№ 100
гр. ****, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130101560 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се образува по искова молба на Н. С. Т.
срещу ОРЛ. С. М., с която се предявява брачен иск за прекратяване на брака с
развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, по
вина на ответника , с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, заедно със
съединени небрачни искове за:
1. Предоставяне родителските права по отношение на децата Д.О.С.
и С.О.С. А.Ю.А. на тяхната майка Н.С. Т., като се определи местоживеене на
същите при нея – гр. ****, ул. „***“ № 22.
2. Определяне на режим на личен контакт на децата с баща им, а
именно: всяка първа и трета седмица от месеца от събота от 10.00 ч. до
неделя в 18.00 ч. с преспиване; 10 дни през лятната ваканция, през които
майката не е в платен годишен отпуск; на рождения ден на всяко едно от
двете деца – 03.09 и 22.11 от 16.00 ч. и да ги връща на същия ден в 18.00 ч. на
всяка нечетна година; по време на коледните празници от 10.00 ч. до 18.00 ч.
на 24.12. през всяка нечетна година; по време на великденските празници – от
10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на същия ден през всяка четна година; по
време на новогодишните празници – от 10.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 30.12.
през всяка нечетна година; през зимната (коледна) ваканция за всяка четна
1
година и пролетна (великденска) ваканция на всяка четна година от 10.00 ч.
до 14.00 ч. на съответните дни, като вземането и връщането на децата да става
от и на адреса на майката.
3. Осъждане на ответника да заплаща ежемесечна издръжка за
всяко едно дете в размер на по 500.00 лева, считано от датата на предявяване
на иска до навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата, с
падеж 10-о число на месеца, за който се дължи.
Претендират се сторените по делото разноски, включително за
заплатена адвокатски хонорар.
В исковата си молба ищцата излага, че с ответника живеят на семейни
начала от 2012 г., като от съвместното си съжителство имат родени две деца
Д.О.С., род. на 03.09.2013 г. и С.О.С., род. на 22.11.2014 г. Посочва, че брак
сключват на 31.12.2019 г. в гр. ****. Започват да живеят в жилище в гр. ****,
собственост на роднини на ответника. Заявява, че отношения й с ответника се
влошават трайно преди две години, като неразбирателството и конфликтите
им стават част от ежедневието им. Обяснява това с различието в характерите
им и най-вече с особеностите на характера на ответника. Друга причина,
която се посочва е, че ответникът заминава за Германия по работа, като вече
почти две години не се връща. Започва да се дистанцира от проблемите в
семейството. Изгубва се взаимното уважение и толерантност между
съпрузите. Заявява, че ответникът пренебрегва семейните си задължения по
отглеждането на децата и тяхното възпитание. Ищцата счита брачната си
връзка с ответника за формална и лишена от съдържание. Посочва, че са
напълно отчуждени един от друг, поради което и напуска през 2019 г.
семейното жилище в гр. **** и понастоящем живее с децата при баща си в гр.
****, ул. „***“ № 22. Излага, че бащата общува с децата по телефона или
месинджър, но на живо не са се срещали, както и че изпраща за децата
издръжка регулярно по около 400-500 евро на месец.
Предвид гореизложеното ищцата счита, че бракът й с ответника е
дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли за прекратяването му,
като вина за това има ответника;
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не депозира писмен отговор
на исковата молба.
В о.с.з. ищцата се явява лично и се представлява от адвокат. Поддържа
2
предявените брачни и небрачни искове. Моли за уважаването им. Ответникът
не се явява в о.с.з., представлява се упълномощен представител-адвокат,
който не оспорва иска за развод, искането родителските права да се
предоставят на ищцата, да се определи режим на лични отношения на бащата
с всяко от децата. Оспорва вината за настъпването на дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, както и размерът на претенцията за издръжка. Желае
да заплаща издръжка в размер на по 250.00 лева за всяко дете.
Фактически констатации на съда:
По делото се събират множество писмени доказателства, както и гласни
такива, чрез разпит на свидетели, които настоящият съдебен състав, като
преценява по отделно и в съвкупност, счита, че има възможност да формира
своите фактически и правни изводи по отношение на настоящия спор. Тъй
като предмет на процеса са различни по вид юридически факти, настоящият
съдебен състав ще направи опит за тяхната систематизация по групи и
извършване на съответен анализ.
Фамилна история на семейството:
От изготвения социален доклад от представители на ДСП-****, ценен
наред с останалите доказателства – удостоверение за граждански брак и
актове за раждане, които кредитира изцяло, се установява, че страните
заживяват на семейни начала преди около 11 години, а на 31.12.2019 г.
сключват граждански брак. От съвместното си съжителство страните имат
две деца – С.О.С., род. на 22.11.2014 г. и Д.О.С., род. на 03.09.2013 г. Видно
от служебно изисканите от съда свидетелства за съдимост ответникът се
осъжда многократно за периода от 2001 г. до 2019 г. През 2017 г. ответникът
извършва две престъпления против народното здраве при условията на
съвкупност, свързани с наркотици – чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и управление на
МПС след употреба на наркотици – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за
което получава наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
изтърпяно ефективно на 12.06.2019 г. Ищцата, от своя страна, до момента е
неосъждана. От разпита на свидетелите А. и К. се установява, че след 2019 г.
съпрузите се страните се разделят. Свидетелите не посочват причините
обусловили раздялата им. Установява се единствено фактът, че ответникът
заминава в чужбина да работи. Няма данни дали основният фактор е
икономически или се обуславя и от влошаване на отношенията между
3
съпрузите. Това, съдът приема за установено със сигурност за настъпил факт
е, че откакто бащата е в чужбина изпраща регулярно издръжка в размер на
около 500 евро.
Възпитателски качества на родителите, грижи и отношение към
детето:
Родителските качества имат най-голямо значение за правилното
отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими
за изграждане на навиците на децата. Правилното възпитание на децата
зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите.
Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с
отглеждането, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността
на детето.
По делото се установява от изготвения социален доклад, както и от
свидетелите еднозначно, че след раздялата на родителите през 2019 г.
грижите за децата, отглеждането и възпитанието им се извършва от ищцата,
която разчита на своята майка. Потребностите на децата към момента изцяло
се задоволяват. Социалните служби са на мнение, че ищцата притежава
нужния родителски капацитет за правилното отглеждане и възпитание на
децата. Органите за социално подпомагане считат, че с оглед пола и възрастта
на децата, същите имат нужда най-вече от майчина грижа.
По делото не се събират доказателства, свързани с родителския
капацитет на ответника. Такова доказване не се провежда от същия.
Морален лик на родителите:
Моралните качества на родителя са важна предпоставка за
възпитанието им и за създаване в децата на нравствени добродетели.
Моралното падение, алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви,
развратът и други такива прояви създават отрицателен нравствен облик на
родителя и лош пример за децата.
По делото вече се установи, че от служебно изисканите от съда
свидетелства за съдимост, че ответникът се осъжда за престъпление, свързани
с наркотици, последното от които е управление на МПС след употреба на
наркотици – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което получава
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяно ефективно
на 12.06.2019 г.
4
Същевременно ищцата, от своя страна, до момента е неосъждана. Няма
данни по делото същата да приема наркотици или да злоупотребява с
алкохол.
Тези факти обуславят извода на съда за добър морален лик единствено
на родителя Н.Т..
Желанието на родителите:
Изявената пред съда в о.с.з. готовност на ищцата да отглежда и
възпитава детето си е указание за сериозна загриженост и желание да изпълни
родителския си дълг. Това желание се декларира и пред социалния работник
към ДСП-****, който посочва, че ищцата е „карегорична, че ще направи
всичко необходимо, за да може децата да се отглеждат в сигурно и
спокойна среда, където се чувстват обичани и ценени.“. Ответникът не
изявява желание да полага непосредствени грижи за децата си и да участва
пряко във възпитанието на децата си.
Привързаност на децата към родителите:
В доклада на социалните служби се посочва, че децата „Д. и С. са силно
привързани към майка си и баба си по майчина линия. Момичетата са
спокойни и уверени в тяхното присъствие, знаят, че могат да разчитат на
тяхната подкрепра и безусловна обич.“. Съдът кредитира изцяло тези
изявления и приема, че отговарят на действителността. Ето защо съдът
приема, че и двете момичета са силно привързани към майка си. По
отношение на другият родител – ответника О.М. – с не се установява както е
отношението на децата към него.
Жилищно-битови и други материални условия на живот и доходи:
Ищцата и децата й живеят в двуетажна къща, собственост на
родителите й. Първият етаж се състои от две стаи и кухня, а на втория етаж 3
стаи. Хигиенно-битовите условия са добри. Около къщата има двор, на който
децата играят. В близост до дома има училище, детски площадки, лекарски
кабинети.
Ищцата е безработна и не се подпомага от ДСП-Проваидя с помощи по
чл. 7 от ЗСП, видно от предоставената служебна информация от НАП и ДСП-
****. Тя разчита на финансовата помощ на съпруга си, родителите си, брат
си. Децата се записват и посещават редовно 1-ви клас на ПОУ „Иван Вазов“ –
5
гр. ****.
Ответникът няма декларирани доходи в Република България за периода
от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., видно от служебно представената от НАП
информация. Както вече се установи от разпита на свидетелите ответникът
работи в чужбина и изпраща регулярно месечна издръжка за ищцата и децата
им в размер на по около 500 евро. Писмени доказателства, че в
действителност такива суми се превеждат не се представят, но съдът приема
за достоверни събраните гласни доказателства и приема за доказан този факт.
Правни изводи на съда въз основа на гореустановената фактическа
обстановка:
Гореустановената фактическа обстановка мотивира съдът да приеме, че
е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачния съюз между
страните. По този факт не спорят и самите страни. Същите изявяват
желанието си пред съда за допускане на развода. Ето защо следва да се
приеме, че сключеният граждански брак е опразнен от съдържание,
съществува само формално и в него няма такова съдържание, каквото
изискват законът и моралът.
По вината:
По отношение на причините за прекратяване на брака, настоящият
съдебен състав приема, че основен каузален фактор за разстройството на
брака е продължителната фактическа раздяла на страните, вследствие на
заминаването на ответника за чужбина, предизвикано по икономически
причини. Ищцата не доказва пълно и главно пред съда, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство има само съпругът. Самата ищца посочва, че
ответникът редовно заплаща издръжка, тоест подпомага финансово
семейството въпреки липсата на физически контакт. Същевременно ищцата
не предприема насрещни действия намиране на работа, с което да осигури
допълнителна издръжката на децата, а разчита изцяло на своя съпруга си и
свои близки. Поради тази причина съдът счита, че вина за разстройството на
брака имат и двамата съпрузи.
Родителките права и местоживеене на детето:
Съгласно т. 3 на Постановление № 1/12.11.1974 г. на ППВС съдът
следва държи сметка за интересите на детето, като под „интереси на децата“
по смисъла на 29, ал. 1 от СК (отм.), сега чл. 59, ал. 4 от СК (2009г. ) се
6
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитание – създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Съдът е длъжен де прецени следните обстоятелства,
посочени в т. 2 на горецитираното постановление – родителски качества;
полагане на грижи и умение за възпитание; подпомагане подготовката за
придобиване на знания трудови навици и др.; морални качества на родителя;
социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата;
привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и
др.
От установените по делото факти по конкретния случай, съдът счита, че
родителските права следва да се предоставят на майката Н. С. Т.. Майката
притежава нужния родителски капацитет за правилното отглеждане и
възпитание на Д. и С.. По делото не се установява поведението на майката да
крие рискове за правилното физическо и/или психоемоционално развитие на
децата. Тъкмо обратното, ищцата заявява пред социалните служби, че ще
прави всичко необходимо да осигури на двете момичета сигурна и спокойна
среда. Наред с това се установява, че децата са силно привързани към майка
си, което е от съществено значение за определяне титулярството на
упражняващия родителските права. Ищцат разчита и на своите при полагане
на грижите за С. и Д.. Не на последно място, децата са от женски пол и са в
ниска възраст, поради което се нуждаят изцяло от насоката и подкрепата на
майка си в първите години от живота им и формирането им като личност.
Липсата на доходи на майката не са пречка да се предостави упражняването
на права на нея, тъй като живее в собствено жилище и разчита на
финансовата помощ на близките си. Поради всички тези фактори, следва
правния извод, че в интерес на децата е да бъдат отглеждани от своята майка,
като местоживеенето следва да се определи при нея в гр. ****, ул. *** № 22.
Режим на лични отношения с бащата:
Правото на децата да запазят личните си отношения и с двамата
родители защитава основен интерес за благополучието им. Двете момичета
имат нужда и от баща си, независимо от родителските му качества. Децата
имат право да опознаят баща си си, да поддържат и развива отношенията си с
него. Това е изцяло в техен интерес, тъй като по този начин ще се избегне
7
възникване на т.нар. „синдром на родителско отчуждение“. Съдът счита, че
срещите с бащата няма да застрашават живота и здравето на децата. Ето защо
съдът счита, че режимът на лични отношения следва да бъде определен, така
както се посочва от ищцата в молба вх. № 5336/02.12.2021 г.
Следва да се отбележи, че режимът на лични отношения на бащата с
момичетата следва да се осъществява не само чрез личните свижданя, но и
чрез контакт по телефона или по-друг подходящ начин, например чрез
различни мобилни интернет приложения, които осигуряват както текстова,
така и гласова и видеоконферентна връзка с оглед развитите в днешно време
средства за комуникация. Това е напълно допустимо и е в съответствие
изцяло със задължителните насоки, дадени в т. 4 на Постановление №
1/12.11.1974 г., на ППВС, който намират актуално приложение в днешно
време.
Предвид горното, възможността бащата да общува ежедневно с децата
си по телефона, е адекватна на днешните обществени отношения и нещо
повече – то е в интерес на децата. По пози начин ще се осигури пълноценна
им връзка с баща им. Комуникацията следва да се осъществява в удобен за
родителите и детето час чрез телефона на майката. При липса на постигнато
съгласие относно часа – преди лягане на детето.
Основание и размер на издръжката:
Съгласно декларативната норма на чл. 143 от СК всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази връзка,
родителите дължат издръжка на своите деца до навършване на пълнолетие
независимо от това дали децата им са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си – арг. от чл. 143 от СК и т. 2 от Постановление
№ 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС. Тази особеност на задължението на
родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да
се грижат за тях и да ги подготвят за общественополезна дейност, независимо
от това, че след навършване на 16-годишна възраст поначало те могат да
работят. Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на
детето и възможностите на лицето, което я дължи, като императивният
минимум в закона е издръжката да е равна на поне ¼ от размера на
минималната работна заплата – чл. 142 от СК. В т. 2 и т. 4 от Постановление
8
№ 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС е посочено, че нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая, а по отношение на
възможностите на лицето, което дължи издръжка – от доходите, имуществото
и квалификацията на задълженото лице. Същевременно, не следва да се
присъжда издръжка в размери, стимулиращи детето към обществено
неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват
за цели извън издръжката. С т. 2 от Постановление № 5/31.11.1981 г. от
ППВС е прието, че месечните добавки следва да се прибавят към дохода на
родителя, при когото са децата и да се има предвид при определяне
възможностите му да осигурява издръжката. След определяне на общата сума
за издръжка на детето или за всяко от децата тя се разпределя между
родителите съобразно възможностите им. Така родителят, неупражняващ
родителските права, ще дължи издръжка, която би давал при съвместно
живеене с другия родител и детето.
От представените по делото служебни бележки се установява, че Д. и С.
са ученички в 1б клас през учебната 2021/2022 г. в ОУ „Иван Вазов“, гр. ****.
Няма данни момичетата да ходят на извънкласни занимания. Не спортуват и
не ходят на частни уроци. Следва да се приеме, че имат стандартните за
тяхната възраст нуждим свързани с облекло, обувки, дневни пари и прочие.
По отношение преценката възможностите на родителите от заплащане
на издръжка, по делото се установява, че майката не упражнява трудова
дейност, а разчита изцяло на издръжката, давана от ответника и от близките
си. Бащата работи в чужбина, като по делото се установява, че изпраща
месечна издръжка за ищцата и децата по около 500 евро месечно.
Предвид горните обстоятелства и наличната социално-икономическа
криза в страната, допълнително катализирана от пандемията COVID-19 и
растящите в страната цени на електроенергията, природния газ, горивата, а
оттам и на продуктите от първа необходимост, съдът счита че издръжката
следва да се определи в такъв размер, че да задоволява базовите потребности
на децата. Като взема предвид обявените в сайата на НСИ средни годишни
разходи за лице от едно домакинство за 2021 г. по следните показатели –
храна и безалкохолни напитки; облекло и обувки; здравеопазване; свободно
9
време, културен отдих и образование, съдът определя минимална месечна
издръжка за всяко дете по отделно в размер на по 500.00 лева. Ответникът
следва да поеме 2/3 от тази сума, равняваща се на 333.33 лева, а ищцата – 1/3,
съответно 166.67 лева. Основният мотив на съда за така определеното дялово
участие за всеки от съпрузите е фактът, че ищцата е безработна. За улеснение
на плащанията, сумата следва да се закръгли на 330.00 лева. Съдът не споделя
искането на ищцата ответникът да заплаща по 500 лева за всяко дете, тъй като
месечните суми, които изпраща в размер на 500 евро, включват не само
издръжката на децата, но и издръжката на ищцата, която отпада с
прекратяване на брака. Падежът на плащането съдът определя до 10-число на
текущия месец, за който се дължи издръжката. Съгласно т. 17 от
Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на ППВС началният момент на служебно
присъдената издръжка за деца е влизането в сила на решението относно
развода и родителските права.
По разноските:
Разноски не следва да се присъждат в полза на нито една от сраните на
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, поради факта, че вина за развода имат и
двамата съпрузи.
По дължимите държавни такси:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-**** държавна такса в размер на 237.60 лева,
представляваща 2 % върху тригодишните платежи на основание чл. 7, т. 2 от
Тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК. На основание
чл. 6, т. 2 от Тарифата към ГПК, всеки от съпрузите следва да заплати
държавна такса в размер на по 10.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между Н. С. Т.,
ЕГН:********** и ОРЛ. С. М., ЕГН:**********, сключен на 31.12.2019 г. с
акт за граждански брак № 561/31.12.2019 г., съставен от длъжностно лице по
гражданско състояние в гр. ****, на основание чл. 49, ал. 1, вр. с чл. 44, т. 3
10
от СК;
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения имат
ДВАМАТА съпрузи на основание чл. 49, ал. 3 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата С.О.С., ЕГН:********** и Д.О.С., ЕГН:********** на майката Н. С.
Т., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата С.О.С., ЕГН:********** и
Д.О.С., ЕГН:********** при тяхната майка Н. С. Т., ЕГН:********** на
адрес: гр. ****, ул. „***“ № 22.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата ОРЛ. С. М.,
ЕГН:********** с децата С.О.С., ЕГН:********** и Д.О.С., ЕГН:**********,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя с преспиване; десет дни през лятната ваканция,
през които майката не ползва платен годишен отпуск; на рождения ден на
всяко едно от децата, да взема двете деца от 16.00 ч. и да ги връща на същия
ден в 18.00 ч. на всяка нечетна година; по време на коледните празници от
10.00 ч. до 18.00 ч. на 24.12. през всяка четна година; по време на
великденските празници, а именно от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на
същия ден през всяка четна година; по време на новогодишните празници –
от 10.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 30.12. през всяка нечетна година;
Ежедневна комуникация с децата чрез телефона на майка им или по друг
подходящ начин, вкл. чрез вайбър, месинджър или др. мобилно приложение,
в удобен за родителите и детето час.
ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат семейно жилище и нямат имуществени
претенции един към друг.
ОСЪЖДА ОРЛ. С. М., ЕГН:********** да заплаща на детето С.О.С.,
ЕГН:*********, чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 330.00
(триста и тридесет) лева, платима до 10-то число на месеца, за който се
дължи издръжката, считано от датата на влизане в сила на решението за
развод и родителските права, ведно със законната лихва върху всяка една
закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за изменението или
прекратяването й.
ОСЪЖДА ОРЛ. С. М., ЕГН:********** да заплаща на детето Д.О.С.,
ЕГН:**********, чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 330.00
(триста и тридесет) лева, платима до 10-то число на месеца, за който се
дължи издръжката, считано от датата на влизане в сила на решението за
11
развод и родителските права, ведно със законната лихва върху всяка една
закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за изменението или
прекратяването й.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ОРЛ. С. М., ЕГН:**********, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на по сметка на Районен съд – ****, държавна
такса в размер на 10 лв. (десет лева), на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;
ОСЪЖДА Н. С. Т., ЕГН:********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на по сметка на Районен съд – ****, държавна
такса в размер на 10 лв. (десет лева), на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;
ОСЪЖДА ОРЛ. С. М., ЕГН:********** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – ****, държавна такса върху
присъдената в полза на двете деца издръжка в размер на 237.60 лева, на
основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл.69, ал. 1, т. 7 от
ГПК;
Решението в частта, в която се допуска развод не подлежи на
обжалване. В останалата част може да се обжалва пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
12