Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261687 Година 10.06.2021 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
XIII граждански състав
На тринадесети май две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №19610 по описа за 2019
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание член 213 от Кодекса за застраховането/отм/ вр. с § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ от 01.01.2016
г.
Ищецът ЗД “БУЛ ИНС”АД ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс Ваучер” №
87, представлявано от С.П. и К.К., чрез адв. М.Г., със съдебен адрес:***, в
исковата молба иска от съда да осъди ответника ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, площад „Стефан Стамболов" N° 1, чрез *** Е.П., да заплати сумата
от 2 261, 81 лева представляваща изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева,
ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата
молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото, в
това число и заплатеното адвокатско възнаграждение. На основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД, претендира и законна мораторна лихва върху дължимото застрахователно
обезщетение в размер на 685,93 лева за периода от 04.12.2014г. (датата
на падежа за плащане) до датата на завеждането на настоящия иск - 04.12.2017 г.
Претендира
и направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че на 25.10.2013 година, в гр.
***, на кръстовището на бул. **** - *** и ул. **** е реализирано произшествие,
при което МПС марка „БМВ Х5” с per. № *******, собственост на „КАТРА - ЕООД”
ЕООД и управлявано от К.Д.Т., попада в необезопасена дупка на пътното платно.
Твърди, че според представения
протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се
дължали на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
Твърди, че МПС марка „БМВ Х5” с
peг. № ******* е със сключена застраховка “Автокаско” в ЗД ”БУЛ ИНС”АД със
застрахователна полица № ******************, валидна към момента на
събитието. Твърди, че в ищцовото
дружество била заведена щета под № *****************, като след направена
оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
2 246,81 лв.
Твърди, че на основание чл. 213,
ал. 1 от КЗ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗДП след изплащане на застрахователното
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя
на вредите.
Твърди, че с уведомително писмо поканили
ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но до момента
претендираната сума не му е изплатена, откъдето за ЗД “БУЛ ИНС”АД възниквал
правният интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
ОТВЪТНИКЪТ ОБЩИНА ПЛОВДИВ,
заявява че оспорва предявения иск по основание и по размер.
Възразява за изтекла погасителна
давност на претендираните суми - както на главницата, така и на претендираните
лихви. Твърди се ПТП да е настъпило на 25.10.2013 г., като от изискуемостта на
твърдяното вземане и видно от приложения от ищеца документ за плащане до
подаване на исковата молба е изтекъл петгодишния давностен срок, съответно
тригодишен срок за лихви.
Оспорва изцяло изложената в
исковата молба фактическа обстановка относно ПТП. Възразява, че на посочената
дата на посоченото в исковата молба място е била налице необезопасена и
необозначена дупка. Оспорва, че е настъпило описаното в исковата молба ПТП,
както и че са нанесени описаните в исковата молба щети. Не е налице причинно -
следствена връзка. Оспорва механизма на ПТП.
Твърди, че претендираните вреди не
са възникнали, респ. не са в резултат на описаното ПТП. Счита също, че водачът
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което възразява за
съпричиняване. Водачът се е движил с несъобразена скорост, поради което не е
могъл да предотврати настъпването на ПТП, както и евентуално, че не е спазил
действащите правила за движение, пътната обстановка и съществуващите условия,
вкл. атмосферни /чл.20 ЗДвП/, могъл е да избегне неравността и да мине през
съответното място, без да навлиза през описаната неравност, вкл. евентуално, че
не е преценил дълбочината на неравността. Оспорвам размера на претендираното
обезщетение.
Моли съда, да присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., което моли, да се приеме
като списък по чл.80 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са като доказателства в заверени
преписи Уведомление за щета на МПС от 25.10.2013 г. и Протокол за ПТП от
25.10.2013 г., от които се установява, че по време на движение по южната част
на бул.“***“, водач на МПС БМВ Х5 3.00 СД е попаднал в необозначена и
необезопасена дупка с размери 80/80 см. и дълбочина 8 см. с остри ръбове.
Представена е в
заверен препис Застрахователна полица и Добавък №1 № ******************/18.06.2013 г., Опис на
претенция от 28.10.2013 г., Опис
заключение на щета на МПС, Фактура № ********** /29.11.2013 г. на стойност
2 246,81 лева с ДДС и и
Ликвидационен акт за изплащане на обезщетение, от които се установява, че при
ищеца е била образувана преписка по щета, приключила с изплащане на сумата от 2 246,81
лева с ДДС, изплатена на „КАТРА“ ЕООД, гр. Пловдив, застрахована със
застраховка „Автокаско“.
Представена е
Регресна покана относно щета до Община Пловдив, с която застрахователят ищец е
поискал заплатената сума по застраховката, да му бъде възстановена.
Съгласно заключението по Съдебно - автотехническа
експертиза на вещото лице В.С., се установява, че при осъществяване на механизма на ПТП, описан
в представения протокол за ПТП, увреда и
необходимост от подмяна или ремонт на
всички авточасти посочени от ищеца е технически възможно, като предвид направения
анализ от техническа гледна точка има
причинно-следствена връзка между най-вероятния
механизъм на ПТП и описаната и платена от ищеца щета.
Вещото лице е посочило, че средно - пазарната
стойност необходима за възстановяване на
причинените материални щети, нанесени на автомобила възлиза на 2 246,81 лева.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна
страна:
Сключената застраховка има регресен
характер. Съгласно разпоредбата на чл.213 ал.1 от Кодекса на застраховането/отм./,
след изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Видно от ангажираните от
ищеца ЗД “БУЛ
ИНС”АД, гр. София доказателства, ищецът застраховател е
изплатил на пострадалия при ПТП обезщетение в размер на 2 246,81 лева с
ДДС, и в този смисъл той е встъпил в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата – ответника по делото.
Отношенията във връзка с
изплатената сума в общ размер на 2 246,81 лева се основават на договорни
отношения породени от сключен договор за застраховка. Застрахователят – ищец по
делото встъпва в правата на застрахования, след извършено плащане вместо него.
В конкретния случай ищеца по делото е изплатил сумата от 2 246,81 лева.
Установи се от приетата съдебно -
автотехническа експертиза, че е налице причинно-следствена връзка между
описания механизъм от ищеца и най-вероятния от техническа гледна точка механизъм
на настъпване на увредата.
Не
се доказаха направените от ответната страна възражения.
Ищецът претендира 15,00 лева
ликвидационни разноски, но такива не се доказаха.
По
отношение претендираната мораторна лихва за забава върху главницата, считано от
14.12.2014 г. – датата на която е настъпило основание за плащане от ответника до
датата на завеждане на иска 04.12.2017 г., съдът е изчислил същата посредством електронен
калкулатор в размер на 685,17 лева.
Ответната страна е направила възражение
за изтекла погасителна давност.
Съдът намира това възражение за
неоснователно по следните съображения:
Правото на регрес на застрахователя настъпва след изплащане на
застрахователното обезщетение и се ползва с 5 годишна давност. От доказателствата
по делото се установява, че застрахователното обезщетение е заплатено на 29.01.2014
г. /л. 28 от делото на СРС/ и към датата
на завеждане на исковата молба – 05.12.2017 г. в СРС, не е изтекъл предвидения
от закона давностен срок.
С оглед на горното съдът намира, че
следва да уважи претенцията на ищеца за претедираната главница в размер на 2 246,81
лева.
С оглед уважаване на главния иск съдът
намира, че следва да уважи претенцията за мораторна лихва за забава в размер на 685,17 лева считано от 14.12.2014 г. – датата на която е настъпило
основание за плащане от ответника до датата на завеждане на иска 04.12.2017 г.,
както и ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 05.12.2017
г. до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищеца има право да
получи направените по делото разноски в размер на 641,47 лева, от които 141,47
лева за платена държавна такса, 350,00 лева за възнаграждение на един адвокат и
150,00 лева платени разноски за възнаграждение на вещо лице.
Ответната страна е оспорила
адвокатското възнаграждение на ищеца, но с оглед предявения иск, съдът намира,
че същия не е завишен.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.213 от КЗ/отм./ вр. с § 22 от Преходните и
заключителни разпоредби на КЗ/отм./ вр. с
§ 22 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, площад „Стефан Стамболов" N° 1, чрез ****
Е.П., да заплати на ЗД “БУЛ ИНС”АД ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул.
„Джеймс Ваучер” № 87, представлявано от С.П. и К.К., чрез адв. М.Г., със
съдебен адрес:***,
сумата от 2 246,81(две хиляди двеста четиридесет и шест лева и 81 ст.) лева главница представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ******, ведно със мораторна
лихва за забава в размер на 685,17(шестстотин осемдесет и пет лева и 17
ст.)лева считано от 14.12.2014 г. – датата на която е настъпило основание
за плащане от ответника до датата на завеждане на иска 04.12.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 05.12.2017 г. до
окончателното изплащане, като до пълните претендирани суми в размер на
2 261,81 лева за главница и 685,93 лева за мораторна лихва за забава,
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, площад „Стефан Стамболов" N° 1, чрез
юрисконсулт Е.П., да заплати на ЗД “БУЛ ИНС”АД ЕИК: *********, с адрес: гр.
София, бул. „Джеймс Ваучер” № 87, представлявано от С.П. и К.К., чрез адв. М.Г.,
със съдебен адрес:***,
сумата от
641,47(шестстотин четиридесет и един лева и 47 ст.)лева представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му до
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД