Р Е Ш Е Н И Е
№ 397
гр. Бургас, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично заседание, проведено на 27.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира
Андонова, като разгледа НАХД № 2326 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63
ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.С.Д., ЕГН **********,
срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2272597
на ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 650 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление
като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява в съдебно зеседание.
Административнонаказващият орган - ОД на
МВР Бургас, сектор "Пътна полиция", редовно уведомени, не изпращат
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е бил издаден
електронен фиш за това, че на 10.08.2018 г., в 12:44 часа, на път II - 99, км. 10+600,
на кръстовището с. Атия в посока от гр. Созопол към гр. Бургас, с
автоматизирано техническо средство е било установено, че при въведено
ограничение на скоростта до 50 км/ч, собственият му лек автомобил Мерцедес Ц270
ЦДИ с рег. номер ЕН 0600 КМ е бил управляван със скорост 106 км/ч или с 56 км/ч
над разрешената скорост. Електронният фиш бил издаден за нарушение на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание
"Глоба" в размер на 650 лева. ЕФ бил връчен на лицето 14.05.2019 г.
На 15.05.2019 г. жалбоподателят е представил декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП,
в която е посочил, че на датата и в часа на нарушението процесният автомобил е
бил управляван от лицето С.Н.В.. Към декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП не е било
приложено копие на СУМПС на С.Н.В.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложените по преписката снимки.
По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От
правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189,
ал. 8 ЗДвП, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т.
65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола
за проверка и удостоверението за одобрен тип средство за измерване, стационарната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е
автоматизирано техническо средство по смисъла на закона.
Във връзка с направените възражения за
непосочване на издател и липса на негов подпис и дата, съдът следва да посочи,
че по отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш,
разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на
наказателното постановление са неприложими. Легална дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От това
следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно
значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на
тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общият
принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено
при обжалването на електронните фишове (арг. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП).
Видно от приложения по делото фиш,
същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189,
ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Действително
в процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател,
негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй
като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП се явява специална по отношение на
общото изискване на чл. 57, ал. 1 ЗАНН за съдържанието на наказателното
постановление. В този смисъл са и Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС -
Бургас по к. н. а. х. д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС
- Бургас по к. н. а. х. д. № 150/2015 г. В ЕФ точно е посочено мястото на
извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи
забрана за движение с по-висока от 50 км./ч скорост, както и точната измерена
от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената
скорост – 56 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
По делото като писмено доказателство са
представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от
които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 10.08.2018 г., в
12:44 часа, както и че скоростта е 106 км/ч. Доколкото посочените
снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите
се явяват веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно
от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и Протокол от
проверка, системата за видеоконтрол е одобрена и проверена на 03.05.2018 г. и
същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките
на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
Правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя. От
представената като писмено доказателство по делото справка за регистрация на
МПС се установява, че с посочения
регистрационен номер в системата на Сектор ПП е регистриран лек автомобил
марка Мерцедес Ц270 ЦДИ, собственост на Б.С.Д., ЕГН **********.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи,
че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В разпоредбата на чл.
189, ал. 5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира
собственикът, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Само в този
случай първоначално издаденият срещу собственика ЕФ се анулира и се издава нов
ЕФ срещу посоченото в декларацията лице. В конкретния случай това не е сторено,
поради което и правилно е ангажира отговорността на жалбоподателя Б.С.Д..
Последният, в 14-дневния срок, е посочил друго лице, на което е предоставил
управлението на собственият си лек автомобил към момента на заснемането.
Същевременно обаче, към декларацията като доказателство не е приложил копие на
свидетелството за правоуправление на посоченото в декларацията лице. В хода на
съдебното следствие жалбоподателят също не ангажира надлежни доказателства,
които да изключват административно наказателната му отговорност. Поради това
съдът приема, че презумпцията по чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП не е оборена и
за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността
на жалбоподателя Б.С.Д., посочен в ЕФ в качеството му на собственик на това
моторно превозно средство. В този смисъл е и практиката на ВАС в Решение №
15879 от 29.11.2013г. на ВАС по адм. д. № 5412/2013г., III о.
Наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП –
"Глоба" в размер на 650 лева, който размер е точно определен в закона
и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство
е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е
именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е
законосъобразно, поради което и атакувания ЕФ следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 2272597 на ОДМВР-гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП, на
жалбоподателя Б.С.Д., ЕГН **********, е наложено наказание „глоба“ в размер на 650 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала:
ММ