Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Габрово, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет
и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА ДИМОВА
при секретаря Даниела Платиканова като разгледа докладваното от съдията И.
Димова гр.д. № 404 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Т.С., действащ лично за себе си и като баща и законен представител на детето си С.С.С., чрез адв. П.С. от САК против Г.Ф. с искане да се присъди обезщетение в размер на 100 000,00 лв. като част от вземане в пълен размер от 200000,00 лв. за първия ищец и сума в размер на 150 000,00 лв., като част от вземане в пълен размер на 200 000,00 лв. за втория ищец, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат на ПТП, настъпило на 09.03.2020 г., около полунощ в землището на с. Д, с което е причинена смъртта на фактическата съжителка на първия и майка на втория ответник, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на увреждането – 09.03.2020 г. до окончателното им изплащане.
В исковата
молба ищецът твърди, че на 09.03.2020 г. около полунощ, в землището на с. Д, на
път GAB1165, км 4+500 в посока с. Д - с. С, община Севлиево, обр. Габрово при
управление на МПС – л.а. „Н“, модел „С“, с рама *****, без регистрационни
табели, причинено от водача на лекия автомобил Л.Б.М., при което лекият
автомобил е напуснал платното си на движение и се е ударил в крайпътно дърво, в
резултат на което е загинала И.К.Х. За механизма на ПТП е съставен констативен
протокол № 74 за ПТП с пострадали лица от 09.03.2020 г. от РУ на МВР –
Севлиево. Основната причина за настъпване на ПТП е нарушение на правилата за
движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Било образувано ДП №23/2020 г. по описа на
ОСлО в ОП – Габрово. Според съдебномедицинската експертиза на трупа на И.К.Х са
били установени тежка съчетана механична травма -
глава-шия-гръден кош, изразяваща се в кръвонасядане в меките черепни обвивки
(скалп) вдясно челно-слепоочно-теменно, множествени и частично разместени
счупвания на черепните кости - дясна слепоочна, теменна и тилна кост и по
черепната основа в средна и задна черепна ямка двустранно и около тилния отвор;
разкъсване на връзката между черепната основа и първите два шийни прешлена, с
увреждане на ствола на мозъка; кръвоизливи под твърдата и под меката мозъчна
обвивка, мозъчен оток, контузия на мозъка базално на левия слепоочен дял;
множество разкьсни и порезни рани на челото, дясната лицева полочипа и
двустванно по шията вдясно, множество порезни рани по лявата лицева половина и
вляво по шията; счупване на лицевите кости вдясно; счупване па първо ребро
вдясно; аспирация на кръв в белите дробове; охлузвания на двата хълбока (вляво
е малко кръвонасядане), широки охлузвания по поясната и седалищните области,
малко охлузване и порезни ранички на гърба на дясната длан /подробно описани
но-горе/. Според заключението на СМЕ, изготвена в досъдебното производство,
причина за смъртта на Х е тежката и несъвместима с живота черепно-мозъчна
травма с увреждане на мозъчния ствол. Смъртта е настъпила много бързо след
удара. Уврежданията, довели до смъртта на Х, отговарят да са причинени при
силен удар вдясно в купето на автомобила (включващо и въздействие на фрагменти
стъкло) и съответстват на обстоятелствата на възникналото ПТП от 09.03.2020 г.
Като се позовава на назначената в досъдебното
производство съдебна автотехническа експертиза, описва механизма на ПТП. Скоростта на автомобила в момента на удара с
дървото е около 52 км/ч. Причината за настъпване на ПТП е напускане на л.с. „Н“
на пътното платно при движение със скорост, с която няма възможност да
предотврати ПТП.
Твърди, че в следствие на инцидента му е отнет по един жесток и нелеп начин
най-скъпия му човек, с когото споделял всички трудности и радостите в живота.
Живеели са заедно на семейни начала, двамата са работили в Гърция и са си
уредили живота там. Били са неразделни, подкрепяли са се във всичко. Тя е била
неговата морална опора. Имали са планове да сключат брак. Плод на тяхната любов
е детето С.С.С., което едва е било навършило 4 годинки. Бил е спокоен, тъй като
е имал грижовна майка, която се е грижила за него всеотдайно и го е подготвяла
за живота. За да осигури прехраната на семейството си, заминал за няколко
месеца да работя в Англия, където го е заварила новината за нейната нелепа
смърт. Върнал се незабавно в България, за да присъства на погребението й и
оттогава започнал да се грижа сам за детето им. Мисълта за загубата на И.го
измъчва безкрайно, чувства се самотен, изоставен на произвола на съдбата и
много отчаян. Всеки път, в който се замисли за невъзвратимостта на случилото
се, а и за това, че детето им ще расте без майка, го кара да мисля, че животът му
е лишен от смисъл. Заспива трудно и често сънува кошмари. След инцидента е под
постоянен стрес, няма желание да общувам с хора, загубил радостта от живота.
Единственото, което го крепило е синът им, който всеки миг му напомнял за тяхната
безвъзвратно загубена любов. Като лице, което е съжителствало на съпружески
начала с починалата И.К.Х, счита, че му се дължи обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 200 000 лева, от които с настоящата предявява частично до
размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането - 09.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
С молба с вх. № 24-01-295/02.07.2020 г. до Информационния център към
Гаранционния фонд са поискали информация за застрахователя и номера на
застрахователния договор, сключен за процесния автомобил. С писмо с Изх. №
24-01-259/03.07.2020 г. от Гранционния фонд са ги уведомили, че за процесния
автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна компания „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
по полица № BGB/30/119002719172, сключена от 24.09.2019 г. до
24.09.2019 г., но същата е била прекратена на 09.01.2020 г., поради невнесена
вноска. От получения отговор са установили, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие за лек автомобил марка „Н“ модел „С“, с рама № *****, без регистрационни табели, не е имал сключен действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
На 24.07.2020 г. са сезирали ответника Г.Ф. с молба доброволно и извънсъдебно
да им заплати претендираното от тях обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие от смъртта на И.К.Х в процесното ПТП. С писмо е изх. №
24-01-346/14.10.2020 г. от Гранционния фонд им е било отказано изплащане на
обезщетение от процесното ПТП.
Моли да се постанови решение, с което да осъдите ответника Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.И." № 2, ет. 4, представлявано от Б.М.и С. С., да му заплати: сума в размер на 100 000 лева като част от вземане в пълен размер от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 09.03.2020 г. около полунощ в землището на с Д на път GAB № 1165, км 4+500 в посока с. Д - с. С, общ. Севлиево, обл. Габрово, причинено от водача на лекия автомобил л.а. „Н" модел „С“, с рама № *****, без регистрационни табели, Л.Б.М., ЕГН **********, при което е причинена смъртта на фактическата съжителка на ищеца - И.К.Х, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на увреждането - 09.03.2020 г. до окончателното им изплащане, както и всички такси и разноски по производството. Прави доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Г.Ф.“ който взема становище, че искът е неоснователен, оспорва го по основание и размер. Твърди, че Г.Ф., към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваните щети № 19-210185/24.07.2020 г. и № 19-210186/24.07.20 г. са уведомили ищците, че следва да представят доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането. Твърдят, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него. Оспорват изцяло твърдения от ищеца механизъм, въпреки че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това същия няма и материална доказателствена сила за настоящия съд. В тази връзка оспорват твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП. Считат, че задължителната извънсъдебна административна процедура пред Г.Ф. не се изчерпва с бланкетното подаване на молби от пострадалите лица, с която се цели бърз отказ от страна на Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на искова молба пред окръжния съд. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата И.К.Х. Молят да се приобщи воденото наказателно дело срещу водача. Прави доказателствени искания за допускане на съдебно медицинска експертиза и съдебно автотехнически експертиза. Оспорва изцяло претенцията за лихва от дата 09.03.2020 г.
Твърдят,
че Фондът не е
деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на
договор, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените
предпоставки и при спазване па определената в Кодекса за застраховане
процедура, поради което на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, задължението за
лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на
увреденото лице. В случая по предявените в „Г.Ф.“ претенции
са образувани щети №
19-210185/24.07.2020 г. и № 19-210186/24.07.20 г. правят следното уточнение:
Фондът
се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок. Видно от исковата молба и
от молбите до „Г.Ф.“, както и от писмата до ищецът, които са представени
от самия него, в настоящото производство, не са представили необходимите документи, за
да може да бъде определено обезщетение. От всичко гореизложено следва да се
направи извода, че „Г.Ф.“ е бил поставен в обективната невъзможност да се произнесе по
предявените претенции.
Фондът е уведомил ищците, че следва да представи необходимите доказателства,
от които да е видно основанието за определяне на обезщетение, които не са били
представени, а напротив заведена е настоящата искова претенция. Ищецът е имал
възможност да предявява нова претенция с приложени необходимите документи, след
което УС на ГФ отново да разгледа претенциите и да вземе решение, но ищците не
са го направили. В
тази връзка оспорват началния момент на законната лихва и молят, „Г.Ф.“ да се счита в забава от
датата на завеждане на исковата молба в съда. Възразява срещу искането за назначаване на съдебно-психиатрична
експертиза, в случай че бъде допусната поставя допълнителни въпроси.
Противопоставя се на искането за допускане на шестима свидетели при режим на
довеждане.
С
определение № 260017 от 19.10.2022 г. съдът е допуснал привличане на трето лице
помагач, лицето на Л.Б.М., който в указания му срок не е подал отговор по чл.
221, ал. 1 от ГПК.
С определение от 28.02.2023 г.,
съдът е прекратил производството по делото по отношение на втория ищец С.С.С.,
действащ чрез законния си представител Г.И.Р., поради оттегляне на иска.
Производството по делото е продължило по отношение на първия ищец С.Т.С..
От представените по делото доказателства се
очертава следната фактическа обстановка:
Съдът е приел, че фактите, които не се нуждаят от доказване са извършеното пътно транспортно произшествие с МПС на 09.03.2020 г., в следствие на което е настъпила смъртта на И.К.Х. Виновен за катастрофата е Л.Б.М., съгласно влязла в сила присъда по НОХД № 35/2021 г. по описа на Габровски окръжен съд, който е управлявал лек автомобил марка „Н“, модел „С“ без регистрационни номера и без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 74 от 09.03.2020 г. се установява, че пострадалото лице е И.К.Х от село Д- „убита“. Изготвен е протокол за оглед на местопроизшествието.
До дружеството ответник е била изпратена молба от 24.07.2020 г., чрез адв. П.С., с която се иска да се образува щета и да се изплати на С.Т.С. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 200 000,00 лв.
С писмо от 14.10.2020 г., „Гаранционния фонд“ е уведомил ищеца за образуваната щета № *********/24.07.2020 г. по молба вх. № 24-01-346-1/24.07.2020 г., с която отказва изплащане на обезщетението.
По делото е изискано да се приложи НОХД № 35/2021 г. по описа на Габровски окръжен съд. С влязла в сила присъда№2 от 23.04.2021 г. по НОХД № 35/2021 г. на Окръжен съд – Габрово, подсъдимия Л.Б.М. е признат за виновен в това, че на 08.03.2020 г., в землището на село Д, община Севлиево, при управление на МПС – л.а. марка „Н“, модел „С“, без регистрационни номера, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, при което управляваният от него автомобил напуснал пътното платно за движение и се ударил в крайпътно дърво, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на возещата се предната дясна седалка в автомобила И.К.Х от село Д, община Севлиево, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества /амфетамин и метамфетамин/, установено с техническо средство Drag Chesk 3000 STK и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.“б“, предл. 1 във вр.ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а от НК е осъден на девет години лишаване от свобода.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че при аутопсията на И.К.Х е установена тежка несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядане на меките черепни обвивки в дясната челна, слепоочна и теменна област на главата. Многофрагментни дислоцирани фрактури на черепните кости вдясно на лицевите , дясна слепоочна, теменна и тилна кост, както и счупване на черепната основа в средата и задната черепна ямка двустранно и около големия тилен отвор на черепа. Установено е разкъсване на връзката между черепната основа и първите два шийни прешлена, с увреждане на ствола на мозъка. Намери са кръвоизливи под твърдите и меките мозъчни обвивки. При аутопсията са установени монжество разкъсно-контузни и порезни рани по челото, дясната лицева половина и по шията вдясно, порезни рани по лявата лицева половина и вляво по шията. Установено е счупване на първо дясно ребро и аспирация на кръв в белите дробове. Установени са охлузвания на двата хълбока, широки охлузвания в поясната и седалищната области. Малко охлузване и порезни ранички по гърба на дясната длан. Според вещото лице, получените от И.Х травматични увреждания и последвалата незабавно след това смърт са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. При съдебно химическата експертиза на кръв и урина от трупа на И.Х са установени наличие на етанол 1,89 промила в кръвта 2,84 промила в урината. На водача на МПС Л.Б.М. е направено изследва с еднократен тест за установяване на наркотични и упойващи вещества от служител на МВР- Севлиево, като теста е отчел положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. Наличието на 1,89 промила в кръвта на И.Х отговаря на средната степен на алкохолно опИ.е, което е свързано с нарушена координация /равновесие/, ориентация, намалена сетивност, забавени реакции, речеви нарушения, нарушени познавателни способности и чувство за самокритичност. Травматичните увреждания описани при огледа и аутопсията върху трупа на И.К.Х говорят за свободно инерционно движение в купето на автомобила в посока напред, нагоре и надясно, при което е имало съприкосновение със страничната дясна колонка на предното панорамно стъкло и самото стъкло, както и стъклото и рамката на предната дясна врата. При огледа и аутопсията на трупа не са описани травматични увреждания, които да сочат на наличието на поставен обезопасителен колан. Според вещото лице поставен обезопасителен колан най-вероятно щеше да предотврати настъпването на несъвместима с живота черепно-мозъчна травма. При поставянето на обезопасителен колан то И.К.Х травматични увреждания на меките тъкани на главата и черепа не биха били с такава тежест /ако въобще биха настъпили/, за да доведат до смъртта на пострадалата. С поставен предпазен колан е възможно пострадалата да получи гръдна травма от поставения обезопасителен колан. възможно е и получаване на травма на главата от удар на дясната половина главата в стъклото на дясната предна врата и средната колонка между двете врати на автомобила, но тежестта на причинените увреждания не би била такава, каквато е описана при извършената аутопсия.
От заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза се установява, че пострадалата Х е пътувала на предната дясна седалка и автомобилът се е движил на прав пътен участък, със скорост около 64 км/ч. Пътната настилка е била мокра. Когато автомобилът достига на около 19-20 метра преди дървото, лекият автомобил загубва устойчивостта си на движение и се отклонява на дясно с ротация в посока на часовата стрелка. По делото не са установени следи по платното за движение или находки, които да определят наличие на технически причини за отклоняване на автомобила на дясно, към десния банкет. При това движение автомобила излиза на западния банкет и навлиза с предната и предната дясна страна в канавката. При достигане на предна дясна колонка на купето и дясна част таван до дървото се осъществява удара, при който се получават основните деформации на купето в тази зона и на рамката на предна дясна врата, счупването на дясното стъкло и стъклата на десните врати, счупването на дясното странично огледало. Скоростта на лекия автомобил при удара в дървото е била около 36,7 км/ч. след края на удара в дървото, автомобилът продължава движението по дъговидна траектория на юг с първоначално отклоняване на ляво, като дясната му страна се движи в зоната на канавката, а лявата в зоната на банкета. В процеса на това движение на юг с ротация отново по часовата стрелка, поради пропадането на дясната страна в канавката, автомобилът тоново се измества и надясно, като се установява в заснетото при огледа положение. Осъществяването на удара на автомобила в дървото, намиращо се западно за движение е поради отклоняване на лекия автомобил надясно и напускане на платното за движение със загуба на устойчивост. Отклоняването на автомобила на дясно и при движението му в прав пътен участък и последващата загуба на устойчивостта му на движение поради субективни действия на водача на автомобила. Произшествието е било предотвратимо от страна на водача на автомобила, ако той е управлявал автомобила в рамките на полагащата му се лента за движение. Автомобилът е бил оборудван с триточкови инерционни колани на предните седалки. Положението им предполага, че те не са били поставени в работно положение при произшествието.
Вещото лице в
съдебно заседание поддържа представеното заключение и допълва, че към момента
на ПТП водача и пътничката са били без поставен колан. Лекият автомобил е бил
без поставени регистрационни табели, което е видно и от фотоалбума по
досъдебното производство. При
достигане на предна дясна клонка на купето и дясна част на таван на автомобила
до дървото, спецификата на протеклото произшествие е, че при загуба на
устойчивостта на лекия автомобил, той напуска платното на движение на дясно, но
попада в отводнителната канавка, т.е. дясната страна на автомобила пропада и се
движи в канавката, като при достигане на дървото, за това основните удари са в
зони /фиг. 5, 6 и 7/. Има деформиране на колонката таван, но без локално
втрапяване, т.к. контакта е с дървото, което означава, че нямаме елемент, което
той да достигане до зона на глава до рамо на пасажерката, т. е. пострадалата.
От медицинска гледна точка уврежданията са много тежки, което означава голямо
ударно натоварване по отношение на човешкото тяло. То се получава в следствие
на инерционното натоварване вътре в купето и това още един път определя липсата
на поставен колан и движение на тялото вътре в купето към деформиращата се част.
Ако е бил поставен колана, той задържа дясно рамо, гърди и тазова област като
няма как тялото да отиде до зоната на деформиране. Това е от механична гледна
точка. Облегалката на предна дясна седалка е била назад /фиг. 7/.
Пространството е предостатъчно, няма как деформираната част на купето да
достигне до зоната на главата. Деформацията е на таван, защото колата се удря в
дървото, пропаднала в канавката, т.е. тя е наклонена, канавката е доста
дълбока. Дървото е било в близост до края на канавката /фиг. 5 и фиг. 4/.
Изготвена е и
съдебно-психологическа експертиза в процеса, според която психическото
състояние след смъртта и последващите реакции, за които споделя ищеца след
смъртта на И.Х са с нормален интензитет и времетраене. Симптомите, за които е
споделил ищецът за времето след травматичното събитие са състояние на безсилие,
постоянна тъга, усещането за празнота и социална изолация. Според вещото лице,
към момента на изследването и разговора с ищеца С., той е преодолял
психическата травма от внезапната смърт на И.Х. Тревожността е в средна норма,
към долна граница, което се приема за нормално състояние. Посочва, че всяка
загуба на близък човек, особено когато е внезапна оставя белег върху психиката.
Трайността, продължителността и и интензитета силно зависят от психологическата
пригодност, личностната структура и прилаганите терапии от всеки мовек.
Прилагайки различни перапии и стратегии е взможно човек да преодолее
травматичното събитие по-бързо и по –устойчиво и да няма траен белег върху
психиката.
В съдебно заседание
вещото лице допълва,ч е всички методики, които се използват са за моментното
състояние, не са за минали, нито за бъдещи периоди. За момента ищецът е
преодолял травмата. Тревожността, която е описана като средна, към долна
граница, е обща тревожност. Уточнява, че никъде не е посочила, че тази тревожност
се дължи точно на психологическата травма – загубата на И., говори за обща
тревожност, а не за събитие. Посочва, че е възможно да има симулиране на
състояние, като в заключението е посочила средна степен на неистинност в
личностния профил на лицето.
Съдът следва да кредитира заключението на вещите лица, освен с оглед на техните специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своето заключение вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
По делото са разпитани свидетелите: св. Б.Т., св. М.М., св. П.М., св. И. С. и св. И. И.ов.
Съдът не кредитира показанията на св. М.М., в частта за отношенията между Л.М. и И.Х, поради явно противоречие между тези дадени в досъдебното производство и тези в настоящото производство. Показанията на свидетелката М. имат отношение по настоящото дело единствено относно факта, че на 08.03.2020 г. починалата Х е била с брат й Л. сутринта и вечерта, в неадекватно състояние и се е качила в бял автомобил, управляван от него.
Свидетелят Б.Т. не установява факти свързани с отношенията между ищеца и починалата. Същият говори за период, в който детето вече посещава училище, което е след смъртта на майката му.
Свидетелят П.М. описва отношенията между И.Х и С.С., когато са заживели заедно на остров Крит през 2014 г. и от тяхната връзка се е родило детето С.. Свидетелства, че след връщането си от Гърция тримата са заживели в село Горна Р., но кога са се върнали, кога ищецът е заминал да работи в Англия не се установява. След заминаването на С. за Англия свидетелства, че И.се е преместила в село Д при майка си и баща си, като е напуснала къщата, в която до този момент са живели заедно. На погребението на И., ищецът е присъствал, като е бил мълчалив и е плачел. При задаването на въпроси на процесуалния представител на ответника, свидетелят М. посочва, че са се прибрали в България през 2015 г., а „малкият“ – детето им е родено на о. Крит през 2016 г., т.е има отново несъответствие в свидетелските показания на св. М., тъй като няма как детето да е родено на о. Крит, когато родителите са били в България. По делото не се спори факта, че детето С. е родено в Гърция на о. Крит, когато и двамата родители по това време са се намира там.
От показанията на св. И. С. се установява, че С. и И.заедно са заминали на о. Крит и със свидетеля са си общували по телефона и месинджър. Посочва, че през 2016 г. се е родило тяхното дете и година и половина са живели в село Горна Р., където той е ходил да си играе с детето. След заминаването на С. за Англия той не е виждал И.и детето, защото нямал книжка и кола, говорил по телефона с нея. Описва отношенията между двамата основно преди заминаването им за о. Крит и когато са били там. За последните шест месеца преди смъртта на И.не установява факти, свързани с отношенията между двамата. Сочи, че е С. е пращал пари на И., но не посочва конкретни суми, периоди и т.н. във връзка с този му ангажимент за осигуряване на средства за живот на И.и детето. Показанията му съвпадат с тези на останалите свидетели, че след като С. е заминал за Англия, И.е отишла с детето при родителите си в село Д. Вече С. има нова жена и дете от нея.
Свидетелят И. И.ов установява, че той е предоставил на С. *** Р. след завръщането им от Гърция. Подробно описва съвместното им съжителство в Гърция, преди и след като се е родило детето, емоциите които е изпитал от радостното събитие. Знае, че С. е отишъл да работи в Англия, но предполага че им е пращал пари. Не е бил на погребението на И.и описва състоянието на ищеца след кончината й. Свидетелства, че за да не е сама И.е отишла да живее с детето при своите родители в село Д.
При така установената по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съдът е сезиран с искове с правно
основание чл. 519, т. 1 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ във р. чл. 558, ал. 5 от КЗ във вр. с чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД против „Гаранционния фонд“.
Съдът съобразява чл. 300 от ГПК,
съгласно който влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд
относно това да ли е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, като всички останали факти имащи отношение към гражданско правните
последици от деянието, в това число съпричиняването на вредоносния резултата
подлежат на установяване в гражданското производство.
С Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е
прието, че е справедливо да
бъдат обезщетени и други лица, извън близкия семеен и родствен кръг /по смисъла
на Постановление №
4/1961 г. и Постановление №
5/1969 г. на ВС, а именно низходящите, възходящите, съпруг,
фактически съпруг и отглеждан/, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради която търпят морални болки и страдания от
смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките, т. е. когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Настоящият състав споделя мотивите на Определение № 1124 от 10.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2455/2024 г., I т. о., ТК, според което обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което го претендира, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Трайната и дълбока емоционална връзка предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В случая не се доказа между С.Т.С. и починалата И.К.Х да е съществувала толкова близка връзка към края на живота й, която да обоснова репариране на обезщетение за неимуществени вреди. Не е спорно по делото, че от връзката помежду им имат общо дете, което не е било припознато от бащата, преди да почине майката. Припознаването е станало в последствие, след нейната смърт, когато е заведено делото за родителски права върху детето. От разпитаните по делото свидетели не може да се установи по категоричен начин, че между двамата в последните месеци от живота на И.са имали трайна и дълбока емоционална връзка и търпените болки и страдания са сериозни като продължителност и интензитет. Свидетелските показания събрани по делото са основно за времето, когато И.и С. са живели и работили на о. Крит и раждането на детето им през 2016 г. Непълни, неточни и откъслечни са за периода, в който те са се върнали да живеят в България и липсват изцяло такива за периода, в който С. е заминал да работи в Англия. За този шест месечен период /който се въвежда свидетелите и няма други доказателства за това/ не се доказа по делото какви точно са били отношенията между двамата, а само че след заминаването му И.се е преместила при родителите си в село Д. Дали е изпращал парични суми за тяхната издръжка, в какъв размер, колко често и как са общували помежду си в този период няма доказателства.
В случая по делото не се установява, че ищецът и починалата след завръщането си от Гърция и най-вече след заминаването му за Англия през 2019 г. са били в близки отношения, които могат да се приравнят на отношения между съпрузи или съжители, за да се приеме за доказано, че същите са изградили изключително близка и емоционална връзка. Не се доказа по делото, че двамата са разчитали на взаимна грижа, помощ и подкрепа.
От интервюта направено на ищеца пред назначеното вещо лице психолог е установена средна степен на неистинност и тенденциозно отношение да представи себе си в благоприятна светлина. Тревожността на ищеца е установена в средна норма, към ниска степен, към датата на интервюто, а не към датата на трагичното събитие. Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че констатираната тревожност не може да се определи назад във времето и е възможно да се симулира поведение от интервюирания.
Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищцовата страна недоказа с починалата И.К.Х наличието на трайна и дълбока емоционална връзка, заради която търпи морални болки и страдания от смъртта й.
Тъй като не се доказа наличието на изключително близки отношения между ищеца и покойната И.К.Х, които да обуславят основателност на претенцията за неимуществени вреди съдът счита, че не следва да обсъжда наведените от ответната страна възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Поради отхвърлянето на
предявения иск ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените
разноски за вещи лица в размер на 1 100,00 лв. от които 600 лв. за
изготвяне на заключение по съдебно медицинската експертиза и 500,00 лв. за
изготвяне на заключение по съдебно автотехническата експертиза, както и 40,00
лв. депозит за свидетели.
В полза на
ответния Г.Ф. не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като
видно от приложените по делото пълномощни същото е било защитавано от адвокат,
а не от юрисконсулт, поради което в настоящия случай не е приложима
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК. Не са представени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение, поради което не се следва присъждане на
такова.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.С., ЕГН ********** с адрес *** против „Г.Ф.“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.И." № 2, ет. 4, иск с правно основание чл. 519, т. 1 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ във р. чл. 558, ал. 5 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000,00 лв., частично предявен от 200 000,00 лв., в следствие смъртта на И.К.Х, настъпила от ПТП на 09.03.2020 г., около полунощ, в землището на с. Д, на път GAB1165, км 4+500 в посока с. Д - с. С, община Севлиево, област Габрово при управление на МПС – л.а. „Н“, модел „С“, с рама *****, без регистрационни табели, причинено от водача на лекия автомобил Л.Б.М., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.03.2020 г. до окончателното му изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на "„Г.Ф.“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4 сумата от 1 140,00 лв. /хиляда сто и четиридесет лева/ - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на Л.Б.М., ЕГН **********, в качеството на като трето лице - помагач, на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: