Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 06.04.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

     Членове : М. МИХАЙЛОВ

 Мл. с. КРИСТИНА ГЮРОВА

 

при участието на секретаря Камелия Стоянова и в присъствието на прокурор Занев, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 692 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

 

С Присъда от 09.03.2020 година, постановена от СРС, НО, 136- ти състав по НОХД № 5757/2018 година съдът е признал подсъдимия М.И.Т. за ВИНОВЕН в това, че на 02.09.2017 г. около 01:30 часа в гр.София, бул. Цариградско шосе, в метростанция „Интер Експо Център - Цариградско шосе“ действайки в съучастие като съизвършител със С.П.Н., чрез дърпане, блъскане и нанасяне на удари с ръце по тялото на В.А.Ц. - полицай в 02 група на сектор „Метрополитен“ към ОПП- СДВР, е причинил на полицейски орган при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване по задната повърхност на гръдния кош, кръвонасядания на лявата мишница и двете бедра, реализирала медикобиологичната характеристика болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което на основание чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл. 54 НК вр. чл.42а, ал.2 НК му е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“, със следните пробационни мерки :

 т. 1 — задължителна регистрация по настоящ адрес — два пъти седмично за срок от две години;

т.2- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

 

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия М.И.Т. за НЕВИНЕН в това, че на 02.09.2017 г. около 01:30 часа в гр.София, бул. Цариградско шосе, в метростанция „Интер Експо Център - Цариградско шосе“ се заканил с убийство спрямо длъжностно лице при изпълнение на службата му - В.А.Ц.— полицай в 02 група на сектор „Метрополитен“ към ОПП- СДВР, като отнел служебното му оръжие - боен пистолет „Макаров“, насочил го към гърдите и му и му казал, че ще го застреля и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което на основание 304 НПК го Е ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.

 

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия С.П.Н. за ВИНОВЕН в това, че на 02.09.2017 г. около 01:30 часа в гр.София, бул. Цариградско шосе, в метростанция „Интер Експо Център - Цариградско шосе“ действайки в съучастие като съизвършител с М.И.Т., чрез дърпане, блъскане и нанасяне на удари с ръце по тялото на В.А.Ц. - полицай в 02 група на сектор „Метрополитен“ към ОПП- СДВР, е причинил на полицейски орган при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване по задната повърхност на гръдния кош, кръвонасядания на лявата мишница и двете бедра, реализирала медикобиологичната характеристика болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което на основание чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл. 54 НК вр. чл.42а, ал.2 НК му е  наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“, със следните пробационни мерки :

т. 1 — задължителна регистрация по настоящ адрес - два пъти седмично за срок от две години;

т.2- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

 

С оглед изхода на делото, съдът е осъдил подсъдимите М.И.Т. и С.П.Н. на основание чл.189, ал.3 НПК да заплатят солидарно направените по делото разноски-240,20 лева/двеста и четиридесет лева и двадесет/ по сметка на СДВР, 440,20/четиристотин и четиридесет лева и двадесет/ по сметка на СРС, както и по 5/пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Съдът е осъдил подсъдимите М.И.Т. и С.П.Н. с посочена по-горе самоличност/ на основание чл.189, ал.3 НПК да заплатят солидарно на В.А.Ц. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00/четиристотин / лева.

 

Срещу така постановената присъда са постъпили Жалби от адв. Б.Х. *** в качеството му на защитник на М.И.Т. и С.П.Н. в  които се сочи, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие със събраните по делото доказателства, като се иска неговата отмяна, както и постановяване на оправдателна присъда спрямо Т. и Н..

 

В съдебно заседание адв. Х. поддържа депозираните жалби срещу присъдата и заявява, че няма искания по доказателствата и искания за отводи.

 

Подсъдимите поотделно заявяват, че поддържат жалбите, не правят искания по доказателствата и нямат искания за отводи.

 

Прокурорът счита, че жалбите са неоснователни и заявява, че ще релевира искане за отмяна на присъдата на друго основание. Не прави искания по доказателствата и искания за отводи.

 

Адв. П., повереник на ЧО заявява, че жалбите са неоснователни.

 

В хода по същество адв. Х. излага подробни съображения за неправилност на присъдата. Сочи, че обвинението не е доказано, особено по отношение на подсъдимия С.Н., а съдът е направил превратен анализ на доказателствата по делото на които прави подробен анализ. В заключение се прави искане за оправдаване и на двамата подсъдими, алтернативно, намаляване на наказанията им.

 

Прокурорът счита, че първоинстанционната присъда е доказателствено обоснована и съответства на събраните по делото доказателства, като при тяхната оценка СРС не бил допуснал нарушения. Сочи обаче, че СРС е допуснал противоречие между диспозитива и мотивната част, касателно определяне на наказанието. От диспозитива на присъдата се налагал извод, че наказанието на всеки един от двамата подсъдими е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК, като е заменено наказанието ЛОС с „Пробация“, докато в мотивите си СРС е изложил съображения, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 55 от НК. С оглед на изложеното прокурорът прави искане за връщане на делото на друг състав на СРС.

 

Адв. П. счита, че повдигнатото срещу двамата подсъдими обвинение е доказано от обективна и субективна страна. Прави разбор на доказателствата, а относно заявеното от прокурора нарушение, счита същото за техническа грешка. В заключение прави искане присъдата на СРС да бъде оставена в сила.

 

Подсъдимият Т. лично в своя защита поддържа казаното от неговия адвокат, поднася извиненията си на Ц. и изразява съжаление за стореното. Сочи, че другият подсъдим не е правил нищо на Ц., а само е искал да ги разтърве. Моли за намаляване на присъдата.

 

Подсъдимият Н. лично в своя защита поддържа думите на адвоката си и уточнява, че наистина е имало спречкване между подсъдимия Т. и Ц., но той не е участвал в спречкването, а той само се опитвал да го успокои. Моли да бъде оправдан.

 

В последната си дума подсъдимият Т. моли наказанието му да бъде намалено.

 

В последната си дума подсъдимият Н. моли за оправдателна присъда.

 

Съдът, като обсъди доводите в жалбите, както и изложените в съдебно заседание от страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда  намира, че при постановяването на същата са допуснати, сочените от прокурора, съществени нарушения на процесуалните правила, които дават основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, без да е необходимо произнасяне по съществото на делото.

 

С обжалваната присъда съдът е признал двамата подсъдими за виновни в извършване на престъпление по чл. 131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като е записал, че е определил наказанието при условията на чл. 54 НК, като във връзка с чл. 42а, ал.2 НК им е  наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“.

 

Видно от текста на чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК, предвиденото от законодателя наказание за това престъпление е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок до ТРИ ГОДИНИ. Независимо от това, както и от записаното в диспозитива на присъдата, СРС е определил наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“, като е определил наказание ПРОБАЦИЯ.

 

В своите мотиви относно наказанието /стр. 102/ от първоинстанционното дело, съдът е записал изрично, че „не се констатираха предпоставки за приложение на чл. 55 от НК – липсват многобройни и/или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, като същевременно предвиденото в закона наказание в никакъв случай не се явява несъразмерно тежко“. В същото време, съдът е определил наказанието именно при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б „Б“, като е определил наказание ПРОБАЦИЯ, вместо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като мотивите за това остават неясни.

 

Налице е противоречие между мотивите и диспозитива на обжалвания съдебен акт по отношение на  приложената норма на материалния закон касателно начина на определяне на наказанието на двамата подсъдими. Следва да се посочи, че сами по себе си, мотивите на първата инстанция по отношение на наказанието са семпли и декларативни до степен на липса на мотиви относно определеното наказание. От тях не става ясно, защо от една страна СРС посочва, че  не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК, но въпреки това е определил наказанието именно по този ред.

 

Противоречието между  диспозитива и мотивите на  обжалваната присъда води до невъзможност за подсъдимите да разберат при какви условия на закона им е наложено наказанието, а декларативността  в мотивите относно начина на формиране  на волята на съда - до невъзможност за извършване на  необходимата проверка от въззивния съд. Касае се за постановяване на присъдата при допуснати съществени неотстраними процесуални нарушения от решаващия съд, довели до нарушаване на процесуалните права  на подсъдимите, а и липса на мотиви във визираната част.

 

Съда намира за несъстоятелно доводите на повереника, че в присъдата е допусната техническа грешка. Такава би била налице, ако наказанието беше определено правилно при условията на чл. 54 от НК, но в диспозитива на присъдата, погрешно беше посочено като правно основание чл. 55 от НК. В настоящия случай обаче, това не е така. Видно е, че съдът от една страна е формирал вътрешното си убеждение за липса на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а от друга е определил наказанието именно при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК, което не може да бъде оправдано с техническа грешка, а съставлява неотстранимо вътрешно противоречие между диспозитив и мотиви, както и до неяснота на волята на СРС при определяне на наказанието по вид и размер.

С оглед на гореизложеното, Софийският градски съд

Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ Присъда от 09.03.2020 година, постановена от СРС, НО, 136- ти състав по НОХД №5757/2018 и връща делото за разглеждането му от друг състав на съда от фазата на Разпоредителното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протест

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                               2.