Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260034 09.02.2021
год. град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския
окръжен съд първи въззивен
граждански състав
На двадесет и
седми януари Две хиляди двадесет и първа година
В открито
заседание, в състав:
Председател:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Членове: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
Секретар: Д*Х*
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д. № 1004 по
описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, срещу Решение № 260039/14.10.2020 г.,
постановено по гр.д. № 501/2020 г., с което Районен съд – Димитровград е уважил
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК,
като е признал за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД – гр. Пловдив, че ЕТ „П* К*“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Д*, ул. „Х* Г. *“ № 2-В-4, не му дължи сумата в размер на 1 100,48 лева, представляваща
стойността на допълнително начислени по фактура № 11728** от 02.06.2017 г.
8 435 kWh ел.енергия за периода от 10.09.2015 г. до 27.11.2015 г.,
по партида с клиентски № **********, за ИТН 15**, за обект в Д*, ул. „П*х Е*“ №
*. Със същото решение съдът е осъдил „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр.
Пловдив да заплати на ЕТ „П* К*“ направените по делото разноски в размер на 357,03
лв.
В жалбата се
твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено при
непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Доказателствата
по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, което довело и
до постановяването на едно неправилно решение. Обосновава се тезата, че
корекцията на неизмерваната електрическа енергия е извършена на годно правно
основание – чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 83, ал.
1, т. 6 от Закона за енергетиката, във вр. с чл. 45, ал. 1, във вр. чл. 51, ал.
1 от ПИКЕЕ. Мотивите на съда били несъстоятелни, доколкото ПИКЕЕ представлявали
подзаконов нормативен акт, приет от ДКЕВР по надлежния ред. Сочи се, че
корекцията е извършена именно въз основа на подзаконов нормативен акт, а не въз
основа на договорни клаузи. От друга страна, принципните положения на чл. 82 от ЗЗД относно въпроса за вината при неизпълнение на облигационни задължения били
неприложими в случая и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД не е твърдяло
неизпълнение на договора от страна на клиента. Въпросът кой е конкретният
извършител бил ирелевантен за настоящия спор. Моли въззивният съд да постанови
решение, като се съобрази с новата практика на ВКС и отмени изцяло обжалваното
решение и постанови ново, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан иска предявен от EТ „П* К*”, като същият бъде осъден за заплати и
сторените по делото разноски на двете инстанции. Релевира се още възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендирания от
ответната страна размер на адвокатско възнаграждение.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна EТ „П* К*” не депозира писмен отговор на
постъпилата въззивна жалба. С молба-становище, чрез процесуалния си
представител адв. Б. И., оспорва жалбата като неоснователна, претендира
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските пред втората
инстанция.
Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания срещу атакувания
съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от П* Ч* К***,
действащ в качеството си на EТ „П* К*” с искова молба, с
която срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е бил предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК. Ищецът излага твърдения, че бил потребител на електроенергия с клиентски №
1000*** за обект, находящ се в гр. Д*, ул. „П* Е*“ 5, като на 27.11.2015 г.
била извършена проверка на електромера на посочения адрес и устройството било
демонтирано. Впоследствие, при извършена техническа проверка било установено,
че електромерът бил манипулиран и съответно на ищеца била начислена
електроенергия на стойност 1 100,48 лв. с ДДС, за периода от 10.09.2015 г.
до 27.11.2015 г. Начислената сума била недължима поради начална липса на
основание, поради което претендира съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата
по процесната фактура.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД депозирал отговор на исковата молба, в който се
оспорва исковата претенция като неоснователна.
За изясняване на делото от фактическа страна
първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства,
касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства. По делото
са допуснати и приети като доказателства приложените към исковата молба и към
писмения отговор документи, назначена е съдебно – техническа експертиза.
Във въззивното производство не се ангажират нови
доказателства.
По делото не се спори, че ответното дружество е доставчик на
електроенергия, а ищецът е потребител на същата въз основа на договор. Между
страните няма спор, че е извършена проверка на 27.11.2015 г., констатациите от
която са били отразени в Констативен протокол № 222999 за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване от същата дата. Ищецът и титуляр на
партидата е присъствал на проверката, като действията са извършени в
присъствието на П* К*.
Първоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви относно правото и възможността на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД да начислява и коригира сметките на клиенти за изминал
период. Няма спор, че процесният електромер е бил присъединен към
електрическата мрежа, поради което между страните е налице валидно облигационно
правоотношение. Съдържанието му включва правото на ищеца да потребява закупена
от него електроенергия и насрещното право на ответното дружество да получи
дължимата цена. Правното основание за възникване на облигационното правоотношение
е наличието на влезли в сила Общи условия, утвърдени от ДКЕВР по надлежния ред.
Спорният момент се свежда до правото на ответното дружество при констатирано
неправилно отчитане на средството за търговско измерване (СТИ) да извършва
коригиране на сметката на абоната за минал период. Въззивната инстанция приема,
че отношенията между енергоснабдителното дружество и ищеца имат облигационно
основание. Те произтичат от една договорна правна връзка, което предполага, че
всички произтичащи от нея отношения между страните следва да бъдат
регламентирани при съблюдаване на правилата за изпълнение и неизпълнение на
договорните права и задължения. С извършването на корекция на потребяваното
количество електроенергия и нейното остойностяване дружеството – жалбоподател
на практика въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото
последният остава задължен да плати паричната равностойност на количеството
електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния електромер за един минал
период от време. Възприемането на подобен подход води до извода, че ищецът –
потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни задължения. По
същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност. Съгласно
чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В
първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице
виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да
обоснове възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно
измерената от СТИ електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното
дружество, изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата правна
уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за
корекция на сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите
на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от принципа
за виновния характер на неизпълнението при договорните задължения. Посочените
разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите условия за пренос и
достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички останали
въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл. 79
– 82 от ЗЗД.
В отговора
на исковата молба ответното дружество излага тезата, че корекцията не се
извършвала на основание влезлите в сила общи условия, а на основание раздел ІХ
от ПИКЕЕ. Правилно е отбелязано от първата инстанция, че в ПИКЕЕ са уредени
условията и редът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Следователно, в раздел ІХ на ПИКЕЕ е
регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и възникването на
отговорност за крайния потребител на електрическата енергия. Следва още да се
отбележи, че с Решение № 2315/21.02.2018г., постановено от ВАС по адм.дело №
3879/2017г., обнародвано в ДВ, бр. 97 от 23.11.2018г. са отменени разпоредбите
на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ, като решението е влязло в сила в деня на
обнародването му и отмяната на цитираните норми има действие занапред.
Въззивната
инстанция намира, че корекционната процедура по чл. 51 от ПИКЕЕ не следва да
бъде приложена като противоречаща на чл. 82 от ЗЗД. Правното основание за този
извод е чл. 15, ал. 3 от ЗНА, който задължава правораздавателните органи да
прилагат нормативните актове според тяхната юридическа сила в случаите на
констатирано противоречие между подзаконов акт и нормативен акт от по-висока
степен, какъвто е и настоящият случай. В този смисъл изводите за неприлагане на
чл. 51, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ са обосновани с действието на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.
Несъстоятелен
е и доводът в жалбата, че чл. 82 от ЗЗД е неприложим, защото енергийното
предприятие изобщо не твърдяло наличие на договорно неизпълнение. Както се
посочи по-горе, правото на една страна по договорно правоотношение да
претендира от друга изпълнението на задължение може да произтича от самия
договор, но не и от друг юридически факт. Извършената проверка от служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД и съставянето
на констативния протокол от 27.11.2015 г. (който има значението на частен
свидетелстващ документ) представляват само технически действия, от които не
може да възникне „безвиновно” задължение за плащане на електрическата енергия
от потребителя.
За
допълнение на изложението следва да се посочи, че възникване на отговорност за
крайния потребител и коригиране на неговата сметка е предвидено в чл. 53 – 54
от ОУ на ЕВН ЕР, съгласно които обаче се изисква наличието на „неправомерно
въздействие” върху СТИ (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР и чл. 28 от ОУ на ЕВН
ЕС). Това допълнително подкрепя изводите в обжалвания съдебен акт, че
задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне само въз
основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя, доколкото
в цитираните ОУ е употребено понятието „неправомерно въздействие”. Подобно
въздействие, извършено именно от ищеца – потребител, както вече се посочи, не е
доказано в хода на първоинстанционното производство.
Като е
изложил подробни съображения, първоинстанционният съд е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, към мотивите на което на основание чл. 272 от ГПК
съдът препраща и което следва да бъде
потвърдено от настоящата въззивна инстанция.
Предвид
неоснователността на подадената въззивна жалба дружеството-въззивник ще следва
да бъде осъдено да заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция
разноски, които съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
възлизат на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Размерът на разноските се
установява от представения договор за правна защита и съдействие, като същият
служи и за разписка за действителното заплащане на адвокатския хонорар. В тази
насока е задължителната практика на ВКС на РБ.
При обсъждане на
въпроса за разноските, съдът следва да се спре и на релевираното с въззивната
жалба възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение. Разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
сочи, че минималното възнаграждение за извършено от адвокат процесуално
представителство по дела с материален интерес от 1 000 лв. до
5 000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1 000 лв. В настоящия
случай цената на иска попада в тези рамки, а именно 1 100,48 лв., като
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 307,04 лв. /300 лв. + 7 % х 100,48
лв./. В настоящия случай цената на иска попада в тези рамки, поради което
договореното между ищеца и процесуалния му представител адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция е
договорено дори под неговия минимален размер. При така изложеното, съдът намира
за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
последното не следва да се намалява.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260039/14.10.2020 г., постановено от Районен
съд – Димитровград по гр.д. № 501/2020г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул. „Христо
Г.Данов“ №37, да заплати на
П* Ч** К*, с
ЕГН **********, действащ в качеството си на ЕТ „П* К*“, с ЕИК 126***, със
седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. „Х* Г. Д*“ № *, вх. *, ап.
* направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300
лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.