№ 135
гр. Разград , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА С. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101532 по описа за 2020 година
Производството е по трудов спор.
Депозирана е искова молба от Х. М. Х., с която са предявени обективно съединени искове
срещу „Логис Транс“ЕООД за заплащане на сумите 3 660 лв. трудово възнаграждение за
периода 01.01.2020 г. – 26.06.2020 г.; 4 812,94 лв. разлика от дължимата сума за дневни
командировъчни суми за 177 дни за периода 01.01.2020 г. – 26.06.2020 г.; 1 487,77 лв.
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. за 51 работни дни, ведно със
законната лихва върху трите суми от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане; сумата 97,60 лв. обезщетение за забава на сумата 3 660 лв. за
периода 26.06.2020 г. – 29.09.2020 г.; сумата 39,67 лв. обезщетение за забава върху сумата 1
487,77 лв. за периода 26.06.2020 г. – 29.09.2020 г. Иска и заплащане на направените по
делото разноски. Твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника за периода
29.05.2013 г. – 26.06.2020 г. на длъжност „шофьор товарен автомобил /международни
превози/, че трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.327, ал.1 т.2
от КТ поради неизплащане и забавяне на трудовото му възнаграждение, като конкретно
сочи, че последните две години е имало забава при изплащането на трудовото
възнаграждение.
Ответникът не е заявил становище по иска в срока по чл.131 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически
обстоятелства: Ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, като
трудовия му договор е сключен на 29.05.2013 г. като водач на МПС. Съответно това
правоотношение е прекратено със заповед от 26.06.2020 г. на основание чл.327, ал.1 т.2 от
1
КТ. Ищецът, както и други служители, са били упълномощени с полномощно от 17.05.2013
г. да управляват изрично посочени леки и товарни автомобили и да представляват
дружеството през митническите и контролните органи в страната и чужбина.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода
април – юни 2020 г. неплатеното трудово възнаграждение на ищеца е 1 423,68 лв., а
неплатените командировъчни –1 477,11 лв. Съответно размерите на обезщетенията са – по
чл.224 от КТ за 51 дни неползван платен годишен отпуск – 1 703,91 лв. и обезщетение по
чл.221 от КТ – 601,38 лв. Общият размер на дължимите лихви върху сумите е 97,29 лв.
По искане на ищеца ответникът е задължен да представи всички платежни документи, като
е бил предупреден, че при непредставяне на същите съдът ще приложи разпоредбата на
чл.161 от ГПК, а именно с оглед всички доказателства по делото може да приеме за доказани
обстоятелствата, за които страната е станала пречка за събиране на допуснати от съда
доказателства. В случая обаче не са представени никакви доказателства за задължения в по-
голям размер от посочените от вещото лице, поради което съдът не може с оглед всички
представени доказателства да приеме друг размер, вкл. и на основание чл.161 от ГПК.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи: Първият от обективно съединените искове – за заплащане на трудово
възнаграждение е основателен и доказан до размера на 1 423,68 лв. Установено е по делото,
че в процесния период – м. януари – м. юни .2020 г. ищецът е работил по трудово
правоотношение, за което му е начислено трудово възнаграждение, като част от същото е
останало неизплатено. Според заключението на вещото лице тази част е 1 423,68 лв. и в тази
част искът следва да бъде уважен, като в останалата част до първоначално предявения
размер от 3 660 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за заплащане на командировъчни е основателен и доказан до размера на 1477,11 лв.
Установено бе по делото, че през процесния период ищецът е бил изпращат в командировка,
за което не са му платени всички следващи се сума като дневни пари. В останалата част от
иска до първоначално предявения размер от 4 812,94 лв. искът се явява недоказан, тъй като
не бяха представени доказателства за задължения на ответника в този размер.
Иск за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ не е предявен и в съответствие с
диспозитивното начало съдът не присъжда такова.
Искът за заплащане на обезщетение за неползвания платен годишен отпуск е изцяло
основателен в предявения размер от 1487,77 лв. Според приетата по делото и неоспорена от
страните експертиза размерът на следващото се на ищеца обезщетение е по-голям /1703,91
лв./, но в съотствие с диспозитивното начало съдът може да присъди само това, което е
поискано.
Горепосочените вземания са дължими в определен срок и след изтичане на този срок
2
ответникът е изпаднал в забава, за което същият дължи обезщетение на ответника по чл.86
от ЗЗД в размер на законната лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е в
размер на 97,29 лв.
С оглед частичната основателност на исковете на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част
от исковете, а именно в размер на 217,30 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху
уважения размер на предявените искове, а именно сумата 56,95 лв. за иска за заплащане на
трудово възнаграждение, 59,08 лв. държавна такса за иска за заплащане на командировъчни,
59,51 лв. по иска за обезщетение по чл.221 от КТ и съответно 50 лв. /минимума по чл.1 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК/ за иска за заплащане на
обезщетение за забава или общо 225,54 лв., както и направените разноски от бюджета на
съда за изготвяне на експертиза в размер на 117 лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Логис транс“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград, ул.“Балчик“, №9
ДА ЗАПЛАТИ на Х. М. Х., ЕГН ***** с постоянен адрес *****
сумата 1423,68 лв. / хиляда четиристотин двадесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/
неизплатено трудово възнаграждение за период – 01.01.2020 г. – 26.06.2020 г.;
сумата 1 477,11 лв. / хиляда четиристотин седемдесет и седем лева и единадесет стотинки/
командировъчни за период – 01.01.2020 г. – 26.06.2020 г.;
сумата 1487,77 лв. / хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и седемдесет и седем
стотинки/ обезщетение за неползван платен отпуск;
ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на трите суми;
сумата 97,29 лв. / деветдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/ обезщетение за
забава от датата на изискуемост на всяко от задълженията до 30.09.2020 г.
и сумата 217,30 лв. / двеста и седемнадесет лева и тридесет стотинки / платено адвокатско
възнаграждение
и ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на трудово възнаграждение, за заплащане на
командировъчни и за обезщетение за забава в останалата им част до първоначално
предявените размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
3
ОСЪЖДА „Логис транс“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград, ул.“Балчик“,
№9ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Разград сумата 225,54 лв. /двеста двадесет и
пет лева и петдесет и четири стотинки/ държавна такса и 117 лв. / сто и седемнадесет лева/
за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4