О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 08.10.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на осми
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1851 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на К.Х.А. срещу Решение № 3390 от 22.07.2019г. постановено по гр.д. №
2598/2019г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав, с което на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за защита от
дискриминацията са отхвърлени предявените от въззивника срещу Президента на
Република България, с адрес гр. София, бул. „Дондуков“ № 2 искове за приемане
за установено в отношенията между страните, че е нарушено правото на ищеца на
равно третиране по признак лично и обществено положение вследствие постановен
отказ от Президента на Републиката да го помилва, както и за осъждане на
ответника да преустанови нарушението и да се въздържа от бъдещи нарушения на
забраната за дискриминация.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Развитите доводи са, че
равното третиране е основен конституционен принцип и никой държавен орган не
може да стои над закона, в т.ч. и Президента на Републиката. Изтъква, че няма
защитима ценност, която да обоснове различно третиране на лицата или поставяне
в по-неблагоприятно положение на едни спрямо други при еднакви обстоятелства
при помилването. В случая са налице „сравними сходни обстоятелства“ – и двамата
с помилвания затворник са извършили престъпленията си през 1989г. и са осъдени
да изтърпят наказания, каквито не са съществували уредени в закона, към момента
на осъждането им в нарушение на чл. 2 от НК. Това е причината, поради която
другият лишен от свобода да бъде помилван, а на него му е отказано помилване.
Налице е също „сходно лично и обществено положение“ – и двамата с помилвания са
затворници. Размерът на наказанията не е посочен като основание на иска в
исковата му молба, поради което съдът е излязъл извън предмета на спора. Моли
за справедливост и зачитане върховенството на закона, като се отмени
обжалваното решение, а предявените искове – уважени с извод за основателност.
В отговор на жалбата Президентът на
РБ оспорва доводите в нея. Поддържа, че отказът за помилване не представлява
форма на пряка или непряка дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. Помилването не
е право, което осъденото лице придобива, а изключително правомощие на
Президента на РБ съгласно чл. 98, т. 11 от КРБ, което не подлежи на контрол. Не
е доказано и не е налице дискриминация на личностен или обществен признак. Не
са налице и сравними сходни белези между правното състояние на въззивника, с
това на помилвания Валентин Петров Иванов, доколкото на последния първоначално
е наложено наказание „доживотен затвор“, изменено на наказание „30 години
лишаване от свобода“ а не „смърт“, каквато именно е първоначалната присъда на
въззивника. В протевовес на това – ищецът К.А. е осъден на „смърт“ по НОХД №
65/1989г. на ОС – Добрич. Поради действието на мораториум върху изпълнението
му, то не е изпълнено. След отмяната му през 1998г., с Указ № 4/25.01.1999г.
вицепрезидентът заменя постановеното смъртно наказание с наказание „доживотен
затвор без замяна“. Ето защо не е налице различно третиране на двете лица. Моли
в тази връзка обжалваното решение да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана
е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата и отговора й не се съдържат
искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Постъпила е и частна жалба от
Администрацията на Президента, представлявана от Главния секретар на президента
Димитър Желязков Стоянов срещу Определение № 5992 от 10.05.2019г. постановено
по гр.д. № 2598/2019г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с което на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК е изготвен
проект за доклад по делото, в който е включен текст, несъдържащ се в отговора
на исковата молба, а именно: „Възразява, че не е легитимиран да отговаря по
предявения иск, доколкото към момента на помилването от 2016г., не е заемал
тази длъжност“.
Частната жалба е процесуално
недопустима, доколкото определението по чл. 140, ал. 3 от ГПК не е сред
подлежащите на обжалване определения съгласно уредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1
и т. 2 от ГПК. Защитата на страната в гражданския процес срещу
некоректен/непрецизен доклад по делото е уредена в чл. 146, ал. 3 от ГПК в хода
на първото по делото съдебно заседание, а не и по пътя на обжалване на
определението, съдържащо проект за доклад по делото. Ето защо, като насочена
срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, частната жалба е процесуално
недопустима и следва да се върне.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
04.11.2019г. от 10:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ВРЪЩА на основание чл. 274, ал. 1 от ГПК частна жалба от
Администрацията на Президента, представлявана от Главния секретар на Президента
Димитър Желязков Стоянов срещу Определение № 5992 от 10.05.2019г. постановено
по гр.д. № 2598/2019г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с което на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК е изготвен
проект за доклад по делото, в който е включен текст, несъдържащ се в отговора
на исковата молба, а именно: „Възразява, че не е легитимиран да отговаря по
предявения иск, доколкото към момента на помилването от 2016г., не е заемал
тази длъжност“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в
последната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд, гр.
Варна в едноседмичен срок, който за частния жалбоподател започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1,
т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от определението
да се връчи на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.