№ 981
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Г. Стоев
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Г. Стоев Въззивно гражданско дело №
20211100511669 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С влязло сила Решение № 464064/03.08.2018 г., постановено по гр. д. № 25869/2016 г.
по описа на Софийски районен съд, 66 състав, е допуснато да се извърши делба между С. Г.
С., ЕГН ********** и Г. Д. И., ЕГН ********** на съсобствения им недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4091.169.13.69, при
делбени квоти ½ от идеалните части за всеки съсобственик.
С Решение № 20127233/31.05.2021г., постановено по гр.д. № 25869/2016г. по описа
на Софийски районен съд, 66 състав, е отхвърляна претенцията по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК
на Г. Д. И. за възлагане на процесния недвижим имот в негов дял. Постановено е на
основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан процесния недвижим имот.
Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 25102473/16.06.2021г.,
подадена от Г. Д. И., чрез адв. Ж., с което обжалва решението в частта, с която е отхвърлена
претенцията за възлагане в дял. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила,
регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания
доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Моли
решението в обжалвана част да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави
акт, с който да се възложи процесния недвижим имот в дял на въззивника срещу
задължението за уравняване в пари на дела на другия съсобственик. Претендира сторените
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
в първоинстанционното производство. Процесуалният представител на страната в
проведеното открито съдебно заседание е оспорил въззивната жалба, представил е писмени
1
бележи по съществото на спора. Претендира сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са
наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд,
водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК
на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е
приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от
страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за
пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.
Във въззивната жалба се навеждат твърдения за неправилност на решението, поради
допуснати процесуални нарушения на съда свързани с преценката и анализа на събрания
доказателствен материал, водещи до неправилни фактически изводи, както и поради
противоречие с материалния закон.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По основателността на иска.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Във втората фаза на съдебната дела се извършват процесуални действия към
осъществяването на правото на делба, с което се прекратява съсобствеността върху общите
вещи, чрез образуване, респективно предоставяне на дял в изключителна собственост на
съответния съделител или чрез публична продан на общия имот и разпределяне на
получените суми, като различните способи предвидени в закона се прилагат в зависимост от
естеството на имотите, допуснати до делба.
Предмет на въззивното производство е основателността на претенцията на
съсобственика по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане на неподеляемия процесен
жилищен имот. В разпоредбата на 349, ал. 1 ГПК са предвидени две хипотези, т.е. налице са
две правни норми, съответно 1) когато допуснатото до дела неподеляемо жилище е било
съпружеска имуществена общност, която е прекратена със смъртта на единия съпруг и
преживелия няма друго жилище, както и ако 2) неподеляемият имот е жилище, което е
придобито в режима на съпружеска имуществена общност, която е прекратена чрез развод и
бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца от брака, няма собствено жилище. В
процесния случай следва да се изследва дали установените по делото факти се субсумират
под втората норма на чл. 349, ал. 1 ГПК, доколкото е безспорно, че бракът между страните е
прекратен чрез развод.
От приобщеното по делото Решение № 91/ 03.05.2006 г. по гр. д. № 4416/2005г. се
установява, че бракът между страните е прекратен, жилището е предоставено за ползване на
двамата съпрузи, като към момента на постановяване на развода, е нямало ненавършили
пълнолетие деца.
Съгласно приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза процесния имот е неподеляем, тъй като същия представлява еднофамилен
апартамент, чийто помещения не е възможно да бъдат разделени по начин, който да
отговоря на притежаваните от всеки съсобственик идеални части и същевременно
обособените самостоятелни части да представляват самостоятелен обект на правото, т.е. да
съответстват на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ с оглед императивното правило на чл. 203
ЗУТ. Следователно съдът приема, че процесният имот е жилищен и неподеляем.
Според практиката на Върховния касационен съд нормата на чл. 349, ал. 1 ГПК
2
съдържа привилегия, т.е. е специална с оглед правните субекти, и e създадена в интерес на
ненавършилите пълнолетие деца. Следователно, когато бракът е прекратен чрез развод,
условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права спрямо
ненавършилите пълнолетие деца е материалноправна предпоставка да бъде уважена
претенцията за възлагане, която следва да е налице към момента на приключване на устните
състезания– в този смисъл Решение № 72/08.06.2015г. по гр.д. № 6017/2014г., I ГО на ВКС и
т.5 от Тълкувателно решение № 1/ 19.05.2004г. по тълк.д. № 1/2014 ОСГТК на ВКС. След
преценката на събраните доказателства съдът установи, че никой от бившите съпрузи, сега
съсобственици, не упражнява родителски права спрямо ненавършили пълнолетие деца от
брака. Не са налице твърдения, а и липсват доказателства, че някое от децата е поставено
под пълно или ограничено запрещение, респективно родител да упражнява качеството на
попечител или настойник спрямо него, което би било предпоставка за уважаването на
претенцията по чл. 349, ал. 1 ГПК с оглед интереса на децата.
След като не е налице една от задължителните материалноправни предпоставки за
уважаването на претенцията по чл. 349, ал. 1 ГПК, а именно единият от съпрузите да
упражнява родителските права спрямо ненавършило пълнолетие брачно дете, то е
безпредметно да се изследва дали въззивникът има право на собственост върху друг
жилищен имот. С оглед на изложеното претенцията за възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК се
явява изцяло неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
като правилно.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на
разноски има въззиваемата страна, но последната не е представила доказателства за
извършени такива в настоящото производство, поради което разноски не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, Софийски градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20127233/31.05.2021г., постановено по гр.д. №
25869/2016г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от уведомяване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3