Р
Е Ш Е
Н И Е № 149/5.3.2020г.
гр.Ямбол........5.03........2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.....................................десети...февруари...........................................
През две хиляди и двадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 1420
за 2019
година............................................................................................
Производството по делото е
образувано по искова молба на Министерство на отбраната гр.С. против против
„АГРОТЕС“ АД /правоприемник на „АГРОТЕС“ ООД/ гр.Я., с която се претендира да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 2424,40 лв., представляваща
обезщетение за ползване на собствени на ищеца два имота в землището на с.Т. за
периода 1.01.2013 г. – 31.12.2013 г. и за периода 1.01.2014 г. – 31.12.2014 г.,
ведно със законната лихва, както и присъждане на направените по делото
разноски. Ищецът твърди, че ПИ № *** в землището на с.Т. е частна държавна
собственост в управление на МО. При извършена служебна проверка се установило,
че през периода 1.01.2013 г. – 31.12.2013 г. ответното дружество е ползвало
41,5 дка от имота, а през периода 1.01.2014 г. – 31.12.2014 г. – 42,1 дка от
имота. Между ищеца и ответника не са съществували облигационни отношения във
връзка с ползването на имота, поради което се желае присъждане на процесния размер
обезщетение.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от
ответника е постъпил и предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен.
Ответникът отрича да е ползвал процесния имот в посочения период. Ако бъде
преценен за основателен искът се оспорва като погасен по давност за периода
1.01.2013 г. до 19.09.2014 г. включително.
В съдебно заседание представителят
на ищеца поддържа иска като е направено увеличение на същия по размер, който да
се счита, че е заведен за сумата 2526 лв.
Ответникът също чрез пълномощника
си поддържа своите възражения по иска.
След преценка на събраните по
делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
За установяване правото си на
собственост ищецът е представил акт за частна държавна собственост № *** г.,
вписан в Агенция по вписванията на 17.03.2008 г., с който поземлен имот № ***
по КВС на с. Т. с площ 2 139 403 кв.м по НТП заедно със съоръженията
построени върху него, находящ се в землището на с. Т., местност „Г. м.“ е предоставен за управление на Министерство на
отбраната, съгласно решение на МС № *** г. Към този акт е представена и скица
от 18.03.2014 г. за процесния имот.
Във връзка с твърдението си, че
ответникът е ползвал през 2013 г. и 2014 г. част от собствения му имот, ищецът
е представил справка за директни плащания, ИСАК – регистър, съгласно която за
кампания 2013 г. ответникът към този момент „АГРОТЕС“ ООД е регистрирал за
ползване от процесния кадастрален имот ***, както следва: 15,25 ха за култура мека
пшеница, а за кампания 2014 г. ответникът е регистрирал за ползване от
процесния кадастрален имот *** както следва: 15,31 ха за култура слънчоглед. С
писмо изх. № от 12.06.2018 г. ДФЗ е уведомил Министерство на отбраната за кандидатите,
в чийто заявления попадат части по-големи от 0,1 ха /1 дка/ от процесния
кадастрален имот *** бил бенефициент на следните площи на БЗС в кампания директни
плащания 2013: 15,25 ха или 152,50 дка, а през 2014 г. на 15,31 ха/153,10 дка.
Площта на пресичане е посочена за 2013 г., че е 4,15 ха/41,5 дка и за 2014 г. –
4,21 ха/42,1 дка.
По искане на ищеца по
делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава
заключение, че на база данните от протоколи на ОД "Земеделие" – Я., размерът на средното годишно рентно плащане за
42,1 дка от поземлен имот № ***, находящ се в с.Т., обл.Я. за периода 2013 г. -
2014 г., е общо 2 526,00 лв. Средномесечният пазарен наем на
ползваните от ответника части - 42,1 дка от поземлен имот № ***, находящ се в
с.Т., обл.Я.е, както следва: за 2013 г. - 35,00 лв. /дка * 42,1 дка - 1
473,50 лв. / 12 - 122,79 лв./месечно
и за 2014 г. - 25,00 лв. /дка
* 42,1 дка - 1 052,50 лв. / 12 - 87,71 лв./месечно. Обезщетението за периода 01.01.2013 г. - 15.04.2014 г. е общо 1 780,41 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл.59 от ЗЗД.
Съгласно тази разпоредба всеки, който
се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с
което се е обогатил до размера на обедняването като тази хипотеза е относима за
случаите извън чл.55 от ЗЗД и възниква, когато няма друг иск, с който
обеднелият може да се защити. Съгласно правната доктрина формите, чрез които се
реализира обогатяването по смисъла на чл. 59 от ЗЗД могат да са свързани с
увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални
имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез намаляване на
пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат
направени, но са направени от обеднилото се лице.
В случая ищецът претендира обогатяване
на насрещната страна за своя сметка от ползване на собствената му земеделска
земя. Т.е. неоснователното обогатяване е възникнало от осъществена фактическа
власт и ползване от страна на лице, чието основание за ползване и служене с
чуждо благо или не е възникнало валидно или в последствие е отпаднало с обратна
сила. В практиката е прието, че ползващият имот без правно основание има
отговорност да обезщети собственика с обезщетение, изразяващо се в спестен от
него наем, който би плащал за ползване на същия имот. Съдът счита, че
посредством представените писмени доказателства се установи основателността на
ищцовата претенция, тъй като по силата на акт за частна държавна собственост
ищецът се легитимира като собственик на процесния недвижим поземлен имот № ***
в землището на с. Т., а ответникът не представи доказателства за това през
процесния период от две календарни години – 2013 г. и 2014 г. да е ползвал частта
от имота на правно основание. Обстоятелството, че ответникът е ползвал части от
ищцовия имот се установява от представените регистър на директни плащания и от
писмата на ДФЗ до ищеца. От същите, както по-горе се установи става ясно, че за
кампания Директни плащания 2013 г. ответникът е заявил и ползвал от кадастрален
имот *** - 152,50 дка, а през 2014 г. 153,10 дка, в които площи се включват
претендираните в по-малък размер.
Съдът намира за основателно
възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на част
от вземането към момента на завеждане на иска. Съгласно чл.110 от ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Вземането за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД попада именно
в хипотезата на тази разпоредба, в какъвто смисъл е и ППВС № 1/79 г. Съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. За вземанията от неоснователно обогатяване е прието, че
изискуемостта настъпва от момента на обогатяване на ответника. В случая ответникът
се е обогатил от момента, в който е започнал да ползва имота, както се
претендира от 1.01.2013 г. При положение, че исковата молба е депозирана в съда
на 16.04.2019 г., то искът е погасен за периода 1.01.2013 г. – 16.04.2014 г. В
такъв случай искът е основателна за непогасената част от вземането за периода
16.04.2014 г. – 31.12.2014 г., което е в размер 745,54 лв. при 87,71 лв.
месечен пазарен наем.
Съдът приема, че датата на завеждане на
исковата молба е 16.04.2019 г. независимо, че първоначално искът е насочен
против несъществуващото към момента дружество „АГРОТЕС“ ООД. Съдът поддържа
взетото становище в определението си за насрочване на делото за това, че в
случая не се касае за заменяне на страна в хода на производството по реда на
чл.228 от ГПК, а за приемство в процеса по реда на чл.227 от ГПК. Според тази
разпоредба когато юридическото лице престане да съществува, производството по
делото продължава с участието на правоприемника. След справка в ТР се
установява, че първоначалния ответник „АГРОТЕС“ ООД е престанал да съществува и
е с правоприемник „АГРОТЕС“ АД, към когото ищецът надлежно насочи претенциите
си. Съгласно чл.264з ал.1 от ТЗ промяната на правната форма има действие от вписването
в ТР, съгласно ал.2 с вписването на промяната правната форма на преобразуваното
дружество се прекратява и възниква новоучреденото като правата и задълженията
на преобразуващото се дружество преминават изцяло върху новоучреденото
дружество.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно уважената част от
иска в размер 133,13 лв., в които съдът е включил и юрисконсултско
възнаграждение от 200 лв. Ищецът също следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски съразмерно отхвърлената част от иска, които са в размер 387,67
лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АГРОТЕС“ АД, ЕИК ***
гр.Я*, ул.“Г* И*“ ***, представлявано от Т. А. Т. да заплати на Министерство на
отбраната, представлявано от К. К.***, гр. С.ул. „Д. И.“ № *** на основание
чл.59 от ЗЗД сумата 745,54 лв. за ползване без правно основание за периода 16.04.2014
г. – 31.12.2014 г. на 42,1 дка от поземлен имот № ***, находящ в землището на
с. Т., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 16.04.2019 г. до
окончателно й изплащане като искът в разликата над 745,54 лв. до размера на 2526
лв. като неоснователен- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „АГРОТЕС“ АД, гр.Я. да
заплати на Министерство на отбраната на основание чл.78 ал 1 от ГПК направените
по делото разноски в размер 133,13 лв.
ОСЪЖДА Министерство на
Отбраната да заплати на „АГРОТЕС“ АД, ЕИК ***, гр.Я. на основание чл.78 ал 3 от ГПК направените по делото разноски в размер 387,67 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: