№ 147
гр. гр. Д.град, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20245610101018 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът В. Т. Т. твърди, че на 12.03.2020г. в ** починал ***. Той бил
баща на ответника М. Д. И., който пък бил единствен негов наследник. Поддържа, че всички
разходи за погребението на *** били поети от ищеца. За нуждите на погребението тя
заплатила, 900 лева за цялостно оформяне на гробно място в гробищен парк, където е
погребан ***; 1050 лева, разходи към погребалната агенция за погребението на ***. Твърди,
че приживе тя предоставила „на ръка“ и пред свидетели на *** заем в размер на 2500 лева за
закупуване на т.а.“***. Ищецът многократно разговаряла с ответника да й възстанови
горепосочените суми, като последният всеки път обещавал, но и до настоящия момент не
бил сторил това. Посочва, че поканила М. И. в едноседмичен срок доброволно да
възстанови сумата от 1950 лева, представляваща направени от нея разходи за погребението
на *** и сумата от 2500 лева, която сума предоставила на починалия *** — баща на
ответника, с покана от 31.01.2024 г., изпратена с телепоща по „Български пощи" ЕАД, с изх.
№ 4/PS600001ZRUIQ, получена от него на 02.02.2024г., видно от известие за доставяне, но
същият не предприел никакви действия за възстановяване на сумите. Поради това, на
18.03.2024г. ищецът подала в РС-Д.град Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№442/2024г., по което на 21.03.2024г. съдът издал
Заповед №219 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея разпоредил на
М. Д. И. да заплати на заявителя-ищец сумата от 900 лева, дължима за цялостно оформяне
на гробно място в гробищен парк, където е погребан ***; 1050 лева, разходи към
погребалната агенция за погребението на ***, сумата от 2500 лева, представляваща
предоставен на *** заем за закупуване на товарен автомобил „***, ведно със законната
лихва, считано от 18.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 89 лева-
1
платена държавна такса и сумата от 522,50 лева- адвокатско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение била връчена на ответника, който в срок подал възражение против нея, като
заявил, че не дължи изпълнение на вземанията, посочени в заповедта. Поради това за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че М. Д. И. дължи на В. Т. Т. сумата от
900 лева, дължима за цялостно оформяне на гробно място в гробищен парк, където е
погребан ***; сумата от 1050 лева, разходи към погребалната агенция за погребението на
***, сумата от 2500 лева, представляваща предоставен на *** заем, за които е издадена
Заповед №219/21.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№442/2024г. на РС-Д.град. Претендира присъждане на направените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
Ответникът М. Д. И. представя писмен отговор, в който заявява, че оспорва
предявените искове по основание и размер. Заявява, че *** действително е негов баща.
Оспорва, че дължи заплащане на суми за извършено погребение, оформяне на гробно място,
както и задължение по паричен заем. Твърди, че ищеца е живеела на съпружески начала с
баща му. Същата не уведомила ответника, че баща му е починал, за да може да присъства на
погребението му. Ответникът още бил в шок от начина, по който научил за смъртта на баща
си. Заявява, че липсват каквито и да е доказателства относно претендираните от ищеца
разходи. Липсвали дори доказателства за това къде е погребан бащата на ответника. Заявява,
че оспорва, че *** дължи на ищеца паричен заем. Двамата с нея били живели на семейни
начала и в едно домакинство, като твърдението за предоставен заем не отговаряло на
истината. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетата като доказателство по делото Покана от 31.01.2024г., изпратена с
Телепоща чрез „Български пощи“ЕАД, с изх. № 4/PS600001ZRUIQ, В. Т. Т. е заявила на М.
Д. И., че след смъртта на баща му *** на 12.03.2020г., той е единствен негов наследник.
Всички разходи за погребенето му били поети от Т., която заплатила 900 лева за цялостно
оформяне на гробно място в гробищния парк; 1050 лева разходи към погребална агенция за
неговото погребение. Посочва, че приживе на неговия баща му предоставила заем от 2500
лева, които дала пред свидетели, за закупуване на товарен автомобил „***, който заем той не
й върнал. Заявява, че в качеството на наследник, който е приел наследството от своя баща,
М. И. носи отговорност за неговите задължения и й дължи връщане на разходите, които тя
направила за неговото погребение. Отправя покана ответникът да й възстанови в
едноседмичен срок сумата от 1950 лева, представляващи направени от нея разходи за
погребение на баща му, както и да й възстанови сумата от 2500 лева, която предоставила на
баща му в заем. От представената с исковата молба Разписка се установява, че въпросната
телепоща била получена от М. И. на 02.02.2024г.
Съгласно представеното от ответника Писмо от 09.12.2024г. от Областна дирекция на
2
МВР- **, на товарен автомобил „*** е била извършена първоначална регистрация на
02.06.2015г., като той е бил собственост на „***ЕООД. От 07.03.2019г. МПС-то е
собственост на ***. От 25.09.2019г. до настоящия момент въпросното МПС е с прекратена
регистрация- без ГО, прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП. Приложено е копие
от Договор за покупко-продажба на МПС, съгласно който на 07.03.2019г. управителят на
„***ЕООД е продал на *** товарен автомобил „*** за сумата от 500 лева.
От представения от ищеца Препис –извлечение от акт за смърт, издаден от община **
на 12.03.2020г., се установява, че *** е починал на 12.03.2020г.
По искане на ищеца, за изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът
допусна до разпит двама свидетели- ***.
Според показанията на свид.**, той имал траурна агенция в гр.**. Познавал ищеца В.
Т., както и ***. Последният починал внезапно след получен инфаркт.Свидетелят бил нает от
ищеца да организира погребението му в гр.**. Заявява, че *** и В. Т. живеели на семейни
начала първо в гр.**, а след това и в **. Погребението било в гр.**, като всички разходи
платила ищеца. Според свидетелят, тези разходи били над 1000 лева.Сумата му била платена
в брой, като Т. поискала фактура след време. Свидетелят не познавал ответника. Твърди, че
ищеца и *** живеели доста години заедно, но не знаел дали имат сключен брак.
В своите показания свид.** поддържа, че познавал *** от 1992-1993г. Последно
живеел в **. Твърди, че ** си бил купил автомобил „Форд“ тип „баничарка“. Със свидетелят
споделил, че поискал парите за колата от жена си, която се казва В.. Казал, че от нея бил взел
близо 3000 лева на заем. Свидетелят заявява, че не знаел дали приживе ** е върнал
въпросната сума на жена си. Знаел, че двамата живеели в **, където В. Т. имала магазин или
павилион. *** зареждал магазина, който жена му имала. Двамата живеели заедно до смъртта
му.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№219/21.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Д.град по ч.гр.д.№442/2024г.
По делото няма спор, че *** е починал на 12.03.20220г. в гр.**, като единствен негов
наследник по закон е сина му М. Д. И.. Не се спори и относно това, че разходите по
погребението на *** са били поети от ищеца В. Т. Т., с която той се е намирал във
фактическо съпружеско съжителство. Няма спор и относно това, че на 07.03.2019г. *** е
закупил товарен автомобил „***.
Спорно по делото е дължи ли ответника на ищеца плащане на направените от
последната разноски за погребението на неговия наследодател и ако да- в какъв размер.
Спорно е и налице ли е сключен между ищеца и *** договор за заем за сумата от 2500 лева и
дължи ли ответника, в качеството на единствен наследник на заемополучателя, връщането
на заемната сума на ищеца.
3
На първо място съдът намира иска за признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от 2500 лева, представляваща невърнат заем от починалия наследодател
***, за неоснователен и недоказан. Твърденията на В. Т., изложени в исковата молба, че е
предоставила на наследодателя на ответника сумата от 2500 лева на ръка и пред свидетели,
не бяха доказани, като в тази насока от нейна страна не бяха ангажирани никакви
доказателства. Според показанията на разпитаните по делото двама свидетели- ** и **,
ищеца и наследодателя на ответника са живеели от много години във фактическо
съпружеско съжителство, което продължило до смъртта на ***. Обитавали са общо жилище
и са имали общо домакинство. В своите показания свид.** посочва единствено, че ** си бил
купил автомобил „Форд“ тип „баничарка“. Пред свидетелят той споделил, че поискал парите
за колата от жена си, от която взел близо 3000 лева на заем. Според свид.**, ищеца В. Т.
имала магазин или павилион, като *** зареждал същия с автомобила. От съдържанието на
исковата молба, както и от ангажираните от ищеца доказателства обаче не може да се
установи, че между ищеца и нейния съжител действително е имало сключен договор за заем,
неговия размер и условията при които е следвало да бъде върнат той на заемодателя.
Действително договора за заем може да бъде сключен и в устна форма, но за доказване
съществуването на същия е необходимо да се установи кога и в какъв размер е
предоставената в заем сума, за какъв срок е предоставен заема и бил ли е върнат или не от
заемополучателя след настъпване падежа на задължението. Доказателства в тази насока
относно елементите на евентуалния договор за заем, както и за евентуалното неизпълнение
на задължението на заемополучателя да върне заема в срок, не бяха ангажирани от ищеца.
От друга страна, следва да се има предвид, че съгласно представените от страна на
ответника писмени доказателства- Писмо от 09.12.2024г. от Областна дирекция на МВР- **
и Договор за покупко-продажба на МПС от 07.03.2019г., *** действително е закупил МПС –
т.а.“***, но това е станало за сумата от 500 лева, а не както твърди ищеца за 2500 лева.
Наред с това, от писмото на ОД на МВР-** става ясно, че въпросният автомобил е с
прекратена регистрация, считано от 25.09.2019г., т.е. след по-малко от 7 месеца от
закупуването му, тъй като за него не е била сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите.
От страна на ищеца по делото въобще не се посочва какво се е случило с въпросния
автомобил след неговата дерегистрация, къде и в чие владение се намира той към настоящия
момент.
Предвид изложеното съдът намира, че доколкото ищеца по делото не ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си, че между нея и мъжа, с когото от години е
живяла във фактическо съпружеско съжителство, е бил сключен договор за заем за сумата от
2500 лева, която преди смъртта си той не й е върнал, предявения иск против ответника, като
единствен наследник на *** за връщане на тази сума, е неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен.
На следващо място, съдът намира иска за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 1950 лева, представляваща направени от В. Т. разходи за
погребението на починалия негов наследодател ***, за неоснователен и недоказан.
4
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.127 ал.2 от
ГПК, в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени
доказателства. В настоящият случай, ищецът единствено е посочил в исковата си молба, че
за погребението на *** е заплатила следните суми: 900 лева за цялостно оформяне на
гробното място в гробищен парк, където той е погребан и 1050 лева разходи към
погребалната агенция за извършеното погребение. Направено е искане, за установяване на
твърденията за извършени разходи за погребение, съдът да допусне събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетели. Както в исковата молба, така и в приложенията към
нея, ищеца не посочва и не представя никакви доказателства за направените от нея разходи
за погребението на ***. Едва с молба от 18.02.2025г. тя представя 2бр.фактури, издадени от
„**“ЕООД на 14.12.2022г. и от „** П“ООД на 29.12.2023г. за сумите от 900 лева респ.1050
лева, платени във връзка с погребението на ***. Доколкото тези две фактури са били
издадени преди депозиране на исковата молба в съда /21.06.2024г./, макар и значително след
предоставяне на описаните в тях услуги, съдът не прие същите като доказателства по
делото, доколкото ищеца не е представила същите своевременно с исковата молба, съгласно
изискването на чл.127 ал.2 от ГПК.
Същевременно от показанията на посочения от В. Т. свидетел ** **- собственик на
траурна агенция в гр.**, се установи, че *** е починал внезапно в следствие на инфаркт.
Свидетелят бил нает от ищеца да организира погребението му в гр.**. Заявява, че всички
разходи за него били заплатени от В. Т., като същите били в размер над 1000 лева.
Както вече беше посочено, от показанията на разпитаните по делото двама
свидетели, ангажирани от страна на ищеца, се установи, че В. Т. и *** от много години са
живеели във фактическо съпружеско съжителство, което е продължило до смъртта на
наследодателя на ответника. Това обстоятелство обаче не е посочено в исковата молба от
страна на ищеца. Доколкото същото не беше оспорено от страна на В. Т. в хода на
настоящото производство, съдът приема същото за доказано с оглед показанията на
разпитаните по делото двама свидетели.
Съдът намира, че ищецът е организирала и заплатила погребението на *** в
изпълнение на един свой нравствен дълг, мотивирана от дългогодишното си съжителство на
съпружески начала с него, при което няма право да търси от ответника връщане на даденото
при съзнателно изпълнение на този свой дълг.
В тази връзка следва да се има предвид, че ищецът и *** са живеели заедно през един
продължителен период от време, като са споделяли едно домакинство, поради което
естествено и обосновано след смъртта на съжителя й е В. Т. да изпълни едно свое морално
задължение към него като организира и заплати погребението му. В този смисъл тя е
изпълнила свой нравствен дълг, поради което няма правото да търси разноските, направени
при изпълнението му от ответника-наследник.
Съгласно трайната практика на ВКС /в това число ППВС 1/1979 г. /, ако престацията е
извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на морала, тя не е лишена от основание.
5
Съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, но релевантните
обстоятелства следва да се преценяват във всеки отделен случай. Въпросът за съзнателно
изпълнение на нравствен дълг може да се разглежда само в случаите на начална липса на
основание. В практиката на ВКС относно прилагането на института на неоснователното
обогатяване за уреждане на имуществени отношения, възникнали от фактическо
съжителство на страните, е посочено, че отношенията на живеещите във фактическо
съжителство не се различават от тези на лицата, сключили граждански брак, а отношенията
между тях са като между съпрузи.
В настоящия случай е налице дълготрайно фактическо съжителство между ищеца и
покойния, които са се възприемали взаимно като съпруг и съпруга и бидейки в такива
отношения, са споделяли заедно както положителни, така и отрицателни житейски
преживявания, а партньорството им, съгласно обществената оценка на такива отношения,
предполага взаимни грижи, в които водещ е нравственият елемент. Затова съдът приема, че
има основание за извършените плащания във връзка с погребението на починалия
наследодател на ответника, като това е нравственото задължение на ищеца към партньора, с
когото е била във фактическо съжителство и което задължение е изпълнено съзнателно.
Предвид изложеното, съдът счита, че и предявения иск за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца сумата от 1950 лева, представляваща направени от В. Т.
разходи за погребението на починалия ***, трябва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1495 лева, в т.ч. и 750 лева на основание чл.7 ал.9 от Наредба
№1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, като се има предвид, че адв.** е взела
участие в 5 от проведените по делото 6 публични заседания.
Ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ответника и деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№442/2024г. по описа на РС-Д.град, което на основание
чл.7 ал.7 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа е в размер на 372,50
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. Т., с ЕГН **********, от гр.**, ул.“**, против М. Д.
И., с ЕГН **********, от Д.град, ул.“***, иск с правно основание чл.422 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на М. Д. И., с ЕГН **********, че дължи на В. Т. Т.,
с ЕГН **********, сумата от 1950 /хиляда деветстотин и петдесет/ лева- разходи за
погребението на ***, починал на 12.03.2020г., от които 900 лева за цялостно оформление на
гробно място в гробищен парк и 1050 лева- разходи за погребение към погребална агенция,
6
сумата от 2500 лева- предоставен заем на ***, за които е издадена Заповед №219/21.03.2024г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№442/2024г. по описа на
РС-Д.град, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В. Т. Т., с ЕГН **********, от гр.**, ул.“**, да заплати на М. Д. И., с ЕГН
**********, от Д.град, ул.“***, сумата в размер на 1495 лева /хиляда четиристотин
деветдесет и пет лева/, представляваща разноски по настоящото дело, както и сумата от
372,50 лева /триста седемдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща деловодни
разноски по ч.гр.д.№442/2024г. по описа на РС-Д.град.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
7