Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда Глава ХХІ НПК. С Присъда № ...... от .....г., постановена по НОХД ...../2010г., В. районен съд е признал подсъдимите И. С. И., роден на .... г. в с. М., с постоянен адрес с. М., общ.П., българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, с ЕГН * и Б. С. Г., роден на ...... г. в гр.Г.О., с постоянен адрес гр.В., ул.”Г.И.” № ...., .4, А., българин, български гражданин, женен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН *, ЗА НЕВИНОВНИ в това, че: 1. за И., през периода от 02 до 14.12.2009 г. в гр. В. Т., ул. „В. Л." № ...., при условията на продължавано престъпление, като свидетел пред съд съзнателно устно потвърдил неистина: на 02.12.2009г., като свидетел в съдебно заседание по НЧХД № ...../2009 г. по описа на Районен съд гр. В. Т., пред съд - районен съдия М. Д. съзнателно устно потвърдил неистина, че не е нареждал и не знае кой е ожънал нивата на представляваните от П. Г. Д. лица в землището на село В.,общ.П. Т. през м. юли 2009г.; и на 14.12.2009г. в гр. В Т., ул. „В. Л." № ...., като свидетел в съдебно заседание по АНД № ..../2009 г. по описа на Районен съд гр. В. Т., пред съд - районен съдия П. Ц., съзнателно устно потвърдил неистина, че не е нареждал и не знае кой е ожънал нивата на представляваните от П. Г. Д. лица в землището на село В.,общ.П. Т. през м. юли 2009г., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение по чл. 290 ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК. 2. за Г. , на 14.12.2009 г. в гр.В.Т., ул."В.Л." №..., като свидетел в съдебно заседание по АНД № ...../2009 г. по описа на Районен съд гр. В.Т., пред съд - районен съдия П.Ц., съзнателно устно потвърдил неистина, че не знае кой е ожънал нивата на представляваните от П. Г. Д. лица в землището на село В.,общ.П. Т. през м. юли 2009г., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение по чл. 290 ал. 1 от НК. Против присъдата, в оправдателната и част, е постъпил протест от наблюдаващия делото прокурор В.Г.,в който същата прави твърдения за незаконосъобразност,необоснованост и неправилност на постановената присъда без да излага съображения за това. Поискано е с протеста да бъде отменена постановената присъда и се постанови друга, с която подсъдимите бъдат признати за виновни и осъдени за повдигнатото им в съдебното производство,обвинение. Представителят на В. окръжна прокуратура заема становище за основателност на протеста,поддържа го по изложените аргументи и мотиви в него/такива липсват видно от същия/ и предлага да бъде отменена атакуваната присъда, тъй като същата е неправилна и несъобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства.Иска налагане на наказание по обвиненията които произтичат от обвинителният акт. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия И., адв.Й. Ц., поддържа постановената оправдателна присъда,като счита протеста за неоснователен. Излага допълнителни доводи, че присъдата по делото е правилна и почива на внимателен анализ на събраните по делото доказателства.Също интерпретира по свой начин дадените от свидетелите показания,и сочи поради какви причини не следва да се уважават твърденията на прокуратурата и ,че никой от разпитаните свидетели не е посочил двамата подсъдими да са били свързани с ожънването на процесната нива. Двамата подсъдими поотделно искат потвърждаване на присъдата им,като отричат да са извършили престъпление. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОТЕСТА С протеста е сезиран родово и функционално компетентен съд. Той е подаден срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същият изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – наблюдаващия прокурор по делото,съгласно разпоредбата на 318, ал. 2 от НПК .Правото на протест е упражнено валидно и срочно. Протестът е депозиран в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРОТЕСТА В. окръжен съд в настоящия си състав, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в протеста и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено по несъмнен начин следното: На 06.07.2009 год. подсъдимият И. С. И. подал сигнал до РУ „Полиция” гр. П. Т. за това, че втория подсъдим по настоящото производство, Б. С. Г. бил заплашван от свидетеля П. Г. Д..На място пристигнали служителите на реда М. Г. М., Н. Д. К., А. А. А. и С. Д. Г. за да извършат проверка по случая имало ли е отправени закани, заплахи за физическа саморазправа и палеж по отношение работниците на "Е. С.Н."и селскостопанската техника. Предвид отправените заплахи за палеж на място дошъл и М. Т. Н. – служител на ПБС гр. П. Т. Тогава меµду св. П. Д. и служителите на полицията възникнал конфликт като при това се стигнало и до изваждане и насочване огнестрелно оръжие от страна на св. Д. към служителите на реда. Последният бил задържан за 24 часа в сградата на РУП. Възникналите конфликти между П. Д. и служителите на реда станали причина в последствие и за образуване на две производства пред районен съд В. Т. – АНД № .../2009 год. на ВТРС и НЧХД № ..../2009 год. на ВТРС. Видно от приложените по делото писмени доказателства – жалба - стр. 6 – 7 от ДП; заверени преписи от протоколи по НЧХД № ...../2009 год. на ВТРС от стр. 8 – 18 вкл. от ДП; от стр. 71 – до 74 вкл. от ДП и стр. 132 – 139 вкл. от ДП се установява, че въз основа на депозирана тъжба от полицейските служители М. Г. М., Н. Д. К., А. А. А. и С. Д. Г. срещу П. Д. е образувано и НЧХД № ....../2009 год. ВТРС. В тъжбата са били наведени твърдения за извършено от Д. престъпление по чл. 148, ал.1, т. 3 вр. чл. 146, ал.1 от НК. Производството по делото приключило с влязъл в сила съдебен акт – присъда, потвърдена с решение на ВТОС, постановено по ВНЧХД № ..../2010 год., с която на основание чл. 304 от НПК подсъдимият Д. /в настоящото дело свидетел/ е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото от тъжителите обвинение, за това, че на 06.07.2009 год. в землището на с. В., м. С., е нанесъл обида на длъжностните лица от състава на полицията - горепосочените лица, служители на РУП гр. П. Т.. В мотивите си към присъдата докладчикът по делото е приел, че не е налице състав на престъплението обида както от обективна, така и от субективна страна - по чл. 148, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. В хода на проведеното съдебно следствие са били събрани гласни доказателства – показания на свидетели включително и от подсъдимите сега И. и Г. /по повод, на които е последвало образуването и на настоящото дело/. Двамата били предупредени за наказателната отговорност, която би следвало да носят за лъжесвидетелстване на основание чл. 290 от НК /от 8 – 18 стр. от ДП/. Предмет на доказване по делото обаче е било дали П. Д., изричайки думите „Вие сте платени, вие сте корумпирани” на 06.07.2009 год. в блока „500-те” в м. „С.” в землището на с. В. на пристигналите на място служители на реда, е осъществил състава на престъплението обида. Изчерпателно съдът е изложил в мотивите към присъдата си – основните факти и обстоятелства, подлежащи на доказване, очертани още в обстоятелствената част на тъжбата, а именно - употребените от Д. изрази, съдържат ли унизителни от гледна точка на господстващия морал епитети и тези епитети съдържат ли отрицателна оценка за личността и накърняват ли достойнството на конкретно лице. Действително И. С. И. на 02.12.2009 год. в съдебно заседание по НЧХД № ..../2009 год. пред съд – съдията докладчик М. Д. – лист 15 от ДП, е заявил в качеството си на свидетел дословно, че „..Никого не е викал да жъне, не знае кой е ожънал нивата на П., не съм я ожънал аз. Към момента на инцидента нивата беше цяла, не беше ожъната…”. По повод пък на инцидента с изваждането и насочването на огнестрелно оръжие от страна на св. Д. към служителите на реда, след задържането му за 24 часа в РУ Полиция П. Т., там е било образувано ДП срещу лицето. В последствие по внесеното в съда от Районната прокуратура Постановление за освобождаване от наказателна отговорност на Димитров и налагане на административно наказание за престъпление по чл.270, ал.1 от НК било образувано и АНД № ...../2009 год. по описа на ВТРС. В хода на съдебното следствие, в качеството им на свидетели съдът разпитал И. С. И. и Б. С. Г. /подсъдими в настоящото производство/. Там те също били предупредени за отговорността по чл.290 от НК. Предмет на разследване по цитираното дело били факти и обстоятелства, касаещи фактическия състав на противозаконното пречене на орган на власт да изпълни задълженията си. Обвинението било, че П. Д. на 06.07.2009г. в м.”С.”, землището на с. В., общ. П. Т. противозаконно пречил на орган на власт – служителите на РУ Полиция П. Т. М. Г. М., Н. Д. К., А. А. А. и С. Д. Г. да изпълнят служебните си задължения по опазване на обществения ред, като не се подчинил на дадените му полицейски разпореждания, обиждал полицейските служители, заплашвал ги, оказвал физическа съпротива и ги застрашил с огнестрелно оръжие – боен пистолет „Б....”, кал. 9мм. В хода на съдебното следствие пред съд – съдията докладчик П.Ц. в качеството си на свидетел И. С. И. на 14.12.2009 год. заявил, дословно, че „.. Не знае кой е ожънал нивата на П. Д. , аз не съм нареждал на никого да жъне тази нива. Не знам кой е жънал нивата…” /лист 30 от ДП/. В същото съдебно заседание тогава в качеството на свидетел Б. С. Г. заявил , че „.. Не мога да кажа кой ожънва после тази нива , не знам и кой я е жънал…” /лист 31 отДП/. По-късно, вече разпитан в качеството си на свидетел по делото пред първоинстанционния съд съдия Ц. категорично заявил, че показанията на свидетелите дадени по АНД № ...../2009 год., по което той е бил докладчик, в частта им относно факта – кой , кога и дали е ожънал въпросната нива в с. В., м. С. не са били от значение за правилното изясняване премета на производството пред него. Според съдията тези свидетели не е било необходимо да отговарят на поставените в тази посока въпроси от адв. Б., тъй като не са били свързани с предмета на доказване по делото..”. Предвид изложеното и възприето от настоящата инстанция за случило се от фактическа страна по обвиненията спрямо двамата подсъдими И. и Г., ВТОС също приема от правна страна, че те по никакъв начин не са осъществили състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 26 от НК /по отношение на И./ и по чл. 290, ал. 1 от НК /за Г./ поради което и на основание чл. 304 от НК, РС правилно ги е признал за невиновни и ги е оправдал. И. С. И. в качеството си на свидетел пред съдия М. Д. докладчик по образуваното и проведено във В. районен съд НЧХД № ...../2009 год., на поставени му от страните въпроси в съдебно заседание на 02.12.2009 год. в действителност е заявил, че „..Никого не е викал да жъне, не знае кой е ожънал нивата на П., не съм я ожънал аз. Към момента на инцидента нивата беше цяла, не беше ожъната…” .Това обстоятелство не е било относимо по никакъв начин към изясняване на обективната истина във връзка с обвинението за обида, за каквото е било образувано наказателното частен характер производство. Същият правен извод се налага и по отношение на дадените показания от И. в качеството му на свидетел и пред съд по АНД № ...../2009 год. на 14.12.2009 год. Дадените показания пред двамата съдии от страна на този подсъдим, по двете дела не са възпрепятствали дейността на съда при изясняване и разкриване на обективната истина. Това важи и за двете дела /НЧХД № ...../2009 год. и АНД №...../2009 год./. Категоричен извод се налага и за другия подсъдим – Б. С. Г. в производството по АНД №..../2009 год. В двете производства показанията на тези лица не са създали затруднения на съответната инстанция за изясняване на делата във връзка с основния им факт на доказване – в едното производство изясняване на обективната истина във връзка са обвинение за обида, а във второто производство обвинение за престъпление против дейността на държавен орган, обществена организация и лица, изпълняващи публични функции – глава осма от НК /чл.270от НК/. Тези факти и обстоятелства – нареждал ли е И. И. и знаел ли е кой е ожънал нивата на представляваните от П. Д. лица в землището на с.В.,общ. П. през месец Юли 2009 год., респективно Б. Г. - знаел ли е кой е ожънал нивата на представляваните от П.Д. лица в землището на с.В.,общ. П. през месец Юли 2009 год. са били ирелевантни и неотносими към основния предмет на доказване в тези дела и не са се отразили върху правораздавателната дейност на този орган, поради което и деянията на двамата подсъдими се явяват несъставомерни от обективна страна. Съзнателното устно потвърждаване на неистина щеше да бъде съставомерно деяние, само ако се отнасяше за факти и обстоятелства относими и имащи значение за решаване на конкретното дело /НЧХД № ..../2009 г. ВТРС и АНД № ...../2009 г. ВТРС/. С показанията си като свидетели по тези две дела за посочените по-горе факти подсъдимите не са препятствали правораздавателната дейност. Правилно е прието, че инкриминираните обстоятелства, за които подсъдимите са свидетелствали, са вън от предмета на доказване по делата на районния съд, защото за съда важното е било друго, а не нареждал ли е И. И. и знаели ли са той и Б. Г. кой е ожънал нивата на представляваните от П.Д. лица в землището на с.В. Престъплението лъжесвидетелствуване е насочено против правилното отправление на правосъдната дейност. С тези деяния се създават затруднения на правораздавателните органи при разкриване на обективната истина във връзка с основния факт, предмет на разследване, създават пречки за правилно и обективно правораздаване. Следователно потвърждаването на неистина и затаяването на истина е деяние съставомерно по чл. 290, ал. 1 НК само когато се отнася до факти или обстоятелство, които имат значение за правилното решаване на делото. Когато тези факти или обстоятелства са ирелевантни за основния факт, предмет на разследване, те не се отразяват на правораздавателната дейност, поради което деянието е несъставомерно. Ето защо, в крайна сметка, Въззивния съд намира, че подсъдимите не са виновни да са извършили престъпленията, в които са обвинени и следва да бъдат оправдани. Като е направил същите изводи първоинстанционния съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Правилни са и изводите на решилият делото районен съд поради , което и тази инстанция ги възприема изцяло. По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на представителя на обвинението, че извода на РС В. за несъставомерност на деянията от страна на подсъдимите не кореспондира със събраните по делото доказателства. Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в протеста и в съдебно заседание твърдения. По гореизложените мотиви, подаденият протест срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователен, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, В. окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № ...... от .......г., постановена по НОХД ...../2010г., на В. районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |