№ 8790
гр. С, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110157973 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба, подадена от М. И. Л., ЕГН ********** е предявила
установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК против Р. М. Л., ЕГН
********** за признаване за установено, че по силата на упражнявано от 07.01.2002 г. до
момента давностно владение е придобила правото на собственост върху 1/4 идеална част от
поземлен имот с идентификатор ******, целият с площ от 598 кв. м, находящ се в с. Д, ул.
„ГВ“ № 6, и върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ******.1.1,
целият със застроена площ от 76 кв. м, находящ се в ПИ с идентификатор ****** на адрес: с.
Д, ул. „ГВ“ № 6, ведно с 1/2 идеална част от прилежащото към обекта избено помещение с
полезна площ от 20,30 кв. м, представляващи припадащата се на ответника квота от
имуществото, придобито по време на брака между страните в режим на СИО, прекратена с
влязло в сила решение № 361/07.01.2002 г. по гр. д. № 3300/2001 г., по описа на СРС, 83
състав.
В исковата молба се посочва, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане № 103 от 24.09.1998 г., том I, рег. № 327, дело №
111 от 1998 г., ИГМ /баща на ищцата/ прехвърлил на дъщеря си правото на собственост
върху 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ******, а заедно ИГМ и СММ
/майка на ищцата/ й прехвърлили и правото на собственост върху самостоятелен обект с
идентификатор ******.1.1, срещу задължение за издръжка и гледане, като прехвърлителите
си запазили пожизнено правото на ползване върху имотите. Ищцата твърди, че доколкото
към датата на придобиване правото на собственост върху процесните имоти с ответника са
се намирали в граждански брак, то собствеността е придобита от двамата в режим на
съпружеска имуществена общност. Сочи, че бракът между страните е прекратен поради
1
развод с влязло в сила решение № 361/07.01.2002 г., постановено по гр. д. № 3300/2001 г., по
описа на СРС, 83 състав, като процесните имоти са останали съсобствени между страните в
условията на обикновена съсобственост и са предоставени за ползване на ищцата.
Поддържа, че от този момент тя владее и ползва имотите необезпокоявано, грижейки се за
родителите си и осигурявайки им необходимата издръжка. Твърди, че ответникът не полага
грижи в съответствие с договора за издръжка и гледане от датата на прекратяване на брака с
ищцата, като не се интересува от имотите и ищцата е приела същите за свои, заплаща всички
данъци и такси, както и битовите разходи за имота. Предвид изложеното счита, че се явява
добросъвестен владелец на имотите и е придобила припадащите се на ответника след
прекратяване на брака идеални части на основание изтекла в нейна полза придобивна
давност. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че ищцата
никога не е владяла имотите, а единствено е ползвала същите, предоставени й за ползване по
силата на решението за прекратяване на брака помежду им. Сочи, че самостоятелният обект,
представляващ втори етаж от построената в процесния поземлен имот сграда, е съсобствен
между страните, както и че промяната на предназначението на същия, реализирането на
преустройството му, довършителните работи и обзавеждането на етажа е сторено от него, с
негови средства и труд и помощ от приятели и роднини. Твърди, че с ищцата са се уговорили
да прекратят съществуващата съсобственост върху процесните имоти след изплащане от
страна на ищцата на ответника на сумата от 30 000 лв., представляваща стойността на
направените от ответника разходи за имотите. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
За основателността на предявените искове с правна квалификация чл.124 ГПК е
необходимо да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че е
титуляр на спорните идеални части от правото на собственост върху процесните имоти на
претендираното придобивно основание.
По отношение наведеното от ищеца основание за притежание правото на собственост
върху процесния недвижим имот - давностно владение в тежест на ищеца е да установи
реализиране на правопораждащ правото на собственост върху описания недвижим имот
фактически състав - осъществявана върху имотите лично от нея или чрез другиго фактическа
власт за период поне от десет години, считано от 07.01.2002 г. и манифестирано намерение
за своене на идеалните части на ответника в този период.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност е
оригинерно основание за придобиване право на собственост, като установяването на този
способ за придобиване на право на собственост предполага наличието на следните
кумулативни предпоставки: владение върху конкретен имот, което да е непрекъснато /да не е
2
загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по
насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да
се държи вещта като своя.
Не се спори между страните и с доклада по делото като безспорно е отделено
обстоятелството, че страните са придобили по време на брака помежду им в режим на
съпружеска имуществена общност правото на собственост върху 1/2 идеална част от
поземлен имот с идентификатор ****** и върху целия самостоятелен обект с
идентификатор ******.1.1 с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 103 от 24.09.1998 г., том I, рег. № 327, дело № 111 от
1998 г. Бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение № 361/07.01.2002 г.,
постановено по гр. д. № 3300/2001 г., по описа на СРС, 83 състав, като процесните имоти са
останали съсобствени между страните в условията на обикновена съсобственост и са
предоставени за ползване на ищцата.
С Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че независимо
от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да
превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че
е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението
да владее техните части за себе си. В отношенията между съсобствениците е приложима
презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което
фактическата власт е установена първоначално, признава такава и на останалите
съсобственици. Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части
и държател на частите на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да
държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и
недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се
манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. Действията, с които съсобственикът
превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат
различни и във всеки отделен случай обстоятелствата, установяващи преобръщане на
владението, следва да бъдат доказани конкретно. Това разрешение важи и когато
основанието за упражняване на фактическата власт е предоставяне ползването на семейното
жилище след прекратяване на брака. В този случай съпругът, който живее в семейното
жилище на посоченото правно основание, следва да демонстрира явно и категорично по
отношение на бившия си съпруг, че променя намерението си и започва да владее за себе си.
/в този смисъл Решение № 74 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6277/2014 г., I г. о., ГК,
От изложеното следва, че в случая презумпцията по чл. 69 ЗС е оборена, съответно
намерението за своене на ищцата не се предполага и не е достатъчно да се докаже, че същата
е упражнявала фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Необходимо е да се
установи още, че ищцата е отблъснала владението на ответника, като е манифестирала ясно
пред него намерението си да владее целия имот само за себе си. В случая от съвкупна
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства не следва да се приеме, че
3
се доказва предприемането на такива действия от ищцата.
От показанията на свидетелите, доведени от ищцата - АЛВ и ВАК, се установява, че
ищцата живее с майка си и дъщеря си. От показанията на св. К се установява, че в имота
ищцата е живеела от детската си възраст заедно с родителите си, а след сключване на брака
между страните същите заживели на втория етаж на къщата. От показанията на двете
свидетелки се установява, че в последните години ищцата живее с дъщеря си на втория
етаж, поддържа го и го ремонтира. Според свидетелките жилището е на родителите на
ищцата.
Видно от показанията на свидетеля, доведен от ответника - К. Г. Г. след сключване на
брака между страните ответникът заедно с приятели ремонтирал таванския етаж и го
преустроил за живеене. Поради влошени взаимоотношения с родителите на ищцата,
ответникът впоследствие напуснал жилището, а ищцата останала в него. Според свидетеля
страните поддържали отношения и контактували помежду си, като пред годините ищцата не
е имала претенции спрямо имота.
Следователно в случая е установено, че след развода и до момента ищцата живее в
процесните имоти, а ответникът не ги е ползвал по никакъв начин. Не се установява обаче
ищцата да е манифестирала своителни намерения спрямо притежаваните от ответника
идеални части. Поддържането на имота и ремонтните дейности по същия /конкретно в
случая неустановени по вид и характер/, не се доказва да надхвърлят действията на
обикновено управление на съсобствения имот и да излизат извън съдържанието на
предоставеното с бракоразводното решение съгласно чл. 108 СК /отм/ облигационно право
на ползване на идеалните части от семейното жилище, притежавани от ответника.
Извършването на фактически действия по поддържане и ремонтиране на имота само по себе
си не сочи на промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, тъй като
тези действия са извършвани в интерес на ползващото имота лице /Решение № 41 от
26.02.2016 г., гр. д. № 4951/2015 г. на І г. о. /. Неотносимо към вещноправните отношения
между страните е дали ответникът е полагал грижи за прехвърлителите по договора за
издръжка и гледане, поради което и твърденията на ищцата в тази насока съдът не обсъжда.
Следователно в случая не е доказано ищцата да е трансформирала упражняването на
фактическата власт от упражняването й за ответника като ползвател на неговите идеални
части въз основа на бракоразводното решение, във владение за себе си, тъй като не се
установява по какъвто и да било начин да е демонстрирала промяна на намерението си и да
е противопоставила тази промяна на ответника.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. И. Л., ЕГН ********** и съдебен
адрес: гр. С, кв. С, ул. 82 №2, ж.к. Св. ММ, къща №22 против Р. М. Л., ЕГН ********** и
адрес: гр. С, р-н С, ул. 513 № 39 установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че по силата на упражнявано от 07.01.2002 г. до подаване
на исковата молба а 23.10.2023 г. давностно владение е придобила правото на собственост
върху 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор ******, целият с площ от 598
кв. м, находящ се в с. Д, ул. „ГВ“ № 6, и върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект с
идентификатор ******.1.1, целият със застроена площ от 76 кв. м, находящ се в ПИ с
идентификатор ****** на адрес: с. Д, ул. „ГВ“ № 6, ведно с 1/2 идеална част от
прилежащото към обекта избено помещение с полезна площ от 20,30 кв. м,
представляващи припадащата се на ответника квота от имуществото, придобито по време на
брака между страните в режим на СИО, прекратена с влязло в сила решение №
361/07.01.2002 г. по гр. д. № 3300/2001 г., по описа на СРС, 83 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5