Определение по дело №74/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 219
Дата: 1 март 2023 г. (в сила от 9 март 2023 г.)
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20237200700074
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

гр. Русе, 01.03.2023 г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на 01.03.2023 г. в състав:

 

 

                                                        СЪДИЯ: ДИАН ВАСИЛЕВ

 

                                     

 

 

при участието на секретар Наталия Георгиева сложи за разглеждане административно дело  74   по описа за 2023 г., докладвано от съдия Василев.

На именното повикване в 13.35 часа се явиха:

 

П.С.Г., в качеството на жалбоподател, редовно и своевременно призован на 15.02.2023 г. чрез адв. Д.П., не се явява. Вместо него се явява адв. Д.П., редовно упълномощена и приета от съда.

Директорът на ТП на НОИ – Русе, в качеството на ответник по жалбата, редовно и своевременно призован на електронен адрес на 09.02.2023 г., представлява се от гл.юр. Ц.Р., редовно упълномощена и приета от съда.

 

СЪДЪТ запита страните за становище по въпроса следва ли да се даде ход на делото.

 

Адв. Д.П.: Да се даде ход на делото.

Юр. Ц.Р.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и като съобрази, че не са налице отрицателните процесуални предпоставки за даване ход на делото,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ДОКЛАДВА се жалба от П.С.Г. ***, действащ чрез адв.  Д.П.,*** срещу решение № 2153-17-2 от 10.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя в настоящото производство срещу разпореждане №214 от 09.11.2022 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе  относно определяне на началната дата на отпускане на пенсия за инвалидност. Излагат се подробни доводи в подкрепа на соченото основание за незаконосъобразност на решението и потвърденото с него разпореждане, а именно нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че датата за отпускане следва да бъде друга, различна от тази, която е определила административният орган. С оглед на това иска отмяна на решението, съответно на разпореждането досежно определената начална дата за отпускане на пенсията - от 05.09.2022 г.

 

Адв. Д.П.: Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства.

 

Юр. Ц.Р.: Оспорвам жалбата. Считам същата за неоснователна.

Представям заверено копие на разпореждане №12 от 08.02.2023 г., с което на жалбоподателя П.С.Г. пожизнено, считано от 22.06.2022 г., е определена личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест в действителен размер. Това е датата на подаване на заявлението му в ТЕЛК. Претенцията на жалбоподателя е удовлетворена, което означава, че по отношение на него не е налице правен интерес от оспорването.

Представям решение от 03.02.2023 г. на медицинската комисия в ТП на НОИ – Русе, с което се потвърждава решението на НЕЛК, в смисъл, че няма да обжалват това решение.

 

Адв. Д.П.: Да се приемат представените писмени доказателства.

 

СЪДЪТ, на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 157 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА приложените към административната преписка писмени доказателства в заверени преписи: 27 бр. листи.

ПРИЕМА днес представените от ответника писмени доказателства в заверени преписи: разпореждане №12/08.02.2023 г., решение №0230/03.02.2023 г., заявление-декларация вх. №182022062254307/22.06.2022 г., ЕР №91718/12.07.2022 г., решение №1319/16.09.2022 г.

 

Адв. Д.П.: В този случай смятам, че е настъпило исканото от нас изменение на датата. Тази дата удовлетворява претенциите на моя доверител, защото той наистина на тази дата е подал заявление, а в закона пише – от датата на подаване на заявление в ТЕЛК.

В този смисъл смятам, че следва да направим отказ от иска, тъй като вече решение е налице, изменение. Датата, която казва колегата, е правилна.

Въпреки това, моля за присъждане на адвокатски хонорар, тъй като към момента, в който сме подали жалбата, не бяха налице тези обстоятелства, нямаше как да ги знаем и смятам, че НОИ неоснователно е предизвикал правния спор, заради който сме тук, поради което правя отказ от жалбата, тъй като сме удовлетворени от новото положение, в изменение на въпросното решение и моля да присъдите адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ.

 

Юр. Ц.Р.: Мисля, че в разглеждания случай ТП на НОИ – Русе не е засегнал правата на жалбоподателя, тъй като в случая става дума за обжалване на административни актове. Не е имало налице акт със стабилитет, поради което да засегнем правата на жалбоподателя. В случаи, в които се оспорват актове на медицинската експертиза, е уредена процедурата в КСО на коя дата и в какъв размер се отпуска лична пенсия за инвалидност и в този смисъл мисля, че не сме ощетили по никакъв начин правата на жалбоподателя, тъй като сме спазили нормативно установената процедура в КСО по отношение на дата и минимален размер за отпускане на лична пенсия за инвалидност. Това, че към момента за него не е налице правен интерес, той по никакъв начин не е ощетен. В тази връзка претендирам юрисконсултско възнаграждение.

 

СЪДЪТ, съобразявайки новонастъпили обстоятелства, а именно издаването на разпореждане № 12 от 08.02.2023 г., с което на жалбоподателя в настоящото производство е отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука в реален размер и от датата, по отношение на която се претендира, че е следвало да бъде така отпусната тази пенсия, станала и причина за завеждане на настоящото дело, и съобразявайки изрично направеното оттегляне на оспорването от адвоката на жалбоподателя, намира следното:

Съдът е изправен пред хипотезата на чл. 159, т. 8 от АПК. Според нормата на чл. 159 от АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекратява, когато по т. 8 оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него. В настоящия случай съдът е изправен именно пред тази хипотеза, още повече че с новото разпореждане се удовлетворява искането на жалбоподателя и настоящото производство попада и в хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК, тъй като оспорващата страна вече няма правен интерес от оспорването, неговото искане е удовлетворено.

С оглед на горното съдебното производство, образувано по адм. дело 74/2023 г. по описа на АдмС – Русе, следва да бъде прекратено като недопустимо на основание чл. 159, т. 4 и т. 8 от АПК.

По отношение на разноските и двете страни претендират разноски, като адв. П. претендира такива по чл. 38 от Закон за адвокатурата. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът прекрати производството, ответникът има право на разноски, но само в случаите, в които поведението му не е било повод за завеждане на делото. Право на такива разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен, но в случая няма такива. В чл. 143 от АПК законодателят не е предвидил възможност за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя в случаите на оттегляне на оспорването от негова страна. Такива той има право по ал. 2, но в случаите на оттегляне на оспорения административен акт. В настоящия казус съдът счита, че безспорно на първо място жалбоподателят няма право на разноски, съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК във всички нейни алинеи. Няма право на разноски и ответната страна, тъй като издаденото от нея първоначално разпореждане, потвърдено с  решение № 2153-17-2 от 10.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, са станали повод за завеждане на делото.

Ето защо по отношение на разноските съдът счита, че на нито една от страните се дължат такива, поради което искането за разноски и на двете страни следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И № 219

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на П.С.Г. чрез адв. Д.П., срещу решение № 2153-17-2 от 10.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Русе.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №74/2023 г. по описа на Административен съд – Русе.

ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя и на ответника за присъждане на разноски в настоящото съдебно производство.

 

Определението в прекратителната му част може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от днес с частна жалба пред ВАС, а в частта, с която не се присъждат разноски, поискани от страните, може да се иска изменение по реда на чл. 248 от ГПК.

 

ПРОТОКОЛЪТ се състави в съдебно заседание, което приключи в   13.57 часа, на разположение e на страните на  01.03.2023 г.  и се публикува на интернет страницата на АдмС – Русе в 14-дневен срок от заседанието.

 

СЕКРЕТАР:                                                           СЪДИЯ: