Р Е Ш Е Н И Е
№563 29.04.2022г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на тридесет и първи март,
две хиляди двадесета и втора година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Димитрина Димитрова
прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 453 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационната жалба от С.Е.В., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 84
от 04.02.2022г., постановено по НАХД № 4840 по описа на Районен съд – Бургас за
2021 г., с което е потвърден електронен фиш сер. К № 4975946 на ОД МВР Бургас,
с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на касатора,
е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение по
чл. 21, ал. 1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Иска се отмяна на
атакуваното решение и на потвърденият с него електронен фиш. Твърди се, че
потвърденият фиш е издаден в нарушение на закона, при недоказаност на извършено
нарушение.
В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител
адв. Р.В., поддържа жалбата на сочените в нея основания. Ангажира
доказателства.
Ответникът по касацията ОД
на МВР Бургас, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител и не
взема отношение по жалбата.
Представителят на
Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита
че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1
от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касаторът е санкциониран за
това, че на 15.06.2021 г., в 10:46 ч., в град Бургас, ПП I-6 км494+850 от
кв.Пети километър в посока към кв.Ветрен, управлява МПС с рег. № А******, със
скорост 82 км/ч, при разрешена в населено място – 50 км/ч. Като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4
във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е ангажирана отговорността на касатора.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при издаване на
електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, а извършеното
нарушение е установено по безспорен начин, въз основа на приложените по делото
веществени доказателства, а именно снимки, изготвени от заснемащата система, на
които ясно се виждат датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на автомобила, както и мястото на извършване на нарушението. По изложените
съображения е потвърдил оспорения пред него санкционен акт, като
законосъобразен.
Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа
обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са
били налице законовите предпоставки за издаване на електронен фиш. Разпоредбата
на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП изисква нарушението да е установено и заснето с
техническо средство, след което в отсъствие на контролен орган и на нарушител
да се издаде електронен фиш. В конкретния случай нарушението е установено и
заснето с мобилна система за видеоконтрол, изправно техническо средство,
преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология. С оглед
ангажираните по делото доказателства за изправността на техническото средство,
установило и заснело извършеното нарушение, законосъобразно въззивният съд е
приел, че установените с него факти, релевантни за административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице, съответстват на обективната действителност.
По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилна система
за видеоконтрол, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г., съгласно одобреното с Наредбата приложение, който е доказателство относно
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението
на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е
поставено мобилното АТСС и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена
преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.
Не се споделят твърденията на касатора за недоказаност на вмененото му
нарушение. Анализът на приобщените доказателства установя, че контролираният
участък попада в рамките на населеното място с произтичащото от това задължение
по съблюдаване на максимално въведената скорост от 50 км/ч. С категоричност се
установява, че участъкът, където е извършена контролната дейност е част от
републикански път I - 6, но попада в границите на населено място, обозначено
със съответните знаци "Д11" и "Д12". Горните изводи
съобразяват дефиницията за "населено място", дадена в § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП. Даденото с
посочената норма определение на "населено място" предвижда, че същото
представлява застроена със сгради територия, при която началото и краят са
обозначени със съответни пътни знаци. Застрояването на тази територия не е
необходимо да е с определена плътност, да има реализирани сгради по цялото
протежение на улиците в населеното място и сградите да създават една
непрекъсната, последователна застроена линия, за да се приеме, че територията е
застроена със сгради. В конкретния случай нарушението е извършено на път,
свързващ основната градска част на гр. Бургас и кв. Ветрен на същия град,
поради което касационната инстанция намира за безспорно доказан факта на
извършване на нарушението именно в рамките на населено място.
От тази гледна точка, аргументите, които поддържа касаторът и които биват
извличани от други нормативни актове, в частност представените пред
касационната инстанция доказателства, не могат да бъдат кредитирани. С оглед на
изложеното се налага извод, че водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази
избора на скорост на управление на превозното средство с въведените
ограничения, произтичащи от управление в населено място, което не е сторил.
Съдът е обсъдил и отговорил
на всички наведени възражения във въззивната жалба, с оглед на което настоящата
инстанция, приемайки ги за правилни не следва отново да преповтаря.
Преценявайки фактите РС - Бургас
е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните
юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, не се
установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и
правилно.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, БАС, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84 от
04.02.2022г., постановено по НАХД № 4840 по описа на Районен съд – Бургас за
2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.