Решение по дело №8060/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 261185
Дата: 9 ноември 2021 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20202120108060
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261185                                        09.11.2021 година                                    град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                          ІІІ-ти граждански състав

На двадесет и първи октомври                               две хиляди двадесет и първа година В публично заседание в състав

 

                                                                                     Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова   

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 8060 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1527, район Оборище, ул. "Панайот Волов" № 29, ет. 3, представлявано заедно и поотделно от ********и Янислав Бориславов Янакиев, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт ****, против А.С.С. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2268/02.09.2020 г. по ч.гр.д. № 5167/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 590. 09 лева, представляваща дължима главница – задължение по договор за кредит „Бяла карта“ № ****/19.07.2018 г., сключен между „Аксес Файнанс” ООД и ответника, сумата от 116. 37 лева - договорна лихва за периода 02.08.2018 г. – 06.08.2019 г., сумата от 105. 63 лева - обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода 07.08.2019 г. – 27.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.08.2020 г., до изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

            Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за наличието на  сключен на 19.07.2018 г. между „Аксес Файнанс” ООД и ответника договор за кредит „Бяла карта” № ****, съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника револвиращ кредит с максимален размер 1 600 лева, от който е усвоено сумата от 1 590. 09 лева, чрез платежен инструмент – кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД. Длъжникът не е върнал предадената му сума в срок, поради което дължи връщането й, заедно с начислени лихви и такси, предвидени в договора. Твърди се също така, че изискуемостта на целия кредит е настъпила на 06.08.2019 г. – дата на предсрочна изискуемост. Вземането било цедирано на 26.02.2020 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, като длъжникът е уведомен за това. Въпреки отправеното до длъжника уведомление за сключената цесия и впоследствие покана за плащане, той не бил изпълнил задължението си за заплащане на дължимите съобразно сключения договор суми, поради което и се предявяват настоящите искове.

            Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79,  чл. 86 и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

            В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се заявява, че не е подписвал процесния договор, независимо, че в него действително били посочени неговите лични данни и бил изпълнен подпис, сходен на неговия. Лицето излага, че е незрящо и никога не подписва документи, без те да му бъдат прочетени, а подписът му потвърден от двама свидетели.             Поради това излага, че представените от ищеца книжа са недействителни с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ГПК, като моли за прекратяване на делото, поради недопустимост на исковете.

            Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 2268/02.09.2020 г. по ч.гр.д. № 5167/2020 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

            По делото е представен договор за кредит „Бяла карта“ от 19.07.2018 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК **** и А.С.С., съгласно който последният е получил кобрандирана кредитна карта № **** с лимит от 1 200 лв. № ****. Съгласно анекс № 1 от 06.11.2018 г. лимитът е увеличен на 1 300 лв. Така представените книжа са подписани от А.С.С., като е изписано и името му собственоръчно името му на края на документите.

            Предвид оспорванията на ответника, че не е подписвал така представените книжа и съобразно разпределението на доказателствената тежест по делото, ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между „Аксес Файнанс“ ООД и А.С.С. договор за кредит „Бяла карта“ от 19.07.2018 г., в частност и че длъжникът –кредитополучател е подписал такъв, каквато доказване не бе проведено по делото. Наред с това е видно от представеното препис-извлечение от решение на ТЕЛК № ****, че ответникът е инвалид с група инвалидност – първа, очи, пожизнено т.е. е незрящ. При това договорът, сключен с незрящо лице, се подчинява на особени правила, предвидени в чл. 189, ал. 2 от ГПК. Цитираната разпоредбата предвижда, че частен документ, какъвто се явява процесния договор и съответно анекса към него, подписан от сляп, но грамотен, следва да бъде приподписан от двама свидетели. Изискването в този текст за приподписване на документа и от двама свидетели има за цел да удостовери, че слепият е запознат със съдържанието на документа, тъй като лицето не може да узнае съдържанието му поради болест – какъвто е случаят със слепите, когато са грамотни - тъй като не могат да четат обикновено писмо; същевременно слепите, дори и когато са грамотни, се нуждаят от повече гаранции от немия, глухия и глухонемия, че им е станало известно съдържанието на документа, тъй като за разлика от тях те не могат да прочетат същия и да узнаят съдържанието му без помощта на друго лице. По този начин се гарантира, че на лицето му е известно съдържанието и е съгласен с него, тъй като приподписването от двама свидетели предполага, че документът е прочетен на същия преди да го подпише.

            В процесния  случай договорът за кредит „Бяла карта“, както и анекса към него, не е приподписан от двата свидетели, поради което същият не е в състояние да обвърже валидно ответника, тъй като липсата на подписите на свидетелите в случая се явява противоречие със закона и де факто липсата на воля, с оглед съдържанието на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ГПК, съобразно естеството ѝ и предоставяната защита на определени категории лица, каквито са незрящите индивиди. За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството, че дори и ответникът принципно да може да положи идентифицируем подпис или да изпише имената си, отново са необходими двама други свидетели.

С горните мотиви съдът намира, че само поради това исковете следва да бъдат отхвърлени, без да се обсъждат останалите доводи на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост, цесията, нейното съобщаване и т.н.

При този изход на спора се явява неоснователна претенцията на ищцовото дружество за присъждане на разноските по делото, в това число и на тези за заповедното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

            Отхвърля исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1527, район Оборище, ул. "Панайот Волов" № 29, ет. 3, представлявано заедно и поотделно от ********и Янислав Бориславов Янакиев, против А.С.С. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2268/02.09.2020 г. по ч.гр.д. № 5167/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 590. 09 лева, представляваща дължима главница – задължение по договор за кредит „Бяла карта“ № ****/19.07.2018 г., сключен между „Аксес Файнанс” ООД и ответника, сумата от 116. 37 лева - договорна лихва за периода 02.08.2018 г. – 06.08.2019 г., сумата от 105. 63 лева - обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода 07.08.2019 г. – 27.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.08.2020 г.

            Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                          

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете

Вярно с оригинала!

К.К.