№ 134
гр. Монтана, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20251630200245 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 24-0996-000186 от 05.02.2024г..,
издадено от Началник РУ в ОДМВР - Монтана, на жалбоподателя М. П. П.,
ЕГН**********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева, за нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Недоволен от така наказателно постановление е останал
жалбоподателят М. П., който обжалва същото с оплакване за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност. Изтъква, че описаната в НП
фактическа обстановка и не е дрифтил, както е описано в обстоятелствената
част на обжалвания акт. Разяснява, че в процесния ден, пътят, по който се е
движел е бил заледен и колата му е поднесла. Моли съда да постанови
решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, се явява
лично. Поддържа жалбата. Излага доводи по същество като поддържа, че
пътят е бил заледен, поради което колата му е поднесла и той е предприел
действия, за да я изправи. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
1
Въззиваемата страна не се явява, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства,
доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено
следното:
На 10.01.2024 г., в 07:15 часа, водачът М. П. управлявал в гр. Монтана,
по ул.“Любен Каравелов“, лек автомобил марка „ХХХХХ“, рег. № ХХХХХ,
пътувайки с приятелката си, за да я закара до работното място. Тъй като
периодът бил в зимния сезон, а именно на 10 януари, пътят бил заледен и се
хлъзгал, поради ниските температури. При навлизане в завой с около 10-15
км/ч., на кръстовището с ул.“Стефан Караджа“, управляваният от М. П.
автомобил поднесъл поради заледяването на пътя. Водачът подал газ леко газ
за да изправи автомобила без да създава опасност за останалите участници в
движението, след което спрял пред казиното на същата улица. В това време св.
И. К. била пред бар – кафене „Анаконда“, находящо се на кръстовището на ул.
„Любен Каравелов“ и ул. „Стефан Караджа“ и видяла как при завоя
автомобилът, управляван от М. П. поднася и водачът го контролира. Св. Т.Д.
също видял как при навлизане в завоя с бавна скорост, автомобилът на М. П.
се поднася и последният го овладява, подавайки газ без да създава опасност за
участниците в движението.
По това време началникът на участък с.Георги Дамяново - В. М. В. (с
неустановена по делото самоличност), бил в посоченото заведение – кафене
„Анаконда“ и видял, че при направата на завой от М. П., автомобилът му
поднася по заледения път и решава, че водачът управлява атрактивно
автомобила си по заледения участък. Началникът на участъка с. Георги
Дамянова – В. В., отишъл до М. П., докато е спрял на паркинга, с
предупреждение че ще бъде санкциониран за това управлението на МПС.
Началникът на участъка с. Георги Дамянова – В. В. не се представил в какво
качество разговаря с водача и не удостоверил самоличността и длъжността си.
В. В. (с неустановена по делото самоличност) дал нареждане на водача П., да
се яви по – късно на същия ден в РУ – Монтана, за да му бъде съставен АУАН
за извършено нарушение.
Началникът на участък с. Георги Дамяново - В. М. В., съставил по
случая до Началника на РУ – Монтана, докладна записка с номер УРИ 1808р-
2
1395 от 11.01.2024 г.
Въз основа на изготвения доклад от началник участък с. Георги
Дамянов, св. Ц. И. съставил АУАН № GA 1096786 от 12.01.2024г. спрямо М.
П., за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, в негово присъствие и в
присъствието на В. В.. М. П. подал възражения против съставения му АУАН,
което било отхвърлено.
Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление
№ 24-0996-000186 от 05.02.2024г. от Началник РУ в ОДМВР - Монтана, с
което М. П. П., ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на Ц. И.- актосъставител, св. Т.Д., св. И. К., както и събраните по делото
писмени доказателствени материали, приобщени по делото по реда на чл. 283
от НПК, а именно: НП № 24-0996- 000186 от 05.02.2024 г.; разписка за
връчено НП; докладна записка рег. № 243р-3621/10.03.2025 г. на РУ
Берковица; писмо на ОД МВР Монтана сектор Пътна полиция - л.9 от делото;
АУАН GA/1096786/12.01.2024г.; АНП по НП; Справка за нарушител/водач на
М. П. П. и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на МВР.
Съдът счита, че показанията на св. Ц. И., който е актосъставител не
допринасят по никакъв начин за изясняване на фактическата обстановка по
делото, тъй като св. И. не е възприела нито пряко, нито косвена
обстоятелствата, подлежащи на доказване в настоящото производство.
Относно показанията на св. И. К. и св. Т.Д., съдът счита, че следва да
бъдат анализирани заедно, тъй като са непротиворечиви, кореспондират едни
с други и изясняват в цялост фактическата обстановка по делото. И двамата
свидетели са очевидци на процесните събития, като са възприели, лично,
пряко и непосредствено обстоятелствата, подлежащи на доказване. Свидетели
са имали непосредствен изглед към мястото и са възприели, как автомобилът,
управляван от жалбоподателя М. П. се хлъзга поради заледения пътен участък
и поднася, при завоя от ул.“Любен Каравелов“ към ул.“Стефан Караджа“,
както и обстоятелството, че жалбоподателя е овладял автомобила като е подал
леко газ без да застрашава останалите участници в движението. При тези
3
съображения съдът кредитира с доверие показанията на двамата свидетели.
Съдът кредитира в цялост приобщените по делото писмени
доказателства като непротиворечиви по отделно и в своята цялост, поради
което не намира за необходимо техния самостоятелен анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в сроковете на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съдът констатира,
че наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок на чл. 34, ал.
3 от ЗАНН.
На следващо място съдът намира съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП са незаконосъобразни поради следните съображения:
По делото се установява, включително не се и оспорва от
жалбоподателя, че управляваният от него автомобил в процесния ден и час се
е поднесъл, отклонявайки се от праволинейното му движени, при което същия
се поднася и част от него навлиза и се движи в лентата за насрещно движение.
На следващо място с категоричност се доказва, че това отклоняване на
автомобила от праволинейното му движение, при което се поднася и част от
него навлиза в нетата за насрещно движени е в резултат лошите атмосферни
условия – ниските температури в процесния ден и час около 07.15 часа на 10
януари 2024г. и заледената пътна настилка. Освен от събраните по делото
гласни доказателства на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели,
тези обстоятелства се установяват и от приобщените писмени
доказателствени материали. В докладната записка, изготвена от началника на
участък с. Георги Дамяново относно процесния случай, пътният участък е бил
силно заледен. Респективно, по делото се доказва с категоричност, че
деянието не е извършено умишлено, както и че същото цели ползването на
пътя по предназначение, различно от превоз на хора и товари. Следователно
не се явява доказано наличието на съставомерно деяние от субективна страна.
(в този смисъл е и Решение № 316 от 5.05.2023 г. на АдмС - Монтана по к. а.
н. д. № 289/2023 г.)
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на
4
пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността
и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административно-наказателната отговорност. В случая приетото от
наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа
на него НП поведение сочи на "използване на пътя за други цели, а не по
предназначение" от водача на МПС, е фактически и доказателствено
необосновано. Дори да се приеме, че загубването на контрол над превозното
средство и отклоняването му от праволинейното движение се дължи на други
причини, най-често несъобразяване от водача на автомобила скоростта на
движение на съответния пътен участък, то това поведение релевира друго
нарушение на правилата за движение по пътищата, но не съставлява
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като основание за налагане на
административни санкции по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съставът на
административното нарушение по чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП не съдържа
като елемент създаването на опасност за останалите участниците с
движението, поради което се налага извод за противоречие между правно и
фактическо обвинение, препятстващо правото на защита и представляващо
достатъчно основание за отмяна на наложените наказания. Поведението на
водача на автомобила, описано в процесното НП, сочи на друго нарушение по
ЗДвП, което не се субсумира под състава на чл. 175а от същия закон.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Дали с това си поведение водачът е създал опасност за останалите
участници в движението и/или е застрашил живота и здравето им, какъвто
извод в случая се съдържа в НП, е без правно значение за съставомерността на
извършеното деяние, защото съставът на нарушението изисква единствено
водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по
предназначение - за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни
елементи като условие за съставомерност на деянието. Умишленото и
съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на
автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - да се
използват за превоз на хора и товари.
Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно
5
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Така формулираното изисква ползването на пътищата
по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т. е. да е желано от дееца,
означава, че от субективна страна е необходимо нарушението по посочения
текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината - чл. 11, ал. 2,
пр. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, какъвто безспорно бе доказан, че не е налице у
водача. (в този смисъл отново Решение № 316 от 5.05.2023 г. на АдмС -
Монтана по к. а. н. д. № 289/2023 г.; Решение № 137 от 28.03.2022 г. на АдмС
- Монтана по к. а. н. д. № 112/2022 г. Решение № 376 от 14.09.2021 г. на АдмС
- Монтана по к. а. н. д. № 367/2021 г. и др. )
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0996-000186 от 05.02.2024г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР - Монтана, с което на М. П. П.,
ЕГН**********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева, за нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Монтана, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6