№ 1358
гр. Варна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:К. Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от К. Т. Василев Въззивно гражданско дело №
20223100501946 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, въззивно е и е
образувано по повод въззивна жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД против Решение № 156 от 08.07.2022 година, постановено по
гр.дело № 2/2022 година, по описа на ПРС, с което е била уважена исковата
претенция на С. Д. К. и е осъдено въззивното дружество да му заплати сумата
от 1708.60 лева /хиляда седемстотин и осем лева и шестдесет/,
представляваща обезщетение за причинени вреди, под формата на претърпяна
загуба, изразяваща се в направени разходи за ремонт на Рутер за кабелна
телевизия, кафе-машина „Долче Густо” и лаптоп „Тошиба Сателит” и два
броя климатици „Фуджитсу”, вследствие неизпълнение на задължението на
ответника по договор за доставка на ел. енергия, причинено на 28.09.2021г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска /04.01.2022г./ до окончателното изплащане, на основание чл. 79, ал.1, пр.
второ вр. чл.82 от ЗЗД, както и сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева/,
представляващи направените деловодни разноски пред ПРС.
В жалбата са въведени оплаквания за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с
доказателствата по делото. Твърди се, че съдът не е отчел редица
обстоятелства – както наличната нормативна уредба, така и представените от
ищцовата страна доказателства.Излага се, че неправилно е прието, че е
налице причинно – следствена връзка между понесената щета и поведението
на дружеството въззивник.Т.к. според жалбата такава не е налице не настоява
ВОС да отмени атакувания съдебен акт и да отхвърли претенцията.
1
Отговор по делото е постъпил и с него въззиваемия С. Д. К., чрез адв.И.
намира жалбата за неоснователна, а решението – за правилно.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция за въззивното
дружество се явява ю.к.М., която поддържа въззивната жалба.
Въззиваемия, редовно призован, не се явява, представляват се от адв.И.,
която моли съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС ищците предявили претенция против ответното дружество за
заплащането на сумата от 1 708.60 лева, като обосновали същата със следните
факти:
Ищеца е заявил в исковата си молба, че е собственик на жилище,
находящо се в град ***, както и че на 28.09.2021 година в имота имало
внезапно прекъсване на ел. захранването, след което той е констатирал, че
част от уредите не работят.Той излага, че е подал две жалби в
Електроснабдителното дружество, но му е било отговорено, че на 28.09.2021
година не е имало прекъсвания в захранването на посочения адрес по мрежа
средно напрежение и че съгласно извършена справка в информационната
система няма подаден сигнал за авария и смущения в електрическото
захранване на страна ниско напрежение за обекта.В молбата си ищеца още
сочи, че на същата дата в сградата, където е жилището на ищцовата страна на
ищеца е бил подменян електромер, което е обективирано в КП
№6179306/28.09.2021г. На 05.10.2021г. и 12.10.2021г. ответникът изпратил
свои служители, които констатирали, че са налице повредени рутер за
кабелна телевизия, кафе-машина „Долче Густо”, лаптоп „Тошиба Сателит” и
два броя климатици „Фиджитсу”, но отказал да поеме отговорност на
основание чл.16, т.3 от ОУ.Ищеца твърди, че ответната страна не е изпълнила
задължението си по чл.89, ал.1, т.4 от ЗЕ, да поддържа разпределителната
мрежа, обектите и съоръженията и спомагателните мрежи в съответствие с
техническите изисквания, чл.18 от ОУДПЕЕЕМ дружеството да пренася към
ползвателите електрическа енергия с номинално напрежение и с показатели
за качество, приети от КЕВР, чл.14, т.2 от ОУ да осигурява ел. енергия в
съответствие с изискванията за качество и безопасност, приети от КВЕР.
Съгласно чл.15, т.1 от ОУ ползвателите имат право да получават
непрекъснато качествена електрическа енергия и да я използват за
задоволяване на битовите си нужди. На основание чл.47, т.3 и т.4 от ОУ,
дружеството ответник носи имуществена отговорност за щети. Ето защо
претендира и обезщетение от неизпълнението на договора, в размер на
претърпяната загуба, която е за закупуване на части за подмяна на
повредените уреди, които са, както следва: за рутер е заплатена сумата от
37лв., а за захранване на лаптоп 30лв., а за закупуване на комплект
електронен блок за поправка на климатици -1296лв. За извършване на ремонт
са извършени следните разходи: - за кафе машина „Долче Густо” – 81.60лв.,
климатици – 264лв., или общо 1708.60лв с ДДС. Моли за постановяване на
положително решение по спора.
2
По делото е била изготвена съдебно техническа експертиза, от чието
заключение става ясно, че причината за повредата е „високо напрежение,
извън посоченото в нормите“. Вещото лице цитира КП на „Естием Варна“
ЕООД, където е описано, че „По данни на клиента „в деня, когато са
подменени части от електромерите е допусната грешка от техниците“, която
би могла да бъде или свързване неправилно на проводниците или е разкачен
нулевия проводник, захранващ сградата и не е изключено захранването, което
би довело до подаване на енергия с напрежение по-високо от нормалното 220
V, а именно до 3 8 0 V“, като заключва, че в тази връзка може да е налице
причинно-следствена връзка между подмяната на електромерите и евентуално
подаване на високо напрежение извън посоченото в нормите.Експерта е
посочил още, че повредените уреди имат защита от промени в захранващото
напрежение, но предпазителите не могат да компенсират високо напрежение
извън посоченото в нормите.Също експерта обръща внимание, че
приложените фактури отговарят на обичайната за тази дейност цена, а именно
за „ремонт на кафемашина” /фактура №**********/12.10.2021/ и „труд”
/фактура №**********/18.12.2021г./.По отношение на климатиците експерта
сочи, че и на двата климатика блоковете са изгорели, както и от броя на
едновременно дефектиралите уреди. Посочва, че по принцип при подмяна
електромер, би следвало напрежението към останалите електромери да бъде
изключено, защото в противен случай е възможно да се получи
свръхнапрежение.
Пред ПРС е била разпитана свидетелката Д. С.а.Последната излага, че
когато се е прибрала от работа на 28.09.2021 година е установила повреда в
устройството за телевизора, лаптопа и климатиците. На сутринта разбрала, че
и кафе – машината е дефектирала. Впоследствие уточнява, че е подала два
сигнала. Узнала за повредата на климатиците вечерта преди да подаде втория
сигнал. Предприели действия по отремонтиране на уредите. Дошли
представители от Булсатком и сменили 4 устройствата. Споделя, че майстора,
който поправял климатиците е бил категоричен, че повредата се е случила
вследствие на токов удар.
При тези данни, ПРС е приел претенцията за доказана.
Виждането на съда е следното:
Въпросът за правната квалификация на иск, предявен от потребител
срещу енергийно предприятие за вреди, произтичащи от доставка на
некачествена електроенергия е разрешен в Тълкувателно решение № 4/2012 г.
от 29.01.2013 г. по т. д. № 4/12 г. ОСГТК на ВКС, съгласно което
отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие, когато
неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия
към договора е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна.
Между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно
отношение, чието основно съдържание включва задължение на
3
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на
потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между
страните договор, като без значение е как е сключен договорът - чрез изрични
насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.
Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи
условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението
- договор.
Съобразявайки изложените от ищците обстоятелства и заявения
петитум - ищците твърдят неизпълнение на договорно задължение от страна
на ответното дружество, настъпили следствие на същото имуществени вреди
и претендират обезщетяване на претърпените загуби, съдът намира, че
предмет на разглеждане в настоящото производство са претенция с правно
основание чл. 79, ал.2, във вр. с чл. 82 от ЗЗД.
За да възникне задължение за плащане на обезщетение за договорно
неизпълнение, е необходимо да се установи наличието на следните
предпоставки: наличието на валидно облигационно правоотношение, от което
да възниква задължение за изпълнение; виновно неизпълнение - пълно или
частично, на договорното задължение; вреди, настъпили от неизпълнението;
причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.С оглед
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, по смисъла на чл.154
ГПК, ищците е следвало да проведат пълно и главно доказване по отношение
на фактите, от които възниква претендираното от тях право на обезщетение, а
именно: неточното изпълнение, вредите и причинната връзка между
неизпълнението и вредите. В разглеждания случай и настоящата съдебна
инстанция, подобно на първата, намира, че такова доказване е успешно
проведено.
Между страните не е спорно, че са в договорни отношения по повод
преноса на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електро разпределение Север” АД, ЕИК *** при общи условия. Установи
се, че ищеца се явяват собственик на недвижим имот – в град ***, поради
което и има качеството на потребител на електрическа енергия, съгласно §1,
т.42 от ДР на ЗЕ.Като такъв той се намира в договорни отношения и с
въззивното дружество, явяващо се енергийно предприятие по смисъла на §1,
т.24 от ДР на ЗЕ.В настоящия случай ищеца се позовава на неизпълнение на
задълженията на ответника по смисъла на чл. 14, т.2 от общите условия - да
осигурява на ползвателите електрическа енергия в съответствие с
изискванията за качество и безопасност, приети от ДКЕВР. Сочат, че
съгласно чл. 47, т.4 от условията дружеството носи отговорност за щети,
нанесени на ползвателя при неправомерно прекъсване преноса на
електрическа енергия, при пренос на енергия в мястото на присъединяване с
показатели за качество, несъответстващи на действащата нормативна уредба.
По делото се установи и то на базата на Съдебно Техническа
4
експертиза, че във всички повредени уреди са дефектирали електронните
платки за управление на системите и захранващите блокове, като причина за
подобна авария на всички еднотипни функционално блокове е високо
напрежение, подадено по захранващата мрежа. Разпитан експерта сочи
още, че няма друга причина за повредата, т.е. не е налице нито неправилна
експлоатация; неправилен монтаж; повреда на вътрешната инсталация;
фабричен дефект.Т.е., касае се до хипотеза на лошо изпълнение, доколкото се
твърди и установява изпълнение по сключения договор, което се отклонява от
установените изисквания да обезпечава сигурността, непрекъснатостта и
качеството на електрическата енергия /чл. 14, т.2 от ОУ и чл. 89, ал.1, т.2 от
ЗЕ/. Следователно дължимия от ответното дружество - длъжник резултат не е
бил осъществен, респективно правото на ищците /кредиторите/ е останало
неудовлетворено.
Съдът намира за неоснователно наведеното от ответното дружество
възражение, че няма вина за лошото изпълнение, по смисъла на чл. 81, ал.1 от
ЗЗД. Въпросната норма указва, че длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му
се вмени във вина.Съдържанието на понятието "небрежност" обаче се
определя от неполагането на дължимата грижа, а неговата същност - от
разминаването между дължимото и извършеното. Законът с нормата на чл. 79
от ЗЗД урежда вината във формата и на небрежност при договорната
отговорност с оборима презумпция, тъй като предоставя вземането на
кредитора за обезщетение само от неизпълнението на задължението и
причиняването на вреди. Следователно небрежността се предполага до
доказване на противното. Именно в тежест на претендирания длъжник е да
обори тази презумпция и то по реда на пълно и главно доказване.В
разглеждания случай манифестираното възражение на ответното дружество е
останало недоказано. По делото липсват надлежни доказателства досежно
наличието на такива условия.Българският законодател е възприел като общ
модел за поведение на длъжника в хода на изпълнението грижата на добрия
стопанин - чл. 63, ал.2 от ЗЗД, а когато сделка е търговска за длъжника
/какъвто е разглеждания случай/, последния трябва да полага грижата на
добър търговец - чл. 302 от ТЗ - т.е., в този случай грижата на търговците е
по-висока, с оглед естеството на дейността, условията за извършването и
лицата, които я осъществяват.Няма нито твърдения, нито доказателства за
други причини за неточното изпълнение на задължението за доставка на
качествена електроенергия, които да са били непредвидими или
непреодолими, за да бъдат третирани като обективна
невъзможност.Следователно не са налице предпоставките, визирани в чл. 81
от ЗЗД.
Настъпилите за ищеца вреди са в правнорелевантна причинна връзка с
неточно изпълнение от страна на ответното дружество – подаване на
захранване с високо напрежение, извън определения за това БДС.Ето защо
възникналата вреда за тях е в резултат на противоправното виновно
поведение на дружеството – ответник, което налага ангажиране на
5
отговорността на последното за заплащане на обезщетение по смисъла на чл.
82 от ЗЗД. Ето защо, също правилно решаващия съд е приел, че причината за
подаденото пренапрежение е в ответника, който е доставчик на
електроенергията. Изцяло неоснователни са изложените във въззивната жалба
доводи, т.к. преценката на съда е предпоставила Съдебно техническо
заключение, което дава отговор на поставените въпроси.Цитираната според
ВОС съдеба практика, като допълнение към въззивната жалба , е неотносима.
С оглед на горното, ВОС намира, че атакувания съдебен акт се явява
правилен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 156 от 08.07.2022 година, постановено
по гр.дело № 2/2022 година, по описа на ПРС, трети състав.
ОСЪЖДА „Електро разпределение Север” АД, ЕИК *** да заплати в
полза на С. Д. К., ЕГН ********** сумата от 650 /шестотин и петдесет/ лева,
представляващи съдебно – деловодни разноски пред ВОС – адвокатски
хонорар.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6