителния директор
....., срещу С. Т. С., с ЕГН **********, от ..... с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
5
415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че С. Т. С. дължи на „....” АД законната
лихва върху главницата от 1563,49 лв., считано от 29.10.2021 г. до 09.01.2023 г., както
следва: За периода от 29.10.2021 г. до 17.03.2022 г. - законна лихва върху главницата от 1
563,49 лв.; за периода от 18.03.2022 г. до 18.04.2022 г. - законна лихва върху остатъка от
главницата от 1 251,49 лв.; за периода от 19.04.2022 г. до 17.05.2022 г. - законна лихва върху
остатъка от главницата от 1 126,49 лв.; за периода от 18.05.2022 г. до 16.06.2022 г. - законна
лихва върху остатъка от главницата от 1 001,49 лв.; за периода от 17.06.2022 г. до 18.07.2022
г. - законна лихва върху остатъка от главницата от 876,49 лв.; за периода от 19.07.2022 г. до
15.08.2022 г. - законна лихва върху остатъка от главницата от 751,49 лв.; за периода от
16.08.2022 г. до 15.09.2022 г. -, законна лихва върху остатъка от главницата от 626,49 лв.; за
периода от 16.09.2022 г. до 17.10.2022 г. - законна лихва върху остатъка от главницата от
501,49 лв.; за периода от 18.10.2022 г. до 15.11.2022 г. - законна лихва върху остатъка от
главницата от 376,49 лв.; за периода от 16.11.2022 г. до 15.12.2022 г. - законна лихва върху
остатъка от главницата от 251,49 лв.; за периода от 16.12.2022 г. до 09.01.2023 г. - законна
лихва върху остатъка от главницата от 126,49 лв., като ОТХВЪРЛЯ искането за
установяване дължимост на сумата от 1 563,49 лв. /хиляда петстотин шестдесет и три лева и
четиридесет и девет стотинки/ - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК
услуги за периода от 04.01.2019 г. до 03.07.2021 г., за договорна сметка **********,
създадена към клиентски номер ..., като погасена чрез извършено плащане.
ОСЪЖДА С. Т. С., с ЕГН **********, от ..... ДА ЗАПЛАТИ на „....” АД, с ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление: ......, представлявано от изпълнителния директор ....., на
основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 81,27 лв. /осемдесет и
един лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 19520 от 19.11.2021 г. по гр.д. № 62153/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА С. Т. С., с ЕГН **********, от ..... ДА ЗАПЛАТИ на „....” АД, с ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление: ......, представлявано от изпълнителния директор ....., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 131,27 лв. /сто тридесет и един лева и
двадесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6