Р Е Ш Е Н И Е №
ГР.Плевен, 06.12.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски районен съд, ІІ-ри граждански
състав, в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
при
секретаря А.Х. , като разгледа докладваното от съдията Дилова гр.д. № 5392 по
описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК. С решение на ПлОС е
обезсилено решението на ПлРС постановено по гр.д. 2675/2014г. в частта, в която
съдът е признал за установено на осн. чл. 124 ал.1 от ГПК спрямо К.Г.Д. лично и като наследник
*** Д., че А.Г.Г. е собственик по завещание на
½ ид.ч. от наследството на наследодателя *** Д.
, поч. на 08.01.2005г. и е върнал делото за
произнасяне по предявения иск с петитум да се признае
за установено, че А.Г. е собственик по завещание на ½ ид.ч. от дворно място с идентификатор 56722.661.405 с адрес
***. В решението ПлОс е приел, че ПлРС
се е произнесъл по непредявен иск .Със същото решение е дадено указание да се
конституира като задължителен необходим другар съпругата на ответника Н.Д.. С
разпореждане от 19.07.2016г. съдът е конституирал Н.Д. като ответник по делото.
В дадения от съда
едномесечен срок ответницата Н.Д. е представила писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите на страните и
закона, намира за установено следното:
С решение на ПлРС
постановено по гр.д. № 2675/14 е отхвърлен предявения от К.Д. лично и като наследник на *** Д. против А.Д.Г.
иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК с петитум да се признае за установено спрямо
ответник, че правото му да се подове на завещателно разпореждане, обективирано
в саморъчно завещание от 15.08.2000г. на общия наследодател *** Д. е погасено
по давност, като неоснователен.Със същото решение съдът е намалил на осн. чл. 30 ал.1 от ЗН завещателно
разпореждане извършено от наследодателя *** Д. направено със саморъчно
завещание от 15.08.2000г. в полза на А.Г. в размер на 3/8 ид.ч.
Съдът е признал за установено на осн. чл.124 ал.2 от ГПК спрямо К.Д. лично и като наследник на *** Д., че А.Г. е собственик по
завещание на 1/ 2 ид.ч. от наследството на *** Д..
Отхвърлил е предявения от А.Г. иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК с петитум да се признае за установено по отношение на К.Д.
лично и като наследник на *** Д., че А.Г.Д. е собственик по давностно
владение на ½ ид.ч.
от дворно място с идентификатор 56722.661.405 с адрес *** с площ 442 кв.м. като
неоснователен. С решение постановено по в. гр.д.№ 486/2015г ПлОС
е обезсилил решението на ПлРС в частта, с която съдът
е признал за установено на осн. чл. 124 ал.1 от ГПК
спрямо К.Д. лично и като наследник на *** Д., че А.Г. е собственик по завещание
на ½ ид.ч. от наследството на наследодателя ***
Д. и е върнал делото на съда да се произнесе по действително предявения иск,
който е за признаване че А.Г. е собственик по завещание на ½ ид.ч. от дворно място с идентификатор 56722.661.405 с адрес
*** с площ от 442 кв.м.Решението на ПлРС в останалата
му част е потвърдено и е влязло в сила.
С решение от 19.11.2015г. ПлРС е признал за
установено на осн. чл. 124 ал.1 от ГПК спрямо К.Д.
лично и като наследник *** Д., че А.Г. е собственик по завещание на 1/8 ид.ч. от дворно място с идентификатор 56722.661.445 с
адрес *** с площ от 442 кв.м, като за разликата до претендираната
½ ид.ч. е отхвърлил предявения иск като
неоснователен и недоказан.С решение на ПлОС решението
на ПлРС е обезсилено като недопустимо и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.В решението са дадени указания
като ответник да бъде конституирана Н.Д. като ответник по делото.
Видно
от представеното удостоверение за наследници, изх.№ 002092/02.04.2012г., на
Община Плевен, че страните по делото, са
наследници на *** Д., поч. 08.01.2005г. и *** Д., поч. 18.01.2015г.
Видно от представения по делото
нотариален акт № 91 том І дело № 199/ 1957г. е, че в дял на *** Д. и *** Д. е поставено дворно място в стр. кв. 30, парцел
ХХІІІ-4097 от 330 кв.м.
Видно от представения по делото
договор за прехвърляне на недвижим имот срешу задължение за издръжка и гледане обективиран
в нотариален акт №191, т.І, ре.№ 985, н.д. №145/2012г
на Нотариус ***, *** Д. е прехвърлил на К.Д. 4/6 ид.
части от процесният недвижим имот- дворно място, с
идентификатор 56722.661.405 за сумата 8400 лв. С влязло в сила решение
№942/19.06.2014г., постановено по гр.д.№ 955/2014г., приложено към настоящето
гр.дело, е отхвърлен като неоснователен, предявеният от А.Г., против К.Д. и ***
Д., иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от
ЗЗД, за прогласяване нищожността на посоченият договор за покупко-
продажба на 4/6 ид.части от дворното място, поради
противоречие със закона.
Видно от представения по делото
договор за прехвърляне на недвижим имот № 95 том ХІІ дело № 4185/75г. е, че ***
Д. и *** Д. са прехвърлили на сина си К.Д. първия етаж от жилищна сграда построена в дворно място находящо се в гр. Плевен , цялото от 440 кв.м.,
представляващо парцел ХХІІІ в пл.№ 4097, който етаж представлява самостоятелно
жилище срещу задължение на купувача да поеме цялостната издръжка и гледане на продавачите.
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот обективиран
в нотариален акт № 83 том ІІ рег.№ 283/77г. е, че *** Д. и *** Д. са дарили на А.Г.
втория етаж от жилищната сграда находяща се в процесното дворно място срещу задължение за издръжка и
гледане,
По делото е представено саморъчно
завещание , от което е видно че *** Д. е дарила на дъщеря си А.Г. половината от
двора, едната стая в мазата, която е откъм двора и зем.земи
– нива от 6 дк. в м. „Баля
могила”, с. Пелишат. Завещанието е обявено с протокол за обявяване на саморъчно
завещание от дата 27.06.2012г, на Нотариус ***. Съобразно представеното
удостоверение от Служба по вписванията гр. Плевен, това завещание не е отменено
с друго завещание.
Видно от постановеното по гр.д.
2675/14г. решение, съдът е намалил на осн. чл. 30
ал.1 от ЗН завещателното разпореждане извършено от ***
Д. в полза на А.Г., като е възстановил запазената част на К.Д. в размер на 3/8 ид.ч. от наследството оставено от *** Д., което видно от
мотивите на решението се изчерпва с процесното дворно
място.
С оглед на изложеното съдът намира, че
ответниците К.Д. и Н.Д. са придобили по силата на договор за покупко
- продажба срещу издръжка и гледане ½ ид.ч. от
процесното дворно място. Тъй като договора за покупко- продажба е сключен по време на брака на К.Д. и Н.Д.,
то придобитите по силата на този договор недвижим имот – идеални части от
дворното място стават съпружеска имуществена общност между съпрузите на осн. чл. 21 от
СК.Съгласно института на съпружеската имуществена общност вещните права
придобити възмездно по време на брака принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това
на чие име са придобити. С договора за покупко-продажба *** Д. е
прехвърлил на ответниците повече права, отколкото
притежава към момента на сделката, договор за покупко-продажба не е нищожен тъй
като не противоречи на закона, но не произвежда вещно-транслативно
действие за разликата от ½ ид.ч. до 4/ 6 ид.ч. от
цялото дворно място. Следователно *** Д. и Н.Д. са придобили по време на брака
си ½ ид.ч. от процесното
дворно място. По силата на наследствено правоприемство
ответникът Кр.Д. след редукция на завещанието
оставено от майка му в полза на сестра му- ищцата А.Г. получава 3/8 ид.ч. от ½ получени по наследство от майка му *** Д..
Следователно ищцата А.Д. е собственик на
останалите 1/8 ид.ч.
от цялото дворното място, която е придобита по наследство от *** Д.. С оглед на
изложеното, и след намаляване на завещателното
разпореждане с 3/8 ид. части, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено, че ищецата А. Г., е собственик по
завещание на ½ ид .част от цялото дворното
място, е основателен до размерът на 1/8 ид. части от цялото дворно място. За разликата до пълният
предявен размер на иска –за ½ ид. част, същият
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото на осн. чл. 78 ал.1 от
ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответниците направените разноски за адвокат в
размер на 350 лв съобразно уважената част от иска.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.124, ал.1 от ГПК, спрямо К.Г.Д. ЕГН **********, и Н.Г.Д. ЕГН ********** и двамата от
гр. Плевен, че А.Г.Г. ЕГН **********, Е
СОБСТВЕНИК по завещание на 1/8 ид. част от
ДВОРНО МЯСТО, с идентификатор
56722.661.405, с адрес ***, с площ от 442 кв.м., като за РАЗЛИКАТА
до пълният предявен размер на иска, за признаване за установено, че А.Г.,
е собственик, по завещание на ½ ид. част от имота ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 78 ал.2 от ГПК А.Г.Г.,
ЕГН ********** да заплати на К.Г.Д. ЕГН **********, и Н.Г.Д. ЕГН ********** и
двамата от гр. Плевен сумата 350 лв
представляваща направени по делото разноски.
Решението може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: