Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….....
гр. В. Търново, 14.11.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 16.10.2019 год., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БОБЕВ
при секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от
съдията Е. Бобев НАХД № 1306 по описа за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е
сезиран с жалба от П.Б.Ч. с ЕГН **********,***, против НП № 17-1739-000375 от
24.10.2017 год., издадено от Началника на РУ - В. Търново при ОД на МВР - В.
Търново, с което за допуснато от Ч. нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 от Кодекса
за застраховането (КЗ), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638 ал. 1 т. 1 от КЗ,
му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 250 (двеста и петдесет)
лева. Навеждат се твърдения, според които при издаване на АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и за недоказаност по
несъмнен начин на извършеното нарушение.
В съдебно
заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Т.С. от ВТАК, редовно упълномощен. Адв. С. поддържа жалбата и изложените в
нея доводи, като счита, че описаното в НП нарушение не е доказано по безспорен
начин. По същество моли атакуваното НП да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна, редовно
призована – не се представлява и не заема становище.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на Акт за установяване на
административно нарушение № 386 (бланков № 877477) от 04.10.2017 год. от св. П.С.Н.
– полицейски инспектор при РУ на МВР - В. Търново, в присъствието на св. Ю.Б.Т.,
срещу жалбоподателя П.Б.Ч. с ЕГН **********. При описание на нарушението и на
обстоятелствата при които е извършено, контролният орган е приел за установено,
че на 04.10.2017 год. около 17:05 часа в гр. Велико Търново на ул. "Елин
Пелин" до ОУ "П. Р. Славейков" в посока ул.
"Цветарска", управлява собствения си л.а. марка "*****" с
рег. № *****, като при извършената проверка е установено, че за автомобила няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", към момента
на извършване на проверката. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на
чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ. Съставеният
АУАН бил връчен на Ч. на 04.10.2017 год., който го е подписал доброволно и без
възражения.
Въз основан на съставеният АУАН на
24.10.2017 год. от Началника на РУ "Полиция" – В. Търново е издадено
и атакуваното Наказателно постановление № 17-1739-000375, с което на П.Б.Ч. с
ЕГН **********, за извършено от него нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638 ал. 1 т. 1 от КЗ, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 250 (двеста и петдесет) лева. НП
е било връчено лично на П.Ч. на 17.07.2019 год. и обжалвано от него по реда и в
срока по чл. 59 от ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка
съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията
на свидетелите П.Н. и Ю.Т. – служители в РУ „Полиция” - В. Търново, които по
декларативен начин заявяват, че поддържат отразените констатации в съставения
АУАН. Св. Н. - актосъставител заявява пред съда, че няма никакъв спомен за
конкретния случай, като след запознаване с приложения по делото екземпляр от
АУАН потвърждава, че почерка е негов и той е съставил акта. Св. Т. също заявява,
че не си спомня подробности около случая, тъй като от тогава е минал голям
период от време, като само твърди, че автомобила е бил спрян за проверка и при
проверката било установено, че за същия нямало сключена застраховка
"ГО", но не пояснява по какъв начин е било установено това
обстоятелство.
С оглед на така
установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
допустима тъй като е депозирана в законоустановения срок и от лице имащо право
на това. Разгледана по същество същата е и основателна.
При
извършената служебна проверка относно законосъобразността на издадения АУАН,
съдът не констатира наличие на нарушения на процесуалните правила, с оглед на
което приема, че същия е законосъобразен от формална страна.
Процесуалните действия по налагане на административно
наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия
извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да
бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на
административно-наказателна отговорност. В тази връзка, приложение намира
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която: „Когато се установи, че
нарушителят е извършил деянието виновно….,
наказващия орган издава наказателно постановление, с което налага съответното
административно наказание”. Следователно, за налагане на административно
наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение и кой е
нарушителят.
Преценката на административно наказващия орган дали да
се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление № 10/1973 год. на Пленума на ВС. В този смисъл
съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите
от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
Настоящият състав приема, че материалите съдържащи се
в административно наказателната преписка по обжалваното НП, депозирани пред
ВТРС, със съпроводително писмо № 173900-10117 от 30.07.2019 год., въззиваемата
страна не сочи доказателства в подкрепа на издаденото постановление. Такива
доказателства не са представени и в съдебно заседание. Свидетелските показания
също не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като същите са
твърде оскъдни. Противоречието и оскъдността на показанията на актосъставителя
и свидетеля по акта, не спомагат да бъде доказано нарушението и неговия
извършител. Актосъставителят твърди, че няма никакъв конкретен спомен за този
случая, като само декларативно поддържа авторството и съдържанието на акта.
Свидетеля по акта също заявява, че не си спомня подробности около случая, като
само описва факта, че с колегата си са спрели автомобила за проверка и са
установили описаното в АУАН нарушение. От въззиваемата срана не са представени
никакви други доказателства, от които да се установи по безспорен и категоричен
начин, че жалбоподателя е извършил описаното в НП нарушение. Свидетелите не
посочват по какъв начин са установили липсата на сключена застраховка
"ГО" за посочения автомобил, като такива доказателства не са
представени и от въззиваемата страна. В този смисъл съдът намира за основателни
изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи в съдебно заседание,
че по делото липсват всякакви данни въз основа на какво контролните органи са
решили от една страна, че жалбоподателят няма застраховка и извършва нарушение,
и от друга страна, че той е субект на тази отговорност. Към материалите по
административно-наказателната преписка също липсва приложено доказателство в
тази насока.
Въз основа на това, съдът намира, че в хода на
съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които да установят
по несъмнен начин извършването на посоченото в НП административно нарушение по
чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ. Напротив - след извършена проверка от съда в
Гаранционния фонд, се установява, че към посочената дата - 04.10.2017 год. за
посочения автомобил с рег. № ***** има активна застраховка "Гражданска отговорност"
серия G0
№ 60171869. Като не се е съобразил с
това, административно наказващия орган е издал наказателното постановление, без
да се е убедил дали соченото в акта за нарушение лице е извършило деянието,
какво точно нарушение е извършено и виновно ли е осъществено от дееца.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 17-1739-000375 от 24.10.2017 год.,
издадено от Началника на РУ - В. Търново при ОД на МВР - В. Търново, с което на
П.Б.Ч. с ЕГН **********,***, за допуснато от него нарушение по чл. 483 ал. 1 т.
1 от КЗ, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638 ал. 1 т. 1 от КЗ, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 250 (двеста и петдесет) лева –
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Велико Търново, в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Емил Бобев /