№ 587
гр. Варна, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500127 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 86162/13.12.2022г. на И. А. Р.,
ЕГН **********,чрез назначения му особен представител срещу Решение № 2913 от
29.09.2022г. по гр.дело № 4764/2022 г. по описа на Варненския районен съд, 46 състав, с
което СЪДА Е ОТХВРЪЛИЛ предявените от въззивника срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията" с aдрес: гр. София, бул. „ Ген. Столетов" № 21, Областна
служба „ИН“ -Варна искове:
- с правно основание чл. 71 ал. 1 т.1 и т.2 от ЗЗДискриминацията за приемане за
установено, че спрямо ищеца И. А. Р. е осъществен акт на дискриминация, изразяващ се в
поставяне в по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице, изтърпяващо наказание
„лишаване от свобода" в затвора - гр. Варна, като на 08.04.2022г. ищеца не е изведен за втори
път за деня „на лавка“, както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната
му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен. Твърди се, че при
постановяване на съдебния акт съда въпреки, че е приел за доказано, че на 08.04.2022г.
въззивника за разлика от друг изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ не е бил
изведен повторно „на лавка“, не е изследвал мотивите за този отказ, поради което
решението е постановено без попълване на производството с необходимите доказателства.
В срока по чл.266, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който оспорват жалбата и молят същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение като правилно и обосновано да бъде потвърдено. Излагат се аргументи идентични
от отговора на исковата молба. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез назначения му особен представител поддържа
жалбата, претендира постановяване на решение съобразно събраните по делото
1
доказателства.
В съдебно заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител, поддържа
писмения отговор на въззивната жалба, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира присъждане на юристконсулско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано по предявени от въззивника срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т.1
и т. 2 от ЗЗдкр. за установяване по отношение на ответника, че негови служители са
извършили дискриминация, като на 08.04.2022г. не са извели ищеца за втори път за деня „на
лавка“, както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението.
В исковата молба ищеца твърди, че към м.04.2022г. изтърпява наказание „лишаване
от свобода“, като на 08.04.2022г. е бил в затвора в гр. Варна ,“чужда делегация“. Настанен е
бил VI група, 224 спално отделение заедно с лишения от свобода С. М. Л.. На 08.04.2022г.
в 10 часа заедно със С. Л. били изведени да пазаруват от магазина в затвора в гр. Варна. В
16.00 часа на същия ден поискал отново да бъде изведен да пазарува, тъй като забравил да
си закупи някои неща, но му било отказано. За разлика от него С. Л. бил изведен за тази цел
за втори път за деня. Твърди се, че по този начин ответникът е извършил по-неблагоприятно
третиране спрямо ищеца в сравнение с това на другия лишен от свобода. Претендира
уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“,
гр. София, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска
като неоснователен. Излага се, че не е налице дискриминация по отношение на ищеца -
различно, при това по-неблагоприятно третиране на дискриминирания субект, както и че
това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците очертани в чл. 4 ЗЗДискр.,
като и не е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение
и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания
чл. 4 от закона. Твърди,че действията на служителите на ответника обезпечават законово
регламентираните права на ищеца.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на предявения иск.
Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и приобщените в
първоинстанционното и въззивно производство доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна и прави следните правни изводи:
По делото няма спор, а и е установено от приетите писмени доказателства,че към
процесния период – м. 04.2022 г., ищецът изтърпява наложено му с влязла в сила присъда
наказание - „доживотен затвор без замяна“.
2
Не се оспорва от ответника, а и е установено от представените писмени
доказателства/ справка рег. № 1412/29.04.20221 г., рег.№ 2776/01.07.2022г. изготвена от
началник сектор „РД“ на Затвора – Варна/, че на 08.04.2022г. ищецът е пребивавал в
Затвор –Варна , като „чужда делегация“ и е бил настанен във 2В, коридор, 6-та група,
специално помещение № 224 заедно с л.св. С. М. Л..На същата дата ищецът е извеждан на
„лафка“, като от справка трансфер /л.15 от дело/ е видно , че е пазарувал в 10.51ч.
На същата дата л.св.С. Л. е извеждан многократно на „лафка“, като причината за това
е, че картата му за безконтактно плащане е била блокирана.
В унисон с приетите писмени доказателства са и събраните в хода на въззивното
производство гласни такива, чрез разпит на свидетелите – С. М. Л. и М. Д. Ж. и двамата без
дела и родство със страните,чиито показания съда кредитира като обективни и
непосредствени.Съвкупно от същите се установява , че както св. Л. , така и въззивника Р.
преди обяд на 08.04.2022г. са били изведени на „лавка“ , като част от полагащия им се
престой на открито, съобразно утвърдения график от служител на надзорно охранителния
състав на Затвора –Варна –св. Ж., отделно от другите лишени от свобода съгласно статута
им“чужда делегация“ изтърпяващи наказание“ доживотен затвор без замяна“. Пазаруването
се осъществява с карта, която следва да бъде захранена от администрацията на затвора, като
въззивинка е пазарувал, а свидетеля поради липса на средства в картата не е успял в рамките
на три опита. След като е напазарувал Р. е поискал да бъде изведен още веднъж, защото
забравил нещо важно , като му било отказано. Между администрацията и лишения от
свобода въззивник не е имало пререкания или обиди.
В чл. 4 от ЗЗДискр., по реда на който нормативен акт се развива настоящото
производство, законодателя ясно е регламентирал забраната за "всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна".
В конкретната хипотеза, ищецът твърди, че е поставен в по-неблагоприятно
положение - неравностойно третиране на 08.04.2022г. спрямо друг лишен от свобода – С. Л.
, изразяващо се в това , че на същия ден не е бил изведен от администрацията на затвора за
втори път за деня „на лавка“, като дискриминацията е осъществена с оглед лично
положение.
За да се установи налице ли е дискриминация по отношение на Р. , следва да бъдат
установени по делото въз основа на ангажираните от ищеца доказателства, че неправомерно
не е бил изведен „на лафка“ за втори път в един ден, както и да бъдат изследвани „други
сходни случаи“ – извеждане на друг л.св. същия ден многократно „на лафка“ . Следва да
се прецени дали случаите са сходни и дали спрямо ищеца има неравноправно третиране.
Едва след установяване на евентуално неравноправно третиране, може да се пристъпи към
доказване на мотивите за неравноправното третиране – дали те са свързани с личното
положение на ищеца или не са.
В практиката на ВКС, намерила израз и в решение № 511/27.07.2010 година,
постановено по гр. д. № 587/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., е посочено, че: "с
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр е създадена изрична уредба относно доказателствената
тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация. Законодателно е
възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника.
Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Ищецът е длъжен да докаже
фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на
дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника
да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния
3
случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона
доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат
по предявения иск". В същия смисъл са и решение № 1002/07.01.2010 година, постановено
по гр. д. № 3800/2008 година, решение № 115/02.08.2012 година, постановено по гр. д. №
626/2012 година, решение № 62/19.06.2014 година, постановено по гр. д. № 3920/2013
година и решение № 183/08.06.2013 година, постановено по гр. д. № 7381/2014 година,
четирите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така и решение № 153/14.06.2010 година,
постановено по гр. д. № 6/2009 година, по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
В хода на настоящото производство, ищеца чиято е доказателствената тежест не е
представил доказателства, от които да се обоснове положителен извод относно твърденията
му за неравностойно третиране по посочения признак изразяващо се отказ да бъде изведен
втори път на „лафка“ в рамките на един и същи ден.
Видно от приетите и неоспорени от ищеца писмени и гласни доказателства, в
изпълнение на чл.86 ал.1 от ЗИНЗС на въззивника е осигурен ежедневен престой на открито
, в рамките на работното време на „лафката“, и той е закупил желаното от него за сумата от
57.56 лева.
Правилно и законосъобразно ВРС е приел, че И. Р. не е установил по делото, че той е
третиран по-неблагоприятно, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства В подобни "сравними сходни обстоятелства"
по смисъла на чл.4 ал.2 ЗЗДискр ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи
същото наказание /доживотен затвор и доживотен затвор без замяна/, в същия затвор и само
сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него дискриминация. В
този смисъл е и трайната практика на ВКС, която настоящия състав споделя /напр.Решение
№ 244/14.08.2012г. по гр.дело № №777/2011г. ВКС, IVгр.о.; Определение № 291 от
27.02.2014 г. по гр.д. № 6840/2013 г. на ВКС, ІV г.о./.
С представените от ответника писмени доказателства, неоспорени от ищеца, същия е
доказал твърденията си, че извеждането на св. С. Л. – изтърпяващ същото наказание, на
08.04.2022г. на „лавка“ неколкоктарно в рамките на един и същ ден е по причина –
проблеми с картата за плащане и с оглед осигуряване на регламентираното му право на
достъп до „лафка“ и не е резултат от персонална преценка спрямо лишения от свобода.
С оглед изложеното, съдът намира, че не е осъществена пряка или непряка
дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. доколкото не може да се
приеме, че е налице по-неблагоприятно му третиране "при сходни обстоятелства и спрямо
други лица, намиращи се в идентично положение като него".
По изложените съображения съдът приема, не е налице нито пряка, нито непряка
дискриминация по смисъла на ЗЗДискр на основата на признак "лично положение", при
което и не са налице и елементите на чл. 9 от закона – вероятността ищецът да е
дискриминиран, т. е., да установи факти, които да сочат на вероятност от дискриминация –
неравноправно третиране, претърпените неимуществени вреди, размер на вредите и
причинна връзка между извършената дискриминация и претърпените вреди, от което следва,
че исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗЗДискр са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да
бъде потвърдено и в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора на въззиваемия се дължат разноски на основание чл.78 ал.3
вр. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл. 23 и 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ които
съда определя в размер на 200.00 лева представляваща юристконсулско възнаграждение.
4
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2913 от 29.09.2022г. по гр.дело № 4764/2022
г. по описа на Варненския районен съд, 46 състав.
ОСЪЖДА от И. А. Р., ЕГН **********, с адрес: Затвора – гр.Ловеч ДА ЗАПЛАТИ
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София сумата от 200 /двеста/лева ,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 вр.
чл.78 ал.8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5