РЕШЕНИЕ
№ 260043/ 18.03.2021г. град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
В закрито заседание на осемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия РАЛИНОВА т.д.№33 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Производството по делото е образувано по повод жалба, подадена от В.С.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, Офис
център1 ет.2 оф.11 адв.П.П. срещу
ОТКАЗ №20210223113535/24.02.2021г. на длъжностното лице по регистрацията при ТРРЮЛНЦ към АВп, постановен по заявление с вх. № 20210223113535, с който е отказано вписването на прекратяване
на участието на съдружника В.С.Д. с ЕГН **********,по реда на чл.125 ал.2 от ТЗ
по партидата на „Петроком“ ООД, с ЕИК *********.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на отказа, с искане за неговата отмяна и даване задължителни указания на ДЛР за вписване на заявените обстоятелства.
Излагат се съображения, че разпоредбата на чл.125 ал.2 от ТЗ, изисква
три предпоставки, които са изпълнени -1.писмено предизвестие на съдружника за
прекратяване на участието му в дружеството, предизвестието да е отправено до
дружеството и да е редовно връчено и 3. От момента на връчването до заявяване
на вписването на прекратяване на членството да е изминал период не по-кратък от
3 месеца.Сочи се, че били изпълнени и трите предпоставки, което било видно от
представените писмени доказателства.Сочи се, че отказа бил обективиран с други
изисквания, които не били нормативно предвидени, като 1.несвикване на
общо събрание на дружеството и 2. непредставяне на доказателства за уредени:
имуществени отношения, статута на дружествените дялове на напусналия съдружник
и актуализиран дружествен договор, 3. липсата на надлежно представителство пред
ТР.Сочи се, че ясно регламентираните законови основания са предвидени в чл.125
ал.1 и ал.2 от ТЗ.Цитира се съдебна практика, посочени са решения на
ВКС.Изложени са съображения, че след изтичане на тримесечният срок –
потестативното действие на предизвестието се проявява и членственото
правоотношение се прекратява.
Сочи се също,
че били несъстоятелни доводите на ДЛР относно правомощието на напускащият
съдружник да заявява за вписване в ТР собственото си заличаване като
съдружник.Развити са доводи, че и правната доктрина и съдебната практика,
приемали, че неоправданото бездействие на управителя на дружеството, следвало
да бъде санкционирано, като се признае право на съдружника сам да заяви за
вписване в ТР заличаването му като съдружник, при което нямало нарушение на
закона.Неоправдано било от гледна точка на закона да се поддържа едно
фактическо и правно отношение /членственото правоотношение/,което вече не
съществувало.
Следвало по
аналогия от правното разрешение, дадено в текста на чл.141,ал.5 от ТЗ , да се признае правото на съдружника, при
бездействието на дружеството, да заяви за вписване в ТР факта на прекратеното
му членство в дружеството, (посочено е решение № 106 от 29.09.2014 г. па ОС - Пазарджик по
т. д. № 149/2014 г.)
С оглед на изложеното се моли съда да постанови решение,с което обжалвания
отказ да бъде отменен.
По допустимостта на жалбата:
Съдът констатира, че жалбата е подадена е в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, от оправомощено лице /при редовно упълномощаване/, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата ДТ, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
За да се произнесе по същество по жалбата, съдът съобрази следното:
Като се запозна с доказателствата по делото и след справка в ТР съдът констатира следното:
АвП – ТРРЮЛНЦ
е сезирана със заявление, за вписване на обстоятелства относно напускане на
съдружник В.С.Д. с ЕГН **********, към което са представени писмени доказателства,
установяващи настъпването на описаните обстоятелства по преценка на заявителя.
Постановен е
отказ от длъжностното лице, с доводите, че упражняването на правото на
напускане на съдружника, можело да доведе до намаляване на имущественото
покритие на капитала и да увреди дружествените кредитори.Прави се извод, че във
фактическият състав на прекратяването, следвало да се включи и произнасянето на
общото събрание за начина на процедиране с освободените от напускащият
съдружник дялове, респ. предотвратяване на намаляване на капитала, като
оставащите съдружници запишат и внесат освободените дялове.Поради невъзможност
да се вмени на оставащите съдружници задължение да покрият дяловете без тяхно
съгласие, за дружеството оставала възможност или да се прекрати или да премине
към производство по ликвидация, или да вземе решение за изплащане на
ликвидационния дял на съдружника в размер на чл.125 ал.3 от ТЗ.Според ДЛР без
такова решение на дружеството, фактическият състав на прекратяване на
членството не бил довършен, респ. не възниквало вземане за ликвидационен
дял.Изложени са съображения и за приложението на чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно
нямало законово основание за оправомощаване на напускащият съдружник да заявява
за вписване в ТР, собственото си заличаване.
Постъпил е
писмен отговор по така депозирана жалба, който повтаря част от изложеното в
отказа.Развити са подробни доводи.
Посочено е, че
постановеният отказ, следвало да бъде потвърден, като законосъобразен, тъй като
жалбоподателката нямала законова легитимация съгл. чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ, поради качеството й, само на
съдружник, както и фактическият състав на вписването на напускащ съдружник
изисквал да бъде взето решение от оставащият съдружник, с което да бъде уреден
статута на дружеството, обективирано в учредителен акт на еднолично дружество с
ограничена отговорност.Сочи се, че в регистърното производство се охраняват,
както интересите на лица в членствени проотношения с дружеството, така и тези
на самото дружество, трети лица и публичният интерес.
Окръжният съд,след като се запозна с
изложените оплаквания в жалбата,счита същата за основателна.
Заявено за вписване е обстоятелството-заличаването на съдружник на основание
чл.125 ал.2 от ТЗ.
По въпроса дали напусналият съдружник има правен интерес по
чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ е налице противоречива практика, във връзка с което е
образувано ТД №1/2020г. на ОСГТК на ВКС - 5 въпрос.
Настоящият съдебен състав счита, че напусналият съдружник има
правен интерес да подаде заявление до Търговския регистър, тъй като
заличаването му „влияе и на неговата правна сфера, макар и да не е част от
фактическия състав на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ“. Освен това следва да се
отбележи, че ако се отрече правото му да иска да бъде заличен от партидата на
дружеството, това ще доведе до накърняване на принципите на достоверност и
публичност на Търговския регистър.
Прекратяването на членството на съдружник поради доброволно напускане настъпва с изтичането на срока на предизвестието /3-месечен – преди датата на прекратяването/, съгласно чл. 125 ал.2 от ТЗ, откогато и съдружието с напусналия съдружник се прекратява /в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК-
по време на действие на нормата решение № 46/2010г. на ВКС по т.д.№ 500/2009г., II т.о.,ТК/. От този момент на прекратяване на членството между дружеството и напусналия съдружник възникват облигационни отношения, които обаче не влияят на факта на напускане на съдружника.Наличието на неуредени имуществени отношения не води до извод, че не е прекратено участието на съдружника. Изчистването на неуредените имуществените отношения може да стане както доброволно, така и в едно отделно съдебно производство. В случая на доброволно прекратяване на членството по реда на чл.125 ал.2 от ТЗ законодателят не изисква произнасяне на ОС на ООД относно съдбата на освободените дялове
и в тази посока практиката на съдилищата и ВКС е категорична.Вписването на промяната в персоналния състав на дружеството в търговския регистър задължително следва от факта на прекратеното членство.Съдбата на освободените дялове е предмет на едно бъдещо решение на ОС, което обаче не влияе върху факта на напускане на съдружника в посочения случай.Налице
е субективно право с потестативен характер,
за което законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника
/в т.см. решение №21/19.01.2011г. на Апелативен съд Пловдив по в.т.д. 51/11г.
по описа на съда/.
Систематичното тълкуване на нормата на чл.125 ал.2 ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения по чл.127 във вр. с чл. 125 ал.3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството, както и от съдбата на дружествените дялове,в
какъвто смисъл са били дадени неправилни указания от ДЛР.
Според
трайната съдебна практика – „Прекратяването на членството на съдружник, не променя състоянието на вписания и осигурен вече чрез вноските на съдружниците капитал, поради което и довнасяне към същия или намаляване не е задължително.След прекратяването на съдружието, като задължителна закономерна последица възниква основание за уреждане на имуществените отношения по чл. 125 ал.3 ТЗ, но не се променя броя на дяловете, на които е разпределен капиталът на дружеството, нито стойността им, кореспондираща със стойността на капитала.“ В
този см. решение №233/26.06.2015г. на ПАС по в.т.д.386/15г.,както и решение на
настоящия докладчик №133/28.12.2017г. по т.д.207/17г. по описа на ПОС.
Промяната на капитала и
дружествения договор са последици от прекратяването на членственото
правоотношение,а не част от фактическия му състав,поради което нямат правно
значение при оповестяването на промяната.В този смисъл е трайната съдебна
практика на ВКС, обективирана в редица постановени по реда на чл.290 от ГПК
решения,като напр. решение №515/20.03.2002г. на ВКС по
гр.д.№1312/2001г.,V г.о.;решение № 10/28.01.2004г. на ВКС по гр.д.№
426/2003г.,ІІ г.о;.
В тази насока,освен гореизложеното,съдът
съобрази и разпоредбата на чл.21,ал.3,т.11 от Наредба № 1/14.02.2007
г. за воденето, съхраняването и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел,където е посочено,че при прекратяване на
членство,с оглед на настоящата хипотеза,се представя само писмено предизвестие
за напускане на съдружника.В т.1 и т.2 на същата разпоредба е посочено общо
представянето и на решение на общото събрание за промяна на
обстоятелствата,както и преписът от дружествения договор за
същите,но те не са приложими в процесната хипотеза,тъй като не са
изрично посочени.Промяна на обстоятелства по група „Капитал“ не е заявена за
вписване.Решение на общо събрание на дружеството не е заявено за вписване с
оглед на чл.140 ТЗ,респ. не е представен за обявяване препис от изменен или
допълнен дружествен договор с оглед на чл.119,ал.4 ТЗ.При това
положение и след като съгласно чл.21,т.5 ЗТРРЮЛНЦ се преценява съществуването само на заявеното за вписване обстоятелство,на
основание чл.21, т.4 ЗТРРЮЛНЦ заявителят е длъжен да приложи към заявлението
само документи,доказващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира че постановеният отказ е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, като на осн.чл.25 ал.5 от ЗТР, следва да се задължи Агенцията да извърши вписване на заявеното за вписване обстоятелство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен ОТКАЗ под рег. №20210223113535/24.02.2021г., по заявление №20210223113535/23.02.2021г.,
с който е отказано вписването на прекратяване
на участието на съдружника В.С.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, по реда на
чл.125 ал.2 от ТЗ,на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията
-Търговски регистър, за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на „Петроком“ ООД, с ЕИК *********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл.25 ал.5 от ЗТР длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията
- Търговски регистър ДА ИЗВЪРШИ ВПИСВАНЕ по партидата на „Петроком“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пазарджик
ул.“Константин Величков“ №20 ет.4 ст.407, на заявените обстоятелства по заявление
с вх. №20210223113535/23.02.2021г.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Агенцията по
вписванията – Търговски регистър за изпълнение.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: