№ 9410
гр. София, 03.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110139234 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от К. К. К., ЕГН **********, „Н",
дружество, учредено съгласно законодателството на Швейцария, вписано в Търговския
регистър на кантон Цуг под фирмен № ........., със седалище и адрес на управление: Ц
представлявано от Председателя на СД К. К. К. и члена на СД А, и „Е“ ЕООД, ЕИК ..........,
със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано заедно от управителите К. К. К.
и А, всички чрез адвокат Д. В. Б., член на САК, преупълномощен от Адвокатско дружество
„В“, рег. по ф. д. № 397/2009 г. на СГС, Булстат: .........., със седалище и адрес на управление:
гр. С, всички със съдебен адрес - гр. С, ет. 6 против „Т" ЕООД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление: гр. С, представлявано от управителя К. Т. Ш., с имейл адрес:
tsrtreid@gmail.com.
Твърди се от ищците, че от публикации в интернет, извършени на домейна на
ответника, заради публикувани неверни твърдения, имащи характер на обида и клевета са
уронени доброто им име, чест и репутация.
Иска се от съда да постанови решение, с което:
- да осъди „Т“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от управителя К. Т. Ш. да заплати на К. К. К., ЕГН **********, сумата от
3000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от обиди
и клевети от следните публикации: - публикация в интернет ........bg, със заглавие „........“,
публикувана на 16.11.2020 г., находяща се на адрес:
https://govoriotkrito.bg/2020/11/16/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B1/
и от публикация в интернет портала https://Б, със заглавие „Псевдодесни политици
меринджеи и мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“, публикувана на
17.11.2020 г., находяща се на адрес:
https://bairak.bg/2020/11/17/%D0%BF%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B8%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC/
съдържащи следните обидни и клеветнически изрази: 1. „Псевдодесни политици,
1
меринджеи и мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“; 2. „По думите на наши
информатори идеята за създаването на станалата скандална платформа за благотворителност
„Х“ принадлежи лично на Я, независимо, че той поставя за лице на организацията К. К."; 3.
„Сокол Я е действителният мозъчен тръст, който стои зад цяла верига от компании...“;
4. „бързо забогатели родни баровци"; 5. „млади и весели милионери; 6. „не свършва
само с Х“; 7. „През месец март 2018 в УС на Х влиза К К., баща на К. К. К.". 8.
„Информаторите ни разказват, че бързо забогателите родни баровци не спирали да обикалят
света, отсядайки в най-луксозните хотели, наемайки за свои VIP партита най-луксозни яхти,
на които пък в компанията на десетки красиви момичета, компанията леела реки от марков
алкохол, като често дори баровците се черпели и с други характерни за държавите от Южна
Америка вещества“; 9. „К. К. К. се афишира като съосновател на Н заедно с бившия политик
от ДБГ А - синът на бившата вицепремиерка Л"; 10. „В същото време родните милионери
много внимателно криели личния си живот, като се отдавали на оргии и веселие единствено,
когато били далеч зад граница.“; 11. „същите тези лица в компанията на още две известни
мамини синчета са участвали и в неясни схеми, свързани с търговия с криптовалута.“, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба –
5.7.2021 година до окончателното й изплащане, и да заплати сумата от 192,52 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от датата на
увреждането (17.11.2020 г.) до датата на подаването на исковата молба (05.07.2021 г.).;
- да осъди „Т“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от управителя К. Т. Ш. да заплати на „Н", дружество, учредено съгласно
законодателството на Швейцария, вписано в Търговския регистър на кантон Цуг под
фирмен № ........., със седалище и адрес на управление: Ц, представлявано от Председателя
на СД К. К. К. и члена на СД А, сумата от 2000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от обидни и клеветнически изрази, а именно: 1. „Интересно
паралелно развитие имат фондацията Х и криптобанката Н, което предлага лихви и кредити
за депозити в криптовалута и се определя като най-голямата в света в този бранш...“;
2. 2. „През март 2018 в УС на Х влиза К К., баща на К. К. К." и че „Точно тогава
стартира дейността на Н, която прави първата си ICO (първично публично предлагане на
койни) през март 2018 г.“; 3. „първоначалното финансиране на Н е от „К", като връзката с
„К" се изтъква от Н като гаранция за клиентите."; 4. „Н е подкрепена при старта си от А,
хедж фънд създадел от влиятелния основател на Т...В А обаче има и българска
връзка...Съветник в екипа е Н....Наталия...е станала българка след брака си с П…П пък е син
на Е. Тя е търговски директор на фирмите на В...“; 5. „От страницата на Н не се разбира кои
са юридическите лица зад тях, но с търсене из регистрите се открива, че това са Н AG в
Швейцария и Н Inc в САЩ, чийто действителен собственик е К. К. К.", съдържащи се в
следните публикации: - публикация в интернет ........bg, със заглавие „........“, публикувана на
16.11.2020 г., находяща се на адрес:
https://govoriotkrito.bg/2020/11/16/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B1/
и от публикация в интернет портала https://Б, със заглавие „Псевдодесни политици
меринджеи и мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“, публикувана на
17.11.2020 г., находяща се на адрес:
https://bairak.bg/2020/11/17/%D0%BF%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B8%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC/
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 5.7.2021 година до окончателното й изплащане, и да заплати сумата от 128,34 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от датата на
увреждането (17.11.2020 г.) до датата на подаването на исковата молба (05.07.2021 г.).
- да осъди „Т“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от управителя К. Т. Ш. да заплати на „Е“ ЕООД, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление: гр. С, представлявано заедно от управителите К. К. К. и А, всички чрез
адвокат Д. В. Б., член на САК, преупълномощен от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „В“, рег.
2
по ф. д. № 397/2009 г. на СГС, Булстат: .........., със седалище и адрес на управление: гр. С,
всички със съдебен адрес - гр. С, ет. 6 сумата от 2 000,00 лева, представляваща
обезщетения за нанесени неимуществени вреди, произтичащи от следните публикации: -
публикация в интернет ........bg, със заглавие „Бившият депутат А в комбина със сина на Л и
„благотворителят" от Х забъркани в схеми с криптовалута!“, публикувана на 16.11.2020 г.,
находяща се на адрес:
https://..........bg/2020/11/16/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B1/
и от публикация в интернет портала https://Б, със заглавие „Псевдодесни политици
меринджеи и мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“, публикувана на
17.11.2020 г., находяща се на адрес:
https://Б/2020/11/17/%D0%BF%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B8%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC/,
съдържащи обидни и клеветнически изрази, а именно: 1. „Интересно паралелно развитие
имат фондацията Х и криптобанката . Н, което предлага лихви и кредити за депозити в
криптовалута и се определя като най-голямата в света в този бранш...“;2. „През март 2018 в
УС на Х влиза К К., баща на К. К. К." и че „Точно тогава стартира дейността на Н, която
прави първата си ICO (първично публично предлагане на койни) през март 2018 г.“; 3.
„първоначалното финансиране на Н е от „К", като връзката с „К" се изтъква от Н като
гаранция за клиентите.“; 4. „Н е подкрепена при старта си от А, хедж фънд създаден от
влиятелния основател на Т...В А обаче има и българска връзка... Съветник в екипа е Н...
.Наталия.. ,е станала българка след брака си с П...П пък е син на Е. Тя е търговски директор
на фирмите на В...“; 5. От страницата на Н не се разбира кои са юридическите лица зад тях,
но с търсене из регистрите се открива, че това са Н AG в Швейцария и Н Inc в САЩ, чийто
действителен собственик е К. К. К..“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 5.7.2021 година до окончателното й изплащане, и
да заплати сумата от 128,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата,
дължима за периода от датата на увреждането (17.11.2020 г.) до датата на подаването на
исковата молба (05.07.2021 г.).
- да осъди „Т“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от управителя К. Т. Ш. да премахне публикация със заглавие „Бившият
депутат А в комбина със сина на Л и "благотворителят" от Х забъркани в схеми с
криптовалута!", находяща се на интернет страницата www...........bg, публикувана на
16.11.2020г.,
https://..........bg/2020/11/16/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B1/
и от публикация в интернет портала https://Б, със заглавие „Псевдодесни политици
меринджеи и мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“, публикувана на
17.11.2020 г., находяща се на адрес:
https://bairak.bg/2020/11/17/%D0%BF%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B8%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC/
- в едноседмичен срок за извършване на това действие или съдът да определи по собствена
преценка друг справедлив и разумен срок за премахване на публикациите.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника по реда на чл.50, ал.2 от ГПК,
доколкото изпратените до адреса посочен като адрес на дружеството в Търговския регистър
съдебни книжа са се върнали в съда с отбелязване, че на бул.“България“ № 95 няма сграда,
като между № 85 и № 109 е празно място/ливада и няма строеж или друга сграда. Съдът и
приел, че по смисъла на чл.50, ал.2 от ГПК, доколкото мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра
адрес и ответникът е променил адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, се
следва и е приложил съобщението и съдебните книжа за ответника по делото, приемайки, че
са редовно връчени на 1.9.2021 година. В този смисъл в срока за отговор на исковата молба -
такъв не е постъпил по делото.
3
В съдебно заседание за ищците се явява надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа заявените искови претенции, сочи доказателства и
претендира разноски, за което представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
За ответното дружество – редовно призовано се явява законният му представител –
управителя, който сочи, че не знае за процесните публикации на дружеството, иска съдът да
се произнесе.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на
които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на
чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Установява от доказателствената съвкупност, че на различни места в интернет
пространството са били публикувани процесните статии.
Така се доказва твърдяното от ищеца, че са били публикувани следните:
- публикация в интернет ........bg, със заглавие „Бившият депутат А в комбина със сина
на Л и „благотворителят“ от Х забъркани в схеми с криптовалута!“, публикувана на
16.11.2020 г., находяща се на адрес:
https://govoriotkrito.bg/2020/11/16/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B1/
и публикация в интернет портала https://Б, със заглавие „Псевдодесни политици меринджеи
и мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“ публикувана на 17.11.2020 г.,
находяща се на адрес:
https://bairak.bg/2020/11/17/%D0%BF%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B8%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC/
съдържащи следните обидни и клеветнически изрази: 1. „Псевдодесни политици,
меринджеи и мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“; 2. „По думите на наши
информатори идеята за създаването на станалата скандална платформа за благотворителност
„Х“ принадлежи лично на Я, независимо, че той поставя за лице на организацията К. К.“; 3.
„Сокол Я е действителният мозъчен тръст, който стои зад цяла верига от компании...“; 4.
„бързо забогатели родни баровци“; 5. „млади и весели милионери; 6. „не свършва само с Х“;
7. „през месец март 2018 в УС на Х влиза К К., баща на К. К. К.“; 8. „Информаторите ни
разказват, че бързо забогателите родни баровци не спирали да обикалят света, отсядайки в
най- луксозните хотели, наемайки за свои VIP партита най-луксозни яхти, на които пък в
компанията на десетки красиви момичета, компанията леела реки от марков алкохол, като
често дори баровците се черпели и с други характерни за държавите от Южна Америка
вещества“; 9. „К. К. К. се афишира като съосновател на Н заедно с бившия политик от ДБГ
А - синът на бившата вицепремиерка Л“; 10. „В същото време родните милионери много
внимателно криели личния си живот, като се отдавали на оргии и веселие единствено,
когато били далеч зад граница.“; 11. „същите тези лица в компанията на още две известни
мамини синчета са участвали и в неясни схеми, свързани с търговия с криптовалута.“.
Доказва се, че е извършена публикация на следните изрази:
1. „Интересно паралелно развитие имат фондацията Х и криптобанката Н, което
предлага лихви и кредити за депозити в криптовалута и се определя като най-голямата в
света в този бранш...“;
2. „През март 2018 в УС на Х влиза К К., баща на К. К. К." и че „Точно тогава стартира
дейността на Н, която прави първата си ICO (първично публично предлагане на койни) през
март 2018 г.“;
3. „първоначалното финансиране на Н е от „К", като връзката с „К“ се изтъква от Н
като гаранция за клиентите.“;
4. „Н е подкрепена при старта си от А, хедж фънд създадел от влиятелния основател на
Т. А обаче има и българска връзка...Съветник в екипа е Н....Наталия...е станала българка
след брака си с П...П пък е син на Е. Тя е търговски директор на фирмите на В...“;
4
5. „От страницата на Н не се разбира кои са юридическите лица зад тях, но с търсене из
регистрите се открива, че това са Н AG в Швейцария и Н Inc в САЩ, чийто действителен
собственик е К. К. К.“, съдържащи се в следните публикации: - публикация в интернет
........bg, със заглавие „Бившият депутат А в комбина със сина на Л и „благотворителят“ от Х
забъркани в схеми с криптовалута!“, публикувана на 16.11.2020 година, на адрес:
https://govoriotkrito.bg/2020/11/16/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B1/
и от публикация в интернет портала https:// Б, със заглавие „Псевдодесни политици
меринджеи и мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“, публикувана на
17.11.2020 година и находяща се на адрес:
https://bairak.bg/2020/11/17/%D0%BF%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B8%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC/
Съдът приема, за доказано, че са извършени и следните публикации:
- публикация в интернет ........bg, със заглавие „Бившият депутат А в комбина със сина
на Л и „благотворителят" от Х забъркани в схеми с криптовалута!“, публикувана на
16.11.2020 г., находяща се на адрес:
https://govoriotkrito.bg/2020/11/16/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B1/
и публикация в интернет портала https://Б, със заглавие „Псевдодесни политици меринджеи
и мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“, публикувана на 17.11.2020 година,
находяща се на адрес:
https://bairak.bg/2020/11/17/%D0%BF%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B8%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC/
съдържащи обидни и клеветнически изрази, а именно:
1. „Интересно паралелно развитие имат фондацията Х и криптобанката . Н, което
предлага лихви и кредити за депозити в криптовалута и се определя като най-голямата в
света в този бранш...“;
2. „През март 2018 в УС на Х влиза К К., баща на К. К. К.“ и че „Точно тогава стартира
дейността на Н, която прави първата си ICO (първично публично предлагане на койни) през
март 2018 г.“;
3. „първоначалното финансиране на Н е от „К“, като връзката с „К“ се изтъква от Н
като гаранция за клиентите.“;
4. „Н е подкрепена при старта си от А, хедж фънд създаден от влиятелния основател на
Т...В А обаче има и българска връзка... Съветник в екипа е Н....Наталия…, е станала
българка след брака си с П...П пък е син на Е. Тя е търговски директор на фирмите на В...“;
5. От страницата на Н не се разбира кои са юридическите лица зад тях, но с търсене из
регистрите се открива, че това са Н AG в Швейцария и Н Inc в САЩ, чийто действителен
собственик е К. К. К..“.
От извършената проверка на съда, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК се
установява, че и към настоящия момент тези публикации се намират на посочените по - горе
интернет адреси.
От допуснатата и приета като писмено доказателство – справка от Търговския
регистър, се установява, че „Х“ е регистрирана като фондация с управителен съвет в състав:
К. От вписаните обстоятелства в Търговския регистър относно фондацията се установява, че
относно органите на управление е извършвана промяна в обстоятелствата със заявление №
20181211113357 от 11.12.2018 година, като в периода от 2.3.2018 година до 11.12.2018
година - К К К., е бил член на Управителния съвет на фондацията. При това от фактическа
страна се доказва, че твърдението в процесните публикации – „2. „През март 2018 в УС на
„Хелп“ Карма влиза К К., баща на К. К. К.“ е вярно.
Доказва се от справка в Търговския регистър, че в периода от 20.6.2011 година до
8.1.12021 година – член на Съвета на директорите на „К“ ЕАД е бил К К К..
От доказателствата по делото не се установява от фактическа страна между Фондация
5
„Х“ и „К“ ЕАД – към датата на публикациите – 16.11.2020 година и 17.11.2020 година да е
била налице свързаност, като твърдяната в публикациите. Вярно е, че в периода 2.3.2018
година до 11.12.2018 година член на управителния съвет на фондацията и член на съвета на
директорите на ЕАД – то, е било едно и също лице - К К К., и че това лице е баща на ищеца
К. К. К..
От събраните писмени доказателства, съдът приема за доказано, че ищецът К. К. е
завършил и притежава бакалавърска степен по специалността „Бизнес администрация
/Финанси с комбинирани дисциплини“, придобита след курс на обучение по специалността
в Американския международен Университет „Ричмънд“ – Лондон, Великобритания, считано
от 15.5.2008 година.
Доказва се, че същият е придобил академична степен “магистър“ по специалност
„Финанси“ след обучение във Факултета по бизнес и технологии в Университета „Уебстър“,
Сейнт Луис, Луизиана, САЩ , считано от 8.8.2009 година.
Видно от сертификат, издаден от Асоциацията на сертифицираните специалисти срещу
изпирането на пари се доказва, че ищецът е придобил компетенции като „Сертифициран
специалист срещу изпирането на пари“ /CAMS/, считано от 18.10.2019 година.
От справка в Търговския регистър се установява, че членове на Управителния съвет на
Сдружение „Балканска блокчейн асоциация“, към дата 30.6.2021 година са: Христо Тенчев,
Никола Стоянов, К. К., Светлин Наков, Иво Георгиев, Николай Тодоров, Георги Матев.
За „Е“ ЕООД, към дата 30.6.2021 година се установява, че управители са: К. К., А и К
Методиев. За същото се установява, че Едноличен собственик на капитала е „Н“ АД,
чуждестранно юридическо лице с държава на регистрация Швейцария.
Пак от справка в Търговския регистър се установява, че Георги Димитров Шулев е
заличен като управител на „Е“ ЕООД – на 26.9.2019 година.
Доказва се от сторените вписвания в Търговския регистър, че и към момента относно
„Е“ ЕООД - юридическото лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху българското
дружество е чуждестранното юридическо лице – „Н“ АД / Н AG/, с номер на вписване в
регистъра: С, седалище и адрес на управление: Ш, което се представлява - заедно от всеки
двама от представителите и самостоятелно от К. Доказва се, че представители на
юридическото лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху „Е“ ЕООД са - К, К. К. К.,
А.
Доказва се, че „Н“ АД е с регистрирани седалище и адрес на управление К
Пак от справката в Търговския регистър се установява, че К. К. К. е представител на
юридическото лице, чрез което непряко се упражнява контрол, като действителен
собственик на „Н“ АД е отново К. К. К..
Видно е от вписванията в Търговския регистър, че същият е косвен собственик на
100% от капитала на дружеството, като едноличен собственик на Н АД, вписано в регистъра
на К острови с номер:359717, което дружество е едноличен собственик на Н АД, вписано в
регистъра на кантон Ц, което дружество е едноличен собственик на „Е“ ЕООД, с ЕИК
...........
От вписванията в Търговския регистър на кантон Цуг, Швейцария, съдът приема за
доказано, че Г са заличени съответно като заместник председател на СД – за Г и като член
на СД – за Р Я. Видно е, че към дата 17.4.2020 година К. К. е Председател на СД и А е Член
на СД за това дружество – „Н“ АД.
Доказва се от приетите писмени доказателства, че в периода от 7.11.2018 година до
6.6.2021 година по отношение на дейността на „Н“ АД и предлаганите от компанията
продукти и услуги са налице положителни отзиви и публикации – така електронните
издания на сп.Ф“ и сп.“Ф“, интернет сайтове – „............“.
6
От изисканата и допусната като писмено доказателство справка от „Р“, като
регистратор на домейни от второ ниво в областта .bg се установява, че към дата 16.12.2020
година като притежател на домейните - Б и ..........bg е отбелязано ответното дружество –
„Т“ ЕООД. Доказва се, че домейнът Б е със заплатена поддръжка до 30.12.2022 година към
датата на справката – 16.6.2022 година, а домейнът ..........bg е със заплатена такса за
поддръжка до 30.7.2023 година. Установява се, че двата домейна и към настоящия момент са
функциониращи, а процесните статии все още се намират на интернет страниците,
поддържани за тези домейни.
Общоизвестна информация е, доколкото е публикувана в интернет и е на
разположение на страните и съда – че Д....... е американският основател и бивш съредактор
на Т, блог, обхващащ технологичните общности от Силиконовата долина и по-широкото
технологично поле в Америка и по света. Списания като „У“ и „Ф“ определят същия като
един от най-влиятелните хора в Интернет, а през 2008 година той е избран от списание „Т“
за един от най-влиятелните хора в света. Известно е, че Т обхваща и подкрепя като съветва и
рекламира стартиращи фирми в интернет, като в блога на същото се изнася информация за
стартиращи бизнеси с криптовалута в интернет. От публикации в интернет е видно, че по
отношение на Н, Арингтън е написал в блога си в Туитър, че вече не съветва Н с дата
3.8.2019 година, което дава основание да се приеме от фактическа страна, че до този момент
такова е било налице.
За стартъпът за криптовалута Н се установява, че рекламата за дейността посочва, че
стартира платформа за кредитиране, като предоставя заеми или отпуска кредитна линия,
използвайки собствени активи, от събрани средства от инвеститори. Не се спори, че
стартъпът Н е отделен от финтех фирмата „К“, като използва дигиталния портфейл на
фирмата за сигурност на блокчейн Б като свой попечител. Съдът приема, че автора на
процесните публикации е бил запознат с публикациите относно стартъпа Н, общодостъпни
в интернет /https://www.coindesk.com/, https://www.reddit.com/, но е поднесъл и предал
съдържанието на тези публикации по начин, който не отговаря на смисъла на същите,
добавяйки изразни средства, които да засилят ефекта и внушат на читателите, че компанията
„Н“ и ищецът К. К., извършват съмнителна финансова дейност с криптовалута.
От събраните гласни доказателства – чрез разпита на св.Т и св.К К. съдът приема за
доказано, че по отношение на ищеца може да се направи фактическия извод, че преди
публикациите същият в професионален план е бил един от най – вдъхновяващите
работодатели, силно предприемчив човек, много спокоен, харизматичен, работил рамо до
рамо с екипа, постоянно работи за създаването на нови продукти. В личен план съдът
приема за доказано, че ищецът К. К. е дисциплиниран човек, с хранителни навици на
вегетарианец, няма установени зависимости към никотин, алкохол, упойващи или
наркотични вещества.
Показанията на свидетелите, които съдът преценява и в светлината на чл.172 от ГПК,
като се има предвид, че свидетелите са съответно служител в дружеството – св.Т и баща на
ищеца К. К. – св.К К., се подкрепят от писмените доказателства относно придобитите
образователни степени от ищеца. В този смисъл показанията на свидетелите, съпоставени на
образованието на ищеца К. К., придобито в чуждестранни университети дават основание на
съда да приеме, че относно личността на същия се касае за - високообразовано лице, което
притежава положителни качества в областта на бизнес и финансовия сектор, с
предприемачески умения и постижения. От показанията на неговия баща – св.К К., съдът
приема за доказано, че още 14-годишен, ищецът е създал сайт със свой приятел, с който е
бил регистриран в книгата „Кой, Кой е в българското интернет пространство?“ и „…никога
не е влизал в характеристиката „мамино синче“, или някой, който изпада лесно в трудна
ситуация, от която не може да излезе или някакъв негативизъм да има към околния свят.“.
Пак от показанията на свидетелите, съдът приема за доказано, че от деня на
7
публикациите – 16 и 17 ноември 2020 година, ищецът се е затворил в себе си, не е бил
толкова комуникативен както преди, бил е „видимо посърнал“, в рамките на следващите
месеци избягвал контакти с екипа си. Съдът счита за доказано, че по отношение на
психичното състояние на ищеца се установява, че след публикациите ищецът е страдал,
изпитвал е притеснения, чувствал се е злепоставен пред близки, приятели и контрагенти,
като ищецът станал „…изключително изнервен, изключително раздразнителен, рязко
намаля неговата трудоспособност, сънят му, който беше общо взето доста спокоен, тогава се
оплакваше, че спи на пресекулки и спи много кратко време, … това беше много сериозен
срив, който той се опита да пребори с разходки в планината, с йога.“ – както сочат в
показанията разпитаните по делото свидетели, чиито показания са последователни, логични
и взаимосвързани и съдът възприема за достоверни.
По отношение на търговските дружества – показанията на свидетелите се съдържат
данни за последвал отлив на желаещи да започнат работа в „Е“ ЕООД, поради влошилата се
търговска репутация като отговор на описаното в процесните публикации. Така в
показанията на св.Т се сочи и съдът приема за доказано, че въпреки проектите и кампанията
е било трудно на двете дружества да намерят персонал поради липсата на търсене от страна
на евентуални кандидати.
От свидетелските показания се установява, че търговските дружества – ищци, след
публикациите са намалили обема проекти, по които са работили, като е и било налице
забавяне в реализирането на проекти – сключването на договори с „М“ , „Ф“.
По делото не са събрани доказателства, които да установяват наличието на други
стресогенни фактори в процесния период, както по отношение на ищеца К., така и по
отношение на търговските дружества. В този смисъл съдът приема, че само публикациите,
описани по-горе, са факторите повлияли в промяна на личностните прояви на ищеца и
съответната бизнес и пазарна позиция на търговските дружества в този период.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана след анализ поотделно и в
съвкупност на писмените и гласни доказателства, като приема, че същите са
безпротиворечиви и взаимодопълващи се.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните
правни изводи:
В настоящето производство са заявени субективно съединени осъдителни искови
претенции с правна квалификация чл.49 във връзка с чл.45 и чл.52 от Закона за
задълженията и договорите.
Заявените искови претенции са допустими, като предявени от лица, които твърдят и
доказват правен интерес срещу надлежно пасивно легитимирана страна, и като предявени
пред местно и родово компетентния съд следва да бъдат разгледани по същество.
По същество
За основателността на иска по чл.49 от Закона за задълженията и договорите, който
цели обезвреда на гражданския деликт и ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя на работата за заплащане на обезщетение за вреди, причинени
от лицата, на които работа е била възложена, е необходимо да се установи освен
настъпването на вредите, също така и противоправно поведение – действие или бездействие
на извършващите възложената работа, както и причинна връзка между това поведение и
настъпилите вреди, като доказателствената тежест в условията на пълно главно доказване
по смисъла на чл.154 от ГПК е на ищците.
В казуса се иска отговорността на възложителя да бъде ангажирана по повод на
публикации с еднакво съдържание на различни дати в два различни интернет сайта – за
които собственик на домейна се доказва, че ответното дружество.
8
Категоричен е извода на съда, че ответното дружество има качеството на възложител
на работа по смисъла на чл.49 от Закона за задълженията и договорите, като независимо, че
в хода на процеса не е установен конкретния автор на статията се следва пасивната
легитимация на ответника. При това не подлежи на установяване вина на издателя на
публикациите – лицето, което е носител на правата върху домейна, доколкото неговата
отговорност е за чужди виновни действия.
При конкретиката на казуса съдът следва да отговори процесните публикации
съдържат ли клевета, обида, оценъчни съждения. Това се налага от обстоятелството, че при
съдържание на изрази, които съдържат клевета и обида, ще следва да се преценява от
фактическа и правна страна достоверността на тези изявления, докато при съдържание на
оценъчни съждения – същите не подлежат на доказване.
При горното съдът приема от правна страна, че сочените от ищците публикации
съдържат обидно съдържание и в части клеветническо такова, а за някои от изразите е
характерно и т.нар. оценъчно съждение, при следните аргументи:
Относно съдържанието на „обидата“ като правна категория и квалификация на едно
Д.ие се следва да се прилагат понятията на наказателното право, доколкото в гражданското
не е дадена легална дефиниция. Същото се отнася и до дефинирането на едно изявление
като „клевета“.
Така доколкото в гражданското право не се съдържа легално определение за „обида“,
съдържането на понятието следва да се извлече от разпоредбата на чл.146, ал.1 от
Наказателния кодекс - по аргумент от разпоредбата на чл.46 от Закона за нормативните
актове, като в казуса се твърди „обида“ по смисъла на чл.148, ал.1 т.2 от Наказателния
кодекс, но за нея ответното дружество не може да носи наказателна отговорност по смисъла
на чл.31 от Наказателния кодекс.
Както съдебната практика, така и доктрината приема, че „обида“ е това изявление –
устно или писмено, което е унизително за честта и достойнството на другиго в най-широк
смисъл. От друга страна обаче, следва да се има предвид, че не се касае за личните
субективни възприятия на лицето, което твърди да е пострадало, а до наличието на
обективен критерий – доколко казаното или написаното съдържа неприлични, груби,
нецензурни, общонеприемливи думи и изрази, които имат конкретен адресат, и субективно
се оценяват от достатъчен кръг от лица като унизителни за честта и достойнството на
адресата. Така в съдебната практика е изследвано съдържанието на обидните изрази, като е
прието, че думи с общо значение, като „круша“ за пример, не могат да представляват обида
по смисъла на чл.146, ал.1 от Наказателния кодекс.
Ищецът К. К. твърди и търси съдебна защита в процеса срещу изнесените обидни и
клеветнически твърдения:
1. „Псевдодесни политици, меринджеи и мамини синчета с колумбийски пороци стоят
зад Х“; 2. „По думите на наши информатори идеята за създаването на станалата скандална
платформа за благотворителност „Х“ принадлежи лично на Я, независимо, че той поставя за
лице на организацията К. К.“; 3. „Сокол Я е действителният мозъчен тръст, който стои зад
цяла верига от компании...“; 4. „бързо забогатели родни баровци“; 5. „млади и весели
милионери; 6. „не свършва само с Х“; 7. „през месец март 2018 в УС на Х влиза К К., баща
на К. К. К.“; 8. „Информаторите ни разказват, че бързо забогателите родни баровци не
спирали да обикалят света, отсядайки в най- луксозните хотели, наемайки за свои VIP
партита най-луксозни яхти, на които пък в компанията на десетки красиви момичета,
компанията леела реки от марков алкохол, като често дори баровците се черпели и с други
характерни за държавите от Южна Америка вещества“; 9. „К. К. К. се афишира като
съосновател на Н заедно с бившия политик от ДБГ А - синът на бившата вицепремиерка Л“;
10. „В същото време родните милионери много внимателно криели личния си живот, като се
9
отдавали на оргии и веселие единствено, когато били далеч зад граница.“; 11. „същите тези
лица в компанията на още две известни мамини синчета са участвали и в неясни схеми,
свързани с търговия с криптовалута.“; „Интересно паралелно развитие имат фондацията Х и
криптобанката Н, което предлага лихви и кредити за депозити в криптовалута и се определя
като най-голямата в света в този бранш...“; 2. „През март 2018 в УС на Х влиза К К., баща
на К. К. К." и че „Точно тогава стартира дейността на Н, която прави първата си ICO
(първично публично предлагане на койни) през март 2018 г.“; 3. „първоначалното
финансиране на Н е от „К", като връзката с „К“ се изтъква от Н като гаранция за
клиентите.“; 4. „Н е подкрепена при старта си от А, хедж фънд създадел от влиятелния
основател на Т. А обаче има и българска връзка...Съветник в екипа е Н....Наталия...е станала
българка след брака си с П...П пък е син на Е. Тя е търговски директор на фирмите на В...“;
„От страницата на Н не се разбира кои са юридическите лица зад тях, но с търсене из
регистрите се открива, че това са Н AG в Швейцария и Н Inc в САЩ, чийто действителен
собственик е К. К. К.“, съдържащи се в следните публикации: - публикация в интернет
........bg, със заглавие „Бившият депутат А в комбина със сина на Л и „благотворителят“ от Х
забъркани в схеми с криптовалута.
Като се има предвид, и се споделя от настоящия съдебен състав, приетото в съдебната
практика и доктрина, че за да е налице обида се следва да са налице думи и/или изрази,
обективно годни да накърнят достойнството, но извън казаното да е мнение на автора, което
дори да е неприлично - не е обида, като се прави разлика между отрицателно мнение, което
е критиката и обидата, се следва съдът да анализира заглавието и съдържанието на
публикациите, за да отговори на въпроса – обида и клевета ли е?
На първо място съдът приема, че самото заглавие на публикациите - „Бившият депутат
А в комбина със сина на Л и „благотворителят“ от Х забъркани в схеми с криптовалута.“,
публикувана на 16.11.2020 г. и от публикация в интернет портала https: / / Б, със заглавие
„Псевдодесни политици меринджеи и мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“
публикувана на 17.11.2020 г., от употребените изразни средства, епитети и личностни
определение се следва и съдът приема, че същите имат характер на „обида“, тъй като
изразява едно негативно отношение.
В заглавията се придава негативен оттенък на личността на ищеца, като се има
предвид, и че твърдението на автора на публикациите и като не отговаря на обективната
действителност и факт, който да се е реализирал, е и елемент от състава на клеветата по
смисъла на чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс.
Не следва да се отбягва контекста на употребата на думата и изразите „в комбина“,
„забъркани в схеми с криптовалута“, „меринджеи“, „псевдодесни политици“, „мамини
синчета с колумбийски пороци“, като очевидно с тях автора цели да изобрази лицето –
ищецът, като такова без морални качества и устои, принизи личността и накърни
достойнството и личностните възприятия на ищеца. Описанието, което дават използваните
части от речта на автора на публикацията, изразява едно негативно отношение, като е
употребените описателно думи и изрази са общо възприети за да описват лица, които са от
една страна ниско интелигентни индивиди, от друга страна да опишат личността като
такава склонна към извършване на престъпления и противоправни Д.ия. Използването на
същите още повече засилва усещането, че ищецът К. К. се представя в светлина, в каквато
не е доказано да е бил и отразява едно негативно отношение на автора на публикацията.
Прието е в съдебната практика, че при преценка на обидната форма на казаното или
извършеното трябва да се изхожда не от субективното възприятие на засегнатото лице, а от
обективни критерии, от установените морални норми в обществото, като само по себе си
казаното или извършеното трябва да съдържа отрицателна оценка за достойнството на
засегнатото лице. При това се възприема и от настоящия съдебен състав, че текстът, следва
да съдържа обективно унизяващи и оскърбяващи думи, насочени към достойнството и
10
честта на личността на засегнатото лице, което не следва да представлява мнение, което
макар и да може да бъде негативно представлява лична позиция и становище, с което се
изразява оценка на личност или събитие.
В конкретиката на казуса, съдът приема, че е налице от обективна страна придадено
съдържание от автора на публикациите, в негативен смисъл и дори заглавието, без да бъде
последвано от съдържание, което съдържа отново обидни изрази, изваждани от контекста
на целия текст, засилва отрицателната настройка към личността на ищеца К.. Тези изрази са
свързани с негативна обществена оценка и крайно отрицателни обществени нагласи като
описват и придават на лицето качества, които то обективно не притежава, но се възприемат
от мнозинството като морално укорими. Създаден е неправомерно образ на една неморална
и престъпна личност, която не е постигнала личните и професионалните си успехи въз
основа на образованието и квалификациите си, а по начин, който е извън принципите за
добро.
Всяко съдържание на обидни думи и изрази, унижаващи честта и достойнството на
личността, накърняващи правото на добро име и чест, е противоправно и защитимо пред
съд.
С оглед на горното съдът приема, че заглавията на двете публикации имат
характеристиката на „обида“ относно личността на ищеца К. К..
От съдържанието на процесните статии, се засилва стремежа на автора да опетни
доброто име и чест на лицето, което се описва в тях – ищецът К. К..
Така съдът приема, че с думите и словосъчетанията в следните изречения, и
последните в цялост: „По думите на наши информатори идеята за създаването на станалата
скандална платформа за благотворителност „Х“ принадлежи лично на Я, независимо, че той
поставя за лице на организацията К. К.“; „Сокол Я е действителният мозъчен тръст, който
стои зад цяла верига от компании...“; 4. „бързо забогатели родни баровци“; 5. „млади и
весели милионери; 6. „не свършва само с Х“; 7. „през месец март 2018 в УС на Х влиза К К.,
баща на К. К. К.“; 8. „Информаторите ни разказват, че бързо забогателите родни баровци не
спирали да обикалят света, отсядайки в най- луксозните хотели, наемайки за свои VIP
партита най-луксозни яхти, на които пък в компанията на десетки красиви момичета,
компанията леела реки от марков алкохол, като често дори баровците се черпели и с други
характерни за държавите от Южна Америка вещества“; 9. „К. К. К. се афишира като
съосновател на Н заедно с бившия политик от ДБГ А - синът на бившата вицепремиерка Л“;
10. „В същото време родните милионери много внимателно криели личния си живот, като се
отдавали на оргии и веселие единствено, когато били далеч зад граница.“; 11. „същите тези
лица в компанията на още две известни мамини синчета са участвали и в неясни схеми,
свързани с търговия с криптовалута.“ – у автора на публикациите е очевиден стремежа да
опише К. К. с качества, които той реално не притежава и за каквито не се събраха
доказателства. Създава се внушението и усещането за читателя на публикациите, че К. К. е
лице, което не е постигнало личните и професионалните си успехи благодарение на
образование, труд и амбиция, а същите се дължат на обстоятелства извън общоприетите
норми за добро и морал. В този смисъл, съдът приема за основателни твърденията на ищеца,
че от същите е налице осъществен фактически състав на „обида“, с която са уронени
доброто му име, чест и достойнство, не само пред близки, роднини и колеги, а пред широк
кръг от лица както в личен, така и в професионален план. Този ефект е постигнат и като се
има предвид, че публикациите са такива н интернет пространството, лесно достъпни и
съществуват и към настоящия момент на процесните домейни.
При горното следва да се посочи, че е вярно твърдението и основателно същото, с
което ищецът К. К. сочи, че публикациите съдържат и клеветнически изрази.
В случая твърдението на ищеца е, че изнесените факти в статията са неверни и
11
опозоряващи /т.е. клеветнически/, което е вярно относно следните: „забъркани в схеми с
криптовалута“, „мамини синчета с колумбийски пороци“, „Информаторите ни разказват, че
бързо забогателите родни баровци не спирали да обикалят света, отсядайки в най-
луксозните хотели, наемайки за свои VIP партита най-луксозни яхти, на които пък в
компанията на десетки красиви момичета, компанията леела реки от марков алкохол, като
често дори баровците се черпели и с други характерни за държавите от Южна Америка
вещества“, „В същото време родните милионери много внимателно криели личния си живот,
като се отдавали на оргии и веселие единствено, когато били далеч зад граница.“; „същите
тези лица в компанията на още две известни мамини синчета са участвали и в неясни схеми,
свързани с търговия с криптовалута.“.
Легална дефиниция на понятието „клевета“ се съдържа в разпоредбата на чл. 147, ал. 1
от НК, съгласно която - клевета представлява разгласяването на несъществуващо позорно
обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление. Изпълнителното Д.ие може
да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление.
„Разгласяването“ е довеждане до знанието на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от
дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде
поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти,
т.е. необходимо е разгласяващото лице /т.е. авторът / да съобщи свои твърдения, такива,
които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че
тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да
бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или
други форми на субективна психическа дейност.
Отговорността за вреди от деликт следва да се ангажира не само когато са нарушени
законови норми, но и при всяка външна проява на общото правило да не се вреди другиму,
от което са накърнени правата, честта или достойнството на отделната личност. В този
смисъл, отговорността за поправяне на вредите от публикувани статии и материали в
печатни или електронни издания, които съдържат обидни или клеветнически изявления и
квалификации за определени лица, обективно произтича от качеството възложител на автора
на материала, на основание чл. 49 ЗЗД, разпространил невярната информация в свой или
чужд интерес.
Явяват се клеветнически следните факти и обстоятелства: „забъркани в схеми с
криптовалута“, „мамини синчета с колумбийски пороци“, „Информаторите ни разказват, че
бързо забогателите родни баровци не спирали да обикалят света, отсядайки в най-
луксозните хотели, наемайки за свои VIP партита най-луксозни яхти, на които пък в
компанията на десетки красиви момичета, компанията леела реки от марков алкохол, като
често дори баровците се черпели и с други характерни за държавите от Южна Америка
вещества“, „В същото време родните милионери много внимателно криели личния си живот,
като се отдавали на оргии и веселие единствено, когато били далеч зад граница.“; „същите
тези лица в компанията на още две известни мамини синчета са участвали и в неясни схеми,
свързани с търговия с криптовалута.“. със същите автора на статията описва, факти от
обективната действителност, които в хода на процеса не се доказа да са се осъществили.
Нито се доказа, ищецът да е употребявал алкохол и наркотични вещества, нито се доказа, да
е постигнал финансови успехи извън легалните средства за това, нито се доказа да е водил
развратен начин на живот, както сочи автора на публикациите.
Вярно е, че в съдържанието на статията е посочено, че тези факти са предадени на
автора на публикацията от „информатори“. Следва да се посочи, че в случаите, в които се
12
цитира чуждо мнение, като част от речта, се следва не само да се посочи общо използваното
„информатори“, но и да се посочи, кои са тези информатори, или от къде е препечатан този
факт. В случая, така изнесеното съдържание не се възприема от съда да е цитат на мнение
или разказ на друго лице различно от автора на публикациите. Принципно разрешение на
този въпрос е дадено с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 557 от 28.01.2011
г. на ВКС по гр.д. № 1599/09 г., ІІІ г.о., с което на въпроса, по който е допуснато
касационното обжалване: носи ли отговорност по чл. 45 ЗЗД журналист за отразени чужди
твърдения, чийто източник е описан, е прието, че когато твърденията изхождат от други
лица, когато са посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно е
предадена дадената от тях информация, няма основание за ангажиране отговорността на
автора по чл. 45 ЗЗД, какъвто не е разглеждания казус.
Именно при горното съдът приема, че изявленията в публикациите, посочени по-горе –
заглавия и съдържание - представляват обидни и клеветнически такива, при което и
доколкото не се потвърди от събраните доказателства тяхната истинност, ответникът следва
да понесе отговорността за тях. Следва да се има предвид, че процесните публикации не са
абстрактно насочени, а са такива спрямо конкретна личност – ищецът е посочен с името си,
като изнесената информация за дейността му е достатъчна да го индивидуализира откъм
лични данни.
При горното следва да се посочи, че на първо място Конституцията поставя
ограничение пред свободата на словото, като с разпоредбата на чл.32 се прогласява, че
личният живот на гражданите е неприкосновен, като всеки има право на защита срещу
незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест,
достойнство и добро име.
От друга страна, пак Конституцията в чл.39, ал.1 сочи, че всеки има право да изразява
мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или
по друг начин. В същото време, с чл.39, ал.2 от Конституцията, а индиректно и с чл.40, ал.2,
чл.41, ал.1, изречение второ от Конституцията – са въведени ограничения на свободата на
словото, като е посочено, че правото на свобода на словото не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена
промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към
разпалване на вражда или към насилие над личността, осъществяването на това право не
може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Несъмнено е, че свободата на словото е ограничена и от нормата на чл.10, ал.2 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 4.11.1950 година на
Съвета на Европа, изменена с Протокол № 3 от 6.05.1963 г., Протокол № 5 от 20.01.1966 г. и
Протокол № 8 от 19.03.1985 г.; доп. с Протокол № 2 от 6.05.1963 г., ратифицирана със закон,
приет от Народното събрание на 31.7.1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., Обн. - ДВ, бр. 80
от 02.10.1992 г., в сила от 07.09.1992 г.; изм., бр. 137 от 20.11.1998 г., в сила от 01.11.1998 г.;
попр., бр. 97 от 09.11.1999 г.; изм., бр. 38 от 21.05.2010 г., в сила от 01.06.2010 г. /наричано
по надолу - ЕКПЧ/, като е прието, че „Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено
със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия,
ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност,
териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата
на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване
на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и
безпристрастността на правосъдието.“. /в този смисъл е и Заключение на Генералния
адвокат г-н N. JÄÄSKINEN, представено на 9 юни 2011 година, по дело C-163/10, „Aldo
Patriciello“, по преюдициално запитване, отправено от Tribunale d’Isernia, Италия -
13
Упражняването на тази свобода обаче може да бъде ограничавано от правата и интересите
на други лица.“.
Ако се върнем на защитимото право - на свобода на словото, то не може да не
посочим, че и чл.11 от Хартата на основните права на Европейския съюз също предвижда,
че всеки има право на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, което
право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява
информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите, като се
зачитат свободата и плурализмът на медиите.
Следва да се посочи, че чл.7 от Хартата на основните права на ЕС /по- надолу ХОПЕС/,
който урежда правото на зачитане на личния и семейния живот, предвижда права,
съответстващи на правата, гарантирани с член 8, точка 1 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи, и поради това в съответствие с член 52,
параграф 3 от Хартата - член 7 следва да получи същия смисъл и същия обхват като
дадените на член 8, точка 1 от ЕКПЧ съгласно тълкуването му в практиката на Европейския
съд по правата на човека (решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses, C- 419/14,
EU:C:2015:832, т. 70), като същото се отнася и за член 11 от Хартата и член 10 от ЕКПЧ (вж.
в този смисъл решение от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др., C- 547/14, EU:C:2016:325,
т. 147), като в този смисъл по аргумент от чл.52, параграф 9 на ХОПЕС – се следва и
приложимостта на чл.10 от ЕКПЧ спрямо чл.11 от ХОПЕС.
Обилна е съдебната практика, която анализира и дава критерии за оценка на
съпоставимостта на правото на добро име, чест и личен живот спрямо правото на свободно
изразяване и свободата на словото. Като не е незначителна и практиката на съдилищата,
която коментира правото на личен живот, чест и достойнство, когато лицето, засегнато от
статията е и публична личност.
Така Върховния касационен съд в практиката си е извел, че „Когато не се касае за
превратно упражняване на правото по чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България
и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и
оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно. Не е
противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено
засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Негативните оценки за
определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не
пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват
състава на обидата или състава на клеветата.“ - в този смисъл - Решение № 253 от 29.01.2014
г. По гр. Д. № 1251/2012 г., г. к., ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 86 от 29.1.2010 г., по гр.дело №
92/2009 г., III г.о., ВКС, Решение № 85/23.3.2012 година по гр.дело № 1486/2011 година, IV
г.о., ВКС, Решение № 484/9.6.2010 година, по гр.дело № 1438/2009 г., III г.о., ВКС.
Съответно на това, че твърдения в статията освен, че са неверни, те са и
противоправни, доколкото са позорящи доброто име на конкретно лице, накърняващи са
честта и достойнството му, нарушаващи правото му на личен живот. Такова публично
разпространяване на обидни и клеветнически твърдения, за настоящия съдебен състав,
излиза извън границите на съвестната журналистика, съответно журналистическата етика и
морал, като съответно на това - не представляват добросъвестното упражняване на правото
на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в
чл.39 от Конституцията и чл.10 от ЕКПЧ и чл.11 от ХОПЕС Съдът съобразява и
обстоятелството, че по делото не се доказа, при това публично разгласяване на
клеветническите и обидни твърдения авторът, в конкретиката държателя на сайта да е целял
сериозен обществен и/или политически дебат по значима тема.
При това именно чрез ангажиране на гражданската отговорност за обида и клевета,
като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име, се постига
14
ограничението на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо от
Конституцията, Конвенцията и Хартата.
Не може да не се отбележи, че от правна страна е допустимо и ограничаване на правата
на личността - на личен живот и достойнство. Ограничаването на тези две основни права по
принцип е възможно при сравними условия: то трябва да е предвидено от закона, да е в
съответствие с една или няколко легитимни цели от гледна точка на член 8 или на член 10 от
ЕКПЧ и да е необходимо в едно демократично общество. С други думи императивната
социална необходимост може да обоснове намесата, когато последната е пропорционална на
преследваната легитимна цел . - В този смисъл и относно свободата на словото Решение от
26 юни 1997 г. по дело Familiapress (C - 368/95, Recueil, стр. I-3689, точка 26) и Решение от
12 юни 2003 г. по дело Schmidberger (C- 112/00, Recueil, стр. I- 5659, точка 79), както и
ЕСПЧ, Решение по дело Handyside и Решение по дело Observer и Guardian от 26 ноември
1991 г., 13585/88, серия A № 216, § 59 и относно личния живот Решение на Съда от 11 юли
2002 г. по дело Carpenter (C-60/00, Recueil, стр. I- 6279, точка 42) и Решение по дело
Österreichischer Rundfunk и др., както и Решение на ЕСПЧ по дело Leander от 26 март 1987
г., 9248/81, серия A № 116, § 58 и Решение по дело Connors от 27 май 2004 г., 66746/01.
Ако се приеме, че правото на личен живот, чест и достойнство не допуска и абсолютно
отрича правото на свобода на словото, би се достигнало до пълното изключване на
възможностите за разследващата журналистика или, ако за медиите съществуваше
задължение да обработват и публикуват информация от лично естество само след съгласие
или запознаване на заинтересованите лица би се стигнало до цензура, което надхвърля
легитимната цел за ограничаване на свободата на словото. При това и съдилищата са
натоварени с отговорността да намерят равновесие, но такова основано на закона и добрите
нрави / в този смисъл и ЕСПЧ, Решение по дело von Hannover от 24 юни 2004 г., 59320/00,
Recueil des arrêts et décisions 2004 – VI, както и практиката на СЕС - Решение от 6 ноември
2003 г. по дело „Lindqvist“ (C-101/01, Recueil, стр. I- 12971, точка 82 и сл.) и Решение от 29
януари 2008 г. по дело „Promusicae“ (C - 275/06, Сборник, стр. I- 271/.
От начина на извършване на публикациите в двата сайта, държани от ответното
дружество – заглавията и съдържанието, което е написано за да привлече внимание,
съдържанието, което внушава негативни оценки за личността на търсещия защита,
съдържащо информация, поднесена по начин, който го унизява, може да се направи
обоснования извод, че същата е постигнала единствения резултат – уронване на честта,
достойнството и доброто име на ищеца, накърнявайки правото му на чест, достойнство и
личен живот и не е имала за цел да информира обществеността за значим от обществена,
политическа или финансова гледна точка въпрос и тема.
С оглед на сторените от съда изводи, при анализ на фактите, приложимото право и
относимата съдебна практика, настоящият съдебен състав приема, че следва да уважи
предявения иск от К. К., като ангажира отговорността на ответното дружество и присъди на
ищеца обезщетение.
Размерът на претендираното обезщетение съдът приема за изцяло основателен. За
настоящия съдебен състав дължимото обезщетение се следва да бъде определено именно в
търсения размер от 3000,00 лева. От една страна тази стойност съответства на правилото на
чл.52 от Закона за задълженията и договорите, а при определянето му съдът съобразява и, че
„обезщетението за вреди трябва да е в приемливо съотношение с претърпяното накърняване
на репутацията (в този смисъл и решенията на ЕСПЧ по делата „Tolstoy Miloslavsky v. the
United Kingdom“, 13 юли 1995 г., „Steel and Morris v. the United Kingdom, № 68416/01, § 96,
ЕСПЧ, както и е прието с Резолюция 1577 (2007) на Парламентарната асамблея на Съвета
на Европа. Тук следва да се отбележи, че процесните статии не са премахнати от интернет
пространството, ищецът е търпял вреди личностно в продължителен период от време –
повече от половин година е изпитвал тревожност, безсъние, затворил се е в себе си,
15
ограничил е контактите си с близки, роднини и бизнес партньори.
Съдът приема точно този размер за справедлив спрямо претърпяното от ищеца, който в
процеса доказа, че е претърпял болки и страдания в резултат на изнесените в процесните
публикации обиди и клевети, които ищецът е претърпяла от датата на узнаване съвпадаща с
датата на публикациите. – 16 и 17 ноември 2020 година.
Следва да се посочи, че при определяне на размера на обезщетението съдът възприема
и утвърдените в съдебната практика критерии, по които се определя справедливия размер на
обезщетението по смисъла на чл.52 от Закона за задълженията и договорите – така
задължителното за съдилищата Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968,
както и решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК.
При определяне на размера на обезщетението съдът съпоставя – претърпени
неимуществени вреди на сериозността и тежестта на извършеното, като оценка за да се
определи размер на дължимото от ответника обезщетение в полза на ищеца К. К. в размер
на 3000,00 лева, които ще се дължат ведно с лихва от датата на деликта – датата на
последната публикация – 17.11.2020 година, съвпадаща с датата на узнаване на втората
публикация, която се доказа в хода на съдебното дирене. Съдът приема, че лихвата върху
присъденото обезщетение се дължи именно от датата на деликта, като се има предвид, че
лихвата има за функция и по принцип представлява обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.84, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите, по смисъла на който деликвента носи отговорност за лихва от
деня на непозволеното увреждане. / в този смисъл и Решение № 1518/22.8.1959 година по
гр.дело № 3616/1959 г., ВС, III г.о./. В казуса ищецът е поискал определянето на дължимата
се лихва да е по периоди – от датата на деликта до подаването на исковата молба като
търсената сума съдът приема за дължима, като определена по чл.162 от ГПК, и след
депозиране на исковата молба. Това разграничение е допустимо и съдът следва да го уважи.
По отношение на исковите претенции на двете търговски дружества съдът не
следва отново да очертава фактическия състав на „обида“ и „клевета“ с оглед на вече
посоченото.
По отношение на вредите причинени на търговски дружества от публикации, които
представляват нещо унизително за честта или достойнството на другиго и разгласяване на
позорни обстоятелство или му приписват престъпление съдът приема, че в казуса такава
вреда може да се търси само по отношение на „Н“, но не и за „Е“ ЕООД, като наличието на
деликт за първия ищец се установява, а за втория не може да се приеме, че е налице деликт,
при следните аргументи:
Съдебната практика и доктрината дълго време са приемали, че юридическите лица „не
страдат“, поради което не могат да търсят обезщетяване на вреди, в случаите, в които са
засегнати тяхното добро име и репутация.
Към днешна дата, все още се срещат противоположни мнения по този въпрос, които
обаче остават изолирани случаи.
Настоящия съдебен състав приема, че юридическите лица на общо основание могат да
търсят обезщетяване на вредите от уронване на доброто им име и търговска репутация, като
размерът на обезщетението ще се определя отново по правилата на чл.52 от Закона за
задълженията и договорите.
В Заключение на Генералния адвокат M. BOBEK, представено на 13 юли 2017 година
по дело C‑194/16, „Bolagsupplysningen OÜ, Ingrid Ilsjan срещу Svensk Handel AB“, относно
преюдициално запитване, отправено от Riigikohus (Върховен съд, Естония), което се отнася
до тълкуването на правилото на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, което установява
международна компетентност по искове за непозволено увреждане се прави подробен
анализ на правото на юридическата лица да търсят обезщетяване на вредите при осъществен
16
деликт, с който са засегнати правото им на добро име и търговска репутация. На първо
място цитираното дело н Съда на ЕС касае разрешаване на преюдициален въпрос относно
подсъдността на исковите претенции, с оглед на правилото на член 7, точка 2 от Регламент
№ 1215/2012, според което срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да
бъдат предявявани искове в друга държава членка по дела относно непозволено увреждане,
деликт или квазиделикт „в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи
вредоносното събитие“.
В заключението на Генералния адвокат, се прави предложение до Съда на ЕС да
отговори на питащата юрисдикция и даде отговор на преюдициалния въпрос по следния
начин: член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 следва да се тълкува в смисъл, че
юридическо лице, което твърди, че неговите права на личността са били нарушени чрез
публикуване на данни в интернет, може да предяви иск за всички претърпени вреди пред
съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси.
Центърът на интересите на юридическо лице се намира в държавата членка, в която това
лице извършва основната си професионална дейност, при условие че данните, за които се
твърди, че са причинили вреда, са в състояние да засегнат неговото професионално
положение. Член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст) следва да се
тълкува в смисъл, че юридическо лице, което твърди, че неговите права на личността са
били нарушени чрез публикуване на данни в интернет, може да предяви иск за всички
претърпени вреди пред съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на
неговите интереси. Центърът на интересите на юридическо лице се намира в държавата
членка, в която това лице извършва основната си професионална дейност, при условие че
данните, за които се твърди, че са причинили вреда, са в състояние да засегнат неговата
професионална дейност в тази държава“.
С оглед на горното следва да се приеме от правна страна, че двете търговски дружества
– юридически лица местно и чуждестранно, доколкото се установява от доказателствата по
делото, че центърът на дейността им е пряко свързан с Република България, имат право да
искат обезщетяване на всички вреди от публикациите в Интернет имено пред местно и
родово компетентните български съдилища, поради и което настоящия съдебен състав
следва да разгледа исковите им претенции по същество.
Съобразявайки задължението на националния съдия по смисъла на чл.4, §3 от
Договора за ЕС и на следващо място – чл.5, ал.4 от Конституцията, се следва да се обърне
внимание на решенията на Съда на ЕС и тези на ЕСПЧ по въпросите за правата на
юридическите лица, пострадали от уронване на доброто име и търговска репутация в
печатно издание или интернет пространството. В решение № 29/1998 по к.д. № 28/1998 г.
Конституционния съд е отбелязал, че ЕКПЧ е „част от вътрешното право на страната, а
решенията на Европейския съд по правата на човека са задължителни за всички органи в
страната, включително и по тълкуването й по силата на чл. 46 от Конвенцията“. В същото
решение и отбелязано, че Конституционния съд „отчита, че нормите на ЕКПЧ в материята
на правата на човека имат общоевропейско и общоцивилизационно значение за правния ред
на държавите-страни по ЕКПЧ, и са норми на европейския обществен ред. Ето защо
тълкуването на съответните разпоредби на Конституцията в материята на правата на човека
следва да бъде съобразено във възможно най-голяма степен с тълкуването на нормите на
ЕКПЧ. Този принцип на конформно тълкуване съответства и на международно признатата
от България задължителна юрисдикция на Европейския съд по правата на човека по
тълкуването и прилагането на ЕКПЧ.“
Така в Решение от 8 ноември 2011 г. по дело Т–88/2009, постановено във връзка с
отговорността на институциите на ЕС по реда на чл. 340, ал. 2 ДФЕС, се приема, че
17
опозоряването на юридическото лице засяга не само търговските интереси на дружеството,
а и неговата репутация на коректен търговец. Съдът квалифицира тези последици като
неимуществени вреди, в резултат на което присъжда по справедливост обезщетение в
размер на 20 000 хиляди евро. В решението си по дело Т-88/09 от 8.11.2011 по казуса
Idromacchine Srl v. European Commission, СЕС се произнася в подкрепа на правото на
юридическите лица да получават обезщетение за неимуществени вреди. Неимуществените
вреди на Idromacchine Srl се изразяват в публикуването в Официалния вестник на
Европейския съюз на подвеждаща информация, която засяга отрицателно доброто му име и
реномето му. В същия смисъл с Решение от 06.04.2000 г., Comingersoll S.A. v. Portugal,
ECHR. Жалбоподател пред Европейския съд по правата на човека е португалско публично
дружество „Comingersoll S.A.“.
В българската съдебна практика, като примери за уважени претенции следва да се
посочат - Решение № 274/18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и
Решение № 29/10.03.2020 г. по гр. д. № 1690/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение №
206/26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о. Съдилищата приемат и се
споделя от настоящия съдебен състав, че : „ …обезвъзмездяването на вредите служи за
морално удовлетворение на пострадалите. И с трите решения е потвърдено, че правото на
добро име и на свобода на религията са сред основните права на българските граждани.
Религиозната институция „Свидетелите на Йехова“, регистрирана като юридическо лице на
територията на Република България, безспорно притежава всички права, гарантирани от
Конституцията, както и от ЕКЗПЧОС. Следователно всяко от решенията признава
възможността за репариране на вредите на юридически лица, като присъжда съответното
обезщетение.“. В същия смисъл са и: Решение от 19.05.2004 г. на ЕСПЧ по делото на Лотер
и Лотер срещу България по жалба № 39015/1997 г., първо отделение, председател Христос
Розакис, Case of freedom and democracy party (OZDEP) v. Turkey (Application No. 23885/94),
Решение на ЕСПЧ от 20 септември 2011 г., Oao Neftyanaya Kompaniya Yukos с/у Русия
(CE:ECHR:2011:0920JUD001490204, § 536—551). Отбелязва се, че няма основание за
различно третиране на юридическите лица, тъй като зачитането на правото на справедлив
съдебен процес е предпоставка за упражняването на съответните материални права. Като
пример може да се посочи и Решение по дело Citizens United с/у Federal Election Commission
558 U.S. 310 (2010), което разглежда свободата на политическите изказвания на
юридическите лица, и наскоро постановеното решение по дело Burwell с/у Hobby Lobby
Stores 573 U.S. (2014), в което Върховният съд на Съединените щати признава, че
корпорации със стопанска цел от затворен тип могат да имат религиозни убеждения, по
отношение на което не е приложимо правилото на чл.5, ал.4 от Конституцията, но ясно
очертава изводите на съда, че юридическите лица, носители на определени признати от
Конституцията и закона права – правото на собственост, правото на свободна инициатива,
правото на сдружаване - са носители на защитимото право на добро име и търговска
репутация, които подлежат на съдебна защита за вреди именно по реда на настоящето
производство.
При горното за настоящия съдебен състав от правна страна се очертават като уронващи
доброто име и търговска репутация, следните изрази от процесните статии: „К. К. К. се
афишира като съосновател на Н заедно с бившия политик от ДБГ А - синът на бившата
вицепремиерка Л“; „Интересно паралелно развитие имат фондацията Х и криптобанката Н,
което предлага лихви и кредити за депозити в криптовалута и се определя като най-голямата
в света в този бранш...“; „През март 2018 в УС на Х влиза К К., баща на К. К. К." и че
„Точно тогава стартира дейността на Н, която прави първата си ICO (първично публично
предлагане на койни) през март 2018 г.“; „първоначалното финансиране на Н е от „К", като
връзката с „К“ се изтъква от Н като гаранция за клиентите.“; Н е подкрепена при старта си
от А, хедж фънд създадел от влиятелния основател на Т. А обаче има и българска
връзка...Съветник в екипа е Н....Наталия...е станала българка след брака си с П...П пък е син
18
на Е. Тя е търговски директор на фирмите на В...“; От страницата на Н не се разбира кои са
юридическите лица зад тях, но с търсене из регистрите се открива, че това са Н AG в
Швейцария и Н Inc в САЩ, чийто действителен собственик е К. К. К.“.
Същите имат характеристиката на изнасяна на неверни факти, с цел привличане на
вниманието на публиката – на читателя на публикациите, като в казуса подходът на автора
касае използването на способ за изнасянето на неверен факт с умишлено негативна
конотация (интерпретация) – свързването на името на компанията Н с имената на лица с
недобра репутация в бизнес средите и обществото в България. Чрез създаването на изрази за
паралелност на дейността на Н с дружества с различна от неговата търговска цел, с
внушението за престъпна схема по отпускането на кредити и финансиране, съдът приема, че
така описаните изрази представляват клевета по смисъла на чл. 147, ал.1 от НК -
съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление, като се има предвид, че и тези твърдения за факти не се
доказаха в хода на процеса и се обориха от събрания доказателствен материал.
Горните изрази, съдът не може да определи по правната им характеристика да
представляват оценъчно съждение (оценка на факт), нито като изразяване на мнение или на
критика по политически или други обществено значими въпроси. Винаги когато не е
извършено престъпление /когато не е налице влязла в сила присъда за такова/, за каквото се
внушава с използваните изразни средства - то изявлението за това е клеветническо -
накърняващо честта и достойнството на лицето и оттам - противоправно по смисъла на чл.
45 ЗЗД, тъй като излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на
изразяване и разпространяване на мнение, както и на свободата на словото, прокламирани в
чл. 39 от КРБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС. В тази връзка е прието, че от значение са не само
употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани
поотделно, но и цялостното внушение на статиите, общото впечатление и замисъл. В този
смисъл и Определение № 529/14.7.2020 година, постановено по гр. дело № 3812/2019 година
на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Съдебната практика приема, че в мотивите си съдът е длъжен да установи извършени
ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от
изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни
и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 КЗПЧОС.
Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои
са правомерно извършени. Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти,
той трябва да провери тяхната достоверност. Така пак в Определение № 529/14.7.2020
година, постановено по гр. дело № 3812/2019 година на ВКС, Четвърто гражданско
отделение.
Общоприето е, че неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва
да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи, като положи добрата грижа и
провери информацията като използва два независими източника. Правното значение на
добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се
окажат неверни. При съобразяването на чл. 10, т. 1 ЕКЗПЧОС, който касае свободата на
изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса
на държавните власти е видно, че нормотворчески е изключено правото да се
разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява
свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Тази свобода на изразяване,
както се посочи и по-горе, не е без гранична и безконтролна, а границите и се определят от
избягването на възможността да бъдат засегнати доброто име и чест на лицата. Тези правила
важат и за журналистите, призвани да информират обществото и публиката за общозначими
факти и събития, като не им дава правото да използват правото за свободно разпространение
на информация, за да нанасят обиди и да клеветят. Същото е лимитирано и гарантирано от
19
правилото на чл. 39, ал. 2 Конституцията, а в случаи на не съобразяване с това правило –
следва да понесат отговорността за причинените вреди – в този смисъл и Решение №
12/06.02.2013, ВКС, III ГО по гр. д. № 449/2012 и Решение № 85/23.03.2012, ВКС, IV ГО по
гр. д. № 1486/2011).
В казуса по отношение на търговското дружество „Н“, чрез клевета, е разгласена
информация, която е невярна и цели опозоряване на дружеството в обществото – граждани
и бизнес партньори, заради което именно се следва ангажиране отговорността на ответника
за вреди.
По отношение на ищеца „Е“ ЕООД съдът приема, че не следва да присъжда
обезщетение поради липса на всички елементи от фактическия състав на деликта.
Вярно е и се доказа от фактическа страна, че между двете търговски дружества е
налице свързаност, доколкото юридическото лице, чрез което пряко се упражнява контрол
върху българското дружество е чуждестранното юридическо лице – „Н“ АД / Н AG/, с
номер на вписване в регистъра: С, седалище и адрес на управление: Ш, което се
представлява - заедно от всеки двама от представителите и самостоятелно от К. Доказва се,
че представители на юридическото лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху „Е“
ЕООД са - К, К. К. К., А.
В същото време обаче в нито една от публикациите извън името на ищеца К. К. К. и
името на „Н“ не се споменава нито името на ответника „Е“ ЕООД, нито връзката му с „Н“.
С оглед на това, като се има предвид, че да е налице вреда следва да е налице пряка
причинно - следствена връзка между стореното и последиците, съдът не може да направи
категоричния извод за наличието на такава връзка между соченото от св.Т като отлив на
работна ръка от ищеца „Е“ ЕООД и процесните публикации. С последните съдът не открива
нито от фактическа, нито от правна страна, взаимовръзка между изнесените обидни и
клеветнически сведения в процесните публикации и доброто име и търговска репутация на
„Е“ ЕООД. Това, че с публикациите е засегнато името на търговеца „Н“, като контролиращо
дружество на „Е“ ЕООД не рефлектира директно в правната и икономическа сфера на този
ответник. Опосредняването на причинно – следствена връзка между обидното и
клеветническо съдържание в публикациите и репутацията на търговеца „Е“ ЕООД чрез
опетняване на доброто име на друго търговско дружество от веригата – контролиращото
„Н“ не допуска да се стори извод за наличието на пряка – причинно следствена връзка
между Д.ието – публикацията и вредата – уронване на доброто търговско име на „Е“ ЕООД.
Вярно е, че узнаването на обидното или клеветническото съдържание може да бъде
опосреднено – така пострадалия може да научи от трето лице за извършеното от деликвента
– в този смисъл и Решение № 22/ 31.01.1995г. по НОХД № 558/94г. , ІІІ н.о. на ВКС. Но не
може да се опосредни наличието на причинно – следствена връзка, като чрез уронване на
престижа на едно лице се урони този на друго, дори това да е лице от семейството му, както
и при свързаните юридически лице, когато едното се намира под контрола на другото.
Ако следва да се направи аналогия с правото на обезщетение на наследниците на
починалия при причинена смърт или с правото на обезщетение за вреди от телесна повреда,
е очевидно, че прекия причинител на вредата дължи по принцип обезщетяване на вредите на
прекия пострадал/ така и в застрахователното право/. При наличието на пряко пострадало
лице, неговите евентуални правоприемници, според настоящия съдебен състав са изключени
от кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за вреди, докато това пострадало
юридическо лице съществува и може само да реализира правото си на иск.
В горния смисъл са: Разпореждане от 20.03.2014г. с което е прекратено НЧХД №
20134/2013г. по описа на СРС, НК, 100 състав, влязло в сила на 29.07.2014г., което е
потвърдено с Решение № 821/29.07.2014г. СГС, НК, VІ въззивен състав , Решение № 18115
от 7.11.2014 г. на СГС по гр. д. № 3735/2013 г., Решение № 561/28.3.2016 година,
20
постановено по гр.дело № 5060/2015 година по описа на САС, Гражданско отделение, 8 –
ми състав.
Като се има предвид, че защитимото право е лично субективно право на съответното
търговско дружество – „Н“, съдът приема, че не се следва извод за уронване на името на
свързаното с него търговско дружество – „Е“ ЕООД. Противното би означавало да се
приеме, че при уронване на доброто име на управителя на което и да е юридическо лице в
лично качество се засяга доброто име на съответното юридическо лице. Не е невъзможно да
се приеме, че публиката, читателите, могат да свържат името на собственика на едно
дружество с името на друго дружество, чийто собственик е същото лице. Това обаче е
вероятност и хипотетичност, която изключва наличието на пряка – причинно следствена
връзка между Д.ието и вредата, което в казуса изключва ангажирането на ответника за вреди
нанесени на ищеца “Е“ ЕООД и тази искова претенция следва да се отхвърли.
За съда справедливото обезщетение на вредите по смисъла на чл.52 от Закона за
задълженията и договорите е това в търсения размер и следва да се присъди само в полза на
„Н“ на стойност от 2000,00 лева, като се отхвърли претенцията на „Е“ ЕООД в същия
размер. За съда сумата от 2000,00 лева определя уронването на доброто име и търговска
репутация на ищеца „Н“ спрямо начина на въвеждане на информацията пред обществото с
явната цел за злепоставяне на дружеството пред обществеността и бизнес средите. Като се
съобрази, че това не е търговец, който оперира само на българския пазар, а и на
международния такъв, се налага и извода, че търговската репутация е била опозорена пред
широк кръг лица, като е без значение, обстоятелството, че въпросните домейни съдържат
статиите само на български език. Вида на предлаганите от „Н“ продукти и услуги е широко
достъпен от хора от цял свят, за които не е определено, че не владеят български език и не
могат да прочетат написаното в тези публикации. Още повече, че подобна публикация дава
възможност за свободно разпространение на всички езици, с оглед на обстоятелството, че е
в интернет пространството. Съдът не отчита вероятната възможност публикациите да се
препечатат на друг език освен българския език при определяне на размера на
обезщетението, нито го съобразява с хипотетични последици от уронване на търговската
репутация на това дружество. Самия факт на разпространение на неверни позорни факти за
едно търговско дружество предполага настъпването на вредите свързани с уронване на
доброто име на търговеца.
С оглед на горното съдът следва да уважи изцяло претенцията на „Н“ и отхвърли тази
на „Е“ ЕООД.
По иска за премахване на публикациите от интернет пространството съдът
приема, че с оглед на вече изложеното, следва да уважи претенцията в цялост.
Касае се до задължаване на ответника да извърши действие, в качеството му на
длъжник по деликта, което действие е свързано именно с процесните публикации. По
смисъла на чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите кредиторът може да търси
изпълнение от своя длъжник. В казуса ответникът е длъжник, в качеството си на
причинител на вредата спрямо ищците – К. К. и „Н“ като пострадали лица. Именно при
това дължи премахване на публикациите от интернет пространството – на установените по
делото домейни, негова собственост и интернет сраници, на които се намират публикациите.
Горното е производно и с оглед на правото на пострадалите лица и начина по който е
причинена вредата – чрез интернет - да искат да „бъдат забравени“. В този смисъл се касае
за защита на личните данни на лицата от една страна, а от друга и на правото им на добро
име и авторитет и пред интернет потребителите. При това следва да се има предвид, че
организирането и обединяването на цялата публикувана в интернет информация за едно
лице, които се извършва от търсачките, позволява на потребителите въз основа на
намерените при търсенето статии да си съставят мнение за съответното лице. Въпреки, че
търсачките не носят отговорност за верността на съдържанието, публикувано на сайтовете,
21
към които предоставят линкове, те дават възможност това съдържание да достигне до много
потребители, които иначе въобще не биха открили този сайт или статия.
Известно е, приетото с Решение на Съда (голям състав) от 8 декември 2022 година, по
дело C‑460/20, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС
от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) в рамките на производство по
дело „TU, RE срещу Google LLC“, че „при получаване на искане за премахване от
резултатите при търсене, интернет търсачката трябва да провери дали включването на
линковете към съответната интернет страница в списъка, който се показва след търсене въз
основа на името на субекта на данните, е необходимо за упражняването на правото на
свобода на информация на интернет потребителите, които са потенциално заинтересовани
да получат достъп до тази интернет страница чрез такова търсене.“.
В казуса от показанията на св.Т се установи, че въпреки отправени искания за
публикуване на опровержение ответникът, като собственик на домейните не е изпълнил
това искане доброволно, поради и което за ищците е доказан правния интерес да искат от
съда да осъди ответното дружество да изпълни това действие.
Настоящия съдебен състав приема, че и двете публикации следва да се премахнат от
ответника в цялост, а не само да се обезличат части от съдържанието им. Тук следва да се
посочи, че начина на написване на двете статии и изложението на текста превръщат общото
значение на статиите в невярна информация от рода на противоправните „лъжливи новини“.
В този смисъл невярната информация в статиите не е маловажна от гледна точка на цялото
съдържание.
С оглед на горното и исковата претенция съдът да осъди „Т“ ЕООД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от управителя К. Т. Ш. да премахне
процесните публикации следва да се уважи.
Съдът приема, че срокът за изпълнение на това действие следва да бъде определен на
една седмица, считано от влизане на решението в сила, доколкото това е разумния срок за
изпълнение на това действие. Изтриването на информация от интернет е техническа
административна дейност, която е свързана със заличаването на съдържанието на
страницата, която се намира на сървъра на съответния хостинг провайдър, на чийто сървъри
се държи публикацията онлайн.
Доказа се от фактическа страна, че именно ответникът е собственик на процесните
домейни, поради което именно ответникът е задълженото лице да премахне процесните
публикации. Вярно е, при проверка извършена от съда служебно, че двата домейна
използват хостинг пространство от superhosting.bg, но отговорен за съдържанието на
информацията, в частност на публикациите в интернет пространството е именно
собственика на двата домейна, който „качва“ тази информация, като сам я публикува. В
казуса не се доказва някой друг от името на ответника да е ползвал неговите домейни и
предоставено му хостинг пространство от собствените на superhosting.bg сървъри. Именно
ответника и/или неговите служители /системни администратори, web дизайнери, репортери,
всеки, на който ответника е предоставил и има достъп до акаунта на дружеството/, като
ползвател на тези сървъри, е единственото лице, което „качва“ информацията в тях и
съответно има достъп за да я изтрие, поради и което той е този, който следва да изтрие
публикацията.
Отговорността на ответника в казуса съдът ангажира в качеството му на работодател
на автора на двете публикации по правилото на чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите за посочените по –горе ищци и размери на дължимите се
обезщетения.
По разноските
С оглед изхода на спора се дължат разноски на ищците по аргумент от разпоредбата на
22
чл.78, ал.1 от ГПК.
Ищецът К. К. и доказал, че е сторил разноски за заплатена държавна такса – 120,00
лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960,00 лева с ДДС, които му се
следват в цялост, съобразно уважения размер на исковата претенция.
Ищецът „Н“ е доказал, че е сторил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 960,00 лева с ДДС и в този размер му се дължат от ответника.
На ищеца „Е“ ЕООД и на ответника с оглед изхода на спора разноски не се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.52 от Закона за задълженията и договорите, и
на основание чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и догорите, и на основание чл.79, ал.1 от
Закона за задълженията и догорите и чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Т" ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от управителя К. Т. Ш., с имейл адрес: tsrtreid@gmail.com да заплати на К.
К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. ....... – сумата от 3000,00 лева,
представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от накърняване на
правото му на добро име, чест и достойнство чрез обиди и клевети от следните публикации:
- публикация в интернет ........bg, със заглавие „........“, публикувана на 16.11.2020 г.,
находяща се на адрес:
https://..........bg/2020/11/16/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B1/
и от публикация в интернет портала https://Б, със заглавие „Псевдодесни политици
меринджеи и мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“, публикувана на
17.11.2020 г., находяща се на адрес:
https://Б/2020/11/17/%D0%BF%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B8%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC/,
съдържащи следните обидни и клеветнически изрази: 1. „Псевдодесни политици,
меринджеи и мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“; 2. „По думите на наши
информатори идеята за създаването на станалата скандална платформа за благотворителност
„Х“ принадлежи лично на Я, независимо, че той поставя за лице на организацията К. К."; 3.
„Сокол Я е действителният мозъчен тръст, който стои зад цяла верига от компании...“;
4. „бързо забогатели родни баровци"; 5. „млади и весели милионери; 6. „не свършва
само с Х“; 7. „През месец март 2018 в УС на Х влиза К К., баща на К. К. К.". 8.
„Информаторите ни разказват, че бързо забогателите родни баровци не спирали да обикалят
света, отсядайки в най-луксозните хотели, наемайки за свои VIP партита най-луксозни яхти,
на които пък в компанията на десетки красиви момичета, компанията леела реки от марков
алкохол, като често дори баровците се черпели и с други характерни за държавите от Южна
Америка вещества“; 9. „К. К. К. се афишира като съосновател на Н заедно с бившия политик
от ДБГ А - синът на бившата вицепремиерка Л"; 10. „В същото време родните милионери
много внимателно криели личния си живот, като се отдавали на оргии и веселие единствено,
когато били далеч зад граница.“; 11. „същите тези лица в компанията на още две известни
мамини синчета са участвали и в неясни схеми, свързани с търговия с криптовалута.“, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба –
5.7.2021 година до окончателното й изплащане, и да заплати сумата от 192,52 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от датата на
увреждането (17.11.2020 г.) до датата на подаването на исковата молба (05.07.2021 г.), както
и да заплати сторените по гр.дело № 39234/2021 година по описа на Софийски районен съд
разноски за заплатена държавна такса – 120,00 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 960,00 лева с ДДС,
23
ОСЪЖДА "Т" ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от управителя К. Т. Ш., с имейл адрес: Т.com да заплати на „Н“, дружество,
учредено съгласно законодателството на Швейцария, вписано в Търговския регистър на
кантон Цуг под фирмен № ........., със седалище и адрес на управление: Ц представлявано от
Председателя на СД - К. К. К. и члена на СД - А сумата от 2000,00 лева представляваща
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от накърняване на правото му на
добро търговско име и търговска репутация чрез клевети от следните публикации, а именно:
1. "Интересно паралелно развитие имат фондацията Х и криптобанката Н, което предлага
лихви и кредити за депозити в криптовалута и се определя като най-голямата в света в този
бранш...“; 2. 2. „През март 2018 в УС на Х влиза К К., баща на К. К. К." и че „Точно тогава
стартира дейността на Н, която прави първата си ICO (първично публично предлагане на
койни) през март 2018 г.“; 3. „първоначалното финансиране на Н е от „К", като връзката с
„К" се изтъква от Н като гаранция за клиентите."; 4. „Н е подкрепена при старта си от А,
хедж фънд създадел от влиятелния основател на Т...В А обаче има и българска
връзка...Съветник в екипа е Н....Наталия...е станала българка след брака си с П…П пък е син
на Е. Тя е търговски директор на фирмите на В...“; 5. „От страницата на Н не се разбира кои
са юридическите лица зад тях, но с търсене из регистрите се открива, че това са Н AG в
Швейцария и Н Inc в САЩ, чийто действителен собственик е К. К. К.", съдържащи се в
следните публикации: - публикация в интернет ........bg, със заглавие „........“, публикувана на
16.11.2020 г., находяща се на адрес:
https://..........bg/2020/11/16/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B1/
и от публикация в интернет портала https://Б, със заглавие „Псевдодесни политици
меринджеи и мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“, публикувана на
17.11.2020 г., находяща се на адрес:
https://Б/2020/11/17/%D0%BF%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B8%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC/,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 5.7.2021 година до окончателното й изплащане, и да заплати сумата от 128,34 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от датата на
увреждането (17.11.2020 г.) до датата на подаването на исковата молба (05.07.2021 г.), както
и да заплати сторените по гр.дело № 39234/2021 година по описа на Софийски районен съд
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960,00 лева с ДДС,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от „Е“ ЕООД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано заедно от управителите К. К. К. и А,
със съдебен адрес - гр. С, ет. 6 против "Т" ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от управителя К. Т. Ш., с имейл адрес:
tsrtreid@gmail.com, с който се иска на основание чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите и на основание чл.52 от Закона за задълженията и договорите
съдът да осъди „Т“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от управителя К. Т. Ш., с имейл адрес: tsrtreid@gmail.com да заплати на „Е“
ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано заедно от
управителите К. К. К. и А, със съдебен адрес - гр. С, ет. 6 - сумата от 2 000,00 лева,
представляваща обезщетения за нанесени неимуществени вреди, от публикувани неверни
факти, с които чрез клевета е накърнено правото на добро търговско име и търговската
репутация, произтичащи от следните публикации:
- публикация в интернет ........bg, със заглавие „Бившият депутат А в комбина със сина
на Л и „благотворителят" от Х забъркани в схеми с криптовалута!“, публикувана на
16.11.2020 г., находяща се на адрес:
https://..........bg/2020/11/16/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B1/
24
и от публикация в интернет портала https://Б, със заглавие „Псевдодесни политици
меринджеи и мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“, публикувана на
17.11.2020 г., находяща се на адрес:
https://Б/2020/11/17/%D0%BF%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B8%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC/,
съдържащи обидни и клеветнически изрази, а именно: 1. „Интересно паралелно
развитие имат фондацията Х и криптобанката . Н, което предлага лихви и кредити за
депозити в криптовалута и се определя като най-голямата в света в този бранш...“;2. „През
март 2018 в УС на Х влиза К К., баща на К. К. К." и че „Точно тогава стартира дейността на
Н, която прави първата си ICO (първично публично предлагане на койни) през март 2018
г.“; 3. „първоначалното финансиране на Н е от „К", като връзката с „К" се изтъква от Н като
гаранция за клиентите.“; 4. „Н е подкрепена при старта си от А, хедж фънд създаден от
влиятелния основател на Т...В А обаче има и българска връзка... Съветник в екипа е Н...
.Наталия.. ,е станала българка след брака си с П...П пък е син на Е. Тя е търговски директор
на фирмите на В...“; 5. От страницата на Н не се разбира кои са юридическите лица зад тях,
но с търсене из регистрите се открива, че това са Н AG в Швейцария и Н Inc в САЩ, чийто
действителен собственик е К. К. К..“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 5.7.2021 година до окончателното й изплащане, и
да заплати сумата от 128,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата,
дължима за периода от датата на увреждането (17.11.2020 г.) до датата на подаването на
исковата молба (05.07.2021 г.), както отхвърля и искането за присъждане на сторените по
гр.дело № 39234/2021 година по описа на Софийски районен съд разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 960,00 лева с ДДС и заплатена държавна такса в
размер на 80,00 лева.
ОСЪЖДА като задължава "Т" ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от управителя К. Т. Ш., с имейл адрес: tsrtreid@gmail.com
да премахне в едноседмичен срок от влизане на решението в сила следните
публикации:
- публикация в интернет ........bg, със заглавие „Бившият депутат А в комбина със сина
на Л и „благотворителят" от Х забъркани в схеми с криптовалута!“, публикувана на
16.11.2020 г., находяща се на адрес:
https://..........bg/2020/11/16/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B1/
и публикация в интернет портала https://Б, със заглавие „Псевдодесни политици меринджеи
и мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“, публикувана на 17.11.2020 г.,
находяща се на адрес:
https://Б/2020/11/17/%D0%BF%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B8%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC/,
съдържащи обидни и клеветнически изрази: 1. „Псевдодесни политици, меринджеи и
мамини синчета с колумбийски пороци стоят зад Х“; 2. „По думите на наши информатори
идеята за създаването на станалата скандална платформа за благотворителност „Х“
принадлежи лично на Я, независимо, че той поставя за лице на организацията К. К."; 3.
„Сокол Я е действителният мозъчен тръст, който стои зад цяла верига от компании...“;
4. „бързо забогатели родни баровци"; 5. „млади и весели милионери; 6. „не свършва
само с Х“; 7. „През месец март 2018 в УС на Х влиза К К., баща на К. К. К.". 8.
„Информаторите ни разказват, че бързо забогателите родни баровци не спирали да обикалят
света, отсядайки в най-луксозните хотели, наемайки за свои VIP партита най-луксозни яхти,
на които пък в компанията на десетки красиви момичета, компанията леела реки от марков
алкохол, като често дори баровците се черпели и с други характерни за държавите от Южна
Америка вещества“; 9. „К. К. К. се афишира като съосновател на Н заедно с бившия политик
от ДБГ А - синът на бившата вицепремиерка Л"; 10. „В същото време родните милионери
много внимателно криели личния си живот, като се отдавали на оргии и веселие единствено,
когато били далеч зад граница.“; 11. „същите тези лица в компанията на още две известни
25
мамини синчета са участвали и в неясни схеми, свързани с търговия с криптовалута.“, и
изразите: 1. "Интересно паралелно развитие имат фондацията Х и криптобанката Н, което
предлага лихви и кредити за депозити в криптовалута и се определя като най-голямата в
света в този бранш...“; 2. 2. „През март 2018 в УС на Х влиза К К., баща на К. К. К." и че
„Точно тогава стартира дейността на Н, която прави първата си ICO (първично публично
предлагане на койни) през март 2018 г.“; 3. „първоначалното финансиране на Н е от „К",
като връзката с „К" се изтъква от Н като гаранция за клиентите."; 4. „Н е подкрепена при
старта си от А, хедж фънд създадел от влиятелния основател на Т...В А обаче има и
българска връзка...Съветник в екипа е Н....Наталия...е станала българка след брака си с П…
П пък е син на Е. Тя е търговски директор на фирмите на В...“; 5. „От страницата на Н не се
разбира кои са юридическите лица зад тях, но с търсене из регистрите се открива, че това са
Н AG в Швейцария и Н Inc в САЩ, чийто действителен собственик е К. К. К.", съдържащи
се в следните публикации: - публикация в интернет ........bg, със заглавие „........“.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок с въззивна жалба пред
Софийски градски съд – считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
26