Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 05.02.2013 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА Х.
КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
при участието на
секретар Я.П., като разгледа докладваното от съдията Петкова въззивно гр.д. № 3297 по описа за 2012 година на ВОС,
намира следното:
Производството е въззивно и е образувано по подадена от Д.В. С. ЕГН **********
***, в качеството й на майка и законен представител на детето М. Михайлова Ж.
ЕГН **********, срещу решение №97/27.07.2012г. по гр.д. №1803/11г. по описа на
ДРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивницата
срещу М.К.Ж. ***, иск с правно осн. чл. 143, ал.2 СК
за изменение на издръжката за разликата над 180 до 300 лв.
В жалбата се излага,
че решението е неправилно в отхвърлителната част, тъй
като изводите на съда за изключителни нужди на детето не кореспондират на
размера на присъдената издръжка. Моли се за отмяна на решението в обжалваната
част и уважаване на исковете изцяло с присъждане на издръжка в размер на 300
лв., считано от 01.09.2011г.
Въззиваемата страна М.Ж. чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата като излага, че решението е правилно и законосъобразно в отхвърлителната част.
Същевременно е
постъпила въззивна жалба и от ответника М.Ж. срещу
решението в частта, с която е уважен предявеният иск за изменение на издръжката
за разликата над 80 лв. до 180 лв. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй
като постановилия решението съдия не се е отстранил по делото въпреки
направения му отвод от Ж.. Излага се, че с-я Ц. е в
позицията на служебна зависимост от въззивницата С.,
тъй последната като съдия при АдмС Варна му е
касационна инстанция по някои от постановяваните актове. Освен това с-я Ц. е разглеждал и други дела между страните, касаещи
имуществените отношения и постановените решения не са безпристрастни и
обективни. Моли се за обезсилване на решението.
В евентуалност се
излага, че същото е неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че не са налице
изключителни нужди на детето. Заболяванията на детето датират от момент преди
присъждане на първоначалната издръжка, а промяна на обстоятелствата оттогава не
е налице. Липсват и данни за допълнителни разходи на детето, налагащи се от
констатираните заболявания. Твърди се, че ответникът не реализира трудови
доходи, тъй като е уволнен от ВСС. Недвижимият имот, който притежава, не може
да бъде източник на реални доходи, а само хипотетични, тъй като сградата в
имота в с. Велека не е жилищна. Твърди, че възможностите на ищцата да участва в
издръжката са по-големи, тъй като същата реализира доходи и от трудово
правоотношение като съдия при АдмС Варна, и от ВСУ.
Моли искът за изменение на издръжката да бъде отхвърлен изцяло, в евентуалност
да бъде уважен до размер на 100 лв.
Относно предмета на така
предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба Д.В.
С., в качеството на родител и законен представител на малолетното дете М.М.Ж.,
ЕГН **********, твърди, че отвеникът Ж. е баща на
детето М.Ж. и че с решение по гр. дело №14/2009 г. на РС Провадия, бащата е
осъден да заплаща за своята дъщеря месечна издръжка в размер 80,00 лв, считано от 25.09.2009 г. Сочи, че за изминалия период
до предявяване на иска, потребностите на детето значително са нараснали, тъй
като детето е вече ученичка в първи клас. Твърди се наред с това, че детето М.Ж.
страда от заболяване – вроден пълен AV-блок, като двукратно след определяне на
издръжката, на детето е извършвана реимплантация на постоянен кардиостимулатор и са му диагностицирани заболявания
синдром на дразнимо черво, целиакоподобен
синдром и хранителна алергия, поради което нуждата от значителни допълнителни
средства за лечение, престой в болнични заведения, пътувания за задължителни
контролни прегледи, е многократно увеличена. Твърди, че от м. юни 2011 г.
ответникът не е упражявал правото си на лични
отношения с детето, както и че ищцовата страна не
разполага с данни, дали той пребивава на територията на страната и дали има
постоянна работа и други доходи, но предвид факта, че е в трудоспособна възраст
и има юридическа правоспособност, както и че притежава жилищен недвижим имот в
гр. Бургас, други два недвжими имота в с. Велика,
общ. Царево и идеална част от останалия в съсобственост след развода недвжим имот в гр. Варна, счита, че същият е в състояние да
заплаща месечна издръжка в завишен размер спрямо предходно определения. Моли
съда при определяне размера на дължимата издръжка на детето М.Ж. да има
предвид, че макар трудовото възнаграждение на майката да е в относително висок
размер, същото е недостатъчно заедно с присъдената издръжка 80,00 лв, за полагане на адекватни грижи за детето, защото
майката има и задължение за издръжка на своя учащ се пълнолетен син Димитър
Иванов Янакиев, който е студент в III курс на УНСС София, както и че тя
обслужва и потребителски кредит в размер 15000 евро с месечна вноска 189,61
евро. Моли съда да измени размера на присъдената издръжка от 80,00 лв. до 300,00
лв, считано от 01.09.2011г. до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за забавено изпълнение върху всяко неизпълнено задължение, считано от
съответния падеж до окончателното плащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначен съобразно чл.47, ал.6 ГПК
особен представител. Същият оспорва иска само по размер. Изразява становище, че
обслужването на личен кредит от майката на детето М.Ж. е ирелевантно
към предмета на спора. В с. з.
ответникът се явява лично и с упълномощен представител, като оспорва иска по
основание и размер.
Настоящият състав, с оглед
предметните предели на въззивното производство,
очертани от предявената жалба и съобразно представените доказателства, доводи и
възражения на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
представеното Удостоверение за раждане от *** г. въз основа на акт №950 от 07.07.2004 г., детето М.М.Ж. е родено на *** г. и негови
родители са ответника М.Ж. и Д. С..
С решение №
29/12.10.2009г., постановено по гр. дело № 14/2009г. на ПРС, е утвърдено
споразумение, с което ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 80 лева в полза на ненавършилото пълнолетие дете М.
Михайлова Ж., считано от 25.09.2009г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяването, като отделно от това бащата
ще изплаща годишно на детето чрез неговата майка половината от направените
разходи след представяне на документ за това- като дрехи, учебници,
допълнителни курсове и уроци.
Видно от
представеното Удостоверение изх.№3-752 от 15.12.2011 г., детето М.Ж. е ученичка
в първи клас за учебната 2011/2012 г. при ОУ “Г. С. Раковски” гр. Варна.
По делото е
представена подробна медицинска документация /експертно решение на ТЕЛК от
27.09.2011 г., епикризи и медицински изследвания/
относно здравословното състояние на детето М.Ж., от която е видно, че същото
има 70 % степен на увреждане, дължащо се на заболяване цьолиакия,
както и че е с имплантация на постоянен кардиостимулатор епимиокарден
електрод.
По делото са
представени множество епикризи, установяващи
проследяване на заболяванията на детето. От съдържанието на всички тях обаче се
установява, че детето е било с вроден пълен АВ-блок, установен веднага след
раждането. Поставянето на кардиостимулатор се е
наложило още на 28.03.2005г., като е извършено и препрограмирането му през
2007г., които обстоятелства са факт още отпреди постановяване на решението за
определяне на първоначалната издръжка.
Същото касае и заболяване
цьолиакия, което е констатирано още на двумесечна
възраст, видно от изготвената епикриза от
09.09.2011г. В епикризата се съдържа информация, че
периодичните оплаквания датират от двегодишна възраст. Детето е изписано с
препоръка да спазва ограничаване на глутена и при
положителни антитела да премине на безглутенова
диета. Очевидно алергията към глутен е установена,
предвид посочената в решението на ТЕЛК причина за инвалидизиране
на детето.
Видно от
представената с отговора на ИМ декларация от ответника М. Ж., същият твърди, че
от 26.02.2010 г. е регистриран като безработен в Бюро по труда гр. Бургас, и че
не притежава жилищен имот. От представената справка от Община Царево вх.
№3289/04.07.2012 г. се установява, че М. Ж. е декларирал два недвижими имота с.
Велека, общ. Царево към 02.07.2012 г. – земя 800 кв.м. и сграда със застроена площ
161 кв.м. Няма спор между страните, че ответникът притежава и 17500/50000 ид.ч. от жилищен имот, който е и жилището, в което се
отглежда детето.
Видно от
представеното банково удостоверение от “ОББ” АД, ответникът обслужва плащания
по ипотечен в размер 12 856,26 евро за периода от 01.10.2008 г. до 01.06.2012
г.
Видно от
Удостоверение изх.№ИП-0295 от 04.06.2012 г., ищцата получава нетно месечно
трудово възнаграждение в размер 2 280,42 лв. при АС гр. Варна. От представената
служебна бележка №444 от 03.02.2012 г. се установява, че за периода 01.01.2011
г. до 31.12.2011 г., С. е получила възнаграждение в общ размер 2 801,30 лв. при
“Свободен университет” гр. Варна. Видно от представената служебна бележка по
чл.45, ал.1 и ал.2, т.4 ЗДДФЛ, ищцата е получила облагаем доход през 2011 г. в
размер 34 980,48 лв. или 2 915,04 лв. при АС гр. Варна.
Удостоверение за
раждане от ***90 г., издадено въз
основа на акт №3542 от 19.10.1990 г. и Уверение изх.№1377 от 05.12.2011 г., установяват,
че С. е родител и на пълнолетният и учащ се във висше учебно заведение неин син
Димитър Иванов Янакиев.
По така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Възраженията за
недопустимост на решението поради наличие на основания за отвод на
съдията-докладчик съставът намира за неоснователни. Вътрешната преценка на
самия съдия е дали за налице предпоставки за невъзможност да постановяване на
обективен и безпристрастен акт, независимо дали тази невъзможност се дължи на
йерархическа зависимост или други близки отношения с една от страните.
Преценката е лична и същата не може да бъде предмет на проверка от горестоящата
инстанция. Последната може да контролира евентуално дали са налице обективните
основания по чл.22 ал.1 т.1 до 5 ГПК, но не и основанията по т.6 на чл.22 от ГПК.
По същество:
За да уважи
претенция по чл.150 СК, каквато е предявена пред настоящия състав, съдът следва
да установи настъпило изменение на обстоятелствата от определянето на
предходната такава. От момента на присъждане на първоначалната издръжка в
размер на 80 лв. са изминали повече от три години. Детето е започнало да
посещава училище. Същевременно безспорно са се увеличили присъщите за детето
разходи за закупуване на дрехи и консумативи, а наред с това са се появили и
нови потребностти, свързани със закупуването на
учебни помагала, тетрадки и други ученически пособия. Горното обуславя извода
за настъпило изменение на обстоятелствата, което е определящо за допускане
изменение на така определения размер на издръжката. Изменение в обстоятелствата
е налице в още едно отношение. Настъпило е влошаване в здравословното състояние
на детето във връзка с минало констатирано заболяване “цьолиакия”.
Вярно е, че както вродения пълен АВ-блок, така и цьолиакията
са били констатирани още при раждането на детето и респективно преди определяне
на първоначалната издръжка, но докато при първото заболяване няма настъпила
промяна, то при второто през следващите определянето на първоначалната издръжка
две години е настъпило влошаване на състоянието. Детето е инвалидизирано
и има препоръки за специален хранителен режим- безглутенов
и безлактозен. Макар и да не са ангажирани
доказателства за това от ищцата, доколкото на настоящия състав е ноторно обстоятелството, че така определения безглутенов хранителен режим налага закупуването на някои
специални стоки от специализирани магазини /като хляб, брашно, макарони/, като
цените на същите са значително надвишаващи цените на останалите хранителни
продукти, съставът намира, че са налице изключителни нужди на детето, налагащи
присъждане на издръжка над обичайната за възрастта. Ищцата е представила и
доказателства за разходи, които е направила при престой като придружител в НКБ
София, както и разходи за санаториум, доплащане над заплатеното от НОИ. Тези
разходи обаче не е установено да са направени във връзка с изключителните нужди
на детето, констатирани във връзка с установеното заболяване цьолиакия. Няма данни да са налице предписания за някаква
профилактика на заболяването. А и тези разходи не се установява да са
периодични, а по-скоро имат инцидентен характер. Наред с това следва да се
съобрази и обстоятелството, че при констатирана 70% инвалидност има възможност
за получаване на социални преференции за детето, от които няма данни ищцата да
се е възползвала.
Предвид това и
като съобрази възрастта на детето, обуславяща увеличаване на потребностите му,
така и констатираното заболяване, налагащо извода за изключителни нужди на
детето, свързани със закупуване на специални продукти за приготвяне на храната,
съставът намира, че следва да бъде определена за детето месечна издръжка от 250
лв.
Съдържащите се по
делото данни относно семейно и материалното положение на бащата на детето М.Ж.
сочат, че същият не е семеен и няма законоустановени задължения за издръжка към
други лица освен детето М.Ж.. Същият няма трудова заетост и установен източник
на постоянни доходи. Няма пречка обаче предвид работоспособната му възраст Ж.
да реализира доходи, особено като се има предвид притежаваното от него
образование и дългогодишен стаж. Ответникът притежава в съсобственост с ищцата
жилищен имот в гр. Варна, както и дворно място и сграда – нежилищен
обект в с. Велика, общ. Царево. Доходите от тези имоти, ако и да са
“хипотетични” според въззиваемия, могат да бъдат
реализирани на практика или чрез продажба на имотите, или чрез отдаването им
под наем, ако първият не разполага със средства да изпълни законовите си
задължения за заплащане на издръжка на малолетното си дете. Ето защо и
възраженията в тази насока съдът намира за неоснователни. Факта, че въззиваемият обслужва кредитно задължение, както целта на
кредита са ирелевантни за настоящия спор, тъй като
безспорна е и теорията, и съдебната практика, че задължението за издръжка на
дете има първостепенен характер и при определяне размера на издръжката са ирелевантни задълженията към банкови или кредитни
институции, освен ако те не са свързани именно със задоволяване нуждите на
детето.
Предвид горното и
предвид факта, че въззиваемият като баща на детето по
силата на чл.143 ал.2 СК дължи издръжка на своето ненавършило
пълнолетие дете, независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от
имуществото си, то и искът е доказан по основание.
Досежно размера:
Действително,
видно от представените доказателства, майката получава доход, значително над
средния за страната, както и доходи извън основното си трудово правоотношение.
Същата очевидно и самостоятелно може да се справи с нуждите на детето, но
горното не може да бъде причина задължението за издръжка да се вмени само на
родителя, който полага труд и получава възнаграждение. Както вече се коментира
нито възрастта, нито здравословното състояние, нито липсата на образование са
пречка за въззиваемия да работи и да реализира
доходи. Доколкото Ж. сам с бездействието си се е поставил в невъзможност да
реализира доходи, то и това виновно поведение не може да бъде причина за
освобождаването му от законововменената му
отговорност да се грижи за детето си. Тъй като за покриване на необходимите
средства за цялостната издръжка за детето М.Ж. основен принос има неговата
майка, която наред с това има отговорността по полагане на непосредствените ежедневни
грижи за отглеждането и възпитанието на детето, осигуряването на основните му
битови и лични потребности, то въззиваемият следва да
поеме по-голямата част от дължимата парична издръжка. Въззиваемият
следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., а за
майката следва да остане покриване на останалата част от издръжката от 100 лв.
месечно. Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която е допуснато изменение на издръжката чрез
увеличението й от 80лв. на 150 лв.
Издръжката се
дължи, считано от подаване на исковата молба в съда- 02.12.2011г.
Допълнителното решение на ДРС обаче не е обжалвано и е влязло в сила в частта,
с която е прекратено производството досежно
претенцията за изменение на определената издръжка за периода от 01.09.2011г. до
09.12.2011г., поради което и изменението на издръжката следва да бъде прието,
считано от 09.12.2011г., която дата е фиксирала първата инстанция.
Решението следва
да бъде отменено в частта, с която е допуснато изменение на издръжката за
разликата над 150 лв. до 180 лв. и искът за тази разлика следва да бъде
отхвърлен. Решението следва да бъде оставено в сила в частта, с която искът за
изменение на издръжката е отхвърлен за разликата над 180 лв. до 300 лв. Върху
присъдената сума от 150 лв. следва да бъде призната и законната лихва от
падежа- първо число на месеца, з акойто се дължи
издръжката до окончателното изплащане на сумата.
Решението следва
да бъде изменено и в частта за разноските като съобразно уважената част
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата пред ДРС държавна такса в
размер на 115,20 лв. вместо определената от ДРС такса от 144,00 лв.
Разноски за
страните не се присъждат, тъй като няма искане и доказателства за направени
такива.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №97/27.07.2012г. по гр.д. №1803/11г. по описа на ДРС, САМО в частта, с която е допуснато
изменение на присъдената в полза на детето М. Михайлова Ж. ЕГН **********,
действащата чрез своята майка и законен представител Д.В. С. ЕГН ********** ***,
чрез увеличаването й за разликата над 150 лв. до 180 лв., КАТО ВМЕСТО НЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.В. С. ЕГН ********** ***, в качеството й на майка и законен представител
на детето М. Михайлова Ж. ЕГН **********, срещу М.К.Ж. ***, иск с правно
основание чл. 150 във вр. с чл.143, ал.1 и 2 от СК за изменение на присъдената издръжка за
разликата над 150 /сто и петдесет лева/ до 180 /сто и осемдесет лева/.
ПОТВЪРЖДАВА решение №97/27.07.2012г. по гр.д. №1803/11г. по описа на ДРС в
останалата му част, с която е изменен размера на присъдената в полза на детето М.
Михайлова Ж. ЕГН **********, действащата чрез своята майка и законен представител
Д.В. С. ЕГН ********** ***, и
дължима от М.К.Ж. ***, издръжка, като
същата е увеличена от 80 на 150 лв., с падеж първо число на месеца, за
който се дължи, считано от 09.12.2011г. до настъпване на законно основание за изменяването й или прекратяването й, както и ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от падежа до окончателното
изплащане, както и в частта, с която
искът за изменение на издръжката е отхвърлен за разликата над 180 лв. до 300
лв.
ИЗМЕНЯ решението,
изменено с определение от 10.08.2012г., в частта досежно
определения размер на дължимите от М.К.Ж.
пред ДРС разноски КАТО ОПРЕДЕЛЯ, че
същите възлизат в размер на 115,20 /сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/.
Срещу решението може да бъде подадена касационна жалба
до ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: