Решение по дело №1267/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Хасково против Решение № 250/10.10.2023 г., постановено по АНД № 591 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като бил постановен при нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. В тази връзка най-напред се твърди, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) се съдържал правилно изписан идентификатор на поземления имот, а именно 00326.132.177 в землището на с. А., обл. Хасково и очевидно неправилно съдебният състав разчел цифрата 3 като 5. Действително в Наказателното постановление (НП) била допусната очевидна фактическа грешка, като идентификаторът на поземления имот бил изписан погрешно - вместо 00326.132.177 бил изписан 00526.132.177. Въпреки това се счита, че в конкретния случай допуснатите неточности в административнонаказателната преписка относно идентификатора на поземления имот, който бил завзет, не били такава степен съществени, че да създават неяснота относно вмененото нарушение и да водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението и неговият извършител били установени по несъмнен начин от приложените в преписката доказателства, поради което следвало да се приеме, че санкцията била наложена законосъобразно. Действително било налице и схващане в обратната посока, а именно че доколкото НПК не боравил с институти като „фактическа грешка”, то и всяка грешка в НП следвало да резултира в отмяна на санкционния акт. Тази съдебна практика обаче касаела случаи преди промяната на НПК (ДВ, бр. 63 от 2017г.) в чл. 248а, ал.1 НПК, където изрично бил въведен институтът на „очевидна фактическа грешка”. Не без значение било и обстоятелството, че АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, на място в поземления имот - общинска собственост, и за него било известно за какво точно нарушение било съставен акта, както станало ясно от свидетелските показания на актосъставителя Н. И.и свидетелите П. Г. и Н. Б..

Предвид изложеното се иска да се отмени изцяло Решение № 250/10.10.2023 г., постановено по АНД № 591 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, и да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло НП № К-65/16.06.2023 г. на Кмета на Община Хасково, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - Н.Д.Н., чрез адв. Г.К. ***, изразява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като се претендират и направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърденo.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 250/10.10.2023 г. по АНД № 591/2023 г. Районен съд – Хасково е отменил НП № К-65/16.06.2023 г. на Кмета на Община Хасково, с което за нарушение по чл. 115 от Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост (НУРОС) и на основание чл. 53 ЗАНН на Н.Д.Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН, а впоследствие и при издаване на НП, било допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като при описание на нарушението било изписано, че жалбоподателят заградил имот общинска собственост с идентификатор 00526.132.177 в землището на с. А., обл. Хасково, а според приложената към преписката извадка от кадастралната карта, имотът бил с идентификатор 00326.132.177. Следователно, било налице разминаване в идентификаторите на описания в АУАН и в НП имот и този, който бил констатиран на място като предмет на административното нарушение. В тази връзка е посочено, че идентификаторът представлявал уникален номер на имота, който се давал на всеки недвижим имот - обект на кадастъра и включвал кода по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) на населеното място, в чиято територия попадал имота, номер на кадастрален район по кадастралната карта и номер на поземления имот, като чрез него един имот можел да бъде индивидуализиран и отграничен от всички останали имоти, а оттам - да се установи и неговият собственик. Според ЕКАТТЕ кода за населеното място с. А., обл. Хасково бил 00326, от което следвало, че в АУАН и НП бил посочен имот, който не съществувал в землището на с. А., обл. Хасково, а и не било ясно дали изобщо съществува като обект на кадастъра, още по-малко дали същият бил собственост на Община Хасково. Дори да се приемело като технически пропуск при изписване на идентификатора на имота в АУАН и в НП, районният съд е счел, че този пропуск обосновавал наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото касаел съществен елемент на нарушението от неговата обективна страна, даващ отражение както върху дадената правна квалификация на административното нарушение, така и изобщо за квалифициране на деянието като административно нарушение. Приел е, че това разминаване само по себе си неминуемо водило до затрудняване и възпрепятстване правото на защита на санкционираното лице.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията на касационния жалбоподател, че атакуваният съдебен акт бил постановен при нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, са неоснователни.

На първо място, невярно е твърдението, че в АУАН се съдържал правилно посочен идентификатор на поземления имот, а именно 00326.132.177. Дори и с просто око е видимо, че и в него той е записан като 00526.132.177, доколкото в същия се съдържа и на други места цифрата „3“, която е изписана от актосъставителя по по-различен от цифрата „5“.

Позоваването на чл. 248а НПК пък е несъстоятелно, тъй като НП не се приравнява на обвинителен акт и не подлежи на връщане на наказващия орган за поправка на очевидна фактическа грешка, установена от съда.

Безспорно е, че описанието на имота, предмет на процесното административно нарушение, е задължителен елемент от обективната му страна и съществен елемент от състава на нарушението, поради което надлежното му посочване е от значение, както за адекватното осъществяване правото на защита на наказаното лице, така и за преценката на съда относно извършване на конкретното нарушение и законосъобразността на наложеното за него административно наказание. Процесуално недопустимо е съдът да предполага за какво нарушение е било действителното административно-наказателно обвинение, като по пътя на тълкуването или подразбирането да извежда волята на контролния орган.

При това положение въззивната инстанция правилно е приела, че констатираното разминаване в идентификаторите на имота представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на НП и е основание за неговата отмяна.

Обстоятелството, че АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителя и на място в поземления имот - общинска собственост е ирелеватно относно преценката за наличието на допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето му, а впоследствие и при издаване на НП.

Ето защо настоящият касационен състав споделя изцяло съображенията на контролирания съд, поради което не следва да ги преповтаря, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към мотивите му в тази им част.

За пълнота е уместно да посочи, че в случая е допуснато и друго съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, а впоследствие и при издаване на НП, а именно на чл. 42, ал. 1, т. 4, респ. на чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН. Това е така, защото даденото описание на нарушението не кореспондира с елементите от обективна страна на това по чл. 115 НУРОС, доколкото в АУАН и в НП е посочено само, че Н.Д.Н. е заградил имот общинска собственост, но липсват твърдения за завземането му и то без законно основание. В този смисъл вж. Решение № 188 от 11.01.2024 г. по к. а. н. д. № 1044/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

По тези съображения съдът намира, че не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН искането на касационния ответник за присъждане на сторените по делото разноски е основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че то е заявено своевременно и се явява доказано по основание и размер от представения и неоспорен договор за правна помощ и съдействие от 06.11.2023 г., от който е видно, че Н.Д.Н. е заплатил в брой на пълномощника си адв. Г.К. *** уговорената сума в размер на 350,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 250/10.10.2023 г., постановено по АНД № 591 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково.

ОСЪЖДА Община Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Х., пл. „О.“ № ., да заплати на Н.Д.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 350,00 лева, представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: