№ 20269
гр. София, 11.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20221110118390 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ИГЛ. Б. Х. срещу „А.Б.”
ЕАД и „Ф.П.К.“ ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответниците сумата от 238,14 представляваща цена на
доставени телекомуникационни услуги по договор № М4225791 за периода
от м.01.2016 г. до м.05.2016 г. и сумата 177,44 лв., представляваща цена на
доставени телекомуникационни услуги по договор № М4653878 за периода
от м.01.2016 г. до м.05.2016 г.
От служебно изготвена от съда справка е видно, че настоящият адрес на
ищеца е в гр. Т..
Съгласно чл.113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018
г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район
се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес -
по постоянния. Съгласно чл.119,ал.3 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила
от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл.
113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за
отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване
на първото по делото заседание. Или в случая се касае за задължителна
местна подсъдност, за която съдът следи служебно, като поредността на
алтернативните адреси е уредена в закона императивна – при наличие на
настоящ адрес, делото се явява подсъдно пред съда по настоящ адрес на
лицето без значение неговия постоянен адрес.
Въпросът за приложението на нормата на чл.113 ГПК и съотношението
й с нормата на чл. 108 ГПК е предмет на редица постановени по новия ГПК от
ВКС определения, в които се приемало, че особената местна подсъдност се
прилага във всички случаи когато е предявен иск, произтичащ от правата,
уредени в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като регламент на
потребителското право, създаден в изпълнение на задълженията,
произтичащи от установените норми от Европейския съюз, осигуряващи
специална защита на потребителите. Тъй като именно с този закон /ЗЗП/ се
1
въвеждат нови правни категории и терминологични уточнения, установяват
се конкретни измерения на определени права на потребителя, то и текстовете
уреждащи процесуалното реализиране на тези права са обвързани именно с
него. Или, както е посочено в определение № 697 от 7.12.2009 г. на ВКС по ч.
т. д. № 514/2009г., I т. о., приложимостта на чл. 113 ГПК се определя от
характера и вида на предявения иск, който за да бъде потребителски следва да
произтича от уредените изрично възможности за това в Закон за защита на
потребителите.
Искът по чл.124 ГПК е с предмет оспорване на вземане, възникнало по
силата на сключени договори за предоставяне на телекомуникационни услуги.
В това правоотношение ищецът безспорно има качество потребител по
смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП. Съгласно цитираната разпоредба,
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Потребителската защита и в частност благоприятната за потребителя
специална местна подсъдност по чл.113 ГПК, ще намери приложение не само
когато е предявен иск, произтичащ директно от правата в ЗЗП, т.е. само
когато спорът произтича от уредените изрично възможности с ЗЗП.
Потребител по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги,
какъвто очевидно е настоящия ищец, претендиращ защита срещу претенция
на ищците основано на този договор, независимо от избрания способ /чрез
отрицателен установителен иск/, може да се ползва от особената местна
подсъдност. Аргумент съдът намира и в това, че съгласно общите принципи
на ЗЗП и общностни актове, е предвидена засилена защита на правата на
потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е и нормата на
пар.1 от ДР на ЗЗП /при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които
осигуряват по-висока степен на защита на потребителите/. Поради това, с
оглед качеството на ищеца и изложените в молбата факти и обстоятелства,
съставляващи основанието на иска, същият води иска именно в качеството си
на потребител на телекомуникационни услуги. Макар вторият ответник по
иска да не е доставчика на услугата, този факт е без значение, доколкото се
твърди неговата претенция да е основана именно на договорите за
предоставяне на телекомуникационни услуги. Евентуалното прехвърлянето
на вземането по договора за кредит не променя основанието, респ. качеството
на длъжника по него. В този смисъл, релевантно за определяне на местната
подсъдност е качеството на ищеца на потребител телекомуникационни
услуги. Разпоредбата на чл. 113 ГПК намира приложение не само в случаите,
когато се касае за потребителски спорове по ЗЗП и/или такива предявени
срещу прекия доставчик на услугата /в този смисъл и константната практика
на ВКС - Определение № 607/23.11.2015 г., постановено по ч.т.д. №
2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., както и Определение № 160 от
30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о., ГК /. При липса на
изрично посочени в чл.113 ГПК ограничения, разпоредбата намира
приложение за всички спорове между потребителя и доставчика, свързани със
2
съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на
задължения по него. Независимо от характера на иска, интересът на ищеца по
същия е отричане на вземането на ответника, основано сключените договори.
Поради това в случая са налице предпоставките на чл.113 от ГПК и
компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е
Районен съд – Т..
Така мотивиран на основание чл.118, ал.1 вр. чл.119, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 18390/2022 г. по описа на
Софийския районен съд, 48 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Т..
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред
Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3