Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.06.2019г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СТАРА
ЗАГОРА Х
ГРАЖДАНСКИ състав
На 07 май
2019
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 2576 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП"
АД твърди в исковата си молба, че
на 06.04.2015г. с ответника сключили Договор за кредит № 73837. Договарянето между страните се осъществило
чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се
сключил във формата на електронен
документ и правоотношението
се реализирало при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние,
Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния
документ и електронния подпис и приложимите към сключения договор
за кредит Общи условия на
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД.
Сключването
на договора за кредит между
ищцовото дружество и ответника било извършено по инициатива
на Кредитополучателя – П.М.Д..
За да получил
кредит, ответникът попълнил Заявка за кандидатстване, намираща се на
Уеб сайта на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, като в заявката П.М.Д. е предоставил доброволно пълни и верни данни относно
своята самоличност като: трите си
имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота,
Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания от него начин за
получаване на сумата по кредита
Ответникът е посочил, че желае да
получи заема чрез превод по
своя бА.а сметка. ***лед успешното и попълване ответникът е потвърдил, че се е запознал
и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, приложими към договора за
кредит, като приемането на Общи
условия е необходимо условие за изпращане
на заявката.
След подаване на Заявката
за кандидатстване от страна на
П.М.Д., същият е получил от моя доверител
ПИН код под формата на кратко
електронно съобщение (СМС) на посочения от
него в заявката телефонен номер, както и линк на
посочената от него електронна поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната
поща се удостоверява,
че лицето, което желае да
получи кредита е именно лицето, което е подало заявката за кандидатстване
и именно това са неговите лични
данни. След получаване на линка
П.М.Д. е потвърдил заявката
си за кандидатстване
за кредит, като е активирала въпросния линк, при което се
зарежда част от уеб сайта
на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД – smilecredit.bg, където той е въвел
ПИН кода на заявката и е потвърдил искането си за
получаване на кредита при сроковете
и условията съгласно заявката.
След успешното потвърждаване на заявката „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е разгледал предоставената от П.М.Д. информация и въз основа на
тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил П.М.Д. за искания от
него кредит, След одобряване на кредита моят
доверител е изпратил на електронната поща на П.М.Д. договор за кредит
№ 73837, заедно с Общите условия, като в мейла е прикачил два броя линка
- „Приеми договора" и
„Откажи договора". С оглед сключването на Договора за
кредит и като доказателство за съгласието на ответника
с договора за кредит и Общите условия П.М.Д. е активирал линка „Приеми договора”.
2. Съгласно
сключения между страните Договор за кредит № 73837 П.М.Д. е получил от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП"
АД паричен заем в размер на 315 лева.
Част от сумата
по кредита, в размер на 250 лева,
кредитополучателят е получил
по своя банкова
сметка ***.04.2015 г. Останалата
част от сумата
по кредита в размер на 65 лева
моят доверител е заплатил от името
и за сметка на ответника на
трето лице - застрахователно дружество „Животозастрахователен институт"
АД Тази сума представлява финансиране на предоставена от Застрахователната агенция услуга по групова рискова
застраховка живот, за което свидетелства
издаденият Сертификат за застраховане. Кредитополучателят е дал своето неотменимо и изрично съгласие и е наредил на Кредитодателя
да заплати 65 лева от негово
име и за негова сметка.
3. Съгласно
сключения между страните Договор за кредит № 73837/06.04.2015 г. П.М.Д.
е получил заем в размер на 315 лева,
като се е задължил да върне
дължимата сума заедно с уговорената лихва за ползване
на кредита в размер на 10,87 лева в срок от
30 дни от 07.04.2015 г. до 06.05.2015 г. и при условията договорени между страните.
4. Кредитополучателят
е погасил част от главницата по
договор за кредит № 73837 в размер на 65 лева, както
и лихвата за ползване на кредита
в размер на 10,87 лева. За остатъка
от дължимата сума кредитополучателят е поискал нов заем,
с който да бъде погасен старият
кредит. За целта страните са сключили Анекс
№ 73837 А към Договор за кредит № 73837 на дата 08.05.2015 г., с който са се
споразумели да сключат нов договор
за кредит.
5. Съгласно
сключения нов Договор за кредит
№ 77727 от дата 08.05.2015
г. П.М.Д. е получил от „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП" АД паричен заем
в размер на 315 лева. Част от
сумата по кредита, в размер на 250 лева, е била вече отпусната
и преведена на кредитополучателя на дата 06.04.2015 г. по негова банкова сметка, ***т № 73837/06.04.2015 г. Останалата
част от сумата
по кредита в размер на 65 лева
моят доверител е заплатил отново от името и за
сметка на ответника на трето
лице - застрахователно дружество „Живогозастрахователен институт" АД. Тази сума представлява финансиране на предоставена от Застрахователната агенция услуга по групова
рискова застраховка живот, за което
свидетелства издаденият Сертификат за застраховане.
Кредитополучателят е дал своето неотменимо и изрично съгласие и е наредил на Кредитодателя
да заплати 65 лева от негово
име и за негова сметка. Страните са сключили
новия договор за кредит по
начина посочен по - горе.
6. Съгласно
сключения между страните Договор за кредит № 77727/08.05.2015 г. П.М.Д.
е получил заем в размер на 315 лева,
като се е задължил да върне
дължимата сума заедно с уговорената лихва за ползване
на кредита в размер на 10,87 лева в срок от
30 дни от 09.05.2015 г. до 07.06.2015 г. и при условията договорени между страните.
7. Съгласно
Общите условия Кредитополучателят заплаща на Кредитодателя такса за извънсъдебно
събиране на просрочен кредит, дължима при забава
на плащането на една или
повече погасителни вноски по кредита
на падеж съгласно настоящия Договор за кредит
и погасителния план към него, в размер
определен съгласно действащата към момента на настъпване
на забавата Тарифа на Кредитодателя
Съгласно действащата към настоящия момент
тарифа таксата за администриране на просрочен кредит
е в размер на 120 лева.
Моли
съда
да постанови решение, с което да установи, че
П.М.Д. дължи
на
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД следните суми
съгласно сключения помежду им Договор
за кредит № 77727 от дата 08.05.2015 г. и приложимите към този договор за
кредит Общи условия: Главница по кредита в размер
на 315 лв. (триста и петнадесет лева), ведно със
законната лихва от датата на
подаване до районния съд на
заявлението за идваавне на заповед
за изпълнение до окончателното плащане на задължението;
лихва за ползване на кредита
в размер на 10,87 лв. (десет лева
и осемдесет и седем ст.) за срок
от 09.05.2015 г. до
07.06.2015 г.; такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит
в размер на 120 лв. (сто и двадесет
лева).
Претендира,
както за разноските по делото,
така и по заповедното производство.
По делото е постъпил отговор по
реда на чл. 131 от ГПК от особения представител на ответника.
Оспорва се съществуването въобще
на заем между страните, тъй като единствените доказателства за възникване и
реализиране на кредитното правоотношение са неподписани бланки на договор за
кредит, Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД към договори за кредит и
разпечатка на електронен документ за извършено плащане.
Така представените документи не
доказвали волеизявление на ответника за сключване на договор, както и цялата
сложна фактическа обстановка, описана в исковата молба.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Предявени
са установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, като
иска за главница в размер на 315 лева е
по чл.79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД;
чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит и чл. 6 и сл. от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, иска за лихва в размер на 10,87
лева – по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД, иска за такса за извънсъдебно събиране на
просрочен кредит в размер на 120 лева – по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
В
тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била налице валидна
облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която на ответника е
предадена заемната сума, предмет на договора, както и че са спазени особените
изисквания на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си
възражения за недължимост на сумата. В тежест на
ищеца е да докаже, че е уговорена възнаградителна
лихва и такса за събиране на вземането в потребителския кредит и размера. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си
възражения за недължимост на сумата.
По делото е представен неподписан
договор за кредит № 73837 без дата с общи условия към него, сключен между „Ай
Ти Еф Груп” АД, като кредитодател, и П.Д., като
кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 315,00 лева за срок от 30 дни.
Уговорената падежна дата за връщане е на 30 – я ден, считано от датата на
изпращане на сумата на клиента.
Представена е разпечатка от извлечение
от електронната система на „Ай Ти Еф Груп” АД, в които има посочване на лични
данни на ответника, вкл. мобилен телефон. При възпроизвеждане на основание
чл.184 ал.2 от ГПК в съдебно заседание на електронния диск, предоставен от ищеца, се установи, че
съдържащите се на него документи, в това
число и извлечение от електронната система на ищеца не носят електронен подпис,
поради което съдът счита, че не следва да ги кредитира.
От писмо изх.№ 7225/15.03.2019г.
на „Теленор България“ ЕАД, се установява, че мобилен
номер ++359********* в периода 10.02.2012г./10.06.2015г. е бил собственост на ЕТ
КРАСИ И ЕМ МИЛЕНА КОЕВА.
Прието като доказателство по
делото е писмо с изх.№ 0890-49-026527/19.04.2019г. на „УниКредит
Булбанк“ АД, от което се установява, че „Ай
Ти Еф Груп” АД е наредител, а ответникът – получател
на сумата от 250 лв. по договор за кредит (не е посочен номер).
В
настоящия случай особеният представил на ответника оспорва съществуването въобще на заемно
правоотношение между страните.
В
този случай в тежест на ищеца е да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени
съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, се прилага чл.293 ТЗ,
а за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния
подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила
за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Ето
защо ищеца следва да докаже изпращането на електронно съобщение до ел. поща на
ответника и приемането на условията по договора, както и изпращане на текстови
съобщения до телефон, посочен като собствен на ответника, а така също и
получаване на сумата от 315 лева от страна на ответника.
Претендираните от ищеца вземания
произтичат от твърдения за сключен между страните договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл.6 ЗПФУР,
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на §1, т.2 от ДР на ЗПФУР, „средство
за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни
формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на
писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид
изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението
между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл.8 от Закона на потребителя, както и че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.1, т.1 и т.3),
като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.293
от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис (в действащата редакция към
м.10.2015г.). В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните
правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит № 73837,
анекс към договора, договор за кредит № 77727 и общи условия, за които се
твърди, че са потвърдени от ответника с натискането на бутон на интернет
страницата на ищцовото дружество, както и писмо с извлечение от сметката на П.Д.
за извършено плащане в полза на ответника на сума в размер на 315 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗЕДЕП (в редакцията му към 2015г., т.е. преди
изменението, обнародвано в ДВ, бр.85 от 2017г.), електронен документ
представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено. Електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл.2, ал.1
ЗЕДЕП). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13,
ал.1 ЗЕДЕП (в редакцията към 2015г.) – за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на
електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено
подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява електронно
изявление, записано на предвиден в чл.3, ал.1 ЗЕДЕП носител с възможност да
бъде възпроизведено, т.е. твърденият за попълнен електронен формуляр за
отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор, представлява
електронен документ. Характер на електронен документ има и сключеният между страните
договор за кредит, за който се твърди, че е генериран след натискане на бутон
„Подпиши“ от страна на потребителя. Ищецът не твърди електронната заявка,
попълнена от ответника, от която не е представен възпроизведен на хартиен
носител екземпляр по делото, нито приетият договор за кредит, да съдържат
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.2 и
ал.3 ЗЕДЕП, който да е положен от П.Д.. Не са и представени доказателства за
това. Ето защо следва да се приеме, че електронната заявка, в случай, че
действително е съставена, за което по делото липсват доказателства, както и
електронно генерираният договор за кредит, са подписани с обикновен електронен
подпис.
Законът
придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13, ал.4
ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат
на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако
се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението (чл.180 ГПК), а в случай, че това авторство бъде оспорено, тежестта
за доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното
правило на чл.193 ГПК. В този смисъл - Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч.
т. д. № 672/2017 г., I т. о.
По
делото липсват данни за наличие на уговорка между страните, с която на
обикновения електронен подпис да е придадена стойността на саморъчен, доколкото
се явява спорно обстоятелството дали между тях изобщо е възникнало заемно
правоотношение. Следователно, при липсата на предпоставките на чл.13, ал.4
ЗЕДЕП следва да се приеме, че дори действително да е попълнена електронна
заявка за кредит, въз основа на която е съставен процесния договор за кредит,
както и самият договор за кредит, не представляват саморъчно подписани
документи и не се ползват с формална доказателствена сила по смисъла на чл.180 ГПК.
Въпреки
това, приетият по делото договор не е „правно нищо“ – налице е волеизявление,
но при оспорване на неговото авторство това обстоятелство следва да бъде установено
с други доказателствени средства (например техническа експертиза), като
доказателствената тежест е за страната, която представя документа и се ползва
от него (както при неподписан писмен документ). В настоящия случай особеният
представител на ответника изрично оспорва да е сключван договор за кредит с кредитодателя. Съдът изрично е указал на ищеца, че носи
тежестта да докаже валидно възникнало правоотношение по договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние (договор за кредит), сключен с ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.3 ЗПФУР, преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
При наличието на изрично оспорване от насрещната страна, обаче и при
аргументираната по-горе доказателствена тежест за установяване на факта на
постигнато между страните съгласие за сключване на договора, респ. за
установяване на авторството на приложения по делото електронен документ,
уговорените в договора условия не доказват пълно и главно обстоятелствата,
касаещи възникване на облигационно отношение между страните, при положение, че
по делото не се установява неговото авторство. Същевременно, по делото не са
представени извлечения от електронна поща или други електронни изявления,
съхранявани на траен носител, от които да се установяват други изявления на
ответника, обективиращи волята му да получи в заем
претендираната сума. Приетите по делото доказателства не са достатъчни, за да
обосноват извод за постигнато между страните съгласие за сключване на договора
за кредит.
С
оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на обстоятелството за сключен между страните
валиден договор за заем посредством средствата за комуникация от разстояние при
описаните условия, поради което в тежест на ответника не е възникнало
задължение за връщане на претендираната сума, респ. за плащане на наказателна
лихва по договора.
Ето
защо, предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София 1303, район „Възраждане", бул.
Александър Стамболийски № 84 - 86, вписано в регистъра на финансовите
институции, воден от Българска Народна Банка под № BGR00298, представлявано от
Филип Добринов и Светослав Ангелов, чрез
упълномощения адвокат С.У., с адрес ***, партер против П.М.Д. с ЕГН **********, адрес:
*** чрез адв.С.Анков *** установителни искове по реда
на чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: главница в размер на 315 лв.,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване до районния съд на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.01.2018г. до
окончателното плащане на задължението; лихва за ползване на кредита в размер на
10,87 лв. за периода от 09.05.2015г.
до 07.06.2015г.; сумата от 120 лв. такса
за извънсъдебно събиране на просрочен кредит по Договор за кредит № 77727/08.05.2015г.,
за което е издадена Заповед за изпълнение № 250/22.01.2018г. по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 410/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: