№ 420
гр. гр.Н., 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:С.Ст.Д.
при участието на секретаря М.Д.Ш.
като разгледа докладваното от С.Ст.Д. Гражданско дело № 20232150100518
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 709/27.01.2022 г.
на Н. Ж. В., ЕГН **********, с адрес в с. Г., общ. Н., ул. „Я.Л.а“ № ..., чрез адвокат Х.
Й. от САК – преупълномощена от адв. Д. М. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул.
”А.С.” № ..., ет. 5, оф. 5.3, срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „И.“, ул. ”Н.” № ...., представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г. с която се
иска от съда да прогласи нищожността на клауза по чл. 10, ал. 2 от Договор за паричен
заем № ......./12.12.2022 г., сключен между страните, с която е уговорена „такса
експресно обслужване“ в размер на 490 лева, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
22 чр. чл. 10 и чл. 19 от ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Излагат се твърдения, че между страните е сключен Договор за паричен заем №
......./12.12.2022 г., по силата на който на ищцата, в качеството на заемател, била
предоставена сумата от 1300 лева от страна на ответника-заемодател. Твърди се, че по
силата на договора на ищцата била начислена от страна на ответното дружество такса
„експресно обслужване“ на стойност от 490 лева или 37,7 % от размера на главницата,
заплащането на която било включено във вноските по погасителния план. Завява се, че
клаузата по чл. 10, ал. 2 от договора е нищожна, като противоречаща на чл. 143, ал. 2,
т. 5 от ЗЗП и неиндивидуално уговорена между страните, въвеждаща заплащане за
услуга, която не е действително предоставена. На следващо място се аргументира
нищожност на посочената клауза, като противоречаща на добрите нрави, нарушаваща
закона и неравноправна. Излагат се подробни съображения. Претендират се съдебни
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. №
5812/19.06.2023 г. от ответника „Б.Е.Д.К.“ ООД, чрез юрисконсулт Г.И., с който
предявените искове се оспорват като неоснователни по подробно изложени правни
съображения. Моли се за отхвърляне на предявената претенция и присъждане на
съдебни разноски.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцата не се явява и не се
1
представлява. Депозирано е становище по съществото на спора. Претендира се
присъждане на направените по делото съдебни разноски и се представя списък по чл.
80 от ГПК.
Ответното дружество не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителени искове при условията на
евентуалност с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1
във вр. с чл. 22, чл. 10 и чл. 19 от ЗПК; и при евентуалност във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. трето и във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Приет като доказателство по делото е Договор за кредит с номер MAX_....... от
09.12.2022 г. между „Б.Е.Д.К.“ ООД и Н. Ж. В., сключен при общи условия /л. 17-19 от
делото/, от съдържанието на който се установява, че страните са постигнали съгласие
за предоставяне на потребителски кредит /паричен заем/ в размер на 1300 лева; за срок
от 10 месеца; при изплащане на 10 месечни погасителни вноски с посочване на
конкретните падежи по дати, всяка в размер на 272,02 лева; обща дължима сума в
размер на 2720,30 лева с включени такси „Бързо разглеждане“ и „Експресно
обслужване“. Видно от съдържанието на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора, по заявление
на кредитополучателя са включени услугите по т. 7.3 и т. 7.4 от общите условия, при
които е сключен кредита, а именно за „Бързо разглеждане“ и „Експресно обслужване“.
Стойността на таксите е определена изрично в договора, както следва – за „Бързо
разглеждане“ /ал. 1/ сума в размер на 473,20 лева и за „Експресно обслужване“ /ал. 2/
сума в размер на 709,80 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От събраните и обсъдени доказателства, за съда се налага извода, че оспорената
договорна клауза по чл. 10, ал. 2 е недействителна.
В практиката на ВКС последователно е застъпено разбирането, че съгласно чл.
143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално
(Решение № 67 от 12.09.2019г. по търг. дело № 1392/2018г. по описа на I търг.
отделение на ВКС и др.). Съобразно константната практиката на ВКС не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. В случая става въпрос за клауза от типов
договор за кредит, включена в общите условия. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е предвиден и
неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19 от
ЗЗП неравноправна е и клауза, която не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, а в чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП
като неравноправни са предвидени клаузи, които поставят други подобни условия. На
практика с цитираните клаузи от договора на потребителя се начислява допълнително
възнаграждение за предоставяне на услуги, които не е ясно дали ще бъдат използвани
от него. Ето защо към момента на сключване на договора за него не е налице
възможност да прецени икономическите последици от сключването му. Наред с това
предвидените услуги касаят свободата на договаряне, която е дадена на страните,
встъпили в облигационни правоотношения, по силата на чл. 9 от ЗЗД. Следователно, с
договора за потребителски кредит се въвежда необходимост от заплащане на
2
възнаграждение за кредитора за договаряне по определени точки с длъжника, а това от
своя страна представлява противоречие на основния правен принцип, заложен в чл. 9
от ЗЗД. Т.е. клаузата за определяне на възнаграждение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е неравноправна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 20 от КЗП.
Възлагането в тежест на потребителя на посоченото възнаграждение противоречи и на
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Посочените в договора действия – бързо разглеждане и експресно обслужване,
са свързани именно с управлението и усвояването на кредита, като на потребителя се
вменява заплащането на допълнителна такса за евентуалното им реализиране. Ето
защо клаузите по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора противоречат и на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. Не без значение е и съществената прекомерност на посочените възнаграждения,
като таксата „Бързо разглеждане“ съставлява над 36 % от размера на отпуснатия
кредит, а таксата „Експресно обслужване“ – над 54 % от заемната сума, или двете
такси общо възлизат на над 90 % от стойността на отпуснатия потребителски кредит.
Доколкото става въпрос единствено за бъдеща възможност да се използват определени
услуги, то определянето на размер на възнаграждение за тези услуги, близък по обща
стойност до размера на отпуснатия кредит, е прекомерно и несъизмеримо с целта на
договора за кредит.
С оглед всичко изложено до тук, съдът достигна до краен извод за нищожност и
неравноправност на клаузите по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора за потребителски
кредит, с които се определя възнаграждение за заявени от кредитополучателя
допълнителни услуги - „Бързо разглеждане“ и „Експресно обслужване“. В този смисъл
и доколкото съдът е ограничен от искането на ищцата, следва да бъде прогласена
нищожността на договорната клауза по чл. 10, ал. 2, предвиждаща такса за експресно
обслужване, на заявените правни основания – чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 10а
от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 143 от ЗЗП.
С оглед изхода на спора, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 1250 лева, вкл. заплатена държавна такса в размер на 50 лева и заплатено
възнаграждение за един адвокат в размер на 1200 лева с вкл. ДДС, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК и приложените доказателства за извършените
разходи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 във вр. с
чл. 10а от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 143 от ЗЗП, на договорна клауза за
заплащане на такса експресно обслужване по чл. 10, ал. 2 от Договор за кредит с
номер MAX_....... от 09.12.2022 г. между „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н „И.“, ул. ”Н.” № ...., представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г. и
Н. Ж. В., ЕГН **********, с адрес в с. Г., общ. Н., ул. „Я.Л.а“ № ..., като
противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави.
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ......., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на Н. Ж. В., ЕГН **********, сумата от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева,
представляваща направени съдебни разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
3
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4