№ 217
гр. Благоевград , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и
пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500003 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса,
представлявана от проф.д-р П.Н.С. в качеството му на управител чрез договорен
процесуален представител против решение № 908413/28.10.2020 година по гр.д. № 156/2020
година по описа на Районен съд-гр.Благоевград, с което жалбоподателят е осъден да заплати
на Мбал "..." АД сумата от 2 600 лева главница, представляваща извършена през месец
ноември 2018 г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор № 010../29.05.2018
година, за която е издадена фактура № 20000.../12.12.2018 г. и спецификация към нея, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното й заплащане, също и сумата от 284.58 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата от 2600 лева, за период на забава от 26.12.2018г. до
23.01.2020 година.
Жалбоподателят твърди, че постановеното решение е необосновано и неправилно поради
противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че процесният договор за
оказване на болнична помощ по КП не противоречи на закона, включително относно
определянето на годишни и месечни стойности на медицинските дейности, посочени в
Приложение № 2, представляващо неразделна част от договора. Сочи, че по силата на
договорната обвързаност изпълнителят има право на договореното заплащане за
извършената, отчетена и потвърдена от възложителя дейност при условията, в сроковете и
реда, определен в него. Твърди, че в казуса изпълнителят в процесното облигационно
правоотношение е извършил дейност, която надвишава определената стойност за процесния
месец, заплащането на която не се дължи от възложителя. Твърди, че излизането извън
предмета на процесния договор с НЗОК е допустимо само чрез допълнително договаряне.
Счита за недопустимо, по аргумент на чл.59б, ал.5 ЗЗО/, едностранното
изменение/допълване на договора от страна на изпълнителя. Твърди, че НЗОК не е поемал
задължения над размера, посочен в Приложение № 2, респективно не дължи възнаграждение
на изпълнителя за дейност, извън предмета на конкретния договор. В подкрепа сочи
1
разпоредбите на чл.45, чл.51 ЗЗО, чл.356, ал.7 от НРД за медицинските дейности 2018 г. В
тази връзка счита за неправилен извода на съда, че договорната отговорност на възложителя
следва да се ангажира и в случай на „надлимитна“ дейност на изпълнителя.
Жалбоподателят оспорва като несъстоятелен извода на първостепенния съд, че към датите
на прием на процесните пациенти лечебното заведение не е достигнало определените му в
Приложение № 2 към договора стойности. Сочи, че събраните по делото доказателства и по-
конкретно месечно известие до въззиваемия, съдържащо данни за одобрената и отхвърлена
за заплащане дейност, в това число дейност, отхвърлена поради надвишаване на
стойностите по Приложение № 2 за процесния месец, и справка „Месечна справка
надмесечни стойности“ за процесния месец ноември, установяват по несъмнен начин факта
на превишаване на договорените в случая стойности от изпълнителя. Твърди, че на
последния са изпращани седмични справки, с които е уведомяван за достигнатото
изпълнение на месечната стойност по процесния договор за процесния месец, като същият е
могъл да приема пациенти за своя сметка.
С гореизложеното жалбоподателят обосновава становище за неоснователност на
претенцията за заплащане на медицинска дейност, чиято стойност надвишава определената
в Приложение № 2 към договора, както и на акцесорната претенция, респективно за
неправилност на постановения съдебен акт, с който същите са уважени, и заявява искане за
неговата отмяна поради неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят
претендира съдебни разноски. Не прави искане за събиране на нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК ответникът по жалбата МБАЛ "...“ АД депозира чрез
процесуален представител писмен отговор, в който обосновава теза, че постановеното от
районната инстанция решение е в съответствие с материалния и процесуалния закон, както
и че направените от решаващия съд изводи напълно кореспондират със събрания по делото
доказателствен материал. Прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна,
потвърждаване на решението и присъждане на съдебни разноски. Не прави доказателствени
искания.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Не сочи нови доказателства. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.
Ответникът по жалбата, представляван от договорен представител, моли съда да потвърди
обжалваното първоинстанционно решение като правилно, законосъобразно и обосновано.
Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в
отговора, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си, намира за установено следното:
Гр.дело № 156/2020 година по описа на Районен съд-гр.Благоевград е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Мбал „...“ АД, ЕИК *** /МБАЛ „...“ АД/ срещу НЗОК,
в която се сочи, че на 29.05.2018 година между ищеца, в качеството на изпълнител и
ответника в качеството на възложител, е сключен Договор № 010.. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки, по силата на който болницата се е задължила да оказва на
здравноосигурени и други категории лица, посочени в чл.1, ал.1 от същия, медицинска
помощ по 153 броя клинични пътеки /КП/ по приложение № 9 към Наредба № 3/20.03.2018
г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК
срещу задължението на възложителя да заплаща договорената, извършена и отчетена
дейност в срок до 25-то число на месеца, следващ отчетния период. Ищецът твърди, че през
месец ноември 2018 г. болницата е оказала болнична медицинска помощ на три
здравноосигурени лица, индивидуализирани с история на заболяването /ИЗ/ номера /с оглед
защита на личните данни/: 12615, 12617 и 12618, които са български граждани с
непрекъснати здравноосигурителни права в деня на хоспитализацията им. Твърди се в
молбата, че диагностиката и лечението на тези лица са проведени по клинични пътеки,
които са включени в предмета на договора и са част от основния пакет здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК, както следва: КГ /177 и 197. Твърди се, че от тези три лица
две са приети в условията на спешност. След постъпването им в болницата пациентите са
включени в ежедневно подаваните електронни отчети и са приети като успешно обработени
2
в електронната система на НЗОК. За извършените дейности ищецът е издал фактура №
20000.../12.12.2018 г. и спецификация към същата, представени и приети от РЗОК
Благоевград с писмо вх. № 29-02-911/12.12.2018 г., по която не е извършено плащане до
датата на депозиране на исковата молба в съда. Ищецът твърди, че е изпълнил точно и
своевременно задълженията си, произтичащи от процесния договор – провела е болнично
лечение по клинични пътеки на горепосочените три здравноосигурени лица и е отчела
извършената дейност в съответствие с изискванията на възложителя. За лечението на тези
три пациента, на основания сключения договор ответникът чрез РЗОК -Благоевград /по
силата на чл.59, ал.1 от ЗЗО директорът на РЗОК Благоевград представлява НЗОК/, дължи
заплащане /съгласно чл.45 и чл.47 от ЗЗО заплащането на оказаната медицинска помощ се
извършва от бюджета на НЗОК чрез съответната РЗОК/ на извършените дейности в размер,
равен на договорената цена на съответните клинични пътеки.
Ищецът заявява възражение за нищожност по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 от Закона за
задълженията и договорите на част от клаузите на: Договор № 010../29.05.2018 г., а именно:
чл.31, ал.12, т.7; чл.32, ал.2; чл.33; чл.34, ал.1 и ал.3; чл.36; чл.38; чл.39; чл.40; чл.41, ал.2;
чл.42, ал.2 и ал.3; на съответните текстове от Наредбата за медицинските дейности за 2018
г., а именно: чл.352, ал.12, т.7; чл.353, ал.2; чл.354, ал.2; чл.355, ал.2; чл.356; чл.357, ал.1,
ал.4-8; чл.358, ал.1 и ал.2; чл.359, ал.3 и ал.4; чл.367, ал.2, като противоречащи на чл.6,
чл.19, чл.28, чл.52 от Конституцията на РБългария, чл.4, чл.5, чл.35, чл.47, чл.59 от Закона
за здравното осигуряване.
Възражението е обосновано със следните доводи: И двете страни по договора са поели
задължение да спазват правата на здравноосигурените лица и на пациента, установени в ЗЗО
и Закона за здравето. Срещу задължението на ЗОЛ за внасяне на здравни вноски в бюджета
на НЗОК /чл.33 от ЗЗО/, гражданите имат право да получат медицинска помощ в обхвата на
основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК /чл.35 ЗЗО/. При
възникнала необходимост всяко ЗОЛ е в правото си да ползва тези здравни дейности. Сочи
чл.4 от ЗЗО, съгласно който гражданите-здравноосигурени лица имат право на свободен
достъп до тази медицинска дейност, и право на свободен изборна на изпълнител, сключил
договор С НЗОК, който избор е валиден за цялата територия на страната. С посоченото
аргументира теза, че законоустановеното право на избор на ЗОЛ да избере лечебното
заведение предпоставя задължението на изпълнителя на медицинска помощ, сключил
договор с НЗОК, да го приеме/чл.5, т.9, 14 и 15 от договора/, съответно да получи заплащане
на оказаната медицинска помощ.
Ищецът заявява възражение за нищожност на гореизборените клаузи и по смисъла на
чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, духа и целта на ЗЗО, с тях се
нарушава равнопоставеността на страните по договора. Твърди, че по силата на чл.5, т.1, 3,
5, 9 и 10 от Договора по отношение на болницата е въведено изискване да осигурява
постоянно договорената болнична помощ на здравноосигурените лица, да поддържа по
всяко време на изпълнението на договора функционираща и изправна медицинска
апаратура, да разполага със специалисти на основен трудов договор, да осигурява
непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност, да не изисква заплащане или
доплащане от ЗОЛ за дейност, предмет на договора. Сочи, че с договора не се поставя
ограничение на приема на ЗОЛ, същевременно едностранно се ограничава насрещното
задължение – НЗОК да заплаща извършената дейност.
Твърди, че съгласно чл.45 от Договора НЗОК се е задължила да извършва плащане чрез
РЗОК Благоевград в срок до 25-то число на месеца, следващ отчетния. В случая отчетният
период е месец ноември 2018 г., поради което заплащането на сумата от 2 600 лева за
оказаната болнична помощ по КП е следвало да стане до 25.12.2018 г. Поради неизпълнение
на задължението на падежа, считано от 26.12.2018 г. ищецът претендира от ответника
обезщетение за забава в размер на 284.58 лева, за период на забава от 26.12.2018 г. до датата,
предхождаща подаването на исковата молба в съда.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва като необосновани и неоснователни предявените искове. Признава възникването на
описаното в исковата молба облигационно правоотношение между страните. Сочи, че
Договор № 010.. /29.05.2018 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
сключен между ищеца, в качеството на изпълнител и ответника в качеството на възложител,
3
е в съответствие с Наредба за медицинските дейности за 2018 г., както и че неразделна част
от договора са стойностите за медицинските дейности за БМП, за медицинските изделия,
прилагани в болничната медицинска помощ и/или за лекарствена терапия при злокачествени
заболявания /Приложение № 2/. Признава, че ищецът е изпълнител на болнична медицинска
помощ и е регистриран като лечебно заведение по смисъла на чл.9 от Закона за лечебните
заведения. Оспорва твърдяното от ищеца неизпълнение /пълно/ на задължението на
възложителя по договора за заплащане на извършената от изпълнителя дейност за процесния
период. В тази връзка твърди, че с подписването на процесния договор ищецът се е
задължил да спазва определените брой дейности и стойности на дейностите в болничната
медицинска помощ, съгласно Правилата по реда на чл.4, ал.4 от Закона за бюджета на НЗОК
за 2018 г. Твърди, че възложителят по договора дължи на изпълнителя само закупения с
конкретния договор обем медицинска дейност. Твърди, че стойностите по Приложение № 2,
неразделна част от договора, подлежат на изменение само чрез сключване на допълнително
споразумение за изменение на договора. Твърди, че възложителят не дължи заплащане на
суми над установените в договора стойности. Сочи, че при сключване на договора
изпълнителят се е задължил да съобразява приема на пациенти по договора с НЗОК с
капацитета на лечебното заведение, разписан като брой и вид болнични легла, посочени в
договора /чл.11, т.6 от договора/. С чл.33, ал.1 от договора страните са уговорили
стойностите на дейностите за БМП и лекарствени продукти за лечение на злокачествени
заболявания, които НЗОК заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги, а в
ал.2 са договорени дейностите, които не попадат в приложното поле на ал.1. Сочи, че в част
А на Приложение №2 са вписани броя на леглата по специалност и ниво на компетентност,
а в част Б са определени месечните стойности за периодите на дейност – месец април – юни
2018г., месец юли-септември 2018 г., месец октомври-ноември 2018 г., заплащани в периода
месец май-декември 2018 г. Сочи, че договорът е изменян в част А и част Б към съответните
Приложения, като са подписани съответни допълнителни споразумения. Твърди, че за
извършените от изпълнителя през месец ноември 2018 г. дейности по договора НЗОК е
изплатила сумата от 877 278 лева.
Ответникът сочи, че съгласно чл.330, ал.1 от ЗЗО НЗОК закупува, респективно заплаща
медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО при условията и реда на НРД, определена като
пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно наредбата по чл.45, ал.2 от ЗЗО. Съгласно
ал.3 на чл.330 ЗЗО обемите и цените за периода от 01.04.2018 г. обхващат дейностите по
реда на този НРД и подлежат на заплащане през 2018 г. по ЗБНЗОК за 2018 г. Обемът на
договорените видове дейности и съответните цени е посочен в чл.331 от НРД 2018г. и
общият обем е 1 398 349 лева. Цитира чл.275, чл.345 и чл.352 от ЗЗО. Твърди, че РЗОК чрез
ПИС на НЗОК е информирала ежемесечно ищеца за достигнатото изпълнение на
съответните медицински стойности.
Оспорва доводите на ищеца за нищожност на клаузи от процесния договор. В тази връзка
сочи чл.52 от Конституцията на РБ, чл.4, чл.20, ал.1, т.6, чл.15, т.5 а, чл.59 от ЗЗО, чл.4, ал.1,
т.1 и чл.5 от ЗБНЗОК за 2018 г., чл.81 и чл.82 от Закона за здравето, чл.22 от Наредба за
осъществяване на право на достъп до медицинска помощ.
В обобщение обосновава теза, че възложителят по конкретния договор няма задължение
да закупува неограничено количество дейности, а само на закупения с конкретния договор
конкретен обем медицински дейности, определен в Приложение № 2, както и за
неизпълнение на задължения на изпълнителя -ищец по процесния договор, от което
собствено виновно поведение същият не може да черпи права. С изложеното обоснова
искане за отхвърляне на предявените искове като недоказани и неоснователни.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, и след анализ на доводите и
възраженията на страните, районната инстанция е приела, че предявените с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.59 от ЗЗО главен иск и акцесорен такъв с
правно основание чл.86 от ЗЗД искове са доказани и основателни и като такива са уважени в
претендирания размер.
Формираната и изложена в мотивите на решението фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Установените
релевантни за спора факти са следните:
4
Не се спори, че ищецът „МБАЛ ...” АД е лечебно заведение по смисъла на чл.9 от Закона
за лечебните заведения и в това си качество е изпълнител на болнична медицинска помощ.
Безспорно е и сключването на Договор № 010.. от 29.05.2018 г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки, по силата на който ищецът в качеството на изпълнител се е
задължил да оказва на здравноосигурените лица, на здравноосигурени лица по § 2, ал. 1 от
ЗБНЗОК за 2018 г. /за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 Закона за здравето/ и на лицата
по § 9, ал. 1 ЗБНЗОК за 2018 г., медицинска помощ по клинични пътеки по Приложение № 9
към чл. 1 от Наредба № 3 от 2108 г. за определяне на пакета от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК и посочени съответно в приложение № 17а „Клинични
пътеки” на НРД за медицинските дейности за 2018 г., а възложителят /НЗОК/ се е задължил
да заплаща определените с договора обеми и цени на извършената и отчетена от
изпълнителя болнична медицинска помощ, след представяне от последния на отчетните
документи, посочени в чл. 32 от договора. По силата на постигнатите договорености
възложителят определя стойностите на дейностите на БМП, медицински изделия, прилагани
в БМП и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на
БМП, които /НЗОК/ заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги, съгласно
Правилата, приети на основание чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК за 2018 г. от НС на НЗОК. С
договореното в чл. 34 от договора възложителят се е задължил да закупува от изпълнителя
дейностите съгласно договора, в рамките на стойностите, установени в чл. 36 от последния,
като в част Б на Приложение № 2 към договора са определени месечните стойности за
периодите на дейност на м. април - м. юни 2018 г., м. юли - м. септември 2018 г., м.
октомври - м. ноември 2018 г., заплащани за периода м. май - м. декември 2018 г.
Доказателствата по делото сочат непротиворечиво, че стойностите за дейности по КП за
месец ноември 2018 г. са изменяни неколкократно : по силата на Допълнително
споразумение № 7/29.10.2018г. са увеличени със 105 00 лева; с Допълнително споразумение
№ 9/26.11.2018 г. са намалени с 11 860 лева, с Допълнително споразумение №
10/21.12.2018г. са увеличени със 138 лева.
Не е спорно по делото, а събраните доказателства установяват несъмнено факта на
осъществена от ищеца като изпълнител в процесното облигационно правоотношение, през
месец ноември 2018 г. болнична медицинска помощ на три здравноосигурени лица,
индивидуализирани с история на заболяването с номера: 12615, 12617 и 12618. Безспорно е,
че диагностиката и лечението на тези лица са проведени по клинични пътеки, включени в
предмета на процесния договор, а именно: КП 177 и 197, възлизащи на обща стойност
2 600.00 лева. Установи се, че в таи връзка изпълнителят/ищецът е издал фактура №
20000.../12.12.2018 г., за сумата от 2 600 лева, която ведно със Спецификация за клинични
пътеки и амбулаторна процедура „Предсрочно изпълнение на дейностите по КП по Договор
№ 010../29.05.2018 г., 3 броя, са изпратени в РЗОК Благоевград с писмо вх. № 29-02-
911/12.12.2018 г. Страните не спорят, че ищецът е предоставил в договорените срокове, по
електронен път, в РЗОК Благоевград всички изискуеми първични медицински и финансово-
отчетни документи за оказаната болнична помощ.
Съгласно приобщената към доказателствената съвкупност по делото, неоспорена от
страните и необорена от останалите доказателства по делото, Част Б към Приложение № 2
„Стойности и обеми на дейностите в БМП и стойности на медицинските изделия в БМП и
лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП“, към
датата на сключване на процесния договор стойностите на дейностите за месец ноември
2018 г. са в размер на 756 000 лева, увеличени до размер от 893 203 лева по силата на
Допълнително споразумение № 10/22.12.2018 г., представляващо неразделна част от
Договор № 010../29.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, с което
са изменили съдържанието на Приложение № 2 от договора, включително и Част Б на
Приложение № 2 /лист 53 в делото/.
Към доказателствената съвкупност по делото са приобщени представениТЕ от ответника
и неоспорени от насрещната страна : справка за изплатените средства на МБАЛ „...“ АД за
дейност м.ноември 2018 г., съгласно която изплатената на изпълнителя сума е в размер на
877 278 лева; месечна справка за стойностите по КП на МБАЛ „...“ за месец ноември 2018 г.,
в която са посочени датите на прием и изписване на конкретни /поименно посочени трима
пациенти/, период на лечение и съответни стойности, в общ размер 2 600.00 лева ; справка
5
кредитно известие и два броя справки дебитно известие на „МБАЛ „...“ за месец ноември
2018 г.; „Месечна справка клинични пътеки – Дейност за МБАЛ „...“ АД за месец ноември
2018 г.“ и четири броя седмични справки за достигнато изпълнение на месечни стойности за
месец ноември 2018 г., които разгледани поотделно и в съвкупност сочат, че до 25.11.2018 г.
достигнатото от изпълнителя по процесния договор изпълнение на съответните месечни
стойности за месец ноември 2018 г. е 81 % , както и че с изплатената от НЗОК сума за
процесния месец /ноември 2018 г./ в размер на 877 278 лева са включени както дейности за
отчетния период, така и дейности за месец август и месец септември 2018 г. На същите
обстоятелства сочи и приобщената към доказателствата съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът изцяло кредитира с доверие като компетентна, обективна, обоснована,
неоспорена от страните и необорена от останалите доказателства по делото. Съгласно
експертното становище посочените в исковата молба клинични пътеки и съответните им
стойности са идентични с клиничните пътеки и тяхната стойност, посочени в
спецификацията към процесната фактура, както и с клиничните пътеки и тяхната стойност
съгласно Договора от 29.05.2018 г. Неплатените от НЗОК случаи, във връзка с които е
издадена процесната фактура, касаят здравноосигурени лица, посочени с ИЗ номера 12615,
12617 и 12618, които случаи /два от които спешни с единична цена 700 лева, а един –
планов, на стойност 1 100 лева/ са част от отчетените от изпълнителя за месец ноември 2018
г. случаи. Процесните три ЗОЛ са включени в ежедневните отчети на изпълнителя към
РЗОК Благоевград чрез ПИС като отчетите са приети и успешно обработени. Процесната
фактура не е осчетоводена в РЗОК, като сумата не е платена на основание „надлимитна“. За
периода 01.11.2018 г.-30.11.2018 г. изпълнителят е отчел към РЗОК общо 1 117 КП на
стойност 882 125 лева, от които РЗОК е заплатила 1 112 КП, от тях: 1 108 КП на ЗОЛ на
стойност 874 848 лева и 4 КП на чужди граждани по ЕЗОК на стойност 3 717 лева, както и 1
КП извън отчетния период на стойност 460 лева. В заплатената от РЗОК на изпълнителя
сума за отчетен период месец ноември 2018 г., в размер на 877 278.00 лева, са включени
дейности не само за процесния отчетен период, но и за други отчетни периоди - месец август
и месец септември 2018 г. За процесния отчетен период експертът е установил различно
процедиране при плащането – за едни и същи дати на приемане, съответно изписване на
пациенти, за една част от тях лечението е заплатено в отчетния период, за друга част – по-
късно, а трета част е останала незаплатена. За 2018 г. бюджетът на НЗОК е формирал
положително бюджетно салдо в размер на 10 942.90 лева. С оглед на което следва, че сумата
по процесната фактура, респективно дейностите, остойностени с фактурата, не излизат
извън договорената рамка съгласно Приложение № 2, представляващо неразделна част от
процесния Договор от 29.05.2018 г. В този смисъл не се доказа твърдяното от НЗОК
превишаване на стойностите на дейностите, извършени от изпълнителя за отчетния период -
месец ноември 2018 г., поради което възражението, че процесното вземане за главница е
вземане за „надлимитна“ дейност е необосновано.
Предвид горното се налага извод, че за НЗОК е възникнало задължение за заплащане на
сумата от 2 600 лева по фактура № 20000.../12.12.2018 г., представляваща сбор от
стойностите на предоставената от МБАЛ „...“ медицинска дейност, съгласно Спецификации
за клинични пътеки и амбулаторна процедура „Предсрочно изпълнение на дейностите по
КП по Договор № 010../29.05.2018 г. към фактурата, като стойности в рамките на
предвидените в Приложение № 2 към Договора от 29.05.2018 г., валидни за отчетния период
/месец ноември 2018 г./, поради което отказът на възложителя да заплати сумата на
изпълнителя осъществява състава, визиран в чл.79, ал.1 от ЗЗД / виновно неизпълнение на
договорно задължение/, което от своя страна предпоставя основателност на предявения
главен иск.
Предвид основателността на претенцията за главница, основателна се явява и акцесорната
такава, предявена от изпълнителя, за заплащане на обезщетение за забава на главницата, в
размер на законната лихва, считано от датата, следваща падежа на задължението /26.12.2018
г. / до датата, предхождаща подаване на исковата молба в съда /24.01.2020 г./ В тази връзка,
съобразявайки и експертното заключение, районният съд правилно е установил, че
възложителят дължи на изпълнителя и обезщетение за забава на главницата, за период на
забава от 26.12.2018 г. до 23.01.2020 г., в размер на 284.58 лева.
Относно правния спор между страните дължи ли се заплащане на дейности, стойността на
които надвишава определената в Приложение № 2 към договора:
6
Разпоредбата на чл. 5 ЗЗО урежда основните принципи на задължителното здравно
осигуряване, сред които са равнопоставеност на осигурените при ползването на медицинска
помощ, както и свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ.
Разпоредбата на чл. 35 ЗЗО регламентира правото на задължително осигурените да
получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран
от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска
помощ, сключило договор с РЗОК. Право на здравноосигурените лица е да получат
медицинска помощ като изберат болничното заведение и лекуващия лекар. С цел
гарантиране тези права на здравноосигурените лица, НЗОК има задължение да осигури
бюджет и да заплати разходите за лечението. Задължение на НЗОК е да заплаща
извършването на определените с договорите дейности, отчетена по съответния ред, но в
рамките на предварително определените стойности. Такива ограничения са въведени с
цитираните по- горе клаузи от процесния договор, предвиждащи задължения за възложителя
да заплаща на изпълнителя извършена и отчетена дейност в рамките на стойностите,
посочени в Приложение № 2 към договора, както и че изпълнителят не може да отчита
дейности на стойност, надвишаваща утвърдения месечен лимит.
Съдът намира, че клаузите, въвеждащи ограничения при отчитането и заплащането на
извършеното от изпълнителя по договора, противоречат на законовите разпоредби,
регламентиращи болничната медицинска помощ, въз основа на които тези договори са
сключени, а именно чл. 52 от Конституцията на РБ, чл. 5 и чл. 35 ЗЗО. Посочените
договорни клаузи поставят оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица в
зависимост от обстоятелството дали необходимостта е възникнала в рамките на
определените от здравната каса стойностни лимити, което има за последица
неравнопоставеност в зависимост от това дали лицата са имали необходимост от
медицинска помощ преди или след изчерпване на тези лимитни стойности. Цитираните
разпоредби на Конституцията и ЗЗО са императивни и съответно договорните клаузи, които
им противоречат са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.
С оглед на горното съдът счита, че и в хипотезата на надлимитна дейност възложителят
дължи на изпълнителя заплащане на надлимитните дейности. Както законът, така и
договорът не предвиждат възможност изпълнителят да поиска и получи от пациента
доплащане за осъществена дейност, включена в обхвата на здравното осигуряване, което
следва и от чл. 47 ЗЗО. НЗОК е единствен платец на цената на оказана медицинска помощ
от гарантирания пакет от здравни дейности. НЗОК е възложила на ищеца изпълнението на
дейностите, предмет на договора, без да са поставени ограничения на приема на ЗОЛ и за
извършване на клинични процедури съобразно лимита на договорените средства и
следователно дължи заплащане на всяка извършена дейност от приложение. В действащата
нормативна уредба също няма въведен лимит за обем на медицински дейности, над който
обем НЗОК се освобождава от задължението си да заплаща за оказаната от изпълнителя
медицинска помощ на здравноосигурено лице /така решение № 58 от 1.01.2019 г. на САС по
т. д. № 4858/2018 г./.
Изложените по –горе доводи водят до крайния извод, че решението на Районен съд-
Благоевград е правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото въззиваемата страна МБАЛ „...“ АД има право да бъде
обезщетена от въззивника НЗОК за сторените пред окръжния съд съдебни разноски. С
отговора на въззивната жалба е поискано присъждането на такива. В проведеното открито
съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия повторно е отправил искане
в тази насока, като е представил списък на разноските, пълномощно в полза на адвокат Е.Щ.
и Договор за правна защита и съдействие № 171716 от 04.02.2021 г., сключен между нея и
дружеството, а така също и платежно нареждане. В договора за правна защита и съдействие
изрично е отбелязано, че уговореният адвокатски хонорар е в размер на 750 лева, както и че
същият е платим по банков път. В списъка за разноски е отразена същата сума от 750 лева.
От приложеното платежно нареждане е видно, че на 05.02.2021 г. „МБАЛ ...“ АД е превело
по сметка на адвокат Е.Щ. 750 лева, с основание на превода „по договор за правна защита“,
като е пояснено че това е договор с номер 171716 от 04.02.2021 г. В проведеното последно
открито заседание пред въззивния съдебен състав процесуалният представител на
7
жалбоподателя не е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Всичко
това налага извода, че на основание чл.78 ГПК НЗОК следва да бъде осъдена да заплати на
МБАЛ „...“ АД сумата от 750 лева, представляваща съдебни разноски, сторени пред
въззивния съд.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 908413/28.10.2020 година, постановено по гр.д. №
156/2020 година по описа на Районен съд-гр.Благоевград.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „..“ № 1, представлявана от управителя д-р Д.П.Д. да заплати на Мбал „...“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „..“ № 62,
представлявано от д-р Д.И.И. сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева,
представляваща сторени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент на чл.280,
ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8