Решение по дело №1944/2019 на Районен съд - Дупница

 

Р Е Ш Е Н И Е

			24.02.2020
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	21.02.		2020

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Райна Боянова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1944		2019

 

                                дело №                          по описа за                    г.

 

"БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” 19, е предявило срещу С.Х.Б., ЕГН **********,***, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК.

Ищецът твърди, че се е намирал с ответника в договорни правоотношения, тъй като на 31.08.2015 г. сключили договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, съгласно който банката предоставила на С.Б. кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осъществява чрез кредитна карта, в размер на 1 000 лв. Съгласно чл.1, ал.2 от договора използваният кредитен лимит се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 21, 95 % годишно или 0, 06 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР за карти в лева, който към датата на сключване на договора е в размер на 0, 986 %, и надбавка в размер на 20, 964 %. Лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния СОФИБОР в сроковете и при условията, описани в Общите условия, Раздел X, като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от 20, 964 %.

Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 20-то число на месеца, съгласно чл.1, ал.5 от договора, като месечната вноска представлява минимална сума за револвиране, която клиентът е длъжен да внесе в рамките на определен срок след падежната дата, съгласно чл. 28 от Общите условия, които кредитополучателят е приел и подписал.

Отпуснатият револвиращ кредит под формата на кредитен лимит по кредитна карта е усвоен и непогасен от кредитоползвателя в размер на 793, 88 лв. за периода от 03.09.2015 г. до 20.04.2017 г.

Съгласно чл.30, ал.2 от Общите условия, ако четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира. Ако клиентът не внесе дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия /пети/ гратисен период, ползването на кредитния лимит се прекратява, а вземането на Банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина по който е формиран, става окончателно изискуемо.

Претендираното вземане за възнаградителна лихва е формирано, като върху усвоения размер на главницата е начислен размерът на договорената възнаградителна лихва.

Претендираното обезщетение за забава е начислено върху вземанията за главница след преминаването на кредитната карта в кредитна линия, поради неплащане на суми за револвиране на основание чл.30, ал.1 от Общите условия.

Претендираното вземане в размер на 195, 71 лв. за дължими такси и разноски е формирано от такси за нереволвиране на кредитната карта, такси за теглене на суми и такси при плащания, съгласно чл.9 от договора и чл. 52 от Общите условия, предвиждащи заплащане за издаване и ползване на кредитната карта на такси, съгласно Тарифата на банката за лихвите, таксите и комисионите.

В процесния случай към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК /17.10.2018 г./ са допуснати 544 дни забава и непогасени шест броя минимални суми за револвиране, а именно: на 21.11.2016 г. - 30,39 лв.; на 20.12.2016 г. - 60, 71 лв.; на 20.01.2017 г. - 90,36 лв.; на 20.02.2017 г. - 121, 21 лв.; на 20.03.2017 г. - 151, 46 лв. и на 20.04.2017 г. - 181, 64 лв. След 20.04.2017 г. е преустановено ползването на кредита и няма извършвани плащания от кредитополучателя. На 31.08.2018 г. е настъпил крайният падеж по договора.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. В законоустановения срок получил указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Искането е за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца: сума в размер на 793, 88 лв. /седемстотин деветдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.10.2018 г. до изплащане на вземането, по договор за кредитна карта с лимит по разплащателна сметка от 31.08.2015 г.; сума в размер на 419, 71 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и седемдесет и една стотинки/- договорна лихва за периода от 21.11.2016 г. до 16.10.2018 г.; сума в размер на 4, 84 лв. /четири лева и осемдесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 21.11.2016 г. до 16.10.2018 г.; сума в размер на 195, 71 лв. /сто деветдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/ - дължими такси и разноски. Претендират се и разноски по производството.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител. Оспорва се уведомяването за предсрочната изискуемост на вземанията. Направено е възражение за нищожност на договора за револвиращ кредит поради противоречие с добрите нрави на клаузата за променлив лихвен процент и поради нарушение на чл.5, чл.11, ал.1, т.7-12 и чл.12, т.7-9 ЗПК; възражение за липса на предоставен погасителен план и стандартен европейски формуляр.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 31.08.2015 г., сключен със С.Х.Б., с който на ответницата е предоставен кредитен лимит в размер на 1000 лв. с променлив лихвен процент, определен към сключване на договора в размер на 21, 95 %, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР за карти в лева /към датата на сключване на договора в размер на 0, 986 %/ и надбавка в размер на 20, 964 %, като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от 20, 964 %. Посочени са ГПР - 24, 30 % и общо дължима сума – 1122, 86 лв.

В Общите условия, подписани от ответницата, се сочи /чл.26, ал.2/, че за усвоената част от кредитния лимит се дължи лихва, която може да се променя при условията на гл.Х от ОУ – чл.35 и сл.; съгласно чл.35 лихвеният процент е зависим от 6-месечния Софибор, като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от минималния размер по договора, т.е. от 20, 964 %. Съгласно чл.52 и следва за издаване и обслужване на кредитната карта са дължими такси по тарифата на банката.

В чл.28 от ОУ се сочи, че за револвиране е необходимо клиентът да заплати месечни вноски с определен минимален размер. Съгласно чл.30, ал.2, ако четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира; съгласно чл.30, ал.3 и чл.31, ако клиентът не внесе дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия /пети/ гратисен период, ползването на кредитния лимит се прекратява и вземането за целия използван кредитен лимит, независимо от начина по който е формиран, става изискуемо.

Приложено е ч.гр.д. № 2084/2018 г. по описа на ДнРС, по което са дадени указания по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, за установяване на вземането на ищеца срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2084/2018 г. по описа на ДРС. Ищецът носи доказателствена тежест за обстоятелствата, въз основа на които твърди, че е носител на претендираните вземания: сключването на договора за кредит, предаването на сумата по него, както и поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; следва да установи размера на задълженията на ответника за главница и лихва.

С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на 31.08.2015 г. на договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит. Не е спорно и преустановяването от ответницата на редовното обслужване на кредитната карта на 20.04.2017 г.

Неоснователно е възражението за липса на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането /липса на уведомяване на ответницата преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК/. От клаузите на договора се установява, че правоотношението е безсрочно и следователно понятието предсрочна изискуемост не намира приложение. Съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Предвид безсрочния характер на договора, не е необходимо предварително уведомяване на длъжника за необходимостта да изпълни цялото си задължение. Спирането на плащанията от длъжника има за последица преустановяване на действието на клаузата за разсрочено изплащане на използваната част от револвиращия кредит; съгласно чл.66 ЗЗД,  кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение на части.

Основателно е възражението за неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.7 и т.11 от ЗПК: в договора липсва яснота относно условията за усвояване на кредита /дължимите такси съгласно чл.52 от ОУ за издаване, обслужване и извършване на операции с кредитната карта – размерът на таксите не е посочен, не е приложена и тарифата, към която се препраща в общите условия/, както и не е представен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми /в договора не е посочен размерът на минималната месечна вноска/.

Съгласно чл.22 ЗПК неспазването на изискването на чл.11, ал.1, т.7 и т.11 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От представеното от ищеца и неоспорено от ответницата извлечение от счетоводните записвания по сметката на С.Х.Б. се установява, че дължимата главница възлиза на 793, 88 лв. и за установяването на вземане за тази сума искът е основателен.

Следователно предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца вземане, възникнало на основание договор от 31.08.2015 г. за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, следва да се уважи за сумата 793, 88 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата, а за сумите: 419, 71 лв. - договорна лихва за периода от 21.11.2016 г. до 16.10.2018 г., 4, 84 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.11.2016 г. до 16.10.2018 г., 195, 71 лв. - дължими такси и разноски, следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса – 171, 72 лв., за особен представител на ответника – 335 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 100 лв./ съразмерно с уважената част от иска в размер общо на 340 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 2084/2018 г. по описа на ДнРС /в размер на 28, 28 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от иска в размер на 43, 84 лв.

 

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Х.Б., ЕГН **********, че дължи на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, вземане, възникнало на основание договор от 31.08.2015 г. за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, в размер на 793, 88 лв. – главница по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 17.10.2018 г., до окончателно изплащане на сумата; ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите: 419, 71 лв. - договорна лихва за периода от 21.11.2016 г. до 16.10.2018 г., 4, 84 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.11.2016 г. до 16.10.2018 г., 195, 71 лв. - дължими такси и разноски.

ОСЪЖДА С.Х.Б., ЕГН **********, да заплати на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 340 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 2084/2018 г. по описа на ДнРС съразмерно с уважената част от иска в размер на 43, 84 лв.

Посочената от ищеца банкова сметка ***: ***, в "БАНКА ДСК" ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: