Разпореждане по дело №127/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 265 от 21.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 1185/2012 г., К.районен съд е осъдил Р. Т. М. от гр. Кърджали да заплати на К. А. М. от Г. сумата 496.60 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД, за периода от 02.05.2012 г. до 28.05.2012 г., от ползването на магазин № 31, находящ се в Г., кв.”В., бУ.Х.Б.”, ведно със законната лихва от 30.05.2012 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил изцяло иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата 11 143 лева спрямо ответниците Н. Д. Ч. от Г. и Д. М. А. от Г., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 11.10.2010 г. до 28.05.2012 г., а спрямо ответника Р. Т. М. за разликата над сумата 496.60 лева до пълния размер от 11 143 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, за периода от 11.10.2010 г. до 01.05.2012 г., както и е отхвърлил предявения иск по чл.86, ал.1, изр.1-во от ЗЗД за сумата 891.41 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата 11 143 лева, за периода от 11.10.2010 г. до 28.05.2012 г. С решението си съдът е осъдил Р. Т. М. да заплати на К. А. М. сумата 13 051.61 лева, представляваща обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД, за ползването през периода от 11.10.2010 г. до 01.05.2012 г. включително на магазин № 31, находящ се в гр. Кърджали, кв.”В., бУ.Х.Б.”, ведно със законната лихва от 30.05.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 97.83 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на обезщетение по чл.236., ал.2 от ЗЗД, за периода от 11.10.2010 г. до 01.05.2012 г. Осъдил е също така К. А. М. да заплати на Н. Д. Ч. разноски по делото в размер на 2 400 лева, а на Р. Т. М. – да заплати разноски в размер на 129 лева. С решението съдът е осъдил Р. Т. М. да заплати на К. А. М. разноски по делото в размер на 2 929 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът К. А. М., който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че решението е недопустимо, като произнесено по непредявен иск. Твърди се, че съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно от исканото от ищеца и в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. В жалбата се излагат подробни съображения за предявен пред К. районен съд иск по чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.53 от ЗЗД, основан на злоупотреба с права и недобросъвестност на ответниците. Алтернативно се излагат съображения за неправилност на решението, като постановено при неправилна преценка на доказателствената тежест и при нарушение на процесуални правила. Иска се обезсилване на постановеното по делото решение и връщане на делото на районния съд за произнасяне по предявения иск, а алтернативно – да се отмени решението и да се уважат искове по чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.53 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като се осъдят ответниците солидарно да заплатят на ищеца претендираните суми по главния и акцесорния иск. Също така алтернативно моли съда да потвърди първоинстанционното решение досежно иска с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД срещу Р. М.. Претендира разноски за двете инстанции.

Недоволна от така постановеното решение, в неговата осъдителна част, е останала и въззивницата Р. Т. М., която го обжалва чрез своя представител по пълномощие в посочената част. Счита, че неправилно съдът дал различна правна квалификация на предявения иск, като го е квалифицирал като иск по чл.59 от ЗЗД и чл.236, ал.2 от ЗЗД, вместо като иск по чл.45 от ЗЗД. В тази връзка с(чита, че съдът недопустимо се е произнесъл по непредявен иск. Излагат се съображения, че никъде в исковата молба ищецът не претендира неплатени наеми или обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД и пропуснати ползи. Моли съда да отмени решението в неговата осъдителна част и да отхвърли предявения иск изцяло. Претендира разноски.

В съдебно заседание, въззивникът К. М., чрез своя представител по пълномощие, поддържа въззивната жалба. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения.

Въззивницата Р. М., чрез своя представител по пълномощие, в съдебно заседание поддържа подадената от нея въззивна жалба.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните във връзка с предявената по делото искова молба, прие следното:

Видно от подадената искова молба, пред Кърджалийския районен съд е бил предявен иск от К. А. М. против Н. Д. Ч., Д. М. А. и Р. Т. М., за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 13 696 лева, представляваща обезщетение за непозволено увреждане за периода от 11.10.2010 г. до 28.05.2012 г., на основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.53 от ЗЗД, както и акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обещетение за забава. При условията на евентуалност е предявен и иск по чл.236, ал.2 от ЗДД за обезщетение в размер на исковата сума от 13 696 лева, но само срещу третата ответница Р. Т. М..

С разпореждане № 2227 от 31.05.2012 г. К.районен съд е оставил без движение така предявената искова молба, като е дал срок на ищеца да отстрани констатирани нередовности, в това число – да посочи дали основава иска си на неоснователно обогатяване на ответниците в резултат на което той се е обеднил или основава иска си на непозволено увреждане от страна на ответниците.

С молба вх.№ 6799/19.06.2012 г. ищецът К. А. М. изрично е посочил, че исковата претенция е за непозволено увреждане, на основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.53 от ЗЗД, като е изложил обстоятелства за умишлено увреждане от страна на ответниците. В тази връзка, ищецът също така изрично е посочил, че исковата претенция не е за неоснователно обогатяване, тъй като при такъв иск трудно би се ангажирала солидарната отговорност на тримата ответници, доколкото почти през целия период магазина бил ползван от едноличния търговец Р. М..

Независимо от така изложените обстоятелства, на които ищецът основава иска си и заявеният от него петитум, районния съд с определението си по чл.140 от ГПК е приел, че се касае за иск с правно основание чл.59 от ЗЗД спрямо всички ответници. В съдебно заседание на 06.11.2012 г., изготвяйки доклад по делото съдът отново е приел, че е предявен иск по чл.59 от ЗЗД спрямо всички ответници, както и е предявен при условията на евентуалност иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД срещу ответницата Р. Т. М.. В същото съдебно заседание, с оглед определението на съда по чл.140 от ГПК и във връзка с изготвения доклад по делото, ищецът изрично е възразил по така дадената от съда правна квалификация на предявения иск, като отново е посочил, че е налице виновно поведение на тримата ответници и е предявил именно иск по чл.45 от ЗЗД, а не иск по чл.59 от ЗЗД.

В хода на делото, с молба вх.№ 13150/19.11.2012 г., ищецът е поискал да се допусне изменение на предявените искове, като е намалил размера на предявения от него главен иск от 13 696 лева на 11 143 лева, а размера на акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД е увеличил на 891.41 лева. В съдебно заседание на 27.11.2012 г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на предявения главен иск, с правно основание според съда – чл.59 от ЗЗД, като е намалил същия от 13 696 лева на 11 143 лева и е увеличил акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД от 97.83 лева на 891.41 лева. Видно от протокола за съдебно заседание от 27.11.2012 г., ищецът в проведените устни състезания отново е поддържал и е изложил съображения, че е предявен иск по чл.45 от ЗЗД и е поискал ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят претендирата сума. В представената по делото писмена защита е изложил съображения за предявен иск по чл.45 от ЗЗД, а не за иск по чл.59 от ЗЗД.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение районният съд се е произнесъл по иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, като е осъдил третата ответница Р. Т. М. да заплати на К. А. М. сумата от 496.60 лева, като обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД, и е отхвърлил изцяло иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата 11 143 лева спрямо ответниците Н. Д. Ч. и Д. М. А., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, а спрямо ответника Р. Т. М. е отхвърлил иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата 496.60 лева до пълния размер от 11 143 лева, както и е отхвърлил предявения иск по чл.86, ал.1, изр.1-во от ЗЗД за сумата 891.41 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата 11 143 лева, за периода от 11.10.2010 г. до 28.05.2012 г. С решението си съдът също така е осъдил Р. Т. М. да заплати на К. А. М. сумата от 13 051.61 лева, като обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД, за ползването през периода от 11.10.2010 г. до 01.05.2012 г. включително на процесния магазин № 31, както и сумата 97.83 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД, за периода от 11.10.2010 г. до 01.05.2012 г.

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск – такъв по чл.59, ал.1 от ЗЗД, а не се е произнесъл по предявения иск, който с оглед изложените обстоятелства, на които се основава иска и заявения петитум, е с правно основание чл.45 от ЗЗД. Така, както първоначално в исковата молба, така и в последствие в молбата за отстраняване на нередовности с вх.№ 6799/19.06.2012 г., в съдебните заседания от 06.11.2012 г. и 27.11.2012 г., както и в представената писмена защита, ищецът изрично е поддържал, че е предявен именно иск за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД срещу тримата ответници, основаващ се на виновно и увреждащо го поведение от страна на ответниците, а не се касае за иск за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД, какъвто ищецът счита, че срещу ответниците Н. Д. Ч. и Д. М. А. не би могъл да докаже.

Следва да се посочи, че предметът на един иск се определя от неговото основание и петитум. В тази връзка, както о‗ изложените и поддържани от ищеца фактически обстоятелства, на които основава искането си, така и от изрично поддържания от него петитум, се установява, че е предявен именно иск за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД, а не иск за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД, по какъвто иск се е произнесъл с атакуваното решение първоинстанционния съд. При това положение, в настоящия случай е налице хипотезата на чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК, а именно – съдът е разгледал непредявен иск, поради което следва решението да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск по чл.45 от ЗЗД. В тази връзка, доколкото акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД е във връзка с главния иск по чл.45 от ЗЗД, и предвид обстоятелството, че иска срещу ответницата Р. Т. М. по чл.236, ал.2 от ЗЗД е предявен при условията на евентуалност, т.е. по него съдът дължи произнасяне само ако отхвърли (не уважи) главния иск, следва решението да се обезсили изцяло – както в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, така и в частта, с която се е произнесъл по иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД. Впрочем, видно от решението, по отношение на ответницата Р. М. районният съд е присъдил както обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗЗД, така и обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД. Все в тази връзка, предвид извършеното намаления на размера на главния иск, при новото разглеждане на делото районният съд следва да съобрази размера на евентуално предявения иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД и да прецени дали иска е предявен като евентуален или е налице обективно съединение на искове.

Ето защо следва да се обезсили изцяло решението на районния съд и делото да се върне на същия съд за произнасяне по предявения иск от друг състав.

С оглед на така приетия извод за недопустимост на постановеното решение е безпредметно обсъждането на наведените оплаквания за неправилност по съществото на спора. Направените от страните разноски пред настоящата инстанция следва да се съобразят при присъждане на разноските с оглед крайния изход на делото.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 265 от 21.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 1185/2012 година по описа на К. районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по предявения иск от друг състав, като се съобрази изложеното в мотивировъчната част на решението.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове : 1. 2.