Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№     …………..…/………………..…   , гр.Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Пламен Пламенов, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1457 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М.Й.К. ЕГН ********** ***-0819-007476/23.01.2020год. на началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, с което на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на чл. 104а от ЗДП и на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно сочи, че било издадено без да бъдат събрани доказателства за негова вина и моли съда да го отмени.

В съдебното производство процес. представител на въззивника поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процес. правила – липсвало описание на нарушенията в обст. части на АУАН и НП.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на с.з., представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки в които се изразя становище същество. Отправя се искане за потвърждава на НП като правилно и законосъобразно издадено както и такова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно се отправя искане за определяне разноски на ответната страна в по-нисък размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.12.2019год. около обяд въззивникът управлявал л.а. „Фолксваген пасат“ с ДК№ В5143НР по ул. „Константин и Фружин“ в гр.Варна в посока към бул. „Цар Освободител“ в гр.Варна, същият не бил поставил обезопасителния си колан и разговарял по мобилният си телефон който държал с ръка. На кръстовището с бул. „Цар Освободител“ въззивникът направил маневра ляв завой за включване в движението по булеварда в посока центъра на гр.Варна. По същото време свидетелите Ст. С. и Д.Д., и двамата служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна изпълнявали служебните си задължения по осъществяване на контрол по ЗДП. Същите се били позиционирали със служебен автомобил на бул. „Цар Освободител“, малко след кръстовището с ул „Константин и Фружин“, в лявата част на платното за движение в посока към центъра на гр.Варна предната част на автомобила била насочена към изхода на гр.Варна. Свидетелите били извън служебния автомобил и наблюдавали кръстовището. Същите видели, че въззивникът говори по телефона и не поставил предпазния си колан и св. С. му подал сигнал за спиране със стоп палка с оглед извършване на проверка.

В хода на проверката било констатирано, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 104а и чл. 137а, ал.1 от ЗДП и на място св. Д. му съставил АУАН № GA 151676/23.12.2019год.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивникът, който го подписал без възражения.

На 23.01.2020год., въз основа на акта, началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна издал и атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 104а и 137а, ал.1 от ЗДП и му наложил съответните адм. наказания – на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДП глоба в размер на 50лв. и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП - глоба в размер на 50лв.

В съдебно заседание като свидетели са разпитани актосъставителя Д.Д. и свидетеля по акта С.С., които в показанията си пред съда възпроизвеждат констатациите отразени в акта с нужната конкретика. Завяват, че поводът въззивникът да бъде спрян за проверка е именно управлението на МПС без предпазен колан и говоренето по мобилен телефон без използване на устройство без участието на ръцете.

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени Заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи и справка за нарушител.

Допълнително в хода на съдебното следствие по искане на защитата са изискани и приобщени писмо от началника на сектор ПП, както и препис от ежедневна форма на отчет приложение № 11 към чл. 75, ал.2, т.1

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени, така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица, в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вменените във вина на въззивника нарушения, както от обективна, така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършването им, обстоятелствата при които са били извършени, както и нарушените законови норми както е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В тази връзка съдът не споделя наведеното във фазата по същество от защитата възражение за допуснато нарушение състоящо се в липса на описание на нарушенията и по-конкретно не била посочена категорията на МПС което бил управлявал въззивника, а това било задължително с оглед вмененото нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДП.

Действително в акта и НП не посочена категорията на МПС-то, горното обаче по никакъв начин не води до нарушаване правото на защита на въззивника, доколкото и в двата документа ясно е посочено, че въззивникът е управлявал лек автомобил, който е индивидуализиран освен чрез рег. номер и с посочване на марка и модел, което е достатъчно да бъде определена категорията на автомобила.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:

С НП на въззивника са били наложени наказания за нарушения на нормите на чл. 137а, ал.1 и чл.104а от ЗДП.

Съгласно първата цитирана разпоредба водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани (чл. 137а, ал.1 от ЗДП).

На свой ред втората посочена по-горе разпоредба вменява забрана на водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му (чл. 104а от ЗДП).

В случая по делото няма спор, че към датата на проверката въззивникът е управлявал лек автомобил (автомобил от категория М1), който е бил оборудван с предпазни колани. От друга страна по категоричен начин от показанията на двамата разпитани по делото свидетели, се установява, че въззивникът не е бил поставил предпазния си колан и е говорил по мобилният си телефон който държал с ръка до ухото и именно това е бил повода да бъде спряна за проверка.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършените нарушения и е наложил на въззивника следващите му се за тях адм. наказания, които определил във фиксираните в санкционните норми размери.

Доколкото нарушенията извършени от въззивника са типични и не се отличават по никакъв начин от всички останали подобни нарушения съдът счете, че същите не попадат в обхвата на чл.28 от ЗАНН. Отделен е въпроса, че в случая видно приложената към АНП справка за нарушител преди процесните нарушения въззивникът е бил многократно наказван за нарушения по ЗДП, в това число и за същите нарушения – управление на МПС без поставен предпазен колан и ползване на телефон по време на управление на МПС без устройство позволяващо му използването на телефона без участието на ръцете.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските.

С оглед крайния изход на делото (жалбата е изцяло отхвърлена - НП е потвърдено) направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намери за основателно. Счете, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати такова на въззиваемата страна на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. И като съобрази, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП както и това, че за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв., а в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в нито едно в съдебно заседание като единствено е представил писмени бележки непосредствено преди последното съдебно заседание, съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника М.Й.К. ***.

Водим от горното Варненският районен съд

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-007476 от 23.01.2020год. на началника на група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна с което на М.Й.К. ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на чл. 104а от ЗДП и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на 137а, ал.1 от ЗДП.

 

ОСЪЖДА М.Й.К. ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР Варна сума в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                         

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: